Белишки: Първата жертва на Априлци е със себе си
* Трябва ни единство! Градивните цел и посока са отстоявани от апостолите на Април 1876 година, споделя кметът на Панагюрище Никола Белишки 
* Ние сме дребна страна, само че причина ли е това и достолепието ни да е малко? * Нека не виждаме единствено погроми и победи * Всеки си плете кошницата и най-после от нея се получава кафез * Ако ни сплотява единствено Неволята, това ще е някакво избавление, само че докога и на каква цена? * Пожелавам на " Стандарт " и отсега нататък да придвижва историята в сегашното и бъдещето
- Господин Белишки, в последните години всяка Ваша тирада за Априлското въстание придобива необятна гласност. На 145-та годишнина и в тези комплицирани времена какво бихте споделили на жителите освен на Панагюрище, само че и на всички българи?
- Да живеем почтено за себе си – в човешкия смисъл. Да живеем почтено за родината си – като народ и общество. Като индивиди не сме доста склонни да вършим жертви. Като народ ни липсва единство в следването на вярната за страната ни посока. Днес всеки се е втурнал самичък да си „ плете кошницата “ и да тъпче в нея – с толкоз доста хъс, толкоз сила, толкоз старания, че дори не вижда, че най-после се е получило кафез – за него самия, за мирогледа му, за фантазиите му, за делата му.
Нека, като персони и като народ, извличаме повече поучения от предишното си. Нека не виждаме в него единствено погромите и успехите. Нека да спрем - като хора и като общество - несъзнателно да се стремим още веднъж и още веднъж единствено към погроми и победи. Нека спрем да ги навираме един на различен в очите си и да търсим виновност, наложително – непозната. Защото по този начин още веднъж и още веднъж повтаряме все същите неточности.
България е предходна през доста по-тежки интервали – прегазвана от непознати племена и войски, поробвана, обезкървявана, претърпяла е войни и епидемии. И я има! И ще я има! Днес ни би трябвало кураж! Трябва ни мъдрост и единство! Трябва да се съсредоточим в общите и градивните цел и посока. Те не са нови – заложени са още от Апостола на Свободата, отстоявани са от апостолите на Април 1876 година, защитавани са с цената на живота на безброй български поборници и почтени мъченици: „ чиста и свята република “, „ народ, еднакъв на другите европейски нации “!
- Ставаме ли по-разединени сега? И какво може да ни сплоти?
- В момента като общество изглеждаме като корабокрушенци, обзети по едно и също време от боязън, от екстаз, че въпреки всичко не сме се удавили и от вярата, че някой ще сътвори за нас знамение и ще ни даде бряг. Всеки гребе, както самичък си реши и гледа да задържи себе си допустимо най-дълго над водата. Реката на Времето обаче си тече непреклонно и без значение от нашите вътрешни и междуличностни проблеми, битки и напъни.
Ако не се обединим, ще ни носи и блъска по течението си, до момента в който от напъните ни, от концепциите ни, от постигнатото от нас и от тези преди нас остават все по-малки парчета. Ако ни сплотява само Неволята, това ще е някакво избавление, само че докога и на каква цена?
Онези наши предшественици през 1876 година са били най-разнородни хора по възраст, специалности, обществен статус и обучение. Имали са всеки своите си човешки потребности, своите личностни достолепия и дефекти, своите грехове, победи и фантазии. Имали са своите междуличностни противодействия и битки. Можели са, обединявани от Неволята, да оцеляват дружно като общественост и всеки поотделно в битието си на неравнопоставени жители на една изостанала, ограбваща и подтискаща ги империя. И някои от тях даже да бъдат в някаква степен сполучливи в попрището си, доколкото им е разрешавала системата.
Но са превъзмогнали и разликите си човешки, и междучовешките си битки, и персоналните си потребности, и ползи, и фантазии. В името на една обща цел – не да оцеляват, а да живеят. Не всеки самичък да съумява, а да се развиват като общество. Да бъдат народ. Да изградят страна. И всеки от тях е направил огромна жертва на първо време вътре в себе си, на първо време със себе си и с най-близките си. В името на общата цел, в името на градивността, в името на бъдещето на всички, в името на свободна и самостоятелна България.
- Подменя ли се историята ни? Как дребните възпитаници на Панагюрище учат за предишното?
- Историята не може и не би трябвало да бъде пленник на ничии политически и стопански ползи, било то непознати или наши, български. Да, ние сме дребна страна, само че причина ли е това и националното ни достолепие да е малко? Ако ние не пазим своята история, корени, българска еднаквост, национално достолепие и съзнание, кой да го направи и за какво? А в случай че ги залагаме, слагаме в услуга на някой различен, какво е това, в случай че не изменничество – към себе си, към предците ни и към бъдещите генерации?
Панагюрище има богата и многовековна историята. И тя се учи освен от учебниците. Предава се с невидима, само че невъзможна за разкъсване нишка в фамилното огнище, с цел да се усили в учебните уроци по родолюбие и да се изяви с любороден жар в предприемчивия панагюрски дух.
Освен в годишно разработваната и изпълнявана Годишна стратегия, отдадена на Априлската епопея, Община Панагюрище включва всички просветителни и културни институции и в отбелязването на събития, свързани с националната ни история и историята на родния ни край. Подпомагаме финансово и логистично планове на институции и сдружения в нашата община, ориентирани към опазването на районното ни културно завещание.
Това, като се изключи че са способи да запазим живи родовата памет, историята и традициите ни, основава и последователност и ангажираност, включващи допустимо най-широк кръг участници от всякаква възраст.
- Как ще извършите честванията в обстановка на ковид?
- Пандемията промени траекторията на живота ни, само че няма мощ, която да пречупи възприятието на панагюрци за горделивост, за поклонение, за респект към делото на предците ни. В Панагюрище този дух вибрира във въздуха и изпълва всеки дом.
Честванията ще са със събития на локално равнище, без възторжения възторг на поклонението на Националния протест – заря, само че с не по-малко родолюбива мощ в душите ни!
- Панагюрското златно богатство получи наградата на „ Стандарт “ - „ Съкровище на десетилетието “. То е горделивост за цяла България. Как реагирате Вие и жителите на града на оценката и би трябвало ли да има повече такива акции?
- Най-красивото златно богатство на България – Панагюрското, обикаля целия свят и събира възхищението на милиони хора. Независимо от продължаващите научни проучвания за произхода му, всички са единомислещи в едно – в света няма друго богатство, което да се съпоставя по искра и великолепие с Панагюрското. Заслужено то е част от визитната картичка на България пред света и мотив за голяма национална горделивост. Отличието, което получава в юбилейната десета годишна на акцията „ Чудесата на България “, бе мечтано от всички панагюрци, предстоящо и справедливо.
Активната, безотказна към този момент десетилетие просветителска активност, отдадена на идеята „ Чудесата на България “ на „ Стандарт “, сътвори нови благоприятни условия, нови политики, нови хоризонти за изпълнителната, законодателната, локалната власт и бизнеса да покажем България като страна с хилядолетна история, заемаща знаково място на международната културно-историческа карта.
Пожелавам от името на Община Панагюрище на госпожа Славка Бозукова и на екипа на „ Стандарт “ с този вълнуващ възторг и отсега нататък да придвижват историята в сегашното и в бъдещето, тъй като България има хиляди чудеса, които към момента не са задоволително разпространявани. Вярваме, че с положителния си образец ще запалите искрата и за други почтени акции.
- Достатъчно ли се разпространява националното културно завещание? Как можем да го превърнем в културен туризъм?
- България е земя, събрала в себе си културното завещание на голям брой цивилизации, открития за които не престават да ни удивяват и през днешния ден. В последните години с целенасочени старания се гради представянето на страната ни като привлекателна дестинация, със личен образ и неповторимо културно-историческо завещание. А познаваме ли ние, българите, това завещание? Предаваме ли го на поколенията? Няма по-голяма мощ за един народ от това да познава историята си, с цел да може с достолепие да я опише на света. И тогава светът самичък ще пристигна да я види.
* Ние сме дребна страна, само че причина ли е това и достолепието ни да е малко? * Нека не виждаме единствено погроми и победи * Всеки си плете кошницата и най-после от нея се получава кафез * Ако ни сплотява единствено Неволята, това ще е някакво избавление, само че докога и на каква цена? * Пожелавам на " Стандарт " и отсега нататък да придвижва историята в сегашното и бъдещето - Господин Белишки, в последните години всяка Ваша тирада за Априлското въстание придобива необятна гласност. На 145-та годишнина и в тези комплицирани времена какво бихте споделили на жителите освен на Панагюрище, само че и на всички българи?
- Да живеем почтено за себе си – в човешкия смисъл. Да живеем почтено за родината си – като народ и общество. Като индивиди не сме доста склонни да вършим жертви. Като народ ни липсва единство в следването на вярната за страната ни посока. Днес всеки се е втурнал самичък да си „ плете кошницата “ и да тъпче в нея – с толкоз доста хъс, толкоз сила, толкоз старания, че дори не вижда, че най-после се е получило кафез – за него самия, за мирогледа му, за фантазиите му, за делата му.
Нека, като персони и като народ, извличаме повече поучения от предишното си. Нека не виждаме в него единствено погромите и успехите. Нека да спрем - като хора и като общество - несъзнателно да се стремим още веднъж и още веднъж единствено към погроми и победи. Нека спрем да ги навираме един на различен в очите си и да търсим виновност, наложително – непозната. Защото по този начин още веднъж и още веднъж повтаряме все същите неточности.
България е предходна през доста по-тежки интервали – прегазвана от непознати племена и войски, поробвана, обезкървявана, претърпяла е войни и епидемии. И я има! И ще я има! Днес ни би трябвало кураж! Трябва ни мъдрост и единство! Трябва да се съсредоточим в общите и градивните цел и посока. Те не са нови – заложени са още от Апостола на Свободата, отстоявани са от апостолите на Април 1876 година, защитавани са с цената на живота на безброй български поборници и почтени мъченици: „ чиста и свята република “, „ народ, еднакъв на другите европейски нации “!
- Ставаме ли по-разединени сега? И какво може да ни сплоти?
- В момента като общество изглеждаме като корабокрушенци, обзети по едно и също време от боязън, от екстаз, че въпреки всичко не сме се удавили и от вярата, че някой ще сътвори за нас знамение и ще ни даде бряг. Всеки гребе, както самичък си реши и гледа да задържи себе си допустимо най-дълго над водата. Реката на Времето обаче си тече непреклонно и без значение от нашите вътрешни и междуличностни проблеми, битки и напъни.
Ако не се обединим, ще ни носи и блъска по течението си, до момента в който от напъните ни, от концепциите ни, от постигнатото от нас и от тези преди нас остават все по-малки парчета. Ако ни сплотява само Неволята, това ще е някакво избавление, само че докога и на каква цена?
Онези наши предшественици през 1876 година са били най-разнородни хора по възраст, специалности, обществен статус и обучение. Имали са всеки своите си човешки потребности, своите личностни достолепия и дефекти, своите грехове, победи и фантазии. Имали са своите междуличностни противодействия и битки. Можели са, обединявани от Неволята, да оцеляват дружно като общественост и всеки поотделно в битието си на неравнопоставени жители на една изостанала, ограбваща и подтискаща ги империя. И някои от тях даже да бъдат в някаква степен сполучливи в попрището си, доколкото им е разрешавала системата.
Но са превъзмогнали и разликите си човешки, и междучовешките си битки, и персоналните си потребности, и ползи, и фантазии. В името на една обща цел – не да оцеляват, а да живеят. Не всеки самичък да съумява, а да се развиват като общество. Да бъдат народ. Да изградят страна. И всеки от тях е направил огромна жертва на първо време вътре в себе си, на първо време със себе си и с най-близките си. В името на общата цел, в името на градивността, в името на бъдещето на всички, в името на свободна и самостоятелна България.
- Подменя ли се историята ни? Как дребните възпитаници на Панагюрище учат за предишното?
- Историята не може и не би трябвало да бъде пленник на ничии политически и стопански ползи, било то непознати или наши, български. Да, ние сме дребна страна, само че причина ли е това и националното ни достолепие да е малко? Ако ние не пазим своята история, корени, българска еднаквост, национално достолепие и съзнание, кой да го направи и за какво? А в случай че ги залагаме, слагаме в услуга на някой различен, какво е това, в случай че не изменничество – към себе си, към предците ни и към бъдещите генерации?
Панагюрище има богата и многовековна историята. И тя се учи освен от учебниците. Предава се с невидима, само че невъзможна за разкъсване нишка в фамилното огнище, с цел да се усили в учебните уроци по родолюбие и да се изяви с любороден жар в предприемчивия панагюрски дух.
Освен в годишно разработваната и изпълнявана Годишна стратегия, отдадена на Априлската епопея, Община Панагюрище включва всички просветителни и културни институции и в отбелязването на събития, свързани с националната ни история и историята на родния ни край. Подпомагаме финансово и логистично планове на институции и сдружения в нашата община, ориентирани към опазването на районното ни културно завещание.
Това, като се изключи че са способи да запазим живи родовата памет, историята и традициите ни, основава и последователност и ангажираност, включващи допустимо най-широк кръг участници от всякаква възраст.
- Как ще извършите честванията в обстановка на ковид?
- Пандемията промени траекторията на живота ни, само че няма мощ, която да пречупи възприятието на панагюрци за горделивост, за поклонение, за респект към делото на предците ни. В Панагюрище този дух вибрира във въздуха и изпълва всеки дом.
Честванията ще са със събития на локално равнище, без възторжения възторг на поклонението на Националния протест – заря, само че с не по-малко родолюбива мощ в душите ни!
- Панагюрското златно богатство получи наградата на „ Стандарт “ - „ Съкровище на десетилетието “. То е горделивост за цяла България. Как реагирате Вие и жителите на града на оценката и би трябвало ли да има повече такива акции?
- Най-красивото златно богатство на България – Панагюрското, обикаля целия свят и събира възхищението на милиони хора. Независимо от продължаващите научни проучвания за произхода му, всички са единомислещи в едно – в света няма друго богатство, което да се съпоставя по искра и великолепие с Панагюрското. Заслужено то е част от визитната картичка на България пред света и мотив за голяма национална горделивост. Отличието, което получава в юбилейната десета годишна на акцията „ Чудесата на България “, бе мечтано от всички панагюрци, предстоящо и справедливо.
Активната, безотказна към този момент десетилетие просветителска активност, отдадена на идеята „ Чудесата на България “ на „ Стандарт “, сътвори нови благоприятни условия, нови политики, нови хоризонти за изпълнителната, законодателната, локалната власт и бизнеса да покажем България като страна с хилядолетна история, заемаща знаково място на международната културно-историческа карта.
Пожелавам от името на Община Панагюрище на госпожа Славка Бозукова и на екипа на „ Стандарт “ с този вълнуващ възторг и отсега нататък да придвижват историята в сегашното и в бъдещето, тъй като България има хиляди чудеса, които към момента не са задоволително разпространявани. Вярваме, че с положителния си образец ще запалите искрата и за други почтени акции.
- Достатъчно ли се разпространява националното културно завещание? Как можем да го превърнем в културен туризъм?
- България е земя, събрала в себе си културното завещание на голям брой цивилизации, открития за които не престават да ни удивяват и през днешния ден. В последните години с целенасочени старания се гради представянето на страната ни като привлекателна дестинация, със личен образ и неповторимо културно-историческо завещание. А познаваме ли ние, българите, това завещание? Предаваме ли го на поколенията? Няма по-голяма мощ за един народ от това да познава историята си, с цел да може с достолепие да я опише на света. И тогава светът самичък ще пристигна да я види.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ