Проф. Милко Палангурски: Трети март легитимира България пред света
„ Трети март не е дата, която може да сплоти българите. Тогава се подписва един прелиминарен контракт, даже не е прелиминарен в същинския смисъл, тъй като преди него има подписани и още един - от Одрин, в който се загатва българска страна. Така че, в случай че тръгнем от това, че в Санстефанския контракт се е появило споменаването за пръв път на българската страна - не е правилно. Още по-важно е, че България се появява като страна в документите на Цариградската посланическа конференция, която позволява в общо европейски смисъл войната сред Османската империя и Русия и основаването на България. “ Това съобщи пред „ Труд “ историкът проф. Милко Палангурски.
Той добавя, че другото, което неизбежно поражда е, че документите са подписани по линия на императора и е записано в първия декрет на „ Държавен вестник “, в деня на император Александър II, който е почивен ден. Чак по-късно стартира да се приказва за Освобождението, само че третото е, че не се взема решение българският въпрос. Българският въпрос е решен на Берлинския конгрес, където всички европейски страни, да го назовем Съвет на Великите сили, подсигурява, че България и Източна Румелия ще се съберат в тези граници, които подсигурява и Цариградската конференция. Всъщност даже и комунистите знаеха, че този празник не е напълно законен, с цел да бъде народен и по тази причина и не го и празнувахме, като се изключи 100-годишнината през 1978 година. Трети март стана празник след демократичните промени, тъй като се търсеше замяна на деветосептемврийската идеологема.
„ Понятието България го има. Част от текстовете на примирието, от главните текстове на Санстефанския контракт непосредствено минават в Берлинския. Има една традиция, която се употребява като модел при записването на решенията, това са интернационалните стандарти, които няма по какъв начин да не бъдат употребявани, а точно - Княжество България се издига като самостоятелно, васално, със лична полиция, със личен държавен глава и т. н. Проблемът на Санстефанския кротичък контракт е доста простоват - той обрисува една огромна територия, която надалеч надвишава това, което е обрисувано на Цариградската посланическа конференция. Тук е сърцевината на казуса и от тук би трябвало да съдим за реакцията на Великите сили, които внезапно са сюрпризирани от съветското предложение за мир. В Цариградската посланическа конференция, изключително след примирието от януари 1878 година от Одрин е записано ясно и изрично, че България ще бъде освободена и въведена като самостоятелна провинция в териториите, които се покриват от Българската екзархия. Изведнъж в мира се появява Беломорски изход, албански титули, съвсем целия Прищенски санджак, съвсем целия Солунски, които не участват даже в Българската екзархия. И отсам идва съмнението, че Русия се пробва да сътвори огромна славянска страна, която надалеч надминава по територия контрактуваните от дипломатите параметри “, споделя още историкът.
В Цариградската посланическа конференция ние получаваме всичко, което желаеме. Ние желаеме екзархията. А внезапно на международната политическа сцена излиза един огромен мастодонт, наименуван Княжество България, което мигновено взривява положителните връзки сред Великите сили. Появяват се съмненията към Русия, че посредством България желае изход и към топло море и да реши целия въпрос единствено и само в своя изгода. Това е целият тогавашен спор, който след това се трансформира в една огромна пиар акция на съветската дипломация. Истината е, че съветската дипломация в никакъв случай не е желала да сътвори Санстефанска България, те не пращат административни управляващи, макар упованията от страна на Турция, че това ще се случи. Русия си съблюдава авансово контрактуваните с Австро-Унгария и Германия териториални разпределения на Балканите. В умозаключение, приказваме за една дълготрайна фантазия, която ни беше наложена като национална теория в продължение на близо един век.
Запитан по какъв начин света приема новата България, историкът споделя: След Априлското въстание, след Цариградската конференция и нейните решения, основаването на България е предрешено и се чака от всички, в случай че се стигне до победоносна война. Всички Велики сили са се подписали на Цариградската конференция. България, че ще се възвърне, това е ясно. Но става въпрос на каква територия. Не е ясно и кой ще направи тази ампутация на Османската империя, като всички чакат това да свърши Русия, както и всички чакат да си решат свои проблеми, както и балканските страни. Покрай българския проблем балканските страни съумяват да станат самостоятелни. Между другото, Черна гора и до ден сегашен чества националния си празник на датата на подписването на Берлинския контракт. Сърбия и Румъния стават самостоятелни, Русия получава Бесарабия, Батуми.. Англия получава Кипър, Австро-Унгария получи Босна и Херцеговина. Тоест, всички Велики сили бяха решили, че Турция ще бъде ампутирана и въпросът беше на каква територия ще се образува българската държавност и какъв брой тя ще бъде жизнеспособна. И в случай че погледнем действително, с териториите на двете формирования - Княжество България и Източна Румелия, ние ставахме най-голямата балканска славянска страна. С едно Освобождение надминаваме действително териториалното развиване на много страни. Така че, Берлинският контракт ни дава най-благоприятния старт от всички балкански страни за реализиране на своите цели.
Историкът е на мнение, че е било допустимо България да не бъде утвърдена в хода на войната.
„ Има такива моменти. При Плевен и при Шипка войната е на косъм. Не е инцидентно, че военните историци споделят, че Плевен основава нова конструкция във взаимоотношенията, която се образува от тази война. Но от рухването на Плевен до края на войната няма и месец. Една война може да приключи и в двете направления. Малко хора знаят, че след офанзивите при Плевен се постанова незабавна помощ от Румънското кралство, активиране и на Сърбия да стартира деяние в спора. Тази война не е единствено руско-турска, действително видяно, тя е на целия Балкански полуостров за наследството на Османската империя. Не ние сме в центъра на тази рецесия, ние сме един от обектите на рецесията, само че несъмнено най-важният. Неслучайно в Берлинския контракт първите 12-13 члена са за България, другите са за Източна Румелия и чак тогава идват другите посоки, за които приказваме. България е обект на интернационалното право, тъй като тя към този миг не съществува. Но България се ражда със безапелационното единодушие на Великите сили. Като всяка война тя си има доста компликации. Даже в някои военни академии се учи като образец по какъв начин не би трябвало да се води война. И от двете страни са позволени доста тежки съществени неточности. Още при започване на 20 век съветската военна просвета издава над 180 тома за войната, където се подлагат на критика гневно някои от военните интервенции, не се приказва единствено с фанфари. Същото важи и за историографията и на Османската империя. Така че Великите сили си взимат поучения. Една от тях в международен мащаб е смяната на отношението към здравното обслужване на бойците. Защото от патрони непосредствено са починали не повече от 15 хиляди съветски бойци. А от ранени, разболели се от епидемии жертвите са 60 хиляди. Съотношението на един умрял на бойното поле към общо починалите е 1:4. И отсам стартира да се развива цяла военномедицинска доктрина, която до ден сегашен е част от военната тактика на всяка естествена страна. “
Проф. Палангурски споделя, че Трети март се празнува за първи път от Учредителното национално заседание още на идната година след освобождението. Заседанието е намерено на 10 февруари по остарял жанр. На 19-ти по остарял жанр (3 март по нов) в наличието на управлението на Учредителното заседание се организира молебен в памет на починалите и с признателност към император Александър II. Така че в случай че търсим началото на честванията на 3 март, то е тогава. Тогава още няма закон за празничните дни, само че е жест на депутатите от Учредителното заседание. На идната година княз Александър Батенберг и държавното управление вършат лист на празничните дни, в които е записано, че 3 март е денят на възшествието на престола на Александър II. Но за Санстефанския контракт не написа нищо.
Запитан дали Националния празник е празнуван до 9 септември 1944 година, историкът споделя: Той е почивен ден, само че самото разбиране народен празник тогава в България го няма. Има почивни неприсъствени дни. Официално „ народен празник “ се появи след рухването на тоталитарната система и това докара до казуса. Трети март получи статут над 6 септември, над 24 май и над 22 септември, които са публични празници. А националният празник е един. Той легитимира страната пред света. На този ден ни честитят всички страни, с които имаме дипломатически връзки, това е денят, в който президентът приема по протокол всички посланици. Това е денят, в който България се легитимира пред света. Оттук идва и казусът, тъй като този празник е обвързван единствено с една от великите сили. Затова споделям, че тук не става въпрос за унищожаване на празника, а за неговото място. Той би трябвало да бъде един от формалните български празници, а националният ни празник би трябвало да сплотява всички българи и против него да няма опозиция. За мен това са 24 май и 22 септември - денят на оповестяване независимостта на България.
Той добавя, че другото, което неизбежно поражда е, че документите са подписани по линия на императора и е записано в първия декрет на „ Държавен вестник “, в деня на император Александър II, който е почивен ден. Чак по-късно стартира да се приказва за Освобождението, само че третото е, че не се взема решение българският въпрос. Българският въпрос е решен на Берлинския конгрес, където всички европейски страни, да го назовем Съвет на Великите сили, подсигурява, че България и Източна Румелия ще се съберат в тези граници, които подсигурява и Цариградската конференция. Всъщност даже и комунистите знаеха, че този празник не е напълно законен, с цел да бъде народен и по тази причина и не го и празнувахме, като се изключи 100-годишнината през 1978 година. Трети март стана празник след демократичните промени, тъй като се търсеше замяна на деветосептемврийската идеологема.
„ Понятието България го има. Част от текстовете на примирието, от главните текстове на Санстефанския контракт непосредствено минават в Берлинския. Има една традиция, която се употребява като модел при записването на решенията, това са интернационалните стандарти, които няма по какъв начин да не бъдат употребявани, а точно - Княжество България се издига като самостоятелно, васално, със лична полиция, със личен държавен глава и т. н. Проблемът на Санстефанския кротичък контракт е доста простоват - той обрисува една огромна територия, която надалеч надвишава това, което е обрисувано на Цариградската посланическа конференция. Тук е сърцевината на казуса и от тук би трябвало да съдим за реакцията на Великите сили, които внезапно са сюрпризирани от съветското предложение за мир. В Цариградската посланическа конференция, изключително след примирието от януари 1878 година от Одрин е записано ясно и изрично, че България ще бъде освободена и въведена като самостоятелна провинция в териториите, които се покриват от Българската екзархия. Изведнъж в мира се появява Беломорски изход, албански титули, съвсем целия Прищенски санджак, съвсем целия Солунски, които не участват даже в Българската екзархия. И отсам идва съмнението, че Русия се пробва да сътвори огромна славянска страна, която надалеч надминава по територия контрактуваните от дипломатите параметри “, споделя още историкът.
В Цариградската посланическа конференция ние получаваме всичко, което желаеме. Ние желаеме екзархията. А внезапно на международната политическа сцена излиза един огромен мастодонт, наименуван Княжество България, което мигновено взривява положителните връзки сред Великите сили. Появяват се съмненията към Русия, че посредством България желае изход и към топло море и да реши целия въпрос единствено и само в своя изгода. Това е целият тогавашен спор, който след това се трансформира в една огромна пиар акция на съветската дипломация. Истината е, че съветската дипломация в никакъв случай не е желала да сътвори Санстефанска България, те не пращат административни управляващи, макар упованията от страна на Турция, че това ще се случи. Русия си съблюдава авансово контрактуваните с Австро-Унгария и Германия териториални разпределения на Балканите. В умозаключение, приказваме за една дълготрайна фантазия, която ни беше наложена като национална теория в продължение на близо един век.
Запитан по какъв начин света приема новата България, историкът споделя: След Априлското въстание, след Цариградската конференция и нейните решения, основаването на България е предрешено и се чака от всички, в случай че се стигне до победоносна война. Всички Велики сили са се подписали на Цариградската конференция. България, че ще се възвърне, това е ясно. Но става въпрос на каква територия. Не е ясно и кой ще направи тази ампутация на Османската империя, като всички чакат това да свърши Русия, както и всички чакат да си решат свои проблеми, както и балканските страни. Покрай българския проблем балканските страни съумяват да станат самостоятелни. Между другото, Черна гора и до ден сегашен чества националния си празник на датата на подписването на Берлинския контракт. Сърбия и Румъния стават самостоятелни, Русия получава Бесарабия, Батуми.. Англия получава Кипър, Австро-Унгария получи Босна и Херцеговина. Тоест, всички Велики сили бяха решили, че Турция ще бъде ампутирана и въпросът беше на каква територия ще се образува българската държавност и какъв брой тя ще бъде жизнеспособна. И в случай че погледнем действително, с териториите на двете формирования - Княжество България и Източна Румелия, ние ставахме най-голямата балканска славянска страна. С едно Освобождение надминаваме действително териториалното развиване на много страни. Така че, Берлинският контракт ни дава най-благоприятния старт от всички балкански страни за реализиране на своите цели.
Историкът е на мнение, че е било допустимо България да не бъде утвърдена в хода на войната.
„ Има такива моменти. При Плевен и при Шипка войната е на косъм. Не е инцидентно, че военните историци споделят, че Плевен основава нова конструкция във взаимоотношенията, която се образува от тази война. Но от рухването на Плевен до края на войната няма и месец. Една война може да приключи и в двете направления. Малко хора знаят, че след офанзивите при Плевен се постанова незабавна помощ от Румънското кралство, активиране и на Сърбия да стартира деяние в спора. Тази война не е единствено руско-турска, действително видяно, тя е на целия Балкански полуостров за наследството на Османската империя. Не ние сме в центъра на тази рецесия, ние сме един от обектите на рецесията, само че несъмнено най-важният. Неслучайно в Берлинския контракт първите 12-13 члена са за България, другите са за Източна Румелия и чак тогава идват другите посоки, за които приказваме. България е обект на интернационалното право, тъй като тя към този миг не съществува. Но България се ражда със безапелационното единодушие на Великите сили. Като всяка война тя си има доста компликации. Даже в някои военни академии се учи като образец по какъв начин не би трябвало да се води война. И от двете страни са позволени доста тежки съществени неточности. Още при започване на 20 век съветската военна просвета издава над 180 тома за войната, където се подлагат на критика гневно някои от военните интервенции, не се приказва единствено с фанфари. Същото важи и за историографията и на Османската империя. Така че Великите сили си взимат поучения. Една от тях в международен мащаб е смяната на отношението към здравното обслужване на бойците. Защото от патрони непосредствено са починали не повече от 15 хиляди съветски бойци. А от ранени, разболели се от епидемии жертвите са 60 хиляди. Съотношението на един умрял на бойното поле към общо починалите е 1:4. И отсам стартира да се развива цяла военномедицинска доктрина, която до ден сегашен е част от военната тактика на всяка естествена страна. “
Проф. Палангурски споделя, че Трети март се празнува за първи път от Учредителното национално заседание още на идната година след освобождението. Заседанието е намерено на 10 февруари по остарял жанр. На 19-ти по остарял жанр (3 март по нов) в наличието на управлението на Учредителното заседание се организира молебен в памет на починалите и с признателност към император Александър II. Така че в случай че търсим началото на честванията на 3 март, то е тогава. Тогава още няма закон за празничните дни, само че е жест на депутатите от Учредителното заседание. На идната година княз Александър Батенберг и държавното управление вършат лист на празничните дни, в които е записано, че 3 март е денят на възшествието на престола на Александър II. Но за Санстефанския контракт не написа нищо.
Запитан дали Националния празник е празнуван до 9 септември 1944 година, историкът споделя: Той е почивен ден, само че самото разбиране народен празник тогава в България го няма. Има почивни неприсъствени дни. Официално „ народен празник “ се появи след рухването на тоталитарната система и това докара до казуса. Трети март получи статут над 6 септември, над 24 май и над 22 септември, които са публични празници. А националният празник е един. Той легитимира страната пред света. На този ден ни честитят всички страни, с които имаме дипломатически връзки, това е денят, в който президентът приема по протокол всички посланици. Това е денят, в който България се легитимира пред света. Оттук идва и казусът, тъй като този празник е обвързван единствено с една от великите сили. Затова споделям, че тук не става въпрос за унищожаване на празника, а за неговото място. Той би трябвало да бъде един от формалните български празници, а националният ни празник би трябвало да сплотява всички българи и против него да няма опозиция. За мен това са 24 май и 22 септември - денят на оповестяване независимостта на България.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ