Просвещението
Траките вярвали в доста богове, само че нямали съответни показа за техните облици. Те били безлични. Едва най-бележития гръцки ваятел ги показал в приключен тип и като такива те изпълнили пантеона на траките.
От всичките им богове, Тракийският конник, или Херос, е всесилен с покровителството си над разнообразни страни от живота им.
Това се удостоверява от големия брой обредни монументи, изработвани повече през римската ера и открити по нашите земи. В Археологическият музей – Монтана се пазят три негови мраморни изображения, които са открити при разкопките и две изчезнали в предишното. Едното от непокътнатите съставлява съвсем статуарно изображение на Херос и по размери е от най-големите в нашата страна. Известна е обредна плочка на Херос от Лесковец, а един надпис от Монтана е отдаден нему.
Бендида, Сбелсруд, Дионис
Дълбоко вярвали траките във Великата майка богиня, визиите за която се покривали с тези за Бендида. Тя е изобразена върху една от каните на Рогозенското богатство и то с лъка като неин знак. Култът на Бендида се слял по-късно с този на Артемида или Диана, „ стопанка на животните “, богиня на лова, домашното огнище и раждането. Затова и даровете, които й поднасяли „ увивали с пшеничена плява “. Като господ на събуждащата се природа и на опиянението от креативния захлас, почитали с невъздържани оргии господ Дионис. Върховен господ, който се слял със Зевс, е бил господ Сбелсруд. За култа към тях, повече знаем от времето след идването на римляните и то от откритите монументи.
Като почитали другите богове, траките боготворели висши естествени сили и в своите метафизичен визии, те ги претворявали в антроморфни персонификации, т.е. си ги представяли в облици на богове. Боготворели дървета, които считали за реализация на силите на природата, или змии, свързани с визията за отвъдното царство (понеже излизали отдолу под земята) и по тази причина ги изобразявали върху монументи, отдадени на Херос. Вярвали, че демони живеят в пещери, от които постоянно бликат извори. Светилищата им нормално са до извори, където очистителната мощ на водата нашият народ запазил през вековете и до ден сегашен. Като измивали умрелия вярвали, че го очистват от неприятния дявол – гибелта, та като отиде в оня свят, да стане вечен, т.е. вярвали в безсмъртието на индивида.
Сабазий
Изтъкна се, че почитта към слънцето е от най-стари времена. На дъното на керамична чаша от ранножелязната ера, е изобразено слънце с пръскащи се от него лъчи. По-късно този фетиш се е преплитал с култа към събуждащата се природа и по тази причина може би се сливал с този на Дионис и се обединявал с култа на считания за един от основните тракийски богове – Сабазий. За религиозните показа на траките от нашия край съдим от монументи, свързани с почитта към Дионис и Диана (Артемида), както и към други богове. Те са открити в светилища към извори, най-голямото от които е това в Монтана, развило се през римската ера.
Багачина
В местността „ Багачина “ бе открит извънреден по обсег на време и територия тракийски паметен център. Намира се на 2 км югоизточно от с. Сталийска махала. Височината Багачина съставлява висока тераса покрай р. Лом. На нея е съществувало населено място от каменно-медната ера в продължение на хилядолетие. Върху неговите културни пластове, траките вдълбавали паметни ями. В едно от отчасти незасегнатите от ямите жилище от каменно-медната ера, бяха открити две големи керамични паметни маси на 4 крайници (с размери 70 х 50 х 30 см), най-големите от известните до момента в нашата страна. Те дават съображение да се допуска, че още през петото и четвърто хилядолетие пр.н.е. тук са се правили религиозни обреди, които през идващите епохи са траяли, с цел да прерасне мястото в огромен тракийски паметен център. От по-късни столетия бе открита постройка с апсидален проект, стълб-чета, употребена евентуално като храм. Култовите ями, като съдим по находките в тях, са изкопавани в интервала от бронзовата ера до определяне на римското господство или най-вече до приемане на християнството като публична вяра. На хълма, който има форма на кръстосан конус (неслучайно са избрали тази височина, чиято форма прилича тази на ямите), върху цялата му повърхност от към 5 дка. бяха разкрити голям брой паметни ями. Те имат кошеровидна или крушовидна форма и са дълбоки от 1 до 2,5 м. Вдълбани са в пълен льосов слой и по стените им личат провлечените пръсти на тези, които са ги заглаждали. Някои от пресечено конусовидните ями, вдълбани в земята, наподобяват по форма и размери Казанлъшката гробница, правена по същото време. На дъното на ямите са палени огньове, по тази причина загладените им стени са опушени. Вероятно запаленият огън на кръглото дъно в ямата символизирал слънцето или е негово отражение. При осъществяване на обредите в ямите са хвърляни жертвени блага – счупени повече керамични и малко железни съдове. Преобладават кости от кози, овце, прасета, които демонстрират присъединяване на необятни национални маси в паметните обреди, поднасяли тези жертви. Малкото човешки и такива от коне потвърждават присъединяване и от князе, чиито царствени жертви са били коне и хора. По количеството на керамиката и други находки проличава, че най-интензивно са се правили обредите през късно-желязната ера.
Задгробен живот
Oткритите на този паметен център огромен брой тракийски чаши с друга величина потвърждават, че паметните обреди са били всенародни, с присъединяване на възрастни и деца. Чашите са употребявани като кандилници или светилници. Може би, посредством запалените огньове в ямите и изгарянето в тракийските чаши на благовония и билки, траките почитали висшото провидение – слънцето и вярвали, че ще се очистят от неприятни демони, или се подготвят за приобщаване към безсмъртните богове и обожествени предшественици, като поддържали култа към тях.
Вярата на траките в задгробния живот най-ясно проличава в погребалните традиции. Херодот написа, че към умрелия колели всевъзможни животни и се угощавали. За да отиде в отвъдния свят освободен от грехове – вечен и смесен с вечността, те го очиствали с вода и огън, оплакали го, а по-късно погребвали или изгаряли. Костите на кремирания събирали в урна. Поставяли му и нужните неща: съдове, оръжия, храна. Князете се нуждаели и от колесници, а до нея убивали и коне. Изглежда, че чест е било за обичаната му жена да го последва в гроба, което проличава и от тракийското заравяне във Враца. Върху гроба на знатните насипвали могила и устройвали игри и надпревари. Насипването на могили е и от на практика съображения, да не се разграбват вложените боогати блага. В нашия край са проучени малко надгробни могили. До Лесковското градите са разкрити няколко такива, където като гробни блага има груби керамични съдове от ранно и късножелязната ера и една златна обеца. До античната вила №1 при Монтана са разкопани две надгробни могили, издигани от едри речни камъни и землен насип. След ограбването им в предишното, бе останал стоманен колан за окачване на меч, както и фрагменти от същия тип груба керамика. При разораване на надгробни могили до с. Бистрилица бе открит един стоманен меч „ келтеки вид “, а при с. Николово – два огромни стоманени върха от копия. От находките проличава, че тук са били погребвани първенци и военни. Слабото изследване на могилите не ни дава опция да приказваме с повече детайлности за погребалните традиции на траките в нашия край.
Народът изявявал духовни прекарвания посредством всеобщи радостния – буйните празници на Дионис, Диана (Артемида), Тракийският конник и Орфей напролет, когато се чувствало събуждането на природата, или есен, след прибиране на гроздето. Тогава траките, облечени в кожи или татуирани, изпадали в възторг и буйства. Игрите съпровождали с песни и поетични радостния. Те давали опция за цялостна и цялостна изява на духовната същина на тракиеца. От тях е останало и благосъстоянието на техния нравствен мир, отразен в предания, митове и традиции. Преживяванията и визиите, свързани с всичко това, дружно със стремежите и дълбоката религия в безсмъртието, са отразени в изкуството – те, дружно с него, съставляват същността на тракийската просвета.
Източник: numizma.com
Траки