Големият брат винаги прощава: Защо Русия и България се карат
„ Трудностите в строителството на тръбопровода „ Балкански поток “, шпионски и хакерски кавги, разногласия за руската история, взаимно изпъждане на дипломати, арест на проруски деятел. 2019-та година беше сложна в връзките сред Москва и София. Деловите контакти с Русия са извънредно преференциални за България, само че не намират схващане в Европейския съюз. На балканската страна й се постанова да маневрира. Общественото мнение там е разграничено сред последователите на независимата политика и проевропейския курс, координиран с Брюксел. Но самодейността принадлежи на тези, които гледат на Русия скептично “, написа ТАСС за българо-руските връзки през 2019 година.
Българската преграда
Ключовият план за съветските ползи в България е тръбопроводът „ Балкански поток “, по който през 2021 година би трябвало да стартират доставки на газ за Южна Европа. Особеността на автомагистралата е, че тя ще бъде положена в обход на Украйна, което ще разреши да се избегнат директните договаряния с Киев. Русия се интересува от бързото довеждане докрай на плана и се оплаква от закъснения: имаше вяра „ Потокът “ да стартира работа от края на 2019 година, само че датите за разкриване бяха отсрочени за края на 2020 година
Полагането на тръбите в България в период бе възпрепятствано от правосъдния спор към италианско-саудитския консорциум Arcad. През април компанията бе оповестена за победител в търга за строителството им, само че скоро това решение бе анулирано по бюрократични аргументи: Arcad не показа в точния момент документите пред локалния газотранспортен оператор. Изгодният контракт автоматизирано отиде при съперниците от компанията GDEB, което провокира искания от страна на Arcad. Спорът бе позволен едвам през септември и правата на първичния победител бяха възобновени – само че беше изгубено време, предава " Фокус ".
Забавянето стана мотив за студената замяна на отзиви сред София и Москва, принудена да продължи сложния пазарлък с украинците. „ Очевидно под напън в профил (в България) работят толкоз постепенно. Да забележим по какъв начин ще се осъществя в бъдеще този план на българска територия. Ако българите не желаят... е, не българите, а българското управление – ще намерим други пътища за реализация на нашите благоприятни условия в Европа “, съобщи през декември Владимир Путин. От България дадоха отговор студено: „ Всеки има право да търси различни направления – ние търсим различна диверсификация “, означи министър председателят Бойко Борисов, като се базира на компликациите, свързани с нуждата да се съблюдават „ процедурите на Европейския съюз “. „ Чисто политически на Русия не й харесва, че България е толкоз предан и мощен член на НАТО и Европейски Съюз “, счита Борисов, който реши да придвижи диалога на напълно друго равнище.
София обаче не желае да се скара дефинитивно с Москва. Владимир Путин получи покана от Борисов да инспектира работата персонално и уверения, че тя към този момент е набрала скорост.
От позиция на Русия, забавянията наподобяват подозрителни, само че не е наложително да става въпрос за недружелюбното отношение на българите, счита Екатерина Шумицкая, откривател в отдела за европейски политически проучвания на ИМЕМО РАН, а по-скоро за тяхната политическа уязвимост. В доста връзки България е пленник на събитията.
„ Москва би трябвало да вземе поради комплицираните връзки на България с Европейски Съюз и НАТО. София не постоянно има пълнотата на политическите благоприятни условия. България се пробва да развие своите ползи в границите на Европейския съюз. Но това е мъчно. Най-типичният образец е сривът на проектите за строителство на газопровода „ Южен поток “. „ България не съумя да го отстои, а Германия, в противен случай, сполучливо реализира своя„ Северен поток 2 “ през всички нужни инстанции, защото политическата тежест на Берлин е несравнимо по-голяма “, отбелязва специалистът.
За България това значи: тя е подготвена да бъде другар с Русия, само че единствено в случай че не е нужно да жертва нещо за това.
През пролетта на 2018 година изглеждаше, че София е подготвена да гради връзки с Москва и на други правила.
„ Когато държавното управление на Бойко Борисов се отхвърляше от „ Южен поток “ то разчиташе на отстъпки от страна на Брюксел, на някаква забележителна отплата, само че получи доста малко. Допълнително изиграха своята роля проруските настроения в България. Силно недружелюбната позиция към Русия стартира да се отразява на Борисов и партията му – ГЕРБ. На президентските избори нейният представител претърпя проваляне. Премиерът Борисов, който по този начин или другояче има повече компетенции от президента, не можеше да не регистрира измененията и беше заставен да направи отстъпки “, съобщи пред ТАСС завеждащият бранша по етнополитически и междудържавни спорове към Европейския институт на РАН Павел Кандел.
Последваха молби от България да се преиграе всичко: да се прокара през територията й нов газопровод вместо неосъществения „ Южен поток “. Москва отговори със единодушие и с цел да скрепи доближаването, България предприе най-приятелския от доста години ход: отхвърли да изгони съветски дипломати поради „ случая Скрипал “. В името на връзките с Москва София жертва трансатлантическа взаимност.
Официалното помиряване се състоя в Москва, където министър председателят Борисов се извини за неуспеха на „ Южен поток “, който коства на Газпром 800 милиона $ през 2014 година „ Аз нося виновност за основаването на известно напрежение. Благодаря в, че не ни се сърдите. Големият брат, постоянно е огромен и постоянно простят “, сподели тогава Борисов. На диалозите в Кремъл те се върнаха към различен зарязан в средата на десетилетието план: построяването на атомна електроцентрала в Белене, от който София се отхвърли, макар че атомните блокове за нея към този момент бяха създадени и доставени на получателя.
Но обстановката още веднъж се утежни
„ Но обстановката още веднъж се утежни. Към днешна дата вероятностите за строителството на АЕЦ са доста далечни. Европейски Съюз е срещу атомната енергетика; нужни са връзки, с цел да се отстояват ползите в Брюксел, а София няма такива “, разяснява пред ТАСС Шумицкая, споменавайки европейските фондове, които България черпи приблизително по 2% от своя Брутният вътрешен продукт. В тази обстановка кавгите с Европейската комисия не са в полза на премиера Борисов и неговия екип. Освен това остава задната мисъл: загубите, които пораждат при разкъсване на връзките с Русия, с шанс, могат да бъдат обезщетени от Брюксел.
През 2019 година България се върна към политическа линия, която може единствено да провокира неспокойствие в Москва. От края на лятото неприятните произшествия следват един след различен с главозамайваща периодичност. През септември София докосна сензитивна струна: тя прикани съветското посолство да не организира галерия, отдадена на освобождението на България през Втората международна война, поставяйки под подозрение повода за провеждането й. „ Съветската войска донесе на народите от Централна и Източна Европа половин век репресии, задушаване на гражданското схващане, деформира икономическото развиване и ги изолацира от динамичността и процесите на развитите в европейски страни “, се споделя в известието на българското външно министерство. Само няколко дни по-късно последва карцерът на публичния активист Николай Малинов, който управлява придвижването „ Русофили “ - той беше упрекнат в шпионаж, по-късно пуснат под гаранция, само че с ограничаване на правата: процесът към момента продължава.
През октомври София разгласи залавянето на различен съветски разузнавач: той беше чиновник на дипломатическата задача, за който се твърди, че се пробва да получава държавни секрети. Дипломатът беше изпъден от страната. Откриха и „ съветски хакер “: оказа се, че е 20-годишен локален гражданин Кристиян Бойков. Властите откриха, че той е употребявал е-поща, записана на съветски запас, и е направил хакерска атака в навечерието на закупуването от София на партида военна техника от американска компания. „ Политическите претекстове в този случай са изцяло вероятни. Така че можете да се досетите “, разяснява случая на Бойков българският вътрешен министър Младен Маринов.
„ Повечето българи обичат Русия “
Но актуалните различия към момента не са най-ниската точка в руско-българските връзки. „ Преговорите за взаимни планове в енергийния бранш сред Москва и София са скърцащи, само че фактът, че те не престават, е позитивен сигнал “, съобщи пред ТАСС Юрий Квашнин, завеждащ бранша за проучвания на Европейски Съюз към ИМЕМО РАН. „ Преди няколко години липсваше и това. Българската страна въпреки всичко показва интерес, обективно за нея е преференциално да получава запаси по комфортна скица в обход на Украйна “. Квашнин смята, че компликациите, които пораждат сред Русия и България са проявяване на по-обща наклонност. „ Европейската комисия оказва напън върху България, както и върху други страни. И това се касае освен за връзките с Русия, само че и с Китай. Това е въпрос на разпределение на пълномощията. Брюксел упорства, че взаимоотношението с огромни трети страни би трябвало да се координира на общоевропейско равнище. Някои страни се пробват да заобиколят това условие и се договарят настрана, само че това не се получава при всички “.
Всички събеседници на ТАСС са съгласни, че България има ресурс от благожелателно отношение към Русия, даже и това да не намира отражение в актуалната политика. „ Що се отнася до Русия, публичното мнение се разделя на към 50 до 50 “, споделя Шумицкая.
„ Въпреки това разликите в поколенията също са явни: страната ни е доста по-симпатична на възрастните хора, а мислите на младежите са ориентирани към Европа “.
От Българската социалистическа партия (БСП) предложиха на ТАСС да не слага знак за тъждество сред курса на управляващите и публичното мнение, за което споделят, че е „ положително “ по отношение на Русия. „ Повечето жители на България считат Русия за другарска страна, обвързвана с нас освен исторически, културно и стопански, само че и политически. Ние не сме променяли своето отношение: гледаме на вас, като на благонадежден сътрудник, а не зложелател или конкурент и се разгласяваме срещу изкривяването на предишното “, съобщи пред съветската организация евродепутатът от Българска социалистическа партия Петър Витанов.
Въпреки позицията на настоящите управляващи, българските социалисти не престават да означават деня на освобождението на България от руските управляващи на 9 септември 1944 година. /24chasa.bg
Българската преграда
Ключовият план за съветските ползи в България е тръбопроводът „ Балкански поток “, по който през 2021 година би трябвало да стартират доставки на газ за Южна Европа. Особеността на автомагистралата е, че тя ще бъде положена в обход на Украйна, което ще разреши да се избегнат директните договаряния с Киев. Русия се интересува от бързото довеждане докрай на плана и се оплаква от закъснения: имаше вяра „ Потокът “ да стартира работа от края на 2019 година, само че датите за разкриване бяха отсрочени за края на 2020 година
Полагането на тръбите в България в период бе възпрепятствано от правосъдния спор към италианско-саудитския консорциум Arcad. През април компанията бе оповестена за победител в търга за строителството им, само че скоро това решение бе анулирано по бюрократични аргументи: Arcad не показа в точния момент документите пред локалния газотранспортен оператор. Изгодният контракт автоматизирано отиде при съперниците от компанията GDEB, което провокира искания от страна на Arcad. Спорът бе позволен едвам през септември и правата на първичния победител бяха възобновени – само че беше изгубено време, предава " Фокус ".
Забавянето стана мотив за студената замяна на отзиви сред София и Москва, принудена да продължи сложния пазарлък с украинците. „ Очевидно под напън в профил (в България) работят толкоз постепенно. Да забележим по какъв начин ще се осъществя в бъдеще този план на българска територия. Ако българите не желаят... е, не българите, а българското управление – ще намерим други пътища за реализация на нашите благоприятни условия в Европа “, съобщи през декември Владимир Путин. От България дадоха отговор студено: „ Всеки има право да търси различни направления – ние търсим различна диверсификация “, означи министър председателят Бойко Борисов, като се базира на компликациите, свързани с нуждата да се съблюдават „ процедурите на Европейския съюз “. „ Чисто политически на Русия не й харесва, че България е толкоз предан и мощен член на НАТО и Европейски Съюз “, счита Борисов, който реши да придвижи диалога на напълно друго равнище.
София обаче не желае да се скара дефинитивно с Москва. Владимир Путин получи покана от Борисов да инспектира работата персонално и уверения, че тя към този момент е набрала скорост.
От позиция на Русия, забавянията наподобяват подозрителни, само че не е наложително да става въпрос за недружелюбното отношение на българите, счита Екатерина Шумицкая, откривател в отдела за европейски политически проучвания на ИМЕМО РАН, а по-скоро за тяхната политическа уязвимост. В доста връзки България е пленник на събитията.
„ Москва би трябвало да вземе поради комплицираните връзки на България с Европейски Съюз и НАТО. София не постоянно има пълнотата на политическите благоприятни условия. България се пробва да развие своите ползи в границите на Европейския съюз. Но това е мъчно. Най-типичният образец е сривът на проектите за строителство на газопровода „ Южен поток “. „ България не съумя да го отстои, а Германия, в противен случай, сполучливо реализира своя„ Северен поток 2 “ през всички нужни инстанции, защото политическата тежест на Берлин е несравнимо по-голяма “, отбелязва специалистът.
За България това значи: тя е подготвена да бъде другар с Русия, само че единствено в случай че не е нужно да жертва нещо за това.
През пролетта на 2018 година изглеждаше, че София е подготвена да гради връзки с Москва и на други правила.
„ Когато държавното управление на Бойко Борисов се отхвърляше от „ Южен поток “ то разчиташе на отстъпки от страна на Брюксел, на някаква забележителна отплата, само че получи доста малко. Допълнително изиграха своята роля проруските настроения в България. Силно недружелюбната позиция към Русия стартира да се отразява на Борисов и партията му – ГЕРБ. На президентските избори нейният представител претърпя проваляне. Премиерът Борисов, който по този начин или другояче има повече компетенции от президента, не можеше да не регистрира измененията и беше заставен да направи отстъпки “, съобщи пред ТАСС завеждащият бранша по етнополитически и междудържавни спорове към Европейския институт на РАН Павел Кандел.
Последваха молби от България да се преиграе всичко: да се прокара през територията й нов газопровод вместо неосъществения „ Южен поток “. Москва отговори със единодушие и с цел да скрепи доближаването, България предприе най-приятелския от доста години ход: отхвърли да изгони съветски дипломати поради „ случая Скрипал “. В името на връзките с Москва София жертва трансатлантическа взаимност.
Официалното помиряване се състоя в Москва, където министър председателят Борисов се извини за неуспеха на „ Южен поток “, който коства на Газпром 800 милиона $ през 2014 година „ Аз нося виновност за основаването на известно напрежение. Благодаря в, че не ни се сърдите. Големият брат, постоянно е огромен и постоянно простят “, сподели тогава Борисов. На диалозите в Кремъл те се върнаха към различен зарязан в средата на десетилетието план: построяването на атомна електроцентрала в Белене, от който София се отхвърли, макар че атомните блокове за нея към този момент бяха създадени и доставени на получателя.
Но обстановката още веднъж се утежни
„ Но обстановката още веднъж се утежни. Към днешна дата вероятностите за строителството на АЕЦ са доста далечни. Европейски Съюз е срещу атомната енергетика; нужни са връзки, с цел да се отстояват ползите в Брюксел, а София няма такива “, разяснява пред ТАСС Шумицкая, споменавайки европейските фондове, които България черпи приблизително по 2% от своя Брутният вътрешен продукт. В тази обстановка кавгите с Европейската комисия не са в полза на премиера Борисов и неговия екип. Освен това остава задната мисъл: загубите, които пораждат при разкъсване на връзките с Русия, с шанс, могат да бъдат обезщетени от Брюксел.
През 2019 година България се върна към политическа линия, която може единствено да провокира неспокойствие в Москва. От края на лятото неприятните произшествия следват един след различен с главозамайваща периодичност. През септември София докосна сензитивна струна: тя прикани съветското посолство да не организира галерия, отдадена на освобождението на България през Втората международна война, поставяйки под подозрение повода за провеждането й. „ Съветската войска донесе на народите от Централна и Източна Европа половин век репресии, задушаване на гражданското схващане, деформира икономическото развиване и ги изолацира от динамичността и процесите на развитите в европейски страни “, се споделя в известието на българското външно министерство. Само няколко дни по-късно последва карцерът на публичния активист Николай Малинов, който управлява придвижването „ Русофили “ - той беше упрекнат в шпионаж, по-късно пуснат под гаранция, само че с ограничаване на правата: процесът към момента продължава.
През октомври София разгласи залавянето на различен съветски разузнавач: той беше чиновник на дипломатическата задача, за който се твърди, че се пробва да получава държавни секрети. Дипломатът беше изпъден от страната. Откриха и „ съветски хакер “: оказа се, че е 20-годишен локален гражданин Кристиян Бойков. Властите откриха, че той е употребявал е-поща, записана на съветски запас, и е направил хакерска атака в навечерието на закупуването от София на партида военна техника от американска компания. „ Политическите претекстове в този случай са изцяло вероятни. Така че можете да се досетите “, разяснява случая на Бойков българският вътрешен министър Младен Маринов.
„ Повечето българи обичат Русия “
Но актуалните различия към момента не са най-ниската точка в руско-българските връзки. „ Преговорите за взаимни планове в енергийния бранш сред Москва и София са скърцащи, само че фактът, че те не престават, е позитивен сигнал “, съобщи пред ТАСС Юрий Квашнин, завеждащ бранша за проучвания на Европейски Съюз към ИМЕМО РАН. „ Преди няколко години липсваше и това. Българската страна въпреки всичко показва интерес, обективно за нея е преференциално да получава запаси по комфортна скица в обход на Украйна “. Квашнин смята, че компликациите, които пораждат сред Русия и България са проявяване на по-обща наклонност. „ Европейската комисия оказва напън върху България, както и върху други страни. И това се касае освен за връзките с Русия, само че и с Китай. Това е въпрос на разпределение на пълномощията. Брюксел упорства, че взаимоотношението с огромни трети страни би трябвало да се координира на общоевропейско равнище. Някои страни се пробват да заобиколят това условие и се договарят настрана, само че това не се получава при всички “.
Всички събеседници на ТАСС са съгласни, че България има ресурс от благожелателно отношение към Русия, даже и това да не намира отражение в актуалната политика. „ Що се отнася до Русия, публичното мнение се разделя на към 50 до 50 “, споделя Шумицкая.
„ Въпреки това разликите в поколенията също са явни: страната ни е доста по-симпатична на възрастните хора, а мислите на младежите са ориентирани към Европа “.
От Българската социалистическа партия (БСП) предложиха на ТАСС да не слага знак за тъждество сред курса на управляващите и публичното мнение, за което споделят, че е „ положително “ по отношение на Русия. „ Повечето жители на България считат Русия за другарска страна, обвързвана с нас освен исторически, културно и стопански, само че и политически. Ние не сме променяли своето отношение: гледаме на вас, като на благонадежден сътрудник, а не зложелател или конкурент и се разгласяваме срещу изкривяването на предишното “, съобщи пред съветската организация евродепутатът от Българска социалистическа партия Петър Витанов.
Въпреки позицията на настоящите управляващи, българските социалисти не престават да означават деня на освобождението на България от руските управляващи на 9 септември 1944 година. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ