Всичко поскъпва: Цените в Турция растат, недоволството също
Цените в Турция не стопират да порастват, както и недоволството на хората. Въпреки страха от репресии, от ден на ден турци излизат по улиците и упорстват за оставката на държавното управление, споделя.
Обменните бюра дебнат на всеки ъгъл в Истанбул, а в последно време пред тях се вият опашки. За задграничните посетители преференциалните обменни курсове са същинска наслада, за турците обаче те са проклинание. И все по-често ще ги чуете да изричат две думи: " Hükümet Istifa! " – Правителството да си върви!
Хората към този момент излизат на митинги: в Анкара, Истанбул, Измир, даже в Югоизточна Турция. Според медиите, край Босфора и в столицата към стачкуващите се причисляват и студенти от елитните университети. Полицията към този момент подхваща ответни ограничения. Край фамозния площад " Таксим " в Истанбул, където през 2013 година се развихриха всеобщи митинги против ръководството на Ердоган, в този момент са приготвени железни заграждения, а в Коджаели е бил задържан публицист.
Между страха и недоволството
Разговаряме със Седат, келнер в Истанбул, който поддържа митингите. " Трябва да се чуе гласът на народа! Да протестираш не е закононарушение, нали? ", споделя той, въпреки че персонално избира да не излиза на улицата. " Имам жена и деца у дома. По-добре не... "
от 2800 лири месечно. В началото на годината това бяха 300 евро, само че девалвацията ги изяде и в този момент към този момент са по-малко от 200. В същото време цените непрестанно порастват. Официално, само че сериозно настроени специалисти считат, че е доста по-висока.
Дениз се връща от магазина – наподобява изтощена. Става все по-трудно да се справяш при тези цени, въздиша домакинята. " Всичко нараства: храната, отоплението, токът, на децата разноските за учебно заведение и за облекла. Вижте защо платих 30 лири: за един самун, 6 яйца и няма и кг картофи ", жалва се Дениз и ни демонстрира наличието на пластмасовата торбичка.
Независимо от това 49-годишната жена не е сигурна дали уличните митинги са най-правилното решение. " Честно казано и аз бих излязла, само че пък по този начин рискуваме страната ни да потъне в безпорядък ", споделя Дениз. Нейната философия гласи: " Аз стачкувам единствено в мислите си и търпеливо очаквам идващите избори. Тогава ще изразя митинга си по либерален метод, с изборната бюлетина. "
Опозицията упорства за предварителни избори
Ахмет Давутоглу, някогашен министър председател и бивш съпартиец на президента Ердоган, също счита, че вместо митинги, би трябвало да има избори. И упорства за тяхното бързо осъществяване. Давутоглу от дълго време мина в съпротива. Али Бабакан също. Той напусна Партията на справедливостта и развиването на Ердоган и основа своя групировка. Сега се обръща към президента с настойчивия апел най-сетне да се отдръпна.
Ekonomik krizler belli bir zaman sonra ya tarihleriyle, ya coğrafi bölgesiyle ya da krizi çıkaranların adıyla tarihe nakşedilirler.
Bugün yaşadığımız kriz, “dış güçler” krizi olarak anılmayacaktır.
Bu kriz “Erdoğan Krizi” olarak hatırlanacak!
— Ahmet Davutoğlu (@Ahmet_Davutoglu)
" След избран интервал от време икономическите рецесии се вписват в историята или с тяхната история, с техния географски район или с имената на тези, които са предизвикали рецесията.
Кризата, която претърпяваме през днешния ден, няма да бъде наричана рецесия на " непознатите сили ". Тази рецесия ще бъде запомнена като " рецесията на Ердоган "!, написа в Twitter Давутоглу.
Но Ердоган даже не помисля за предварителни избори. " Говорят си за предварителни избори, само че изборите са планувани: през юни 2023 година Мина времето когато гласувахме на всеки 15-20 месеца. Да не сме някаква бананова република? ", счита президентът. Но през 2018 година самият Ердоган разгласи предварителни избори, избързвайки с година и половина.
Напрежението в Турция пораства
В Twitter към този момент се води политическа борба. Привържениците на държавното управление се сплотиха под хаштага " Защитаваме нашата страна ", а опозицията им дава отговор с " Правителството да се отдръпна, избори незабавно! ". Тази акция се поддържа от Али. " В тази страна трябват бързи промени. Избори незабавно, а не чак след година и половина ", споделя Али.
Кога ще са изборите – за истанбулския дюкянджия Екрем това няма значение. Той е уверен, че грешката е в системата – в президентската система, която Ердоган вкара през 2018 година " Един обособен човек просто не може да знае всичко. Когато цялата власт попадне в ръцете единствено на един човек, тогава работата става неприятна ", споделя Екрем.
Али не смее да изрича името на Ердоган, само че без значение от това уличните митинги са явен знак и отчетлива рецензия тъкмо против президента. Мнозина турци през днешния ден се боят да изкажат мнението си обществено, само че стачкуващите преодоляват този боязън, те поемат риска.
На идната заран се разсънваме с новината, че цената на бензина още веднъж се е вдигнала. И още веднъж ще има митинги.
Обменните бюра дебнат на всеки ъгъл в Истанбул, а в последно време пред тях се вият опашки. За задграничните посетители преференциалните обменни курсове са същинска наслада, за турците обаче те са проклинание. И все по-често ще ги чуете да изричат две думи: " Hükümet Istifa! " – Правителството да си върви!
Хората към този момент излизат на митинги: в Анкара, Истанбул, Измир, даже в Югоизточна Турция. Според медиите, край Босфора и в столицата към стачкуващите се причисляват и студенти от елитните университети. Полицията към този момент подхваща ответни ограничения. Край фамозния площад " Таксим " в Истанбул, където през 2013 година се развихриха всеобщи митинги против ръководството на Ердоган, в този момент са приготвени железни заграждения, а в Коджаели е бил задържан публицист.
Между страха и недоволството
Разговаряме със Седат, келнер в Истанбул, който поддържа митингите. " Трябва да се чуе гласът на народа! Да протестираш не е закононарушение, нали? ", споделя той, въпреки че персонално избира да не излиза на улицата. " Имам жена и деца у дома. По-добре не... "
от 2800 лири месечно. В началото на годината това бяха 300 евро, само че девалвацията ги изяде и в този момент към този момент са по-малко от 200. В същото време цените непрестанно порастват. Официално, само че сериозно настроени специалисти считат, че е доста по-висока.
Дениз се връща от магазина – наподобява изтощена. Става все по-трудно да се справяш при тези цени, въздиша домакинята. " Всичко нараства: храната, отоплението, токът, на децата разноските за учебно заведение и за облекла. Вижте защо платих 30 лири: за един самун, 6 яйца и няма и кг картофи ", жалва се Дениз и ни демонстрира наличието на пластмасовата торбичка.
Независимо от това 49-годишната жена не е сигурна дали уличните митинги са най-правилното решение. " Честно казано и аз бих излязла, само че пък по този начин рискуваме страната ни да потъне в безпорядък ", споделя Дениз. Нейната философия гласи: " Аз стачкувам единствено в мислите си и търпеливо очаквам идващите избори. Тогава ще изразя митинга си по либерален метод, с изборната бюлетина. "
Опозицията упорства за предварителни избори
Ахмет Давутоглу, някогашен министър председател и бивш съпартиец на президента Ердоган, също счита, че вместо митинги, би трябвало да има избори. И упорства за тяхното бързо осъществяване. Давутоглу от дълго време мина в съпротива. Али Бабакан също. Той напусна Партията на справедливостта и развиването на Ердоган и основа своя групировка. Сега се обръща към президента с настойчивия апел най-сетне да се отдръпна.
Ekonomik krizler belli bir zaman sonra ya tarihleriyle, ya coğrafi bölgesiyle ya da krizi çıkaranların adıyla tarihe nakşedilirler.
Bugün yaşadığımız kriz, “dış güçler” krizi olarak anılmayacaktır.
Bu kriz “Erdoğan Krizi” olarak hatırlanacak!
— Ahmet Davutoğlu (@Ahmet_Davutoglu)
" След избран интервал от време икономическите рецесии се вписват в историята или с тяхната история, с техния географски район или с имената на тези, които са предизвикали рецесията.
Кризата, която претърпяваме през днешния ден, няма да бъде наричана рецесия на " непознатите сили ". Тази рецесия ще бъде запомнена като " рецесията на Ердоган "!, написа в Twitter Давутоглу.
Но Ердоган даже не помисля за предварителни избори. " Говорят си за предварителни избори, само че изборите са планувани: през юни 2023 година Мина времето когато гласувахме на всеки 15-20 месеца. Да не сме някаква бананова република? ", счита президентът. Но през 2018 година самият Ердоган разгласи предварителни избори, избързвайки с година и половина.
Напрежението в Турция пораства
В Twitter към този момент се води политическа борба. Привържениците на държавното управление се сплотиха под хаштага " Защитаваме нашата страна ", а опозицията им дава отговор с " Правителството да се отдръпна, избори незабавно! ". Тази акция се поддържа от Али. " В тази страна трябват бързи промени. Избори незабавно, а не чак след година и половина ", споделя Али.
Кога ще са изборите – за истанбулския дюкянджия Екрем това няма значение. Той е уверен, че грешката е в системата – в президентската система, която Ердоган вкара през 2018 година " Един обособен човек просто не може да знае всичко. Когато цялата власт попадне в ръцете единствено на един човек, тогава работата става неприятна ", споделя Екрем.
Али не смее да изрича името на Ердоган, само че без значение от това уличните митинги са явен знак и отчетлива рецензия тъкмо против президента. Мнозина турци през днешния ден се боят да изкажат мнението си обществено, само че стачкуващите преодоляват този боязън, те поемат риска.
На идната заран се разсънваме с новината, че цената на бензина още веднъж се е вдигнала. И още веднъж ще има митинги.
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ