Трявна - Българският Нюрнберг
Трявна е град приказка, събрал възрожденска история, изографисана, резбована, зидана по образците на тогавашните марангози – старите тревненски майстори. Кольо Фичето е тръгнал от Трявна, с цел да построи своите ненадминати и до през днешния ден четири моста, 12 черкви, да изографиса още доста други. Строил майсторът голям брой джамии и църкви, оставил си майсторството на ръцете в тях. Споменат е в класическото произведение с академично значение „ Пътуване из България ” на големя странник, австроунгареца Феникс Каниц, който написа, че способността на този занаятчия да построява мостове и методът на противостоенето на водата би трябвало да се учат във всички механически учебни заведения. И възкликва още, какво би станало с този високо талантлив народ, в случай че на Балканите имаше най-малко едно от техническите учебни заведения на Италия. Оттогава са знаели за качествата и творбите на Кольо Фичето.
Нарекли Трявна Българския Нюрнберг поради многото занаяти тук. Старата част на града е оповестена за архитектурен резерват. Някога тук са се чували гласовете на тогавашните майстори куюмджии, резбари, зографи, зидари, розовари, копринари, поради което Феликс Каниц нарекъл града Българския Нюрнберг. Първите самородни архитекти строели солидни възрожденски къщи, църкви, учебни заведения, а резбарите украсявали от вътрешната страна олтари и тавани в дърворезбовано величие. Дворовете преливали от цветни градини, създавали уют, въодушевление и ентусиазъм на хората. Цялото това възрожденско величие през днешния ден е събрано в музейна експозиция в Даскаловата къща, където още греят тези две слънца на двамата майстори – остарелия и младия, хванали се на залог чие слънце ще свети по-силно, блестящо и красиво.
Работили, майсторили дълго, без да поглеждат какво прави другият. Старият занаятчия Димитър резбовал пролетно слънце, младият Иван – есенно. Състезанието спечелило слънцето на остарелия, само че и младият бил приет за занаятчия от задругата на майсторите в града. Страхотни дърворезби очароват от тавана на Даскаловата къща. За да станеш в миналото занаятчия, трябвало 30-годишен труд в тази област и признанието на старите майстори. Единственият, който е получил прекомерно млад тази купа, бил Уста Кольо Фичето. Той бил първомайстор от Възраждането. Интересни са иконите в Трявна, забележителни с бароковото си въздействие, същинско достижение на българската живопис. Развивали се и другите иконописни школи - Банска, Дебърска, Самоковска, икони се рисували в дребни центрове в Габрово, в Странджа, само че всички те са под въздействието на тези четири известни огромни школи. А една от най-забележителните и неповторими е тази в Трявна.
От времето на братята Асеневци, през ХІІ век, когато зародил градът Трявна, тогава най-младият брат Калоян пренасял мощите на светеца Михаил Воин Български. Те останали да преспят тук, на същото място по-късно издигнали храм Божи – „ Св.Архангели Михаил и Гавраил ”, съграден през 1820 година Около него се заселили други българи. Старата църква помни огромното кърждалийско настъпление през 1798 г, когато в нея служели 40 попове. Можем единствено да си представим какви служби са се отслужвали тогава в това китно планинско градче. По време на турското иго жителите му били облагодетелствани, което доста е помогнало да се развие градът и занаятите. Срещу задължението да охраняват проходите през планината. Истинският подем тук настава по време на Възраждането, когато Трявна става огромен занаятчийски и търговски център. Някои от иконите и дърворезбите, без значение от сюжета, могат да се вземат за създание на италиански майстори. Основател на тази школа е папа Витан Койов, основал иконостаса в църквата „ Св Архангели Михаил и Гавраил ”, и от синовете му. По това време е имало единствено килийни учебни заведения, нямало къде да се учат занаятите. Умението се предавало от татко на наследник, с цел да се резервира тайната на занаята. И до ден сегашен не могат да се разгадаят силата и трайността на цветовете, с които са изографисани иконите. Затова при реституция един сантиметър се работи с години. Първо се почиства и консервира. После би трябвало да се приближат новите цветове до старите, а знайно е, че старите майстори са работили единствено с естествени артикули - растителни и минерални първични материали. Все още техните сформира не са разгадани. За всичко това в Трявна описват експонатите в Даскаловата къща, 160-те хронологично подредени икони в Музея на иконите, ситуиран горе, в параклиса над града, издигнат от кралица Йоана през предишния век. Тя провела и субсидирала санаториум за туберкулозно заболели деца. И тогава цариците се занимавали основно с благотворителна активност.
За всички тези естествени и културни благосъстояния на града знае минаващата през града река Дряновска. Мостът със статуите на четирите съществени занаята: зидар, художник, дърворезбар и иконописец, посреща и изпраща гостите на града. На един от мостовете е и часовниковата кула, един от знаците на града, която към момента отмерва тъкмо времето. В центъра е остарялото учебно заведение с изложбата на теглилки. Интересни събития стават в Трявна. Тук са родени забележителните българи – Пенчо, татко му Петко Славейков, е живял тук, в днешния дом музей с битова и документална експозиция. През май в Трявна се провеждат Славейковите празници.
Дядо Славейков е бил в учредителното заседание в Търново, министър, народен представител, взел участие е в църковните битки, участвал е на църковния събор в Истанбул. Най-голямата му заслуга е в литературата, като се е борил за основаване на чист приказваме български език, изчистен от всевъзможни турски и съветски въздействия. Започва с хумористичното списание „ Гайда ”, след това с по-сериозен вестник - „ Македония ”, издава доста списания и книжки за дами и деца, има огромни заслужи за нашето обучение и българската книжнина. Неговият наследник Пенчо Славейков, роден в Трявна, е западен ученик, приключил литература и философия в Лайпциг, бил е шеф на Народния спектакъл, на Народната библиотека. Той също работи върху новия книжовен български език, само че за разлика от татко си Пенчо се стреми да внесе естетика, финес, великолепие от кръга на Пейо Яворов, Петко Тодоров, писатели и поети, които осъвременяват езика. Това се усеща и в неговите стихове: „ Блян ”, „ Сън за благополучие ”, „ Островът на блажените ”, „ Кървава ария ”.
Неговите съчинения са събрани от спътницата му в живота Мара Белчева. Умира в Италия, през целия си живот много боледува, след гибелта му неговите кости са преместени в София.
Трявна е обвързван с железопътна линия, от горната страна е санаториумът, новите хотели и спа центрове – той е една възрожденска приказка, само че има и актуален живот. Спокойно и безшумно градче,то приканва гостите да се разходят по улицата на занаятите, където могат да се видят няколко майстори, които създават по нещо. Отвсякъде е прелестна възрожденска архитектура и изумителни мостри на остарели майстори зидари, резбари и иконописци.
Инфо: www.novinar.bg
Видео: SkyTrip
