Църквата и правото на информиран избор
Цял живот човек е изправен пред някакъв избор: протест или смирение, изпитание или развлечение, пустославие или невзискателност, разсипничество или сдържаност, благотворителност или сребролюбие, приятност или самоограничение, праволинейност или компромис, почтеност или изменничество, страдалчество или послушание, кока-кола или пепси, беемве или мерцедес, крилце или кълка, да бъде или да не бъде... Всъщност от една избрана висота на резюме изборът е единствено един: положително или зло, като безалкохолните питиета и колите остават в кръга на шегата. Или казано с думите на Писанието, изборът е сред Бог и сатаната.
В края на предходната седмица се състоя първият по рода си квалификационен семинар за публицисти " Църква, религия, медии и общество " в Троянския манастир, къде участваха митрополити, епископи, богослови, свещеници, академични преподаватели и представители на електронни и печатни медии. Говорѝ се най-много за тромавата връзка сред Църквата и средствата за всеобщо осведомление, за печално ниската подготвеност на множеството публицисти, натоварени около главните си ресори да се занимават и с църковните събития, за съзнателно и проведено насажданата ненавист към йерархията и клира, в това число и за идеологическите предизвикатели пред глобалността след края на Студената война - така наречен " проблеми с полезностите на модерния свят ".
Далеч съм от мисълта да влизам в тематиките или да разказвам отново полемиките, да класифицирам проблемите или да втълпявам хрумвания за тяхното решение. Ще се спра единствено на правото (и задължението) на избор, с което започнахме.
Нека приемем, че в последна сметка човек би трябвало да избира само сред положителното и злото и сред нищо друго. И в случай че се съгласим (дано тук да няма доста шокирани и скандализирани), че положителното и злото не са просто някакви думи, с които сме се договорили да назоваваме мечтаното и нежеланото, а са лични същности в автентичен конфликт, то ще бъдем най-коректни, в случай че използваме хилядолетната терминология " Бог и демон ". Трябва да признаем и правото на индивида, заставен да избира сред дявола и Бога, да бъде добросъвестно осведомен кой е единият и Кой е другият. Най-авторитетният източник на тази информация е Църквата (и богословските факултети), а най-бързият канал за нейното постигане до публиката са медиите. Те дават главните понятия и разсънват интерес и предпочитание за по-нататъшно нахлуване в която и да е област.
Човекът е по едно и също време и талантлив, и осъден със свободна воля. Надарен, тъй като свободата го богоуподобява, а осъден, тъй като отговорността за избора е доста тежка. Наличието на независимост упреква даже при отсъствието на осведоменост. Когато някой избере злото, не може да се извини, казвайки: " не знаех, че е зло " ; Ignorantia legis neminem excusat (непознаването на закона не извинява никого). Когато приказваме за Църквата, виждаме по какъв начин за нея има от една страна масирана отрицателна акция с ролекси, лимузини, ченгета и педофили, а от друга - цялостен вакуум по въпроса какво в действителност съставлява тя, с какво се занимава и каква е нейната задача.
Няма по какъв начин хората да научат от публицистите нещо за Църквата, в случай че не го знаят самите публицисти. Компетентността стартира от най-дребните неща - да знаеш кой кой е и каква позиция заема в йерархията; да правиш разлика сред духовник и духовник, сред архимандрит и свещеник, сред викарий и протосингел, сред свещеник и митрополит. Не може да си член на Църквата и да не знаеш тези неща, а напомням, че неин член е всеки, който е кръстен, без значение дали това се е случило, тъй като родителите му са решили, че е съвременно, или пък самият той е решил да се венчае в черква, тъй като там стават хубави фотоси.
Нататък. Журналистите би трябвало да познават същността на църковните празници, което стартира от познаването на житията на светците. На Никулден се яде шаран. Защо? Какво е сторил св. Николай Мирликийски (когото мнозина познават повече като Дядо Коледа, без да знаят, че е взел участие в Първия космополитен събор и при съставянето на Никейския Символ на вярата), какво е сторил той в морето, с цел да е настойник на риболовците? И какво е сторил, с цел да е настойник на банкерите? Подсказвам, че точно последното е дало началото на превръщането му в Дядо Коледа. Защо на Гергьовден ядем агне? Защото св. Георги е настойник на овчарите? Но щом е по този начин дали самият той е бил пастир или военачалник в римските легиони? Сигурни ли сме? Пък и какво значи агнето и има ли то някаква връзка с прекосяването, подминаването (на арамейски " пасех ", " пасха " ), има ли някаква връзка с положителния овчар, който оставя 99 овце и потегля да търси една единствена изгубена? Кой е св. Теодор Тирон, какво знамение е направил той в Константинопол при Юлиан Отстъпник 50 години след гибелта си, с цел да го честваме през днешния ден на Тодоровден и малките екрани да снимат партийни водачи, яхнали коне.
Нататък. Журналистите би трябвало да познават богослужението в храма и най-много литургията, да я изясняват на хората, с цел да могат хората да се държат съответно в черква. Защото другояче постоянно може да се следи по какъв начин до момента в който хорът пее молитвата " Тебе поем ", а свещеникът в олтара чете епиклезата - молитвата, която приканва слизането на Светия Дух над даровете и превръщането им в причестяване, - всякакви хора се разхождат из храма, скърцат и тропат, целуват икони, палят свещи и мърморят съчинени от тях самите молебствия, като че ли в близост не се случва нищо. Но да не знаеш какво се случва, не значи, че нищо не се случва.
Най-сетне публицистите би трябвало да изясняват какво е Църква, по кое време е нейният рожден ден (на Петдесетница, тази година се празнува идната неделя на 16 юни), какво е слизане на Светия Дух над апостолите, по какъв начин се предава благодатта му на идващите свещеници, каква власт над греховете имат те, какви компетенции за осъществяване на тайнства (брак, кръщение и т.н.). Коя е първата задача на Църквата - да прави живота ни лек и разточителен или да избавя душите ни? Каква е разликата сред човек и ранг? Защото най-честият прийом на черния PR е да се компрометира индивида като персона, с цел да се компрометира сана, който носи. И това е акция, която се води в това число и от определящи себе си като " християнски " медии, без против нея да има никакво опълчване от същински християнски позиции.
Да не се сърдим на някой елементарен човек, който си има друга работа и други житейски грижи, в случай че го чуем да ругатни Църквата или да се присмива на владиците. За 2000 години църквата е претърпяла доста по-страшни неща, а владиците нормално са кротки хора, стоят над злобата на деня и елементарно простят. Да не му се сърдим, в случай че някой го е научил, че Църквата не е нищо повече от суеверно леговище за необразовани бабички, в което вилнеят брадати мошеници от Държавна сигурност, чиято единствена фантазия е да носят златни швейцарски часовници. Но когато добре осведомени и способени отраслови публицисти в електронните и печатните, държавните, частите и публичните, националните и районните медии обяснят на този човек по какъв начин в реалност стоят неща и той продължи да ругатни и да ненавижда, тогава ще знаем, че е направил своя свободен и осведомен избор. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов - Сула, news.bg
В края на предходната седмица се състоя първият по рода си квалификационен семинар за публицисти " Църква, религия, медии и общество " в Троянския манастир, къде участваха митрополити, епископи, богослови, свещеници, академични преподаватели и представители на електронни и печатни медии. Говорѝ се най-много за тромавата връзка сред Църквата и средствата за всеобщо осведомление, за печално ниската подготвеност на множеството публицисти, натоварени около главните си ресори да се занимават и с църковните събития, за съзнателно и проведено насажданата ненавист към йерархията и клира, в това число и за идеологическите предизвикатели пред глобалността след края на Студената война - така наречен " проблеми с полезностите на модерния свят ".
Далеч съм от мисълта да влизам в тематиките или да разказвам отново полемиките, да класифицирам проблемите или да втълпявам хрумвания за тяхното решение. Ще се спра единствено на правото (и задължението) на избор, с което започнахме.
Нека приемем, че в последна сметка човек би трябвало да избира само сред положителното и злото и сред нищо друго. И в случай че се съгласим (дано тук да няма доста шокирани и скандализирани), че положителното и злото не са просто някакви думи, с които сме се договорили да назоваваме мечтаното и нежеланото, а са лични същности в автентичен конфликт, то ще бъдем най-коректни, в случай че използваме хилядолетната терминология " Бог и демон ". Трябва да признаем и правото на индивида, заставен да избира сред дявола и Бога, да бъде добросъвестно осведомен кой е единият и Кой е другият. Най-авторитетният източник на тази информация е Църквата (и богословските факултети), а най-бързият канал за нейното постигане до публиката са медиите. Те дават главните понятия и разсънват интерес и предпочитание за по-нататъшно нахлуване в която и да е област.
Човекът е по едно и също време и талантлив, и осъден със свободна воля. Надарен, тъй като свободата го богоуподобява, а осъден, тъй като отговорността за избора е доста тежка. Наличието на независимост упреква даже при отсъствието на осведоменост. Когато някой избере злото, не може да се извини, казвайки: " не знаех, че е зло " ; Ignorantia legis neminem excusat (непознаването на закона не извинява никого). Когато приказваме за Църквата, виждаме по какъв начин за нея има от една страна масирана отрицателна акция с ролекси, лимузини, ченгета и педофили, а от друга - цялостен вакуум по въпроса какво в действителност съставлява тя, с какво се занимава и каква е нейната задача.
Няма по какъв начин хората да научат от публицистите нещо за Църквата, в случай че не го знаят самите публицисти. Компетентността стартира от най-дребните неща - да знаеш кой кой е и каква позиция заема в йерархията; да правиш разлика сред духовник и духовник, сред архимандрит и свещеник, сред викарий и протосингел, сред свещеник и митрополит. Не може да си член на Църквата и да не знаеш тези неща, а напомням, че неин член е всеки, който е кръстен, без значение дали това се е случило, тъй като родителите му са решили, че е съвременно, или пък самият той е решил да се венчае в черква, тъй като там стават хубави фотоси.
Нататък. Журналистите би трябвало да познават същността на църковните празници, което стартира от познаването на житията на светците. На Никулден се яде шаран. Защо? Какво е сторил св. Николай Мирликийски (когото мнозина познават повече като Дядо Коледа, без да знаят, че е взел участие в Първия космополитен събор и при съставянето на Никейския Символ на вярата), какво е сторил той в морето, с цел да е настойник на риболовците? И какво е сторил, с цел да е настойник на банкерите? Подсказвам, че точно последното е дало началото на превръщането му в Дядо Коледа. Защо на Гергьовден ядем агне? Защото св. Георги е настойник на овчарите? Но щом е по този начин дали самият той е бил пастир или военачалник в римските легиони? Сигурни ли сме? Пък и какво значи агнето и има ли то някаква връзка с прекосяването, подминаването (на арамейски " пасех ", " пасха " ), има ли някаква връзка с положителния овчар, който оставя 99 овце и потегля да търси една единствена изгубена? Кой е св. Теодор Тирон, какво знамение е направил той в Константинопол при Юлиан Отстъпник 50 години след гибелта си, с цел да го честваме през днешния ден на Тодоровден и малките екрани да снимат партийни водачи, яхнали коне.
Нататък. Журналистите би трябвало да познават богослужението в храма и най-много литургията, да я изясняват на хората, с цел да могат хората да се държат съответно в черква. Защото другояче постоянно може да се следи по какъв начин до момента в който хорът пее молитвата " Тебе поем ", а свещеникът в олтара чете епиклезата - молитвата, която приканва слизането на Светия Дух над даровете и превръщането им в причестяване, - всякакви хора се разхождат из храма, скърцат и тропат, целуват икони, палят свещи и мърморят съчинени от тях самите молебствия, като че ли в близост не се случва нищо. Но да не знаеш какво се случва, не значи, че нищо не се случва.
Най-сетне публицистите би трябвало да изясняват какво е Църква, по кое време е нейният рожден ден (на Петдесетница, тази година се празнува идната неделя на 16 юни), какво е слизане на Светия Дух над апостолите, по какъв начин се предава благодатта му на идващите свещеници, каква власт над греховете имат те, какви компетенции за осъществяване на тайнства (брак, кръщение и т.н.). Коя е първата задача на Църквата - да прави живота ни лек и разточителен или да избавя душите ни? Каква е разликата сред човек и ранг? Защото най-честият прийом на черния PR е да се компрометира индивида като персона, с цел да се компрометира сана, който носи. И това е акция, която се води в това число и от определящи себе си като " християнски " медии, без против нея да има никакво опълчване от същински християнски позиции.
Да не се сърдим на някой елементарен човек, който си има друга работа и други житейски грижи, в случай че го чуем да ругатни Църквата или да се присмива на владиците. За 2000 години църквата е претърпяла доста по-страшни неща, а владиците нормално са кротки хора, стоят над злобата на деня и елементарно простят. Да не му се сърдим, в случай че някой го е научил, че Църквата не е нищо повече от суеверно леговище за необразовани бабички, в което вилнеят брадати мошеници от Държавна сигурност, чиято единствена фантазия е да носят златни швейцарски часовници. Но когато добре осведомени и способени отраслови публицисти в електронните и печатните, държавните, частите и публичните, националните и районните медии обяснят на този човек по какъв начин в реалност стоят неща и той продължи да ругатни и да ненавижда, тогава ще знаем, че е направил своя свободен и осведомен избор. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов - Сула, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ