Типично за Русия изстрелването бе проведено сред пълно медийно затъмнение

Типично за Русия изстрелването бе извършено измежду цялостно медийно затъмнение и то не беше излъчено онлайн. Подбрани видеокадри, както и фотоси, въпреки всичко бяха показани няколко часа след старта. 

Днешният полет бе първи за “Ангара ” след шестгодишно спиране. Напомням на читателите, че дебютната мисия за ракетното семейство бе извършена на 9-ти юли 2014 година, когато беше изстреляна “Ангара-1.2ПП ” в нетипична настройка, каквато повече няма да се употребява. Целта беше изпробването на универсалните блокове “УРМ-1 ” и “УРМ-2 ”, внедрявани на всички версии. Модулната структура на “Ангара ” би следвало да разрешава бързо и на ниска цена сглобяване на ракети от всевъзможен вид – лекотоварни, средно- и тежкотоварни. 

По време на втория старт на 23 декември 2014 година хвърча “Ангара А5 ” в тежкотоварен вид. Оттогава до момента шест години нямаше никакви полети на “Ангара ”. С други думи – сред втората и третата задача на ракетното семейство е минало повече време от това сред първото връщане на степен на ракета на СпейсЕкс и днешна дата, като за този интервал Илон Мъск усъвършенства възвръщаемостта, изпрати човек в космоса и стартира структурата на кораба от ново потомство “Старшип ”.

През 2020-та година се навършиха 25 години от издаването на указа на Борис Елцин (първия президент на Русия) за създаването на “Ангара ”. Подобно на множеството съветски планове, този също се трансформира в дългострой. Липсата на развиване през 90-те години е разумно обяснима с недоимъка на пари. После, с началото на новото хилядолетие, съветската стопанска система се стабилизира и дори се появи график. Пробните изстрелвания на “Ангара ” с макети трябваше да приключат през 2010-2011 година, а след 2013 година следваха да стартират комерсиалните пускове. 

Но действителността се оказа по-различна. Дебютните два полета на “Ангара ” бяха извършени през 2014 година, а сред втората и третата задача измина повече от половин десетилетие. Огромната пауза се дължи на преместването на производството на ракетите от Москва в Омск – травматичен развой, в хода на който бяха съкратени доста служащи. Предприятието-производител ГКНПЦ “Хруничев ” е и най-проблемното дружество на Роскосмос с задължения, които надвишават 80 милиарда рубли – еквивалент на половингодишния бюджет на цялата галактическа организация! 

Днешният триумф е извънредно значим за Русия. Ракетите “Ангара ” са тежко подложени на критика от редица съветски и задгранични специалисти – че още преди да завършат тестванията са към този момент морално остарели, че са скъпи и неконкурентоспособни на фона на развиването в Съединени американски щати и Китай. Твърди се дори, че едно изстрелване на “Ангара ” коства повече пари от такова на остарялата руска ракета “Протон ”. 

Въпреки всичко “Ангара ” са стратегически скъпи за съветската космонавтика. Първо – “Протон ”-ите, които още са в употреба, биват изстрелвани от космодрума Байконур в Казахстан. През последните години казахстанските управляващи недоволстват от постоянно зараждащите повреди на “Протон ”, защото ракетите употребяват токсична горивна примес от хидразин и азотен окис – надлежно всяка злополука е екологично злополучие. Но “Ангара ” работят с течен О2 и керосин и са относително щадящи за природата.

Освен това стартови площадки за “Ангара ” ще бъдат направени само на тези космодруми, които са на територията на Русия. Засега настояща площадка (от която беше извършено днешното изстрелване) има на северния космодрум Плесецк. В близко бъдеще площадка ще бъде издигната и на новия космодрум Восточний. За страдание градежът на Восточний също се оказа самобитен дългострой, като неведнъж работата беше прекъсвана от корупционни кавги. През 2016 година Русия най-накрая организира дебютния полет от Восточний, само че бе употребена ракета от остарялото семейство “Союз ”. Площадката за “Ангара ” продължава да се бави. 

Другата причина, заради която ракетите “Ангара ” са значими, е че те ще изстрелват пилотирания галактически транспортен съд на Русия от ново потомство “Орел ” (доскоро именуван “Федерация ”). За да може корабът да бъде приспособен за тези ракети, Роскосмос ще похарчи 1.1 милиард рубли. Дебютното изстрелване на “Орел ” в безпилотен режим е планувано за 2023 година, а в пилотиран режим до МКС – през 2025 година.

Ние имаме всички учредения да се съмняваме дали графикът ще бъде спазен, както и дали “Ангара ” въобще ще се впишат в икономическата действителност, диктувана от Мъск и другите частни компании. Ще са нужни ли на света многострадалните “Ангара ” и Восточний през 2024-2025 година? Не знаем, само че днешният триумф на Русия в областта на ракетостроенето съставлява значима крачка напред. Макар че днешната задача бе просто повтаряне на тази от зимата на 2014-та, а в космоса бе изведен единствено макет, едно е ясно – “Ангара ” може да лети. 

Вижте видеозапис от изстрелването в Youtube