Просвещението
Трима бойни приятели, трима неразделни другари. Весели, смели, с положителни души, подготвени постоянно да се пошегуват и да ободрят конниците от ескадрона, подготвени постоянно да се хвърлят и в най-жестокия пердах.
Такива са ефрейтори Петко Тодоров от Долна Оряховица, Великотърновско, Христо Савов от Мадара, Шуменско и Йосиф Колев от Паламарци, Поповско. Те са сърцето и душата на своя Трети ескадрон от славния Десети конен полк. Когато на кавалеристите се случва да останат без подвоз на самун, ще разделят и последния си залък с другите. Преминали през тестванията на Балканските войни, ефрейторите не престават да служат самоуверено и жертвоготовно и през Първата международна война, като без да се замислят постоянно са доброволци в разследващи разезди. Днес ще разкажем историята на тяхната героична гибел в хода на Чеганската интервенция. През лятото на 1916 година частите на Първа обособена войска на военачалник Климент Бояджиев заемат сектора сред Охридското езеро и връх Мала Рупа в Кожух планина, като им противостоят четири сръбски дивизии. Позициите на българите са прекомерно разтеглени – фронтът е сред 130 и 150 километра, съвсем липсват пътища и снабдяването на армията с храни и муниции е мъчно. На доста необятен фронт е и Втора войска в Беломорието. С оглед на възможна война с Румъния на север е неотложно заемането на по-изгодни позиции за защита. На 14 август 1916 година щабът на армейската група „ Макензен “ издава инструкция за нахлуване на Първа и Втора български армии. През нощта на 16 против 17 август колоните на военачалник Бояджиев се устремяват на юг. На 17 и 18 август дясната формация на армията напредва съвсем без опозиция от страна на съперника, а централната колона, в която е Трета конна бригада (Седми и Десети конни полкове) с боеве овладява Лерин (днес град Флорина, Северна Гърция, б.а.) и доближава до подножието на планината Малка Нидже. На 18 против 19 август Десети конен полк нощува на една височина наоколо до село Екши Су (Горно Върбени, б.а.).
Разказът на подофицер Н. Колев ни придвижва в ранното утро на 19 август:
На 19 август осъмнахме в безспорна тишина. Пред нас се простираше живописната котловина на селата Екши Су и Суровичево с техните хубави лозя, разграничени с телени и пъртени огради, които обрисуваха шосето Битоля-Сурович; край последното змиообразно се извиваше ж.п. линията Битоля-Солун, а там долу в долината блестеше рекичката, която съединява двете езера – Островското и Петърското. Тук-там из полето бяха останали слаби вражески елементи, които понякога се мъчеха да упорстват на нашите. Същия ден, към 2 часа след пладне, бе назначен 3 взвод от 3 ескадрон в разследваща част под команда на поручик Янчев, взводен пълководец на конно-пионерния взвод, да разузнае за съперника дали е отстъпил селата Сурович и Пътели, по този начин и околната околност. За свое охранение началникът на разследващата част назначи три охранителни разезда, като в челния подобен пожелаха да отидат тримата ефрейтори, под началството на младши подофицер Янков. Доволни, че им се почете и извърши желанието, те с наслада се метнаха на своите коне и затананикаха някаква си ария.
Кавалеристите се прекръстват и поемат напред. Това е последният миг, в който другарите им ги виждат живи. Ето по какъв начин подофицер Колев разказва тези минути:
Разездът, носен от крилата на дързостта се понесе в галоп към селото и по разнообразни улици на полски галоп излиза на източната страна на селото, дето е ситуирана гарата Сурович. Ненадейно се чуха залпови гърмежи. Това обърна вниманието ни и ние видяхме, че началникът на разезда младши подофицер В. Янков на галоп се понесе към нас, с цел да донесе случилото се. А там какво ставаше! Сърбите устроили засада както на гарата, по този начин и в къщите, пущат залпов огън против галопиращите ефрейтори и съумяват да убият двамата, П.Тодоров и Хр. Савов, а на третия – Йос. Колев убиват коня. Обаче храбрият шпионин не изгубва кураж, сграбчва голата си сабя от лопуса (приспособление към сбруята на коня за окачване на сабя, б.а.), смъква карабината от рамото, за миг се загнездва до един куп камъни и открива бърз и прецизен огън против съперника, който свиреп тичал към него за да го хване жив, обаче всеки сърбин бил повален. Така се бил храбрият ефрейтор Йосиф Колев, само че за жал свършват му се патроните в паласките. Но и тогава той не се поколебава да заплаши съперника, пипва крепко сабята в своята десница, подготвен да се бие гърди с гърди с съперника, който към този момент го обкръжил. В този миг се явява един вражески патрул в тила на нашия храбрец, и воден от неколцина гърци, тамошни поданици, открива пукотевица и съумява да убие храбрия ефрейтор. В тези моменти, когато се развиваше тази покруса, нашето сърце се късаше и бързаше да се яви на помощ на своя благ приятел. Бе късно към този момент, когато наближихме.
Българските конници се хвърлят в офанзива и овладяват селото, само че съперникът ги подлага на пресечен огън и ги принуждава да се отдръпват. Сутринта на 20 август селото е завладяно, а телата на тримата ефрейтори са открити от кавалеристите на ескадрона. Неприятелят е поругал тленните остатъци на българските герои. Те са заровени в село Суровичево. Днес от гробовете им няма и диря. Нека смирено и с благодарност се поклоним пред подвига и саможертвата им в името на обединяването на българския народ. Не сте забравени, юнаци!
Източник: bulgarianhistory.org
История