Просвещението
Този античен инструмент е основан преди повече от две хилядолетия, когато хората към момента са вярвали, че Земята е центъра на Вселената. В предишното Астролабията са я считали за първият античен астрономически апарат. Безспорно тя е устройството с най-дълбоката тайнственост и хубост.
История на астролабията
Първата астролабия се е била появила в Древна Гърция. Витрувий в своята „ Десета книга за архитектурата “, загатва за астрономически инструмент наименуван „ паяк “. Той споделил, че самото устройство било направено от астронома Евдокс, до момента в който други споделят, четова е бил Аполоний. Една от главните присъщи елементи на този инструмент бил барабанът, където били нарисувани небето дружно със зодиакалния кръг.
Астролабията на гръцки значи „ вземам звездите ”, тъй като с този апарат фактически е могло да се дефинира разположението им и по-добре „ да се чете ” звездното небе.
Най-старият астролаб достигнал до нас, датира от Х век и произлиза от Испахан. По-късно астролабията става най-популярният апарат в региона на класическата астрономия. През ХVІІІ век се бил употребявал даже и в мюсюлманския свят. Този апарат играел основна роля при предаването на геометричните способи, прилагани в астрономията заради, което директно спомогнал за еволюцията на науката астрономия.
УРЕД ЗА АСТРОНОМИЯ
Популярността на астролабия е в директна взаимозависимост от полезността му. Това е портативен апарат, допускащ освен измерването на височината на звездата над хоризонта, само че и незабавното установяване на местонахождението на Луната, Слънцето и планетите по отношение на звездите, както и всякаква друга големина от астрономията. Освен това с него е могло през нощта да се дефинира, какъв брой е часът, както и да се подхващат многочислени геодезични наблюдения. Неговата друга приложимост е била да вземем за пример при изчисляването на дистанцията на забележим обект или на височината на една планина. Не бива да се не помни и използването му, за правене на хороскопи в древността.
СТЕРЕОГРАФИЧНА ПРОЕКЦИЯ
Ако си представим небето като небесен свод, върху който са „ окачени ” звездите, астролабията е стереографична проекция на тази небесна хемисфера върху повърхност с формата на огромен кръг. Това фиктивно показване е потребно, когато търсим да установим ъгловите дистанции от тези звезди по отношение на образната линия на наблюдаващия, само че не и дистанциите в километри. Този вид проекция, в случай че приемем свидетелството на Синезиус от Сирена, изискуем на гръцкия астроном Хипарк (І век пр.н.е.). Четири века по-късно геометричното й показване е обещано от Птоломей в „ Планисфериум ”.
ИНТЕРЕСА НА УСТРОЙСТВОТО
Предимството на стереографичната проекция е двойно. Тя ни разрешава да бъдат показани всички кръгове от небесната сфера в проекционна повърхност. С други думи ни дава тъкмо сходство при проектирането върху плоскостта като няма нито един ъгъл дисторция. За сферичната астрономия тя е средство, което ни дава същинските ъглови дистанции сред небесните тела във връзка с координатна система (небесни меридиани и паралели). Нещо повече, това установяване на местоположението се прави съвсем автоматизирано, защото уредът действа като подобен калкулатор. Ето, за какво не е мъчно да се разбере, за какво астролабията се радва на подобен триумф измежду учените от Средновековието. Успех, който се мери с впечатляващия брой арабски трактати по адрес на уреда… и с преводите им на латински език.
ОПИСАНИЕ И УПОТРЕБА НА АСТРОЛАБИЯТА
Астролабията е плосък апарат, който съдържа на лицевата страна в горната си част една матрица, където е стереографската проекция на екватора, тропиците и хоризонта при избрана географска широчина със Северния небесен полюс като център на проекция, в случай че имаме северна широчина.
Тази матрица съдържа мрежа от отвесни и хоризонтални кръгове: 1. Азимутите, измерващи ъгловите дистанции на една звезда във връзка с небесния меридиан; 2. Кръговете от небесната сфера, успоредни на линията на хоризонта, или височинни паралели над хоризонта, които мерят височината на една звезда във връзка с хоризонта на наблюдаващия. Всяка географска широчина, от която се следи, има лична мрежа, тъй като проекцията на координатите на небесната сфера не е същата при две разнообразни географски ширини. Върху матрицата има ажурен диск – паяжина, наименуван по този начин заради мрежовидния си аспект.
Този диск символизира забележимото въртене на Слънцето и на звездите над хоризонта на наблюдаващия: 1. Показалци, които са стереографската проекция на забележими звезди (относителните координати на приблизително от 15 до 50 звезди са написани върху една паяжина); 2. Разграфен пръстен представляващ еклиптиката, т.е. огромния кръг на небесната сфера, описван от Слънцето във забележимото му придвижване към Земята. Паяжината може да се маха и слага и се върти към оста си.
Наблюдателят, който си служи с астролабия, избира едно небесно тяло, придвижва го в паяжината и мери неговата височина над хоризонта благодарение на ъгломер, закрепен на гърба на уреда – който би могъл също да служи за геодезически измервания. Достатъчна е по-късно да завърти паяжината върху съответстващата позиция, върху мрежата, на височината на звездата, с цел да получи цялостните й ъглови координати и дружно с това и координатите на всички други небесни тела, проектирани върху паяжината.
Той може да получи и точния час на нощта (звездния час) или деня (слънчевия час) с помощта на часовото разграфяване в долната част на астролабията.
