България и Русия са скачени съдове
Цялата мръсотия, ориентирана против съветския народ, против страната Русия или персонално против нейния президент, не регистрира един елементарен факт – България и Русия са скачени съдове, през цялото последно хилядолетие и още преди този момент. Няма по какъв начин да прекъснеш тази връзка, като я отричаш, тъй като даже и най-простия и облъчен от пропагандата човек го вижда или осъзнава по един или различен метод.
Ще стартира прегледът в обратна посока, т.е. с по-близките до нас времена на социалистическа България. Имаше ли огромен цех, огромен язовир, огромен мост, огромни планове по инфраструктурата, които да не са осъществени благодарение на руски инженери, които да не са осъществени със съответната техника от Русия и останалите републики в Съюз на съветските социалистически републики и така нататък? Имаше ли безграничен продан на първични материали и в двете направления, не изпращаха ли руснаците евтини артикули и не изкупуваха ли всичко, което им предлагахме, без необикновен оглед на качеството? Имаше ли обмяна на учени, на квалифицирани фрагменти, на голям размер от научна литература във всяка една област? Когато българските учебници и справочници по физика, математика, история, даже литература се изчерпваха, следваха руските, съветските, тъй като това беше огромната банка с информация, от която черпеха всички експерти в България. Но да приемем, че времето на социализма е било една затворена система, един килнат пазар… Затова да се върнем по-назад.
Къде са учили множеството наши духовници, книжовници, учени преди и след Освобождението на България през 1878 година? Да кажем, че една част е учила в Цариград и други градове от Османската империя, да кажем че друга част е учила в немските градове на Австро-Унгария и по на запад от време на време. Но най-голямата част е учила в Русия, в по-близки до нас градове като Одеса и в Киев фактически, само че които тогава са част от Руската империя. С помощтта на българското общество, на духовници, народ, чорбаджии млади българи са изпращани непрекъснато към съветските земи с цел да се образоват. По това време, през деветнадесетия век не е имало от кое място да се вземат задоволително познания на нашата територия и българите са ги търсили на открито, само че най-често измежду братските славянски нации и най-много в земите на Русия. Също по този начин, огромните български бизнесмени и търговци в Цариград, най-голямото българско комерсиално и културно средище по това време, също са правили търговия главно с земите на Руския.
Но в случай че е имало време, през което сме взимали от Русия, имало е и време през което сме давали. Известни са образците с духовници и книжовници като Григорий Цамблак, българин, който става киевски митрополит при започване на петнадесети век. Известно е какъв брой доста богослужебна литература и сборници със закони са пренесени от България в Русия във времето след покръстването на съветския народ, в края на десети век. Така са непокътнати и доста творби на преславската и търновската книжовна школа, които намираме като преписи в Русия, като да вземем за пример Светославовия алманах, които е в действителност алманах от времето на цар Симеон. Впрочем в първите, най-стари съветски хроники от 11-12 век се споделя, че самите славяни, са пристигнали на територията на тогавашна Русия от земите край Дунав, т.е. непокътнат е спомен за етническите и културни връзки сред тези нации.
През всичките епохи от Средновековието до през днешния ден е имало непрестанен културен, търговски и нравствен продан сред Българското царство и Киевска Рус, сред България и Русия. Разбира се би трябвало да отбележим и това, че днешните украински и съветски земи, че днешния украински и съветски народ са също толкоз тясно и неотменно свързани. Трябва да разберем, че някой доста изкуствено внася ерес сред приятелски страни, сред приятелски нации, като българи и руснаци, като руснаци и украинци, нации надълбоко свързани с генезис, език, просвета, търговски връзки и вяра.
Ще стартира прегледът в обратна посока, т.е. с по-близките до нас времена на социалистическа България. Имаше ли огромен цех, огромен язовир, огромен мост, огромни планове по инфраструктурата, които да не са осъществени благодарение на руски инженери, които да не са осъществени със съответната техника от Русия и останалите републики в Съюз на съветските социалистически републики и така нататък? Имаше ли безграничен продан на първични материали и в двете направления, не изпращаха ли руснаците евтини артикули и не изкупуваха ли всичко, което им предлагахме, без необикновен оглед на качеството? Имаше ли обмяна на учени, на квалифицирани фрагменти, на голям размер от научна литература във всяка една област? Когато българските учебници и справочници по физика, математика, история, даже литература се изчерпваха, следваха руските, съветските, тъй като това беше огромната банка с информация, от която черпеха всички експерти в България. Но да приемем, че времето на социализма е било една затворена система, един килнат пазар… Затова да се върнем по-назад.
Къде са учили множеството наши духовници, книжовници, учени преди и след Освобождението на България през 1878 година? Да кажем, че една част е учила в Цариград и други градове от Османската империя, да кажем че друга част е учила в немските градове на Австро-Унгария и по на запад от време на време. Но най-голямата част е учила в Русия, в по-близки до нас градове като Одеса и в Киев фактически, само че които тогава са част от Руската империя. С помощтта на българското общество, на духовници, народ, чорбаджии млади българи са изпращани непрекъснато към съветските земи с цел да се образоват. По това време, през деветнадесетия век не е имало от кое място да се вземат задоволително познания на нашата територия и българите са ги търсили на открито, само че най-често измежду братските славянски нации и най-много в земите на Русия. Също по този начин, огромните български бизнесмени и търговци в Цариград, най-голямото българско комерсиално и културно средище по това време, също са правили търговия главно с земите на Руския.
Но в случай че е имало време, през което сме взимали от Русия, имало е и време през което сме давали. Известни са образците с духовници и книжовници като Григорий Цамблак, българин, който става киевски митрополит при започване на петнадесети век. Известно е какъв брой доста богослужебна литература и сборници със закони са пренесени от България в Русия във времето след покръстването на съветския народ, в края на десети век. Така са непокътнати и доста творби на преславската и търновската книжовна школа, които намираме като преписи в Русия, като да вземем за пример Светославовия алманах, които е в действителност алманах от времето на цар Симеон. Впрочем в първите, най-стари съветски хроники от 11-12 век се споделя, че самите славяни, са пристигнали на територията на тогавашна Русия от земите край Дунав, т.е. непокътнат е спомен за етническите и културни връзки сред тези нации.
През всичките епохи от Средновековието до през днешния ден е имало непрестанен културен, търговски и нравствен продан сред Българското царство и Киевска Рус, сред България и Русия. Разбира се би трябвало да отбележим и това, че днешните украински и съветски земи, че днешния украински и съветски народ са също толкоз тясно и неотменно свързани. Трябва да разберем, че някой доста изкуствено внася ерес сред приятелски страни, сред приятелски нации, като българи и руснаци, като руснаци и украинци, нации надълбоко свързани с генезис, език, просвета, търговски връзки и вяра.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ