Този кратък текст е написан в момент на дълбоко искрено

Този къс текст е написан в миг на надълбоко откровено възприятие. Той е препечатан в стотици списания и вестници, преведен е на доста езици. Този текст като никой различен илюстрира връзката сред хората, освен сред родителите и техните деца, а в доста по-широк смисъл.

Тази дребна история е за един доста огромен проблем: нежеланието и неспособността да приемем индивида подобен, какъвто е. Това води до недоразумения, кахъри и кавги …

„ Слушай, синко, приказвам ти до момента в който спиш. Бузката ти лежи върху дребната ти ръчичка, русите къдрици са залепнали на челцето ти. Аз скрито се промъкнах в стаята ти. Само преди няколко минути, когато седях с вестника в библиотеката, бях налегнат от вълна от скрупули. Аз пристигнах в спалнята ти с разкайване.

Мислех си за това, че съм прекомерно непоколебим с теб. Аз ти се скарах, когато тръгваше за учебно заведение, тъй като едвам докосна лицето си с кърпата. Аз ти се скарах за това, че не си почистил обувките си, злобно ти креснах, че хвърляш нещата си по пода.

На закуска също открих защо да те подлагам на критика. Ти разля нещо, поглъщаше на прекомерно огромни парченца храната, сложи лактите си на масата и намаза прекомерно доста масло върху хляба. А когато бързах за влака, ти, приготвяйки се разходка, се обърна, махна с ръка към мен и извика: „ Довиждане, баща “ – аз се намръщих и единствено процедих „ Изправи се, не се прегърбвай. “

Вечерта се случи същото нещо още веднъж. Минавайки, видях да стоиш на колене и да играеш на топчета. В чорапите ти към този момент имаше дупки. Аз те унижих и пред приятелите ти, когато потегли пред мен към къщата. Чорапите бяха скъпи, а в случай че самият ти ги беше платил, щеше да бъдеш по-внимателен. Слушай сине, какво споделя татко ти.

Спомняш ли си, по-късно, когато четях в библиотеката, ти сепнато влезе и ме погледна с някаква болежка в очите. Погледнах те над вестника, припрян и нервиран, че ми пречиш. Ти се поколеба на вратата. „ Какво искаш “ – промърморих аз.

Ти не сподели нищо, бързо се втурна а към мен, обви ръце към врата ми и ме целуна. И дребните ти ръчички ме стискаха с любовта, която Бог е разпалил в сърцето ти, която не може да се угаси даже и от моето неуважение. После ти си потегли, чух те да се качваш по стълбите.

И в този миг, сине, вестникът падна от ръцете ми и ме сграбчи ужасяващ, парализиращ боязън. Какво направи с мен моят табиет? Навикът да се карам, да намирам твоите неточности, да върша забележки. Това е моята премия за това, че ти си дете. Това не е, тъй като не те обичам, а тъй като чакам от това дете прекалено много. Аз те правя оценка с ограниченията на моята възраст.

А в теб, в характера ти, има толкоз доста добрина и откровеност. Твоето малко сърце е като големия диск на слънцето, който изгрява над дивите хълмове. Видях това в твоя неочакван ентусиазъм, когато изтича и ме целуна преди лягане. И през днешния ден друго нищо няма значение, сине. Аз пристигнах в тъмното до леглото ти и, компрометиран, коленичих.

Това е незадоволително възмездие. Знам, че не би схванал всичко това, което в този момент ти споделям, когато си безсънен. Но на следващия ден ще бъда същински татко. Аз ще бъда твоят същински другар, ще пострадвам, когато страдаш ти, и ще се дръзвам, когато се смееш ти. Аз ще си ухапвам езика си, когато от него се готвят да се откъснат нетърпеливи думи. И ще си дублирам мантрата: „ Това е просто едно малко момче, малко момче! “

Боя се, че си те представях като възрастен мъж. Сега, когато виждам към теб, сине мой, латентен в леглото си, виждам, че ти към момента си дете. Вчера майка ти те носеше на ръцете си, а главата ти лежеше на рамото й. Искал съм прекалено много, прекалено много. „

Автор: У. Ливингстън Ларнед

Когато детето непрестанно боледува – Трябва да се лекуват бащата и майката!

В тази публикация е показана потребна информация за родителите, които считат, че: 1. Всички деца се разболяват (организмът им пораства,  метаболизъм) 2. Медицината ще им помогне 3. Дете единствено се…

Когато най-близките ни хора ни предизвикват болка….

Има и един подобен закон в  материалния свят:  Този, който ви подарява с най-вече благополучие, е в положение и  най-болезнено да ви нарани. Ние постоянно забравяме за това – или…

Телегония: Децата получават ДНК на предходните любовници на майката

Биолозите още веднъж си спомниха за от дълго време “забравеното ” или изкуствено подложено на забвение и насмешки от формалната просвета събитие – Tелегония, като още веднъж потвърдиха неговата действителност. Добре е известно, че генетичният…