Агресивното и деструктивното поведение при малките деца според Ейбрахам МАСЛОУ
„ Това, което на смутената майка й наподобява на деструктивност, се оказва освен любознание, само че също по този начин активност, игра, практикуване на растящите благоприятни условия и умения, а даже от време на време фактически творчество. “
Ако разгледаме едно крепко, обичано дете, за което се грижат, да речем до момента в който навърши една годинка, а може би и до по-късна възраст, то ще е безусловно невероятно да открием нещо, съответстващо на понятията зло, първороден грях, садизъм, завист, наслаждение от причиняването на болежка, деструктивност, неприязън поради самата нея или съзнателна свирепост.
Тъкмо в противен случай, деликатното и дълготрайно наблюдаване показва противното. При такива бебета се откриват на практика всички личностови характерности, открити при себеактуализиращите се хора, всичко почтено за обич, удивление и злоба, само че несъмнено, без познанията, опита и мъдростта.
Положително една от аргументите, заради които бебетата са толкоз мечтани и обичани, е тъкмо тази – че в първите година-две от живота им у тях няма забележима проклетия, ненавист или завист.
Колкото до деструктивността, надълбоко се колебая, че тя изобщо се среща при естествените деца като директен, примитивен израз на елементарния деструктивен нагон. При по-внимателен динамичен разбор отхвърляме един след различен образците на явна деструктивност. В личните му очи детето, което разглобява часовника на съставните му елементи, не го унищожава, а го преглежда.
Ако тук може да се приказва за примитивен нагон, доста по-смислено ще е да изберем любознанието, а не деструктивността. Много други образци, които, на смутената майка й наподобяват на деструктивност, се оказват освен любознание, само че също по този начин активност, игра, практикуване на растящите благоприятни условия и умения, а даже от време на време фактически творчество, както когато обещано дете нарязва деликатно написаните на машина бележки на бащата на красиви, дребни лентички.
Съмнявам се, че дребните деца са умишлено деструктивни поради чистото наслаждение от злобно опустошение. Възможно изключение са патологичните случаи, да вземем за пример епилепсия и постенцефалитен синдром. Дори при тези по този начин наречени патологични случаи, не е известно дали деструктивността не е била също реактивна – реакция на закани от един или различен тип.
Съперничеството сред братята и сестрите е специфичен и от време на време загадъчен случай. Едно двегодишно дете може да бъде рисково нападателно към новороденото си братче. Понякога враждебното желание се показва доста наивно и намерено. Едно свястно пояснение е, че двегодишното дете просто не е в положение да одобри, че майка му може да обича две деца. То предизвиква болежка не просто поради това да аргументи болежка, а с цел да резервира любовта на майка си.
Друг специфичен случай е психопатът, чиято експанзия постоянно наподобява нестимулирана, т.е. наподобява се реализира поради самата себе си. Тук е належащо да се обърнем към един принцип, дефиниран за първи път от Рут Бенедикт при опита й да изясни за какво сигурни общества могат да тръгнат на война. Според нея намиращите се в сигурност, здрави хора не са враждебни или нападателни против тези, които са в необятния смисъл на думата техни братя, с които могат да се разпознават. Ако някои хора не се възприемат като човешки същества, те могат напълно елементарно да бъдат изтребени даже от положителни, обичащи, здрави хора, по този начин както те не изпитват никаква виновност задето са умъртвили досадни инсекти или са заклали животни за храна.
Полезно за разбирането на психопатите е да приемем, че те не се разпознават любовно с други човешки същества и затова могат да ги наранят или даже да ги убият инцидентно, без ненавист и без наслаждение, тъкмо по този начин, както убиват животни, които са станали същинска злина. Някои детски реакции, които наподобяват жестоки, евентуално произлизат също от липса на сходна идентификация, преди детето да е узряло задоволително, с цел да влезе в междуличностни връзки.
И най-после ми се коства, че тук се намесват някои семантични съображения, които са доста основни. Да го кажем колкото се може по-кратко, експанзията, враждебността и деструктивността са до една думи на възрастни хора. За тях те имат избрани смисли, каквито те нямат за децата и освен това състояние не би трябвало да се употребяват, без да бъдат модифицирани или наново дефинирани.
Така да вземем за пример през втората година от живота си децата могат да играят без значение едно до друго, без фактически да си взаимодействат. Когато при такива деца се появят егоистични или нападателни дейности, те не са равностойни на някакъв тип междуличностни връзки, каквито могат де се срещнат при десетгодишните.
Може би те постъпват по този метод, тъй като не осъзнават съществуването на другото дете. Ако такова дете дърпа някаква играчка, макар че среща опозиция, това наподобява повече на опит да се измъкне със мощ даден предмет от тясна опаковка, в сравнение с егоистична експанзия при възрастен човек.
Същото се отнася и за дейното новородено, което открива, че зърното е дръпнато от устата му и по тази причина вбесено крещи. Или за тригодишното дете, което протяга ръка да удари наказващата го майка. Или за гневното петгодишно дете, което крещи: „ Да пукнеш нека! “ Или за двегодишното, което непрестанно тероризира новороденото си братче. В нито един от тези случаи не би трябвало да третираме детето по този начин, като че ли то е пораснал човек, нито пък да тълкуваме реакцията му, както бихме тълкували реакцията на възрастен.
В множеството случаи сходно държание, разбирано динамично, от позиция на личните критерии на детето, би трябвало да се одобри за реактивно. С други думи, то произтича от отчаяние, отменяне, самотност, боязън от загуба на почитание или отбрана (т.е. разстройване на базови потребности или опасност от такова осуетяване) повече, в сравнение с от някакъв персонален нагон да ненавижда или вреди. Нашите знания, или по-скоро липса на знания, просто не разрешават да кажем дали това реактивно пояснение се отнася до всяко деструктивно държание или единствено да множеството такива случаи.
Избрано от: Ейбрахам Маслоу: „ Мотивация и персона “, изд. Кибеа
Картини: Mary Cassatt (1844 ~ 1926)