Светлините на Чернелка
Цялата публикация е оповестена в брой 5/2016 година на Списание 8
Ако споделяте даоистката философия, че не задачата, а пътят е значим, този текст е за вас. Ние ми ахме 7 км с трудности и най-после се оказа, че сме подминали задачата, без да я разпознаем. Обаче прекарването си струваше. Както и урокът, който научихме: с цел да стигнеш там, закъдето си тръгнал, от време на време единствено възторг не стига. За идната експедиция ще се подготвим по-добре. Но пък и в този момент всяка минута от 8-часовия ни преход си заслужаваше усилието и бързам е да споделим с вас за какво. Подсказваме: да останеш уединено с природата, да я слушаш, миришеш и усещаш, е вдъхновяващо.
СВЕТЛИНИТЕ НА ЧЕРНЕЛКА
Тръгнахме по каньона на река Чернелка в Плевенско с желанието безусловно да забележим именития Провъртеник – античен бунар, който пробива 15-метрова канара по този начин, че от долния му край се вижда горният – с небето над него и дърветата, които се надвесват над гърлото.
Според легендата в антични времена в близост живеели две племена – едното обитавало варовиковото плато горе на скалата, а другото се заселило край реката. Заради непозволена обич сред юноша и госпожица сред двете общности пламнала жестока омраза. „ Долната “ отрязала на „ горната “ достъпа до водата. Тя пък прокопала отвесния тунел в скалата, с цел да черпи с кофи вода напряко от реката. Гърлото на кладенеца било необятно 3 метра, а дъното – към метър и половина.
Дали легендата отразява същински събития, или не, не е толкоз значително. По-важното е, че за следващ път илюстрира изобретателността и волята на индивида да преодолява трудности, които самичък си основава. Нашата цел беше да забележим този проход сред Долната и Горната земя. Търсихме, търсихме, навряхме се във всеки подмол и... не го намерихме. Не че не ни бяха предизвестили.
В ранната заран на един работен априлски ден паркирахме царствената си „ Опел Инсигниа “ под вековно дърво в края на с. Горталово. Като бял лебед колата притихна под раззеленяващите се клони. А единствено допреди момент демонстрираше лъвската си мощ на пътя. В близките отвесни скали има голям брой пещери – като очи, които непрекъснато наблюдават пътя. Една по-малка е заградена със дувар с дървена врата. В прилежащата - много огромна, е поместена цяла къща!
Каньонът на река Чернелка е бил дъно на река, формиран е преди милиони години. На места е необятен до 200 метра и е с обща повърхност близо 300 хектара. Карстовите скали се извисяват на височина от 10 до 30 метра. Обявен е за естествена забележителност преди 40 година, а преди 15-ина е построена екопътека. Каньонът изобилства с редки типове растения, животни и птици (над 200 вида). Голяма част от тях са в Червената книга на България. Там е една от най-многобройните колонии на скални лястовици и най-голямата в региона популация на снежно кокиче.
От паркинга поляна потегля 7-километровата екопътека сред селата Горталово и Къртожабене - леко за прекосяване трасе, без стръмнини, което върви по каньона на р. Чернелка. Екопътеката минава около няколко доста забавни естествени и исторически забележителности. Въоръжили сме се със скица, на която са маркирани най-важните. В самото начало на пътеката е Разцепения камък – голяма кубична канара, като че ли срязана с нож. Според легендата по тия места Крали Марко се бил с Муса Кеседжия. Три дни и три нощи траяла борбата, най-после Мусата търтил в срамен бяг. Марко го подгонил, само че изгубил следите му и в яда си, че го е изпуснал, треснал с все мощ канарата с меча си.
Докато се дивим на Разцепения камък, около нас минава локален гражданин и общително се осведомява какви сме, що сме и накъде сме тръгнали. „ Към Провъртеника! “, заявяваме самонадеяно. „ О, няма по какъв начин да стигнете – доста е надалеч, нямате лидер, а и реката взе мостовете, ще би трябвало да я прегазите “, споделя ни индивидът и очите му искрят някак насмешливо.Реката е току до нас – 3-4 метра необятна вада, дълбока единствено педя. Това ли било?! Че какъв брой му е да я прегазим! А и нали имаме скица на маршрута? Решаваме да продължим. Спираме се пред Момината пещера в канара с доста странна конструкция – на пластове и като че ли зидана с тухли. Над нея е Градището. На западния бряг на реката има остатъци от римски път, който преди време свързвал Никополис пъкъл Иструм и Сердика. Малко по-надолу е пещерата Царева дупка. Според легендата цар Иван Шишман наредил да я трансфорат в наблюдателница, от която да се следи придвижването по каньона. Наблизо е имало и скален манастир. Подочули сме, че и тук иманярите са унищожили, каквото са могли, по тази причина решаваме да си спестим разочарованието и продължаваме по екопътеката. Приказни поляни с беседки, барбекюта и огнища.
Свежа пролетна трева, нацъфтели диви нарциси, благоухание на пролет, а небето в действителност е „ синьо като от коприна “. Слушаме тишината – тя е „ жива “! Безброй птици и насекоми цвърчат, пищят, цирикат – животът декларира себе си на всеослушание, цялостен с екстаз.
Широката пътека се вие сред дърветата и минава от припек през шарена сянка до съвсем полумрак. Няма по какъв начин да не забележиш, че светлината има десетки нюанси. Светлините по каньона на Чернелка са измежду най-забележителните гледки, на които съм попадала. Изведнъж пред нас се изпречва реката. Водата се отразява в скалата над нея и камъкът потича. Невероятно!
Но мост на никое място не се вижда. Някой е трансферирал дъска до другия бряг. Тя мощно се клати и с известно тестване за вестибуларния уред съумяваме да преминем. Навлизаме в странна горичка - всички дървета са политнали неестествено на една страна, като че ли застинали в танц. И идващият мост липсва, тъй че ще газим. Водата е до под коленете, не е кой знае какво. Преджапваме и продължаваме измежду опиянени пчели и пеперуди, над главите ни се стрелкат птици, в каменните стени на каньона гнездят скални лястовици. В реката е цялостно с миди, а в тинята край брега са се отпечатали следи на най-различни животни – огромни колкото пестник и много по-дребни - възрастни с дребните им са идвали на водопой. (Впоследствие разбираме, че с изключение на плашливи сърни в региона живеят чакали и диви котки.) Продължаваме самоуверено напред, тъй като съгласно схемата ни Провъртеника е някъде по средата на пътя до село Къртожабене. Той пресича реката неведнъж, трансферират я 18 моста. Оцелели са единствено 6. По-късно от кмета на Горталово Пламен Петков разбираме, че за 3 март т. година всички са били стегнати, само че скоро по-късно Чернелка се разлютила и ги „ взела “. За локалните хора това не е изненада, тъй като є познават нрава. През няколко години Чернелка оправдавала страшното си име, като прииждала и отнасяла всичко по пътя си.
На петото прегазване ни писва да се обуваме и събуваме и продължаваме боси. Все още е рано сутринта и тревата е влажна и мека. Лягаме в нея и вдишваме с цялостни гърди мириса на чисто и свежо. Кога за последно сте се къпали в роса?
Почти по средата на каньона е хижа „ Капчука “ – не е отворена сега, тъй като е в ремонт. След хижата вдясно отново има непокътнат сектор от римския път, който извежда от каньона. Недалеч е Латинското градище, построено над един завой на реката на място, естествено предпазено от всички страни. Там били откривани основи на кула, стени, керамика и дори латински надписи. Но не се мярка никой, който да разпитаме за историята на това място. Изглежда, сме сами в целия каньон. За 8-те часа, през които го прекосявахме, не срещнахме жива душа. Понеже пладне от дълго време е минало, решаваме, че ще е по-разумно да вървим напред към Къртожабене, в сравнение с да се връщаме обратно. Надеждата ни е, че идващите мостове ще са здрави. Но не би! Равносметката: прегазихме реката общо 12 пъти. И се убедихме от опит, че е правилно казаното от античните: не можеш два пъти да минеш през една и съща река. Всеки път Чернелка беше друга: тясна, необятна, дълбока, хлъзгава, хладна и бистра или мътна. В далечината се вижда Къртожабене. Все още пердаша боса, само че фотографът Влади непрекъснато ми припомня: „ Обуй се, има змии! “. Тъкмо нахлузвам обувките на необут крайник и виждам пепелянката да се припича посред пътеката.
Селото ни посреща с магарешки плач, кукуригане на петли и лай на кучета – музика за ушите след 8 часа път отвън цивилизацията. Стигаме в кметството и като обясняваме кои сме и от кое място идваме, чуваме по едно и също време „ Вие сте луди! “ и „ Вие сте герои! “.
Къртожабене май има най-усмихнатия кмет на света. Лени Димитров ни изяснява, че в началото селото се казвало КърКожабене. Възникнало преди към 350 година на друго място, само че поради чума се преместило до реката. Тогава имало вярване, че каквото се чуе на първо време, на него се кръщава селото. Първите заселници чули жаби да крякат (къркорят на тамошния диалект), по тази причина го кръстили по този начин. После открили, че има и доста къртици в региона и името леко се трансформирало.
Лени Димитров ни качва на персоналната си кола и ни връща до Горталово. Пряк път сред селата няма, минава се през Плевен. Но пък това ни дава време за още сладки приказки. На кафе с кметовете на двете села научаваме, че екопътеката ще бъде стегната и маркирана за началото на дейния туристически сезон, когато през почивните дни в каньона е много оживено – идват хора от цялата страна. Като има мостове, трасето се минавало за час и половина-два.
Провъртеника не намерихме, само че какво от това? Тъкмо имаме мотив отново да се върнем на това райско място. Вярно, че нашата работа се оказа малко път поради пътя. Но повярвайте, и в това има смисъл. Понякога единствено по този начин можеш да схванеш, че и да не стигнеш задачата, и да не направиш огромното „ изобретение “, по-малките „ съкровища “, които срещаш по пътя, дават наслаждение и смисъл. И получаваш урок като този, за който нашият народ е споделил: На който му е пай мозъкът, са му дълги краката. Е, нашите много ни послужиха, а на другия ден ни се отплатиха със сериозна мускулна тресчица. Ама пък какви гледки видяхме единствено...
Цялата публикация е оповестена в брой 5/2016 година на Списание 8
Купи броя от тук
Ако споделяте даоистката философия, че не задачата, а пътят е значим, този текст е за вас. Ние ми ахме 7 км с трудности и най-после се оказа, че сме подминали задачата, без да я разпознаем. Обаче прекарването си струваше. Както и урокът, който научихме: с цел да стигнеш там, закъдето си тръгнал, от време на време единствено възторг не стига. За идната експедиция ще се подготвим по-добре. Но пък и в този момент всяка минута от 8-часовия ни преход си заслужаваше усилието и бързам е да споделим с вас за какво. Подсказваме: да останеш уединено с природата, да я слушаш, миришеш и усещаш, е вдъхновяващо.
СВЕТЛИНИТЕ НА ЧЕРНЕЛКА
Тръгнахме по каньона на река Чернелка в Плевенско с желанието безусловно да забележим именития Провъртеник – античен бунар, който пробива 15-метрова канара по този начин, че от долния му край се вижда горният – с небето над него и дърветата, които се надвесват над гърлото.
Според легендата в антични времена в близост живеели две племена – едното обитавало варовиковото плато горе на скалата, а другото се заселило край реката. Заради непозволена обич сред юноша и госпожица сред двете общности пламнала жестока омраза. „ Долната “ отрязала на „ горната “ достъпа до водата. Тя пък прокопала отвесния тунел в скалата, с цел да черпи с кофи вода напряко от реката. Гърлото на кладенеца било необятно 3 метра, а дъното – към метър и половина.
Дали легендата отразява същински събития, или не, не е толкоз значително. По-важното е, че за следващ път илюстрира изобретателността и волята на индивида да преодолява трудности, които самичък си основава. Нашата цел беше да забележим този проход сред Долната и Горната земя. Търсихме, търсихме, навряхме се във всеки подмол и... не го намерихме. Не че не ни бяха предизвестили.
В ранната заран на един работен априлски ден паркирахме царствената си „ Опел Инсигниа “ под вековно дърво в края на с. Горталово. Като бял лебед колата притихна под раззеленяващите се клони. А единствено допреди момент демонстрираше лъвската си мощ на пътя. В близките отвесни скали има голям брой пещери – като очи, които непрекъснато наблюдават пътя. Една по-малка е заградена със дувар с дървена врата. В прилежащата - много огромна, е поместена цяла къща!
Каньонът на река Чернелка е бил дъно на река, формиран е преди милиони години. На места е необятен до 200 метра и е с обща повърхност близо 300 хектара. Карстовите скали се извисяват на височина от 10 до 30 метра. Обявен е за естествена забележителност преди 40 година, а преди 15-ина е построена екопътека. Каньонът изобилства с редки типове растения, животни и птици (над 200 вида). Голяма част от тях са в Червената книга на България. Там е една от най-многобройните колонии на скални лястовици и най-голямата в региона популация на снежно кокиче.
От паркинга поляна потегля 7-километровата екопътека сред селата Горталово и Къртожабене - леко за прекосяване трасе, без стръмнини, което върви по каньона на р. Чернелка. Екопътеката минава около няколко доста забавни естествени и исторически забележителности. Въоръжили сме се със скица, на която са маркирани най-важните. В самото начало на пътеката е Разцепения камък – голяма кубична канара, като че ли срязана с нож. Според легендата по тия места Крали Марко се бил с Муса Кеседжия. Три дни и три нощи траяла борбата, най-после Мусата търтил в срамен бяг. Марко го подгонил, само че изгубил следите му и в яда си, че го е изпуснал, треснал с все мощ канарата с меча си.
Докато се дивим на Разцепения камък, около нас минава локален гражданин и общително се осведомява какви сме, що сме и накъде сме тръгнали. „ Към Провъртеника! “, заявяваме самонадеяно. „ О, няма по какъв начин да стигнете – доста е надалеч, нямате лидер, а и реката взе мостовете, ще би трябвало да я прегазите “, споделя ни индивидът и очите му искрят някак насмешливо.Реката е току до нас – 3-4 метра необятна вада, дълбока единствено педя. Това ли било?! Че какъв брой му е да я прегазим! А и нали имаме скица на маршрута? Решаваме да продължим. Спираме се пред Момината пещера в канара с доста странна конструкция – на пластове и като че ли зидана с тухли. Над нея е Градището. На западния бряг на реката има остатъци от римски път, който преди време свързвал Никополис пъкъл Иструм и Сердика. Малко по-надолу е пещерата Царева дупка. Според легендата цар Иван Шишман наредил да я трансфорат в наблюдателница, от която да се следи придвижването по каньона. Наблизо е имало и скален манастир. Подочули сме, че и тук иманярите са унищожили, каквото са могли, по тази причина решаваме да си спестим разочарованието и продължаваме по екопътеката. Приказни поляни с беседки, барбекюта и огнища.
Свежа пролетна трева, нацъфтели диви нарциси, благоухание на пролет, а небето в действителност е „ синьо като от коприна “. Слушаме тишината – тя е „ жива “! Безброй птици и насекоми цвърчат, пищят, цирикат – животът декларира себе си на всеослушание, цялостен с екстаз.
Широката пътека се вие сред дърветата и минава от припек през шарена сянка до съвсем полумрак. Няма по какъв начин да не забележиш, че светлината има десетки нюанси. Светлините по каньона на Чернелка са измежду най-забележителните гледки, на които съм попадала. Изведнъж пред нас се изпречва реката. Водата се отразява в скалата над нея и камъкът потича. Невероятно!
Но мост на никое място не се вижда. Някой е трансферирал дъска до другия бряг. Тя мощно се клати и с известно тестване за вестибуларния уред съумяваме да преминем. Навлизаме в странна горичка - всички дървета са политнали неестествено на една страна, като че ли застинали в танц. И идващият мост липсва, тъй че ще газим. Водата е до под коленете, не е кой знае какво. Преджапваме и продължаваме измежду опиянени пчели и пеперуди, над главите ни се стрелкат птици, в каменните стени на каньона гнездят скални лястовици. В реката е цялостно с миди, а в тинята край брега са се отпечатали следи на най-различни животни – огромни колкото пестник и много по-дребни - възрастни с дребните им са идвали на водопой. (Впоследствие разбираме, че с изключение на плашливи сърни в региона живеят чакали и диви котки.) Продължаваме самоуверено напред, тъй като съгласно схемата ни Провъртеника е някъде по средата на пътя до село Къртожабене. Той пресича реката неведнъж, трансферират я 18 моста. Оцелели са единствено 6. По-късно от кмета на Горталово Пламен Петков разбираме, че за 3 март т. година всички са били стегнати, само че скоро по-късно Чернелка се разлютила и ги „ взела “. За локалните хора това не е изненада, тъй като є познават нрава. През няколко години Чернелка оправдавала страшното си име, като прииждала и отнасяла всичко по пътя си.
На петото прегазване ни писва да се обуваме и събуваме и продължаваме боси. Все още е рано сутринта и тревата е влажна и мека. Лягаме в нея и вдишваме с цялостни гърди мириса на чисто и свежо. Кога за последно сте се къпали в роса?
Почти по средата на каньона е хижа „ Капчука “ – не е отворена сега, тъй като е в ремонт. След хижата вдясно отново има непокътнат сектор от римския път, който извежда от каньона. Недалеч е Латинското градище, построено над един завой на реката на място, естествено предпазено от всички страни. Там били откривани основи на кула, стени, керамика и дори латински надписи. Но не се мярка никой, който да разпитаме за историята на това място. Изглежда, сме сами в целия каньон. За 8-те часа, през които го прекосявахме, не срещнахме жива душа. Понеже пладне от дълго време е минало, решаваме, че ще е по-разумно да вървим напред към Къртожабене, в сравнение с да се връщаме обратно. Надеждата ни е, че идващите мостове ще са здрави. Но не би! Равносметката: прегазихме реката общо 12 пъти. И се убедихме от опит, че е правилно казаното от античните: не можеш два пъти да минеш през една и съща река. Всеки път Чернелка беше друга: тясна, необятна, дълбока, хлъзгава, хладна и бистра или мътна. В далечината се вижда Къртожабене. Все още пердаша боса, само че фотографът Влади непрекъснато ми припомня: „ Обуй се, има змии! “. Тъкмо нахлузвам обувките на необут крайник и виждам пепелянката да се припича посред пътеката.
Селото ни посреща с магарешки плач, кукуригане на петли и лай на кучета – музика за ушите след 8 часа път отвън цивилизацията. Стигаме в кметството и като обясняваме кои сме и от кое място идваме, чуваме по едно и също време „ Вие сте луди! “ и „ Вие сте герои! “.
Къртожабене май има най-усмихнатия кмет на света. Лени Димитров ни изяснява, че в началото селото се казвало КърКожабене. Възникнало преди към 350 година на друго място, само че поради чума се преместило до реката. Тогава имало вярване, че каквото се чуе на първо време, на него се кръщава селото. Първите заселници чули жаби да крякат (къркорят на тамошния диалект), по тази причина го кръстили по този начин. После открили, че има и доста къртици в региона и името леко се трансформирало.
Лени Димитров ни качва на персоналната си кола и ни връща до Горталово. Пряк път сред селата няма, минава се през Плевен. Но пък това ни дава време за още сладки приказки. На кафе с кметовете на двете села научаваме, че екопътеката ще бъде стегната и маркирана за началото на дейния туристически сезон, когато през почивните дни в каньона е много оживено – идват хора от цялата страна. Като има мостове, трасето се минавало за час и половина-два.
Провъртеника не намерихме, само че какво от това? Тъкмо имаме мотив отново да се върнем на това райско място. Вярно, че нашата работа се оказа малко път поради пътя. Но повярвайте, и в това има смисъл. Понякога единствено по този начин можеш да схванеш, че и да не стигнеш задачата, и да не направиш огромното „ изобретение “, по-малките „ съкровища “, които срещаш по пътя, дават наслаждение и смисъл. И получаваш урок като този, за който нашият народ е споделил: На който му е пай мозъкът, са му дълги краката. Е, нашите много ни послужиха, а на другия ден ни се отплатиха със сериозна мускулна тресчица. Ама пък какви гледки видяхме единствено...
Цялата публикация е оповестена в брой 5/2016 година на Списание 8
Купи броя от тук
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ