Пчелният мед поскъпва с 30%
Цената на меда при продажба на дребно скача с една трета поради високата смъртност на пчелите. Ако през предходната година кг от пчелния артикул се е търгувал на цени от 8-10 лева./кг в комерсиалните вериги, през тази той нараства до 12 лева, заяви ръководителят на Федерацията на българските пчелари Николай Куманов, представен от Монитор.
При цените на едро също се следят ценови разлики по отношение на година по-рано. През 2020 година прекупвачи са изкупували мед на цени от 4.20 – 4.40 лева за кг, тазгодишната годишна продукция обаче се чака да надвиши 5 лева./кг. Оказва се, че съществена причина за повишаването не са жегите и съпътстващата ги суша, а високата смъртност на пчелите.
Според браншовици тя е породена от два съществени фактора – нерегламентираните пръскания против вредители по земеделските площи и синдрома на празния кошер.
„ За страдание пръсканията в светлата част на денонощието не престават. Сериозен проблем в късна есен или ранна пролет е и синдромът на празния кошер, при който пчелите изчезват мистериозно от своите кошери “, разясни той. Именно заради тази причина пчелари упорстват за въвеждане на държавни дотации под формата на „ такса опрашване “. Браншовици считат, че на пчелно семейство би трябвало да бъдат отпускани най-малко 60 лева помощи
„ Ако нечии пчели изчезнат, то би трябвало да се влагат по 100 лева на кошер, с цел да се купят нови, които обаче няма да произведат мед колкото едно мощно пчелно семейство “, безапелационен бе Куманов. Последното сходно предложение е изпратено до служебния аграрни министър проф. Христо Бозуков преди към месец - отговор обаче към момента няма.
Междувременно друго искане на браншовиците разделя гилдията на два лагера. Според едни цветният прашец също би трябвало да бъде регистриран като предпазено название за генезис по образеца на странджанския манов мед.
„ Благодарение на това, че регистрирахме мановия мед, създаван в Странджа, цената му се увеличи с 5-6 лв.. Моята фантазия е да успеем да записваме и прашеца, защото това ще помогне доста за целия район “, разяснява ръководителят на съдружие „ Странджански манов мед “ Манол Тодоров, представен от Фокус. Част от сътрудниците им обаче считат, че сходна процедура би била тромава, защото пъстър прашец може да бъде открит в съвсем цялата страна.
Председателят на Съюза на българските пчелари инж. Михаил Михайлов пък заключи, че макар опитите на браншовици за оживление на пчеларския бранш статистиката сочи, че потреблението на мед на глава от популацията у нас не се е повишила - тя остава сред 300 и 400 грама за година, до момента в който един немец изяжда близо 2 кг мед годишно.
При цените на едро също се следят ценови разлики по отношение на година по-рано. През 2020 година прекупвачи са изкупували мед на цени от 4.20 – 4.40 лева за кг, тазгодишната годишна продукция обаче се чака да надвиши 5 лева./кг. Оказва се, че съществена причина за повишаването не са жегите и съпътстващата ги суша, а високата смъртност на пчелите.
Според браншовици тя е породена от два съществени фактора – нерегламентираните пръскания против вредители по земеделските площи и синдрома на празния кошер.
„ За страдание пръсканията в светлата част на денонощието не престават. Сериозен проблем в късна есен или ранна пролет е и синдромът на празния кошер, при който пчелите изчезват мистериозно от своите кошери “, разясни той. Именно заради тази причина пчелари упорстват за въвеждане на държавни дотации под формата на „ такса опрашване “. Браншовици считат, че на пчелно семейство би трябвало да бъдат отпускани най-малко 60 лева помощи
„ Ако нечии пчели изчезнат, то би трябвало да се влагат по 100 лева на кошер, с цел да се купят нови, които обаче няма да произведат мед колкото едно мощно пчелно семейство “, безапелационен бе Куманов. Последното сходно предложение е изпратено до служебния аграрни министър проф. Христо Бозуков преди към месец - отговор обаче към момента няма.
Междувременно друго искане на браншовиците разделя гилдията на два лагера. Според едни цветният прашец също би трябвало да бъде регистриран като предпазено название за генезис по образеца на странджанския манов мед.
„ Благодарение на това, че регистрирахме мановия мед, създаван в Странджа, цената му се увеличи с 5-6 лв.. Моята фантазия е да успеем да записваме и прашеца, защото това ще помогне доста за целия район “, разяснява ръководителят на съдружие „ Странджански манов мед “ Манол Тодоров, представен от Фокус. Част от сътрудниците им обаче считат, че сходна процедура би била тромава, защото пъстър прашец може да бъде открит в съвсем цялата страна.
Председателят на Съюза на българските пчелари инж. Михаил Михайлов пък заключи, че макар опитите на браншовици за оживление на пчеларския бранш статистиката сочи, че потреблението на мед на глава от популацията у нас не се е повишила - тя остава сред 300 и 400 грама за година, до момента в който един немец изяжда близо 2 кг мед годишно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ