Тревожноста е едно от най-разпространените психични разстройства, което често води

Тревожноста е едно от най-разпространените психологични разстройства, което постоянно води до меланхолия, неработоспособност и изисква здравна помощ, която доста малко хора, нуждаещи се от лекуване в реалност получават. А през днешния ден, в изискванията на пандемия и доста незнайни, паниките са неизменима част от всекидневието на мнозина от нас. 

Оливия Ремес от Кеймбриджкия университет споделя своя взор върху тревогата и разкрива способи за справяне с нея. Тя натъртва на това какъв брой е значимо да вземем надзор над себе си и предлага три механизма за справяне с тревогата.

Правете нещата зле

Да, звучи парадоксално, само че съгласно Ремес това е пътят към превъзмогване на отлагането, което укрепва тревогата.

Хората, които усещат, че имат по-голям надзор над живота си имат по-добро психологично здраве. Ако усещате, че ви липсва надзор в живота ви, учените предлагат да се заемете с неща, които ви дават по-голямо чувство за подобен. Хващате ли се от време на време, че отлагате започването на нещо, просто тъй като не се чувствате задоволително подготвени? Намирате ли за мъчно да взимате решения от рода на какво да облечете или ядете, с кого да се срещате, какво да работите? Имате ли податливост да губите доста време, решавайки какво да вършиме, до момента в който нищо не вършиме? Начинът да преодолеем нерешителността и неналичието на надзор над живота е да вършим нещата зле, споделя Ремес.

Писателят и стихотворец Г. К. Честъртън има едно изявление: „ Всичко, струващо си да бъде направено, си заслужава да бъде зле първия път “. Причината това да работи толкоз добре е, че започваме по-бързо да вземаме решения и непосредствено прекосяваме към дейности вместо да прекарваме часове в обмисляне по какъв начин да постъпим или какво да създадем.

Често се стремим да бъдем съвършени и в последна сметка в никакъв случай нищо не вършим, тъй като летвата, която си слагаме, е прекомерно висока, прекомерно плашеща. Това ни стресира, кара ни да отлагаме или даже да зарежем всичко. Да го извършите зле ви освобождава да предприемете дейности, споделя ученият.

Простете си

Тревожните хора мислят доста за грешките си, за техните паники и какъв брой зле се усещат. Представете си, че имате другар, който непрестанно ви натяква за всичко, което вършиме неправилно и за всичко, което не е наред в живота ви. Най-вероятно ще искате  да се отървете от този човек неотложно, нали? Е, хората с тревога си предизвикват това през целия ден. Те не са положителни към себе си. Ето за какво е значимо да бъдем състрадетелни към себе си и да се самоподкрепяме. И методът да създадем това, е като си извиним всяка неточност. 

Имайте цел, търсете смисъл

Да имаме цел и смисъл в живота е доста значим механизъм за справяне с тревогата. Каквото и да вършим в живота си, каквато и работа да вършим, колкото и пари да получаваме, не можем да сме изцяло щастливи преди да разберем, че някой различен има потребност от нас, че някой различен зависи от нас или от любовта ни. И не тъй като имаме потребност от положителните думи на хората, с цел да продължим да живеем, а тъй като, в случай че не създадем нещо за някого другиго, то тогава рискът от влошено психологично здраве се покачва. Известният невролог доктор Виктор Франкъл е споделил: „ Хората, които мислят, че няма защо да живеят и че към този момент не чакат нищо от живота, би трябвало да схванат, че животът към момента чака нещо от тях “. Да вършим нещо за някого другиго оказва помощ да преминем през най-трудните времена.