Защо загубихме войната в Афганистан
Току-що загубихме войната в Афганистан и това освен не ни прави усещане, само че и няма да го запишем в историята си като поражение. Ако я бяхме спечелили дружно с нашите съдружници, нямаше да пропуснем да покажем национална горделивост. Сега се снишаваме, тъй като чакаме неприятни последствия. Например мигрантски напън.
Стъписването от бързия поврат на събитията е толкоз огромно, че малко на брой от водачите на страните, взели участие в интервенциите на НАТО в Афганистан, са склонни да посочват обстоятелствата каквито са. Лидерът на немските християндемократи Армин Лашет реагира импулсивно ден след рухването на Кабул, тъй като още не е станал канцлер и си позволява да изрича каквото е на езика му:
" Това е най-големият неуспех на НАТО от момента на основаването й "
Горчивата му констатация се отнася до цялата организация, в това число и до България като неин предан член.
НАТО загуби тази война, откакто за пръв и единствен път от своето основаване приложи страховития си член 5 от Северноатлантическия контракт за групова отбрана на която и да е нападната съюзна страна. Причина бе атентатът на джихадистката организация " Ал Кайда " на 11 септември 2001 година против Съединените щати. В отговор набелязаната цел бе обезвреждането на интернационалния тероризъм, чийто щаб в лицето на водача на " Ал Кайда " Осама бин Ладен бе основан в Афганистан под покровителството на талибанското държавно управление.
Позабравено е, че още на 13 септември 2001 година, т.е. два дни след атентата, държавното управление на Симеон Сакскобургготски изрази " готовността на България, макар че не е към момента страна по Северноатлантическия контракт, да ползва отговорностите по член 5 от Договора и да даде помощта, която може да бъде нужна според изказването на Северноатлантическия съвет от 12 септември 2001 година " Въпросното изказване се отнасяше до Ирак, а не до Афганистан, което бе подправена писта за битка с тероризма, само че две години по-късно НАТО оглави на 11 август 2003 година образуваните с мандат на Организация на обединените нации Международни стабилизиращи сили в Афганистан (ИСАФ). Там новото натовско командване завари към този момент основаните от една година (от 16 февруари 2002 г.) български бойци, пратени да обслужват банно-перален комплекс в региона на английския контингент на 10 км от столицата Кабул.
Това бе началото, а краят на българската военна задача в Афганистан настъпи на 24 юни 2021 година, когато се завърна 42-рият контингент от Международната задача на НАТО за подготовка, съветване и подкрепяне " Решителна поддръжка " (която пое щафетата от ИСАФ през 2015 г.). За близо 20 години 11 200 български военнослужещи минаха през Афганистан. Това бе най-дългата война с присъединяване на България в новата й история. Най-окуражителната равносметка е, че приключи без жертви в нейните контингенти (през 2012 година бе погубен един българин от френския Чужденстранен легион).
Тръгнахме си от Афганистан без военно проваляне (за разлика от Ирак, където българските военни дадоха 13 жертви за 5 години). Но все пак не можем да се похвалим с победа, тъй като спечелили излязоха нашите съперници в Афганистан. Въпросът, който си слагат всички съдружници в НАТО отпред със Съединените щати, е не за какво се изтеглихме по този начин скоростно, а за какво загубихме войната. Отговорът е явен:
тъй като крайната цел бе непостижима
В първата си равносметка след рухването на Кабул президентът на Съединени американски щати Джо Байдън сподели на другия ден: “Няма да дублирам грешките от предишното, тъй като задачата на американската задача не бе да построи нация. Американските сили не могат и няма да се бият във война и да умират във война, която афганистанските сили не желаят да водят поради самите себе си ".
Войната в Афганистан се проточи толкоз доста, тъй като заложи на илюзорната тактика, че с непозната мощ може да се построи нов вид общество по западен пример. Законите на публичното развиване по сходство на естествените са доста упорити и се видя по бавния и допустимо най-скъп метод, че на върбата не може да се присади круша. Байдън го сподели по различен метод: " Похарчихме над трилион $. Обучихме и екипирахме 300 000 бойци на афганистанските военни сили. Невероятно добре екипирани. По-многобройни, в сравнение с у някои натовски съдружници. Дадохме им всичко, от което се нуждаят. Плащахме им заплатите, поддържахме военновъздушните им сили - нещо, което талибаните даже нямат. Давахме им незабавна въздушна поддръжка. Дадохме им цялостна опция да дефинират своето бъдеще. Но не можехме да им дадем воля да се бият за своето бъдеще. След като афганистанците не демонстрираха каквато и да е дарба за опозиция против талибаните, нямаше късмет това да стане след още 5 или 20 години ".
По тази логичност може да се запита
за какво трябваше да се чака 20 години?
" Ал Кайда " бе разгромена относително бързо, Бин Ладен бе погубен през 2011 година Оттам насетне тактиката в Афганистан бе изменена и интернационалната задача неслучайно бе преименувана в края на 2014 година на " Решителна поддръжка ". Идеята бе, че с интернационална помощ ще се укрепи локалната световна власт, която ще бди терористичната опасност да стои надалеч от границите на западните й настойници.
На 15 януари 2020 година, когато все още президент бе Доналд Тръмп, който в този момент злорадства по адрес на Байдън, Конгресът на Съединени американски щати изслуша отчет под заглавие. Той ясно показваше безсмислието на доброжелателните цивилизаторски старания. В него четем: От 2001 година Съединени американски щати похарчиха за подкрепяне на развиването там към 132 милиарда $. От тях 9 милиарда $ бяха за антинаркотични стратегии. Усилията ни против опиатите искрено се провалиха. Също по този начин научихме, че нашата тактика за създаване на афганистанска войска и полицейски сили не усъвършенства сигурността в страната. Американският народ прояви огромно самообладание към нашето присъединяване (в Афганистан). От 2014 година започнахме да инспектираме достиженията в афганистанското преустрояване. Направихме над 600 одита. Първият извод е, че сполучливото преустрояване е несъвместимо с продължаващата неустановеност. Второ, необузданата корупция в Афганистан подкопа нашите цели и за жал ние ѝ помогнахме да се укрепи ".
Има ли още някой да се чуди
за какво корумпираната афганистанска върхушка се омете без пердах?
С отпътуването на американците тя не е имала друг тласък, с изключение на да се изнесе на безвредно място, с цел да харчи така щастливо обсипалите я долари. Най-напред избяга президентът, след него - гуверньорът на централната банка и така нататък
Поуката за България, която взе участие в една изгубила смисъл и посока война, е, че няма по-голяма опасност за обществото от вътрешната корозивна мощ на корупцията. Оставена на волята на корумпетата, страната е обречена да се срине.
Иначе видяно, страната ни реализира някои свои цели отвън общите: посредством присъединяване си в задграничните задачи улесни пътя си към НАТО и Европейски Съюз, тъй като сподели съюзническа взаимност. Освен това военните се възползваха да натрупат опит в непозната среда и да координират дейностите си с нашите съдружници. Но в момента никой не дава тип, че изпитва огромна болежка от загубата на Афганистан - като че ли става дума за загубен мач на чужд терен.
Стъписването от бързия поврат на събитията е толкоз огромно, че малко на брой от водачите на страните, взели участие в интервенциите на НАТО в Афганистан, са склонни да посочват обстоятелствата каквито са. Лидерът на немските християндемократи Армин Лашет реагира импулсивно ден след рухването на Кабул, тъй като още не е станал канцлер и си позволява да изрича каквото е на езика му:
" Това е най-големият неуспех на НАТО от момента на основаването й "
Горчивата му констатация се отнася до цялата организация, в това число и до България като неин предан член.
НАТО загуби тази война, откакто за пръв и единствен път от своето основаване приложи страховития си член 5 от Северноатлантическия контракт за групова отбрана на която и да е нападната съюзна страна. Причина бе атентатът на джихадистката организация " Ал Кайда " на 11 септември 2001 година против Съединените щати. В отговор набелязаната цел бе обезвреждането на интернационалния тероризъм, чийто щаб в лицето на водача на " Ал Кайда " Осама бин Ладен бе основан в Афганистан под покровителството на талибанското държавно управление.
Позабравено е, че още на 13 септември 2001 година, т.е. два дни след атентата, държавното управление на Симеон Сакскобургготски изрази " готовността на България, макар че не е към момента страна по Северноатлантическия контракт, да ползва отговорностите по член 5 от Договора и да даде помощта, която може да бъде нужна според изказването на Северноатлантическия съвет от 12 септември 2001 година " Въпросното изказване се отнасяше до Ирак, а не до Афганистан, което бе подправена писта за битка с тероризма, само че две години по-късно НАТО оглави на 11 август 2003 година образуваните с мандат на Организация на обединените нации Международни стабилизиращи сили в Афганистан (ИСАФ). Там новото натовско командване завари към този момент основаните от една година (от 16 февруари 2002 г.) български бойци, пратени да обслужват банно-перален комплекс в региона на английския контингент на 10 км от столицата Кабул.
Това бе началото, а краят на българската военна задача в Афганистан настъпи на 24 юни 2021 година, когато се завърна 42-рият контингент от Международната задача на НАТО за подготовка, съветване и подкрепяне " Решителна поддръжка " (която пое щафетата от ИСАФ през 2015 г.). За близо 20 години 11 200 български военнослужещи минаха през Афганистан. Това бе най-дългата война с присъединяване на България в новата й история. Най-окуражителната равносметка е, че приключи без жертви в нейните контингенти (през 2012 година бе погубен един българин от френския Чужденстранен легион).
Тръгнахме си от Афганистан без военно проваляне (за разлика от Ирак, където българските военни дадоха 13 жертви за 5 години). Но все пак не можем да се похвалим с победа, тъй като спечелили излязоха нашите съперници в Афганистан. Въпросът, който си слагат всички съдружници в НАТО отпред със Съединените щати, е не за какво се изтеглихме по този начин скоростно, а за какво загубихме войната. Отговорът е явен:
тъй като крайната цел бе непостижима
В първата си равносметка след рухването на Кабул президентът на Съединени американски щати Джо Байдън сподели на другия ден: “Няма да дублирам грешките от предишното, тъй като задачата на американската задача не бе да построи нация. Американските сили не могат и няма да се бият във война и да умират във война, която афганистанските сили не желаят да водят поради самите себе си ".
Войната в Афганистан се проточи толкоз доста, тъй като заложи на илюзорната тактика, че с непозната мощ може да се построи нов вид общество по западен пример. Законите на публичното развиване по сходство на естествените са доста упорити и се видя по бавния и допустимо най-скъп метод, че на върбата не може да се присади круша. Байдън го сподели по различен метод: " Похарчихме над трилион $. Обучихме и екипирахме 300 000 бойци на афганистанските военни сили. Невероятно добре екипирани. По-многобройни, в сравнение с у някои натовски съдружници. Дадохме им всичко, от което се нуждаят. Плащахме им заплатите, поддържахме военновъздушните им сили - нещо, което талибаните даже нямат. Давахме им незабавна въздушна поддръжка. Дадохме им цялостна опция да дефинират своето бъдеще. Но не можехме да им дадем воля да се бият за своето бъдеще. След като афганистанците не демонстрираха каквато и да е дарба за опозиция против талибаните, нямаше късмет това да стане след още 5 или 20 години ".
По тази логичност може да се запита
за какво трябваше да се чака 20 години?
" Ал Кайда " бе разгромена относително бързо, Бин Ладен бе погубен през 2011 година Оттам насетне тактиката в Афганистан бе изменена и интернационалната задача неслучайно бе преименувана в края на 2014 година на " Решителна поддръжка ". Идеята бе, че с интернационална помощ ще се укрепи локалната световна власт, която ще бди терористичната опасност да стои надалеч от границите на западните й настойници.
На 15 януари 2020 година, когато все още президент бе Доналд Тръмп, който в този момент злорадства по адрес на Байдън, Конгресът на Съединени американски щати изслуша отчет под заглавие. Той ясно показваше безсмислието на доброжелателните цивилизаторски старания. В него четем: От 2001 година Съединени американски щати похарчиха за подкрепяне на развиването там към 132 милиарда $. От тях 9 милиарда $ бяха за антинаркотични стратегии. Усилията ни против опиатите искрено се провалиха. Също по този начин научихме, че нашата тактика за създаване на афганистанска войска и полицейски сили не усъвършенства сигурността в страната. Американският народ прояви огромно самообладание към нашето присъединяване (в Афганистан). От 2014 година започнахме да инспектираме достиженията в афганистанското преустрояване. Направихме над 600 одита. Първият извод е, че сполучливото преустрояване е несъвместимо с продължаващата неустановеност. Второ, необузданата корупция в Афганистан подкопа нашите цели и за жал ние ѝ помогнахме да се укрепи ".
Има ли още някой да се чуди
за какво корумпираната афганистанска върхушка се омете без пердах?
С отпътуването на американците тя не е имала друг тласък, с изключение на да се изнесе на безвредно място, с цел да харчи така щастливо обсипалите я долари. Най-напред избяга президентът, след него - гуверньорът на централната банка и така нататък
Поуката за България, която взе участие в една изгубила смисъл и посока война, е, че няма по-голяма опасност за обществото от вътрешната корозивна мощ на корупцията. Оставена на волята на корумпетата, страната е обречена да се срине.
Иначе видяно, страната ни реализира някои свои цели отвън общите: посредством присъединяване си в задграничните задачи улесни пътя си към НАТО и Европейски Съюз, тъй като сподели съюзническа взаимност. Освен това военните се възползваха да натрупат опит в непозната среда и да координират дейностите си с нашите съдружници. Но в момента никой не дава тип, че изпитва огромна болежка от загубата на Афганистан - като че ли става дума за загубен мач на чужд терен.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ