Този свят има своите нощи, и те не са никак

" Този свят има своите нощи, и те не са по никакъв начин малко " - написа през ХII век френският феодален мистик св. Бернар от Клерво. Настоящето, което населяваме през днешния ден - след съвсем десетвековна отдалеченост продължава да удостоверява неистово, че нощите като самобитна метафора за незнанието ни и изострящия се недостиг на нравственос и морал фактически не са по никакъв начин малко. А следващото доказателство за това е на художничката Евгения Воденичарова-Гената (1946 - 2013), която е подредена на втория етаж на Софийската градска художествена изложба и след приключването ѝ на 3 декември следва да бъде показана в родния град на художничката - Казанлък. Не галерия, а респектиращо признание на изкуствоведа Красимир Илиев, в което той ни повежда, с цел да ни разкрие изумителното събитие " Евгения Воденичарова " - феномен, останал настрана от блясъка на огромната сцена , от боричканиците за светлините на прожекторите, от шумотевицата за значимите имена в българската история на изкуството.
Лозе край Мелник, 70-те години Автор: Евгения Воденичарова
Пред 11 години, единствено година преди да напусне света на живите, самата художничка написа за себе си: " Родена съм на 4 май 1946 година в Казанлък. Ученическите ми години минаха сред Казанлък и София. 1961 година постъпих в Художествената гимназия, София, приключих 1965 година След третото ми кандидатстване бях призната в Художествената академия в класа на Петър Михайлов. След две години се озовах при проф. Ненко Балкански, приключих 1973 година След като приключих, работих пет години като художник на кино в гр. Лясковец, а по-късно като учител по живопис и изобразяване в Художествената гимназия, Казанлък. "

И като че ли това изчерпва цялата й биография, цялостна с доста изкуство. Творчество, чийто почерк, " изцяло друг и непредвиден ", не може да се съпостави с нищо друго, явявало се по нашите географски ширини .
Мила, ок. 1980 Автор: Евгения Воденичарова
Евгения Тотева се учи да рисува през 60-те и началото на 70-те години - написа кураторът на изложбата, във времето " преди началото на идеологическата мъка на каноните на социалистическия натурализъм, която стартира в края на 70-те и трае доникъде на 80-те години. Това е време, в което клишетата все по-смело биват атакувани от обособени художници, само че тези проявления на " упадъчното ", разчетени като " западно въздействие ", безапелационно се санкционират , демаркационната линия сред разрешеното и неразрешеното към момента е ясна и безапелационна.
Реклама
Темата, която художничката избира за дипломна работа, " Корида ", няколко пъти е отхвърлена, тъй като е явно еретична във времето на трудово-борческите сюжети. Единствено застъпничеството на нейния професор Ненко Балкански ѝ разрешава да отбрани нелепата от позиция на тогавашните строго спазвани критерии за наше и непознато тематика и едва-едва да се дипломира, оценена с познатата тройка.
Корида, 1973 Автор: Евгения Воденичарова
" Корида " е тематика на другостта, на непреживяната, само че бленувана среща с истината , с същинската среща сред живота и гибелта. Поздрав към тези, които са я претърпели, привет към безсмъртния Пабло Пикасо (който умира, когато тя рисува дипломните си картини), непринудено полагане главата на дръвника, себеостракиране в името на фантазията за неизцапано от мазната чорба на идеологията изкуство.

След дипломирането си Евгения дружно със брачна половинка си - дизайнера Димитър Воденичаров, живеев Лясковец, прави рекламните плакати на локалното кино , грижи се за огромната къща и появилите се едно след друго деца. И рисува. Рисува най-вече портрети, пейзажи и натюрморти. След няколко години, почнала да преподава в казанлъшката художествена гимназия, прави най-често портрети на своите сътрудници. До 2010 година съвсем всички нейни произведения обитаваха мазето на къщата в Лясковец , " за наслада на мишките ".
Еди, 70-те години Автор: Евгения Воденичарова
Първото независимо стъпване на художествената сцена Евгения Воденичарова прави едвам през 2012 година Това е първата ѝ самостоятелна галерия, която приготвя взаимно с Красимир Илиев в столичната изложба " Сезони ". Тогава беше показан откъс от художественото ѝ завещание, което публиката изрично оцени като формирано от творби, които не са на български създател. Това се дължи, на обстоятелството, че почеркът на Евгения Воденичарова е " изразителен и по едно и също време необичайно внимателен, мощен, само че ненатрапващ се, импровизиран, без да е маниерен, говорещ за вътрешна освободеност, нетипична за 70-те години, когато са основани множеството от нейните работи ".
Натюрморт с " кученца ", 70-те години Автор: Евгения Воденичарова Реклама
След повече от 10 години битка с събитията, въпреки и посмъртно, през днешния ден в залите на СГХГ е подредена нейна същинска ретроспективна галерия. Включените в нея произведения свидетелстват не просто за гения на една българска художничка, в която няма нищо българско ; не просто за шеметния дух на една жена, отказала да прекрои жаждата си за изкуство съгласно визиите на една извратена " точност ".

Това са произведения - светлини в мрака на една отминала ера на нормативна хармония , в която мнозина се оправдават с невъзможността да й се опълчиш. Това са картини, които ни потвърждават, че този свят има своите нощи, и те по никакъв начин не са малко. Нощи изпълнени с неведение, доста рухнали фантазии, с контузии, само че и очаквания, религия даже, че макар развалата на времето, в което живеем, срещата с същински значимите феномени ни следва. За злощастие на мишките.
Път, 70-те години Автор: Евгения Воденичарова Свързани публикации Календар | Мустак рън, замяна на облекла, дегустация на бира и сирене, концерт Frozen 24 ноември 2023, 06:21 Изложба на Кольо Карамфилов, който на 7 декември щеше да навърши 60 21 ноември 2023, 07:53 Светът на Борис и Славка Деневи 4 юни 2021, 10:03