Разграбеното наследство
" Това, което най-вече отблъсква в държанието на партиите, не е това, което те споделят, а това, което отхвърлят или отхвърлят да кажат. "
Луи Блан (1811-1882 г.) - френски историк, журналист, политик
Онова, за което екзалтираните " специалисти на прехода " от мозъчните тръстове, възприели мантрата на неолиберализма като " края на историята ", директно след 10 ноември 1989 година не осведомиха своите съграждани по земите български, бяха историческите образци за осъществени всеобщи приватизации, в чия изгода е процесът и какви са следствията за необлагодетелстваните от приватизацията.
В Съединени американски щати страната построи 2600 предприятия през годините на Втората международна война, с цел да е в положение да прави регулярни доставки, на себестойностни цени, за потребностите на американската войска. Но още през март 1943 година Националната асоциация на индустриалците (НАИ) разгласява отчет за проблемите на следвоенната стопанска система.
Замаскирано като патриотична грижа
за индустриалните мощности държавна благосъстоятелност, чиято продукция е с военновременно приложение, каквато нужда след привършване на бойните дейности ще бъде съкратена, НАИ насочи упорито искане страната да съобщи на частни компании военните фабрики. И незабавно след свършването на Втората международна война по време на президентстването на Хари Труман (1945-1953 г.) по-голямата част от държавните предприятия беше продадена на безценица на монополите или им беше предадена в аренда против алегорично възнаграждение - 1 $ на година. Лъвският къс попадна в ръцете на шестте колоса на американската индустрия: " Юнайтед Стейтс Стийл Корпорейшън ", " Дженеръл Мотърс ", " Дженерал Електрик ", " Интернешънъл Харвестър ", " Бетълхайм Стийл " и " Елайд Кемикъл енд Дай ".
Но с това не завърши разграбването на държавното имущество от американските монополи. Националната асоциация на индустриалците и Търговската палата на Съединени американски щати водиха многогодишна битка за завземане на богатите на петрол крайбрежни региони на страната в интерес на монополите. И най-накрая, през май 1953 година те имаха мотив да гърмят бутилките с шампанско - нефтоносният шелф беше възложен за употреба в частни ръце. Тогава цената на нефтените залежи се оценяваше от 60 до 300 милиарда щатски $. В същата година на огромни компании бяха предадени 28 завода за синтетичен каучук, за строителството на които страната беше изразходвала повече от половин милиард $.
Едва надигнала се от руинит е,
породени от Втората международна война, във Федерална република Германия походът за предаване на държавните предприятия на частния бранш беше управляван от Федералния съюз на немската индустрия. През пролетта на 1952 година по искане на ФСГП Всеобщият комитет на западногерманското промишлено стопанство изпрати в Народното събрание меморандум, в който се настояваше за ограничение на индустриалната благосъстоятелност на страната. Генералният щаб на западногерманските капиталисти в индустриалния бранш съобщи намерено: " Вместо предлаганото от профсъюзите разширение на така и така засиленото въздействие на страната върху стопанската система, притежателите на промишлени мощности желаят да се пристъпи към ограничение на държавната активност. Промишлеността уверено отхвърля предлагането за публичен надзор, за оказване на подпомагане на държавните предприятия и за предаване на обособени браншове на страната ".
От 1954 година до 1957 година страната продаде на едрия бизнес няколко десетки предприятия. Федералният съвет на немската индустрия създаде планове за предаване в частни ръце на най-печелившите държавни предприятия, най-крупни всред които бяха корабостроителниците " Ховалдтсверке " и автомобилният колос " Фалксвагенверк ". Но осъществяването на тези преференциални за капитала проекти се натъкнаха на упоритата опозиция на работническата класа във Федерална Република Германия.
Експертите по обществен инженеринг към Федералния съюз на немската индустрия изобретиха обиколна маневра, с цел да реализира едрият западногермански капитал своите цели. Беше създадена система за " разпространяване на собствеността " по пътя на разпродажбата на част от акциите на държавните предприятия сред служащите и чиновниците, като мажоритарните дялове от акциите естествено попаднаха у едрите капиталисти, заради притежавания от тях по-голям финансов запас за закупуване на акции от приватизираните държавни предприятия.
Всъщност по този начин, нагледно казано, се целеше с един патрон да бъдат убити едновременно четири заека: на първо време да бъде
сломена съпротивата на работническата класа
против предаването на предприятията в частни ръце; да бъдат трансферирани в благосъстоятелност на едрия капитал най-рентабилните предприятия и неговата облага да се увеличи; третата цел беше да бъдат премахнати печелившите държавни предприятия, които бяха бодил в очите на частния бранш в същите съответни отрасли; и най-сетне да бъде осъществена пропагандна операция на всеобщото схващане, като посредством хиперболизиране на частта от акциите и спекулиране с (уж!) предоставените равни благоприятни условия за закупуване на акции от приватизираните предприятия да бъде насаден у служащите и чиновниците във Федерална Република Германия психологическият стандарт на частния притежател. И по този метод да бъде омаломощена и - още по-добре! - парализирана, революционната сила на работническата класа.
През 1959 година са разпродадени 79% от акциите на крупната минно-металургична компания " Пройсаг ", в 1960 година - 50% от акциите на най-голямото автомобилно обединяване в Западна Европа по това време - " Фолксвагенверк ".
В своя доклад за 1960/1961 година Федералният съюз на немската индустрия заявява, че поддържа уверено провежданата от държавното управление политика за връщане в частния бранш на федералното промишлено имущество и изиска да бъдат предадени за частно прилагане и други печеливши държавни предприятия, чиято стойност се дефинира по тогавашни цени на 5 милиарда западногермански марки.
В отговор на това искане западногерманското държавно управление разпродаде през 1965 година акциите на едно от най-големите държавни промишлени предприятия и обединявания - " ФЕБА ". И въпреки че тези акции в началото станаха благосъстоятелност на 2,7 млн. души, още на идната година 66% от акционерния капитал се оказа в ръцете на банките и другите финансово-кредитните институции.
През декември 1970 година опозиционната партийна коалиция Християндемократичен съюз-Християнсоциален съюз внесе в Бундестага нов законопроект за по-нататъшно прекосяване на държавните предприятия в ръцете на частния бранш. През същата 1970 година държавната коалиция Германска социалдемократическа партия/ Свободна демократическа партия създаде собствен проект за предаване на държавни предприятия в ръцете на частния бранш, който съвпадаше значително с проектите на ХДС/ХСС.
Аналогична политика през този интервал
на последователно разтрошаване на " обществената страна ", директна последица от демократичните трендове след края на Втората международна война, беше провеждана от Конфедерацията на английската индустрия, Националния съвет на френските индустриалци, италианската Промишлена конфедерация и Обединението на австрийските индустриалци.
Красноречиво доказателство за органичната връзка сред един от главните детайли на неолибералната икономическа теория - всеобщата приватизация на държавна благосъстоятелност, и продуцираното от нея ескалиращо обществено неравноправие е, че след краха на държавния социализъм в Съветския съюз, за един напълно къс интервал след 1990 година, там разликата в приходите и благосъстоянието на горните 10% от популацията по отношение на най-долните 10% от обществената пирамида, в изискванията на либерализация на стопанската система, надмина съответния знак в Съединените американски щати.
Тази обстановка е още по-валидна за България, предвид на сравнителния знак на съотношението понастоящем на приходите на 20-те % ситуирани на върха българи, по отношение на 20-те % на дъното, който е 8,2, по отношение на този междинен знак 5,2 за Европейския съюз.
" Експертите на прехода " у нас премълчаваха за резултатите от приватизацията - все по-драстичното увеличение на разликата в приходите и собствеността сред най-горния веществен пласт на обществото и по-долните равнища на обществената пирамида. Но не от неведение. Тогава за какво?
Френският мъдрец и журналист Пиер Бейл (1647-1706 г.) е дал отговор на този въпрос: " Всеки, който горещо се застъпва за непознатите ползи, е подтикнат за това от своите лични ".
* - Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
Луи Блан (1811-1882 г.) - френски историк, журналист, политик
Онова, за което екзалтираните " специалисти на прехода " от мозъчните тръстове, възприели мантрата на неолиберализма като " края на историята ", директно след 10 ноември 1989 година не осведомиха своите съграждани по земите български, бяха историческите образци за осъществени всеобщи приватизации, в чия изгода е процесът и какви са следствията за необлагодетелстваните от приватизацията.
В Съединени американски щати страната построи 2600 предприятия през годините на Втората международна война, с цел да е в положение да прави регулярни доставки, на себестойностни цени, за потребностите на американската войска. Но още през март 1943 година Националната асоциация на индустриалците (НАИ) разгласява отчет за проблемите на следвоенната стопанска система.
Замаскирано като патриотична грижа
за индустриалните мощности държавна благосъстоятелност, чиято продукция е с военновременно приложение, каквато нужда след привършване на бойните дейности ще бъде съкратена, НАИ насочи упорито искане страната да съобщи на частни компании военните фабрики. И незабавно след свършването на Втората международна война по време на президентстването на Хари Труман (1945-1953 г.) по-голямата част от държавните предприятия беше продадена на безценица на монополите или им беше предадена в аренда против алегорично възнаграждение - 1 $ на година. Лъвският къс попадна в ръцете на шестте колоса на американската индустрия: " Юнайтед Стейтс Стийл Корпорейшън ", " Дженеръл Мотърс ", " Дженерал Електрик ", " Интернешънъл Харвестър ", " Бетълхайм Стийл " и " Елайд Кемикъл енд Дай ".
Но с това не завърши разграбването на държавното имущество от американските монополи. Националната асоциация на индустриалците и Търговската палата на Съединени американски щати водиха многогодишна битка за завземане на богатите на петрол крайбрежни региони на страната в интерес на монополите. И най-накрая, през май 1953 година те имаха мотив да гърмят бутилките с шампанско - нефтоносният шелф беше възложен за употреба в частни ръце. Тогава цената на нефтените залежи се оценяваше от 60 до 300 милиарда щатски $. В същата година на огромни компании бяха предадени 28 завода за синтетичен каучук, за строителството на които страната беше изразходвала повече от половин милиард $.
Едва надигнала се от руинит е,
породени от Втората международна война, във Федерална република Германия походът за предаване на държавните предприятия на частния бранш беше управляван от Федералния съюз на немската индустрия. През пролетта на 1952 година по искане на ФСГП Всеобщият комитет на западногерманското промишлено стопанство изпрати в Народното събрание меморандум, в който се настояваше за ограничение на индустриалната благосъстоятелност на страната. Генералният щаб на западногерманските капиталисти в индустриалния бранш съобщи намерено: " Вместо предлаганото от профсъюзите разширение на така и така засиленото въздействие на страната върху стопанската система, притежателите на промишлени мощности желаят да се пристъпи към ограничение на държавната активност. Промишлеността уверено отхвърля предлагането за публичен надзор, за оказване на подпомагане на държавните предприятия и за предаване на обособени браншове на страната ".
От 1954 година до 1957 година страната продаде на едрия бизнес няколко десетки предприятия. Федералният съвет на немската индустрия създаде планове за предаване в частни ръце на най-печелившите държавни предприятия, най-крупни всред които бяха корабостроителниците " Ховалдтсверке " и автомобилният колос " Фалксвагенверк ". Но осъществяването на тези преференциални за капитала проекти се натъкнаха на упоритата опозиция на работническата класа във Федерална Република Германия.
Експертите по обществен инженеринг към Федералния съюз на немската индустрия изобретиха обиколна маневра, с цел да реализира едрият западногермански капитал своите цели. Беше създадена система за " разпространяване на собствеността " по пътя на разпродажбата на част от акциите на държавните предприятия сред служащите и чиновниците, като мажоритарните дялове от акциите естествено попаднаха у едрите капиталисти, заради притежавания от тях по-голям финансов запас за закупуване на акции от приватизираните държавни предприятия.
Всъщност по този начин, нагледно казано, се целеше с един патрон да бъдат убити едновременно четири заека: на първо време да бъде
сломена съпротивата на работническата класа
против предаването на предприятията в частни ръце; да бъдат трансферирани в благосъстоятелност на едрия капитал най-рентабилните предприятия и неговата облага да се увеличи; третата цел беше да бъдат премахнати печелившите държавни предприятия, които бяха бодил в очите на частния бранш в същите съответни отрасли; и най-сетне да бъде осъществена пропагандна операция на всеобщото схващане, като посредством хиперболизиране на частта от акциите и спекулиране с (уж!) предоставените равни благоприятни условия за закупуване на акции от приватизираните предприятия да бъде насаден у служащите и чиновниците във Федерална Република Германия психологическият стандарт на частния притежател. И по този метод да бъде омаломощена и - още по-добре! - парализирана, революционната сила на работническата класа.
През 1959 година са разпродадени 79% от акциите на крупната минно-металургична компания " Пройсаг ", в 1960 година - 50% от акциите на най-голямото автомобилно обединяване в Западна Европа по това време - " Фолксвагенверк ".
В своя доклад за 1960/1961 година Федералният съюз на немската индустрия заявява, че поддържа уверено провежданата от държавното управление политика за връщане в частния бранш на федералното промишлено имущество и изиска да бъдат предадени за частно прилагане и други печеливши държавни предприятия, чиято стойност се дефинира по тогавашни цени на 5 милиарда западногермански марки.
В отговор на това искане западногерманското държавно управление разпродаде през 1965 година акциите на едно от най-големите държавни промишлени предприятия и обединявания - " ФЕБА ". И въпреки че тези акции в началото станаха благосъстоятелност на 2,7 млн. души, още на идната година 66% от акционерния капитал се оказа в ръцете на банките и другите финансово-кредитните институции.
През декември 1970 година опозиционната партийна коалиция Християндемократичен съюз-Християнсоциален съюз внесе в Бундестага нов законопроект за по-нататъшно прекосяване на държавните предприятия в ръцете на частния бранш. През същата 1970 година държавната коалиция Германска социалдемократическа партия/ Свободна демократическа партия създаде собствен проект за предаване на държавни предприятия в ръцете на частния бранш, който съвпадаше значително с проектите на ХДС/ХСС.
Аналогична политика през този интервал
на последователно разтрошаване на " обществената страна ", директна последица от демократичните трендове след края на Втората международна война, беше провеждана от Конфедерацията на английската индустрия, Националния съвет на френските индустриалци, италианската Промишлена конфедерация и Обединението на австрийските индустриалци.
Красноречиво доказателство за органичната връзка сред един от главните детайли на неолибералната икономическа теория - всеобщата приватизация на държавна благосъстоятелност, и продуцираното от нея ескалиращо обществено неравноправие е, че след краха на държавния социализъм в Съветския съюз, за един напълно къс интервал след 1990 година, там разликата в приходите и благосъстоянието на горните 10% от популацията по отношение на най-долните 10% от обществената пирамида, в изискванията на либерализация на стопанската система, надмина съответния знак в Съединените американски щати.
Тази обстановка е още по-валидна за България, предвид на сравнителния знак на съотношението понастоящем на приходите на 20-те % ситуирани на върха българи, по отношение на 20-те % на дъното, който е 8,2, по отношение на този междинен знак 5,2 за Европейския съюз.
" Експертите на прехода " у нас премълчаваха за резултатите от приватизацията - все по-драстичното увеличение на разликата в приходите и собствеността сред най-горния веществен пласт на обществото и по-долните равнища на обществената пирамида. Но не от неведение. Тогава за какво?
Френският мъдрец и журналист Пиер Бейл (1647-1706 г.) е дал отговор на този въпрос: " Всеки, който горещо се застъпва за непознатите ползи, е подтикнат за това от своите лични ".
* - Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ