Тайното пътуване на една роза, скрита в бастун, от Казанлък до Испарта
Турският град Испарта се намира на към 150 км от морската столица на Турция Анталия. Но Испарта е не по-малко прочут от фамозния морски курорт, даже от време на време, най-много при започване на лятото, го надминава по известност.
Испарта е отечество на една знакова фигура в турската политика - на починалия президент Сюлейман Демирел. В града има гробница и музей на негово име, само че градът в действителност
дължи славата си на казанлъшката роза
Историята на града и по какъв начин казанлъшката роза се е трансформирала в негов знак споделя кореспондентът Нахиде Дениз за Българска телеграфна агенция. " Дневник " я разгласява буквално с акценти на редакцията.
Хиляди декари земя в региона са заети с розови насаждения, чиито корени потеглят от България.
Историята звучи като легенда, само че е вярна
и се предава от потомство на потомство. Датира от 1870 година
Казанлъчанинът Мюфтюзаде Гюлджю Исмаил Ефенди е от прочут в града турски жанр, занимавал се с развъждане на рози и извличане на розово масло. Но след руско-турската война, сходно на хиляди фамилии на български турци, семейството се изселва в Турция. По дългия изселнически път той нито за минута не се разделя с бастуна си, с бастуна минава през митницата.
Фамилията се заселва в Испарта, град в югозападната част на Турция. И тук Исмаил Ефенди най-накрая изважда от бастуна, с който не се разделял от самото начало, скъпия трофей - резници от корени на казанлъшки рози, които скрил в бастуна и по този начин пренесъл скрито през близо 700 км път от Казанлък до Испарта. Розите били от типа Дамасцена, считана за най-ценния тип, от който се добива розово масло.
Сънародникът ще да е бил осведомен с удобните условия за развъждане на рози в региона Испарта, тъй като с пренесените от Казанлък резници засадил дребен имот и почнал да отглежда рози, както в Казанлък. Но той не спрял дотук, а почнал да създава и розово масло. С доста старания съумял да патентова добива на розовото масло и с помощта на него то се трансформира в марката на град Испарта.
© Анелия Николова
Хиляди фамилии в този момент се препитават с произвеждане на рози,
почнало преди към век и половина с тайното преместване на розовите резници от Казанлък в Испарта. Розата е част от живота на хиляди фамилии тук, споделя ръководителят на локалния кооператив Гюлбирлик Челик.
25 хиляди декара в региона са заети с розови насаждения, в които са ангажирани над 12 хиляди души, от 7 до 70-годишни. Според статистиките в Испарта е
65 на 100 от производството на рози и етерични масла в света.
Голяма част от производството се изнася в Съединени американски щати, Франция и други страни.
Въпреки че с течение на времето техниките на розобера се усъвършенстват, въпреки всичко той си остава обичайно ръчен, защото не може да се механизира, изясняват експертите. Розоберът в Испарта е през май и юни. Беритбата стартира рано заран и завършва до ранния обед. Готовата продукция се предава на производителите или на кооператива.
Цената на един кг розово масло, което се добива от четири тона розов цвят, е 47 хиляди турски лири (12 хиляди евро). Франция е главният покупател на турското розово масло.
© Надежда Чипева, Капитал
Според изказванията на някои откриватели розата била пренесена в България от османлиите през 15-16 в. от османските сараи в Одрин.
Според легенда, разказвана от старите турци в Казанлък, маслодайната роза е пренесена в града от Тунис от един турчин кадия през 16 в. В знак на признателност той бил заровен от съгражданите си в двора на най-старата джамия на града - Солак джамиси, махалата наричали " Кадъмезар махаллеси " (Кадийската махала), а край гроба му били засадени шубраци от розата, която пренесъл в града.
Няколко века по-късно различен казанлъчанин, Мюфтазаде Гюлджю Исмаил Ефенди скрито, скривайки розови резници в бастуна си, я връща назад в Турция.
Около 700 километра разделят Казанлък и Испарта.
Но с помощта на розата и двата града са фамозни в целия свят. България и Турция са двата съществени производители на скъпото розово масло.
Испарта е отечество на една знакова фигура в турската политика - на починалия президент Сюлейман Демирел. В града има гробница и музей на негово име, само че градът в действителност
дължи славата си на казанлъшката роза
Историята на града и по какъв начин казанлъшката роза се е трансформирала в негов знак споделя кореспондентът Нахиде Дениз за Българска телеграфна агенция. " Дневник " я разгласява буквално с акценти на редакцията.
Хиляди декари земя в региона са заети с розови насаждения, чиито корени потеглят от България.
Историята звучи като легенда, само че е вярна
и се предава от потомство на потомство. Датира от 1870 година
Казанлъчанинът Мюфтюзаде Гюлджю Исмаил Ефенди е от прочут в града турски жанр, занимавал се с развъждане на рози и извличане на розово масло. Но след руско-турската война, сходно на хиляди фамилии на български турци, семейството се изселва в Турция. По дългия изселнически път той нито за минута не се разделя с бастуна си, с бастуна минава през митницата.
Фамилията се заселва в Испарта, град в югозападната част на Турция. И тук Исмаил Ефенди най-накрая изважда от бастуна, с който не се разделял от самото начало, скъпия трофей - резници от корени на казанлъшки рози, които скрил в бастуна и по този начин пренесъл скрито през близо 700 км път от Казанлък до Испарта. Розите били от типа Дамасцена, считана за най-ценния тип, от който се добива розово масло.
Сънародникът ще да е бил осведомен с удобните условия за развъждане на рози в региона Испарта, тъй като с пренесените от Казанлък резници засадил дребен имот и почнал да отглежда рози, както в Казанлък. Но той не спрял дотук, а почнал да създава и розово масло. С доста старания съумял да патентова добива на розовото масло и с помощта на него то се трансформира в марката на град Испарта.
© Анелия Николова
Хиляди фамилии в този момент се препитават с произвеждане на рози,
почнало преди към век и половина с тайното преместване на розовите резници от Казанлък в Испарта. Розата е част от живота на хиляди фамилии тук, споделя ръководителят на локалния кооператив Гюлбирлик Челик.
25 хиляди декара в региона са заети с розови насаждения, в които са ангажирани над 12 хиляди души, от 7 до 70-годишни. Според статистиките в Испарта е
65 на 100 от производството на рози и етерични масла в света.
Голяма част от производството се изнася в Съединени американски щати, Франция и други страни.
Въпреки че с течение на времето техниките на розобера се усъвършенстват, въпреки всичко той си остава обичайно ръчен, защото не може да се механизира, изясняват експертите. Розоберът в Испарта е през май и юни. Беритбата стартира рано заран и завършва до ранния обед. Готовата продукция се предава на производителите или на кооператива.
Цената на един кг розово масло, което се добива от четири тона розов цвят, е 47 хиляди турски лири (12 хиляди евро). Франция е главният покупател на турското розово масло.
© Надежда Чипева, Капитал
Според изказванията на някои откриватели розата била пренесена в България от османлиите през 15-16 в. от османските сараи в Одрин.
Според легенда, разказвана от старите турци в Казанлък, маслодайната роза е пренесена в града от Тунис от един турчин кадия през 16 в. В знак на признателност той бил заровен от съгражданите си в двора на най-старата джамия на града - Солак джамиси, махалата наричали " Кадъмезар махаллеси " (Кадийската махала), а край гроба му били засадени шубраци от розата, която пренесъл в града.
Няколко века по-късно различен казанлъчанин, Мюфтазаде Гюлджю Исмаил Ефенди скрито, скривайки розови резници в бастуна си, я връща назад в Турция.
Около 700 километра разделят Казанлък и Испарта.
Но с помощта на розата и двата града са фамозни в целия свят. България и Турция са двата съществени производители на скъпото розово масло.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ