Подземни тунели минават през цялата Земя! Нещо страховито се крие в тях
Тунелите под континентите не са мит. Те са дело на раса и същества, живели доста хилядолетия преди нас.
През 2003 година в съветския град Солнечногорск, покрай Москва, в месното езеро Бездонное локален водач намира щатна избавителна жилетка на Военноморските сили на Съединени американски щати. На нея имало идентификационен надпис, потвърждаващ, че тя принадлежи на моряка Сам Белковски от ескадрения миноносец Коул. Съображението е взривено от терористи в пристанището на Аден на 12 октомври 2000 година На място умират 4 матроси, а 10 изчезнали безследно – измежду тях и Сам Белковски. Как обаче за 3 години избавителната му жилетка е преодоляла 4000 километра по права линия от Индийския океан до Централна Русия, не се знае и до през днешния ден.
Обяснение може да се търси в подземните тунели, опасващи континентите. Те са основани от човешки ръце. Между тях и естествените пещери съществува сериозна разлика. Те са основани с невероятната точност при обработката на стените и са идеално ориентирани и насочени. Освен това са и извънредно антични.
Снимка: tainy.net В Америка известията за антични тунели са доста. Изследователят Андрю Томас изяснява, че са непокътнати подземни отвесни и хоризонтални тунели с полирани стени, като някои от тях се намират в доста положително положение. Те са прави и пронизват целия континент. Едно от местата, където се събират няколко такива шахти, е планината Шаста в Калифорния. От нея тунел води към Ню Мексико. За съществуването ѝ се схваща след случай. След нуклеарни тествания в щата Невада 2 часа след гърмежите на 2000 км от там в канадска военна база са регистрирани високи равнища на радиация. Оказва се, че наоколо до базата се намира огромната пещера, която е част от голяма система от пещери и тунели под континента.
През юни 1965г. в еквадорската провинция Морона Сантяго аржентинският откривател Хуан Мориц открива немислимото. Той прецизно картографира незнайна система от подземни тунели и вентилационни шахти с обща дължина над 100 километра. Входът за тунелите има великански размери и е усърдно изрязан в скалите. По хоризонтално ситуирани платформи се слиза до дълбочина 230 м. Оттам стартират тунели с правоъгълно сечение и завои на 90 градуса. Стените им са гладки. На всеки 70 см се срещат вентилационни шахти, както и пространства с размерите на концертни зали.
В средата на едно от тези пространства ученият открива нещо, сходно на маса и седем стола от незнаен материал. До него има открити огромни златни фигури на гущери, слонове, крокодили, лъвове, камили, бизони, мечки, маймуни, вълци, ягуари, даже раци и охлюви. Има и библиотека с няколко хиляди щамповани железни пластини, изписани на чужд език. Мориц открива и каменен тотем на човешка дрънкулка с височина 116 см, сложена върху глобус. По продължение на тунелите има купища златни произведения с рисунки на пирамиди, динозаври, а на една от тях има знак на пирамида съседства с летящи в небето змии.
През 1976 година взаимна англо-еквадорска експедиция обръща взор към един от многото подземните тунели в региона Лос Тайос, на границата сред Перу и Еквадор. Там още веднъж е разкрито нещо като маса, обкръжена със столове от незнаен материал и с облегалки, високи над 2 метра. Това води учените към догатката, че фамозното злато на индианските племена в Южна Америка може да е прикрито точно в тези тунели. Такива открити тунели има още в Кирай и други краища на Земята.
