Експерт: Данните, че всяка секунда, еквивалент на четири футболни игрища от здрава земя деградира, са доказателство, че имаме глобален проблем
Два са основите фактора за опустиняването на сушата - покачванто на междинната световна температура с 1,5 градуса, в сравнение с са междинните равнища за планетата. Вторият главен фактор е увеличението на земеделските площи - изораването на земята, орането, оголването на почвата ние сътворяваме причина микрофлората и фауната, почвеното биоразнообразие да бъде подложено на унищожителното въздействие на слънцето, ултравиолетовите лъчи. Това сподели за предаването “България, Европа и светът на фокус " по Радио “Фокус " Георги Стефанов, специалист “Климат и енергетика " във връзка 17 юни - Световният ден за битка със сушата и настъпването на пустините.
" Други фактори са вятъра, ерозията и значителни превалявания, кални свлачища, които също лишават почвения пласт. Строителите не съблюдават условието на няколко закона за опазването на хумусния пласт, и за неговото запазване. “Знаем, че 1 см почва се образува за 100 години. Всички тези фактори на световно равнище или в градска среда въздействат отрицателно на плодородието и разнообразнието на почвената флора и фауна. Глобално над 40% от сушата сега се е преобразували в опустинени земи, територии и пустини. Пустините са тези, които най-бързо се разрастват на всички места, на всички континенти. От Северна Африка милиони мигранти влизат в Южна Европа. Войната в Сирия беше породена от няколкогодишна суша. Не на последно място единствено за последните 2 години какъв брой постоянно ние имаме прахуляк от Сахара. Този прахуляк го виждаме в колите си, в къщите си и това е фактор ", означи специалистът.
Той изясни, че над 200 000 хектара в България се отглеждат по по този начин нареченото безорно земеделие: " Тази процедура стабилизира почвите и опустиняването и дава редица изгоди на земеделските стопани. Намаляват се разноските по линия на почвената обработка, по линия на наторяване на почвите. Това е метод земеделците да стабилизират почвите, да придобият нови екологични практики. Никъде в естествените условия няма гола почва, с изключение на в пустинята, там, където няма растителност. Ако в действителност имаме вяра, че земеделието е основополагащо за развиването на човечеството, би трябвало да си създадем тази равносметка. Защото данните, че всяка секунда голямо количество площи 100 милиона хектара годишно деградират е единствено доказателство, че имаме световен проблем. Североизточната част на България попада в тези уязвими зони - Добруджа, Добрич и региона, където този фактор е забележим. Лесозащитните пояси, които са правени в района са били съществени, с цел да се стабилизира деградацията на почвата ".
" Естествените съставни елементи на всяка екосистема са вода, растителност, почва и в случай че тази верига е прекратена по една или друга причина, ние ставаме очевидци на деградация и заличаване. В Световния ден за битка със сушата, Съветът на министрите на околната среда ще поддържат предлагането за един нов Европейски закон за опазването на почвите. Трябва повече да слушаме учените, да се върнем към положителните забравени практики и да спрем да мислим за екосистемните запаси като за запас, който ни дава бързи облаги. “Учените споделят, че в случай че продължаваме с тези равнища, можем да достигнем до равнища, да имаме още 50-70 реколти, които могат да изхранят човечеството и по-късно да станем очевидци на едни холивудски сюжети, в които почвата няма да може да обезпечава нужните хранителни ресурси.
А това значи деградация на обществото, на стопанските системи и гибел за милиони и милиарди. Но това се случва сега и по тази причина би трябвало да приветстваме всеки политически опит и резултат да приложат такива дейности и ограничения, да създадем по този начин, че да съхраним този скъп запас. Откритият въгледобив в България оказва отрицателно въздействие върху почвата. Друг прост образец, има недоволство сред слагането на фотоволтаици на аграрни земи, само че те са толкоз малко количество, по отношение на унищожените от въгледобива площи, че не може да се съпоставят. Практиките в тази област дават опция да забележим и така наречен агрофотоволтаици, те дават помрачаване на земите, възможност за по-малка интензивна обработка, за стабилизиране на почвите ", добави Георги Стефанов.
“Свидетели сме, че в Северна Африка и в Азия, където това опустиняване е доста по-сериозен проблем, в сравнение с в нашите географски ширини. Вече виждаме световни положителни практики на залесяане, което дава опция за стабилизиране. Връщаме се обаче още веднъж в действителността в България. България има над 500 обитаеми места, които към този момент страдат от този проблем. Това са хиляди българи без вода, които де факто нямат освен вода за напояване и земеделие, само че и за обикновени битови потребности. Ако не се преодолее този проблем с Близкия изток и Северна Африка, имаше едно изследване на Организация на обединените нации, че близо половин милиард души ще се наложат да изоставен тези територии и те няма къде да отидат с изключение на в Европа, при нас. Това е проблем с изхранването, водите, опазването на екосистемите, климата и почвите ", заключи гостът.
" Други фактори са вятъра, ерозията и значителни превалявания, кални свлачища, които също лишават почвения пласт. Строителите не съблюдават условието на няколко закона за опазването на хумусния пласт, и за неговото запазване. “Знаем, че 1 см почва се образува за 100 години. Всички тези фактори на световно равнище или в градска среда въздействат отрицателно на плодородието и разнообразнието на почвената флора и фауна. Глобално над 40% от сушата сега се е преобразували в опустинени земи, територии и пустини. Пустините са тези, които най-бързо се разрастват на всички места, на всички континенти. От Северна Африка милиони мигранти влизат в Южна Европа. Войната в Сирия беше породена от няколкогодишна суша. Не на последно място единствено за последните 2 години какъв брой постоянно ние имаме прахуляк от Сахара. Този прахуляк го виждаме в колите си, в къщите си и това е фактор ", означи специалистът.
Той изясни, че над 200 000 хектара в България се отглеждат по по този начин нареченото безорно земеделие: " Тази процедура стабилизира почвите и опустиняването и дава редица изгоди на земеделските стопани. Намаляват се разноските по линия на почвената обработка, по линия на наторяване на почвите. Това е метод земеделците да стабилизират почвите, да придобият нови екологични практики. Никъде в естествените условия няма гола почва, с изключение на в пустинята, там, където няма растителност. Ако в действителност имаме вяра, че земеделието е основополагащо за развиването на човечеството, би трябвало да си създадем тази равносметка. Защото данните, че всяка секунда голямо количество площи 100 милиона хектара годишно деградират е единствено доказателство, че имаме световен проблем. Североизточната част на България попада в тези уязвими зони - Добруджа, Добрич и региона, където този фактор е забележим. Лесозащитните пояси, които са правени в района са били съществени, с цел да се стабилизира деградацията на почвата ".
" Естествените съставни елементи на всяка екосистема са вода, растителност, почва и в случай че тази верига е прекратена по една или друга причина, ние ставаме очевидци на деградация и заличаване. В Световния ден за битка със сушата, Съветът на министрите на околната среда ще поддържат предлагането за един нов Европейски закон за опазването на почвите. Трябва повече да слушаме учените, да се върнем към положителните забравени практики и да спрем да мислим за екосистемните запаси като за запас, който ни дава бързи облаги. “Учените споделят, че в случай че продължаваме с тези равнища, можем да достигнем до равнища, да имаме още 50-70 реколти, които могат да изхранят човечеството и по-късно да станем очевидци на едни холивудски сюжети, в които почвата няма да може да обезпечава нужните хранителни ресурси.
А това значи деградация на обществото, на стопанските системи и гибел за милиони и милиарди. Но това се случва сега и по тази причина би трябвало да приветстваме всеки политически опит и резултат да приложат такива дейности и ограничения, да създадем по този начин, че да съхраним този скъп запас. Откритият въгледобив в България оказва отрицателно въздействие върху почвата. Друг прост образец, има недоволство сред слагането на фотоволтаици на аграрни земи, само че те са толкоз малко количество, по отношение на унищожените от въгледобива площи, че не може да се съпоставят. Практиките в тази област дават опция да забележим и така наречен агрофотоволтаици, те дават помрачаване на земите, възможност за по-малка интензивна обработка, за стабилизиране на почвите ", добави Георги Стефанов.
“Свидетели сме, че в Северна Африка и в Азия, където това опустиняване е доста по-сериозен проблем, в сравнение с в нашите географски ширини. Вече виждаме световни положителни практики на залесяане, което дава опция за стабилизиране. Връщаме се обаче още веднъж в действителността в България. България има над 500 обитаеми места, които към този момент страдат от този проблем. Това са хиляди българи без вода, които де факто нямат освен вода за напояване и земеделие, само че и за обикновени битови потребности. Ако не се преодолее този проблем с Близкия изток и Северна Африка, имаше едно изследване на Организация на обединените нации, че близо половин милиард души ще се наложат да изоставен тези територии и те няма къде да отидат с изключение на в Европа, при нас. Това е проблем с изхранването, водите, опазването на екосистемите, климата и почвите ", заключи гостът.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ