На 6 януари във всички епархии на Българската православна църква

6 Януари – Йордановден (Богоявление)

На 6 януари във всички епархии на Българската православна черква се празнува един от най-големите християнски празници Йордановден (Богоявление).

Днес, на 6 Януари – Йордановден или Богоявление Православната черква празнува денят отдаден на Кръщението на Божият наследник – Исус Христос.

Празникът Богоявление се назовава още Просвещение, тъй като Йорданското събитие демонстрира Бога в непостижимата загадка на единосъщната и неразделна Троица. Всеки човек посредством Светото Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината посредством заслугата на Сина и посредством силата на Светия Дух.

На този ден Църквата ни напомня събитието, при което оракул Йоан Кръстител кръщава Божият наследник, Исус Христос, в река Йордан.

Какво се прави на Йордановден (Богоявление)

Третият по значителност християнски празник е на шести януари и се назовава Богоявление. Според библейската легенда, на този ден е Йоан Кръстител покръстил Исус Христос в река Йордан. Българите назовават този празник Йордановден.

На този ден се прави освещаване на водата и се празнува с литургия и празничен водосвет. Църковният чиновник хвърля кръст във водата, а мъжете и ергените скачат след него и се надпреварват с цел да го извадят. Обичаят се прави в река, езеро или море. Според поверието, късметлията извадил кръста от ледените води ще бъде здрав, благополучен и цветущ през цялата година.

На водата където е хвърлен кръста се приписва лечебна мощ и за това на този ден там се къпят заболели. Има и друго вярване – в случай че хвърленият кръст замръзне във водата, годината ще бъде сполучлива и плодовита. На този ден се правят и доста други обреди с кръстената вода. Рано заран моми и невести посещават реката, езерото или морето, с цел да потопят иконите и палешника. Считало се е, че по този метод житото ще е бяло през цялата година. След този обред, дамите и момите си измиват лицето и ръцете за хубава и гладка кожа, за здраве, срещу уроки и вълшебства.

Третата и последна „ кадена вечеря ” се подрежда в навечерието преди празника. Както и на предходните вечери, за трапезата се подготвят единствено постни ястия: жито, прясна пита, фасул, варено зеле, сърми с ориз или булгур и други. Обичайно за масата е и наличието на орехи и вино, както и запалването на недогорялата свещ от миналата кадена вечер. Питата, омесена от стопанките на този празник е от пшенично брашно и просо – „ в чест на просото ”. След края на вечерята, орехите от трите кадени вечери се чупят и се гадае по ядката вътре. Ако тя е изгнила се счита, че предстоят заболявания и гибел, а в случай че е здрава, членовете от фамилията ще бъдат здрави.

На шести януари се вършат прогнози за времето и плодородието през годината. За добър знак и плодородна година се смята, в случай че денят е изсъхнал и леден.

Поверия за Йордановден

От доста остарели времена се има вяра, че до настъпването на този ден дните не са безвредни, тъй като бродят демони. Но след кръщаването на водата светът още веднъж е безвредно място. Съществува и друго вярване, че всеки, който желае да бъде здрав през идната година, би трябвало да се изкъпе или измие в реката.

Нашите прародители са вярвали още, че в случай че кръст от водата замръзне през нощта, то значи, че годината ще бъде здрава и цялостна с благодат.

Който извади кръста от водата, ще бъде здрав и блажен.

И едно прелестно вярване – през нощта против Йордановден небето се „ отваря “ и всеки, който съзре това небесно знамение, ще получи това, което е изискал от душа.

Традиции и традиции

Този празник има разнообразни имена в другите области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наименуван по този начин, тъй като на този ден всеки, който желае да е здрав през годината се окъпва или най-малко се измива на реката.С него се поставя завършек на по този начин наречените „ Мръсни дни ”.

На този ден на всички места, където има водоем, се прави ритуалното мятане на кръста от локалната черква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи у дома. Тя пази от заболявания и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в фамилията, в случай че някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието въвличане се употребява остатъкът от остарялата светена вода.

Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата дружно с бакър вино за минувачите. Върху стоманен предмет се изгарят чемширените китки от предходното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов шубрак. С донесената от църквата свещ се възпламенява с “нов ” огън кандилото в фамилния иконостас. Там се поставят и новите рождественски китки. Вечерта против Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя би трябвало да е постна.

От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление потеглят и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, без значение от годишното време.

Трапеза:

На обичайна трапезата би трябвало да има: обредна пита, вариво, свинско или пилешко месо, сарми, кисело зеле,, алено вино.

Вечерта преди Йордановден наложително се съблюдава непоколебим пост.

Защо този празник е наименуван Богоявление?

Името Богоявление е обещано на празникът в чест на чудото, случило се по време на Кръщението. Светият Дух се спуснал от небето върху Христос под формата на гълъб, а глас от небето го нарекъл Син.

Лука написа за това в своето Евангелие: Небето се отвори и Светият Дух слезе върху Него в телесна форма, като гълъб и се чу глас, който споделяше: Ти си Мой любим Син! Ето по какъв начин Светата Троица се демонстрира в облици, забележими и налични за индивида: гласът е на Бог Отец, гълъбът е Духът Божий, Исус Христос е Синът Божий.

След строги отречения, ограничения и скитничество в пустинята, оракул Йоан Кръстител пристигнал до река Йордан, в която по традиция локалните правили религиозни измивания. Тогава той почнал да приказва на хората за смирение и кръщение, за помилван на греховете и да кръщава хората във водите.

Хората повярвали на пророчествата на мнозина били кръстени във водите на река Йордан. И по този начин, един ден самият Исус пристигнал до крайбрежията. По това време Той бил на тридесет години. Спасителят помолил Йоан да Го кръсти.

Сам Исус Христос пристигнал на Йордан при Йоан, с цел да се потопи във водите на Йордан – не с цел да ги очисти от прегрешението, а с цел да ги освети, преобрази, да ги зареди с живот… и да трансформира водния детайл още веднъж в детайл на живот. Може би оттогава всяка година се освещава вода, която се трансформира в огромна реликва. Вода, в която участва самият Бог, освещава всичко, което се поръсва с нея, пречиства хората от неприятни въздействия.

Кръщението на Синът Господен било първото проявяване на Христос пред народа на Израел. Именно след Богоявление първите възпитаници последвали Учителят, това са апостолите Андрей, Симон (Петър), Филип, Натанаил.

Символ на Йордановден

Трикратното потапяне на кръщелника във водата има следното значение: осъществя се тайнството на “смъртта ” и “възкресението ” на индивида – умира земяният човек, наследникът на Адам и неговият грах, и се ражда, възражда и възкръства одухотвореният, просветленият човек, осенен от духа (гълъба). След кръщението Христос поема пътя нас страданието в името на вярата, т.е. осъществя се като нравствен човек.

Водата е знак на живота, безконечен детайл на този свят, има магическата мощ да прогонва злото, цери заболявания, гадае и предсказва. Полезна и разрушителна буря. Затова кръщаването с вода на Йордановден е знак за прекосяването от едно положение в друго, за пристъпяне рамките на един по-висш порядък и добродетелност.

Кръстът, преди да се трансформира в страдалчески знак на страднието, знак е сътворението, на отвоюването на земята от водата, на ред. С него се кръщава за нов живот и нова религия, той самият дава живот.

Бръшлянът е знак да здраве и дългоденствие. Затова през целия празничен цикъл от до Ивановден той участва в обредните ритуали. Има изключително лековити качества, когато пораства по църкви и манастири. Той освен защищава от неволя, само че посредством него човек се надява да се допре до безсмъртието.

В Родопите за Йордановден е присъщ обичаят „ Хаскане ”- обредно къпане на младите булки и младоженците, сгодените моми, новородените деца. Хаскарите или къпинчарите подмятат три пъти нагоре всеки жених и го водят на чешмата или на реката да го намокрят. А „ къпаните ” се покланят, целуват ръка и си разменят блага с къпещите ги. После всички се хващат на празнично хоро. Ако някой не желае да бъде „ окъпан ” би трябвало да се откупи с почерпка. След осветяването на водата и пропъждането на „ мръсните ” дни стартира интервалът на сватбите и изпращането на сгледници, продължаващ от Йордановден до Заговезни.

На 6 януари при военна конюнктура се освещават и военните елементи и бойните флагове. Първият водосвет е изработен на 19 август 917 година преди борбата при Ахелой. Ритуалът се прави от 1879 година до 1946 година На 6 януари 1993 година със заповед на министъра на защитата се възобновява тази българска традиция на Богоявление се освещават бойните флагове на Българската войска.

Кой чества имен ден през днешния ден?

В този прелестен на Йордановден Имен ден честват всички, които носят имената и техните производни: Йордан, Йорданка, Данчо, Дано, Дана, Данка, Боян, Бояна, Боянка, Богдан, Богдана, Богданка, Божидар, Божидара, Божан, Божана, Найден, Теодосий, Бистра.

Честит имен ден на всички празнуващи!