Хартиеният билет за парижкото метро излиза от употреба след повече от 120 години
Той е вдъхновявал френски режисьори и създатели на песни, употребен е от пушачите на канабис и естетиците и е служил като незабавна отметка или джотър. Но в този момент той, билетът за парижкото метро, излиза в пенсия, написа Guardian
Градските управляващи за публичен превоз отстраняват правоъгълните картончета, които употребяват жителите и гостите на столицата през последните 120 години.
Двадесет години откакто метрото в Ню Йорк завърши с металните жетони, белият билет за Парижкото метрото с размери 6,5 см x 3 см и кафява магнитна лента поема на еднопосочно пътешестване към историята на превоза. От другата страна на Ламанша, Лондон към момента разрешава използването на еднократни и двупосочни хартиени билети за своята мрежа, като ги таксува съвсем двойно от цената на еквивалентния пиков безконтактен билет.
Регионалният транспортен орган на Ил дьо Франс, част от който е Париж, от дълго време желае да изпрати в предишното хартиения билет, само че пандемията и войната в Украйна, които предизвикаха световния дефицит на микрочипове забави процеса на въвеждането на по-нови технология.
„ Бързахме, само че рецесията с чиповете ни забави “, призна Лоран Пробст, общоприет шеф на Île-de-France Mobilités пред Agence France-Presse.
Първият билет за метрото е употребен в 13:00 часа на 19 юли 1900 година при откриването на линия 1 за ревюто в Париж през 1900 година и е коствал 25 сантима в остарели пари за място в първа класа. Сега един билет е 1,90 евро.
Във кино лентата Le Salaire de la Peur от 1952 година Ив Монтан предлага билет за парижкото метро в символ на другарство. Песента на Serge Gainsbourg от 1950 година Le Poinçonneur des Lilas отдава респект на poin çonneurs (перфоратори на билети), които от дълго време са забравени. Първото издание на романа „ Зази в метрото ” (Zazie dans le métro) на Раймон Кьоно излиза през 1959 година, като на корицата му е нарисуван хартиеният билет.
Грегоар Тонат, създател на Кратка история на билета за парижкото метро (Petite Histoire du Ticket de Métro Parisien )от 2019 година, написа: „ Билетът за метрото, който от 1900 година е част от всекидневието ни, той е на дъното на джобовете ни, в нашите портфейли или в средата на страниците на нашите книги... скоро ще изчезне. Той е един от детайлите на живота в Париж. Продължителността му на живот е доста къса, към час до час и половина, само че ние сме се привързали към него. Ирационално е. ”
Транспортните управляващи считат, че един на всеки 10 билета е загубен, развален или пропуснат на дъното в джоба или чантата.
Машините за издаване на билети се отстраняват последователно в цялата градска мрежа до 2025 година Така билетът за Парижкото метро ще доближи крайната си спирка, сменен от мобилните телефони или карти за пътешестване.
Градските управляващи за публичен превоз отстраняват правоъгълните картончета, които употребяват жителите и гостите на столицата през последните 120 години.
Двадесет години откакто метрото в Ню Йорк завърши с металните жетони, белият билет за Парижкото метрото с размери 6,5 см x 3 см и кафява магнитна лента поема на еднопосочно пътешестване към историята на превоза. От другата страна на Ламанша, Лондон към момента разрешава използването на еднократни и двупосочни хартиени билети за своята мрежа, като ги таксува съвсем двойно от цената на еквивалентния пиков безконтактен билет.
Регионалният транспортен орган на Ил дьо Франс, част от който е Париж, от дълго време желае да изпрати в предишното хартиения билет, само че пандемията и войната в Украйна, които предизвикаха световния дефицит на микрочипове забави процеса на въвеждането на по-нови технология.
„ Бързахме, само че рецесията с чиповете ни забави “, призна Лоран Пробст, общоприет шеф на Île-de-France Mobilités пред Agence France-Presse.
Първият билет за метрото е употребен в 13:00 часа на 19 юли 1900 година при откриването на линия 1 за ревюто в Париж през 1900 година и е коствал 25 сантима в остарели пари за място в първа класа. Сега един билет е 1,90 евро.
Във кино лентата Le Salaire de la Peur от 1952 година Ив Монтан предлага билет за парижкото метро в символ на другарство. Песента на Serge Gainsbourg от 1950 година Le Poinçonneur des Lilas отдава респект на poin çonneurs (перфоратори на билети), които от дълго време са забравени. Първото издание на романа „ Зази в метрото ” (Zazie dans le métro) на Раймон Кьоно излиза през 1959 година, като на корицата му е нарисуван хартиеният билет.
Грегоар Тонат, създател на Кратка история на билета за парижкото метро (Petite Histoire du Ticket de Métro Parisien )от 2019 година, написа: „ Билетът за метрото, който от 1900 година е част от всекидневието ни, той е на дъното на джобовете ни, в нашите портфейли или в средата на страниците на нашите книги... скоро ще изчезне. Той е един от детайлите на живота в Париж. Продължителността му на живот е доста къса, към час до час и половина, само че ние сме се привързали към него. Ирационално е. ”
Транспортните управляващи считат, че един на всеки 10 билета е загубен, развален или пропуснат на дъното в джоба или чантата.
Машините за издаване на билети се отстраняват последователно в цялата градска мрежа до 2025 година Така билетът за Парижкото метро ще доближи крайната си спирка, сменен от мобилните телефони или карти за пътешестване.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ