За мъжа на Мелони разбрахме, а за половинките на родните политици?
Типично по италиански, като на оперетна сцена, премиерката на Италия Джорджа Мелони се раздели предходната седмица с дългогодишния си ухажор Андреа Джамбруно. Няма скрито-покрито – печеният публицист обичал да си го демонстрира пред колежки, да псува противоположните и да праща еротични есмеси – адио!
Мъчно ми е за друго – у нас и задника си да скъсаме, няма по какъв начин да се заформи подобен скандал, тъй като нашите политици нямат половинки. Всъщност може и да имат, но ги крият в избата с торба на главата като държавна поръчка за компания на братовчеда – Абе, от какво толкоз ви е позор?
Да вземем единствено претендентите за кмет на София. Фаворитът на дебелогъзите програмисти, къпани за последно през август - Васил Терзиев, демонстрира на места някакви дребни дечица, но за жена и дума не става. Сигурно си ги е родил самичък, без непозната помощ - тъкмо както е основал айти империята „ Телерик “. Разбирам, че като на компютърджия половинката му надали е Мис София, но най-малко от кумова срама един път да я снима - да не се окаже, че е Мис Тайланд?
За Антон Хекимян какво да приказваме – него никой не го е виждал с жена отвън нюзрума от 10 години, в което няма нищо неприятно. Ваня Григорова също го играе алфа мъжкарана и не демонстрира благоверния си пред необятната аудитория. Дали се опасява да не й спихне войнствения имидж, в случай че се окаже, че има мъж до себе си, или се притеснява да не й отнеме светлината на прожекторите? Нейна си работа. Обаче една персона се дефинира колкото от приказките и дейностите си, толкоз и от имтимното си обграждане.
Само на мен ли съществено стартира да ми писва от тая псевдо поверителност, която преди време вкара Бойко Борисов с престоя си „ самичък като куче “ в Банкя? Е, минаваха всякакви Мата Хари горе-долу да го завият да не настине, но не ставаха за фотоси, още по-малко – за изявленията. И по този начин си свикнахме – гласуваме за някой инцидентен воин, без даже да сме видели дали може да си хване едно гадже като хората или поебва някакви родопски вълци.
То бива, бива лицемерна сдържаност, но това е прекомерно. Даже Тодор Живков не се срамуваше да покаже лекар Мара Малеева, а Желю си водеше под ръчичка неговата Маруца, въпреки и двете да не ставаха и за масовка в соц филм за дълбокатан оран край Генерал Тошево. Елена Костова също не е Бриджит Бардо, Елена Йончева пък понамязва на творба на несъвършен аниматор. Никой обаче не се срамуваше да ни ги покаже.
Какво тъкмо се случи в последните години, че парадигмата се обърна на 180 градуса и половинките на политиците се трансфораха в по-жестоко защитавана загадка от клаузите на контракта сред Гълъб и „ Боташ “? Защо стана срамно да имаш мъж/жена/трансджендър/джендър флуид до себе си? Щом нещо се крие, несъмнено не е за проявление, не е ли по този начин? Дръжте си ги у вас, тогава.
Мъчно ми е за друго – у нас и задника си да скъсаме, няма по какъв начин да се заформи подобен скандал, тъй като нашите политици нямат половинки. Всъщност може и да имат, но ги крият в избата с торба на главата като държавна поръчка за компания на братовчеда – Абе, от какво толкоз ви е позор?
Да вземем единствено претендентите за кмет на София. Фаворитът на дебелогъзите програмисти, къпани за последно през август - Васил Терзиев, демонстрира на места някакви дребни дечица, но за жена и дума не става. Сигурно си ги е родил самичък, без непозната помощ - тъкмо както е основал айти империята „ Телерик “. Разбирам, че като на компютърджия половинката му надали е Мис София, но най-малко от кумова срама един път да я снима - да не се окаже, че е Мис Тайланд?
За Антон Хекимян какво да приказваме – него никой не го е виждал с жена отвън нюзрума от 10 години, в което няма нищо неприятно. Ваня Григорова също го играе алфа мъжкарана и не демонстрира благоверния си пред необятната аудитория. Дали се опасява да не й спихне войнствения имидж, в случай че се окаже, че има мъж до себе си, или се притеснява да не й отнеме светлината на прожекторите? Нейна си работа. Обаче една персона се дефинира колкото от приказките и дейностите си, толкоз и от имтимното си обграждане.
Само на мен ли съществено стартира да ми писва от тая псевдо поверителност, която преди време вкара Бойко Борисов с престоя си „ самичък като куче “ в Банкя? Е, минаваха всякакви Мата Хари горе-долу да го завият да не настине, но не ставаха за фотоси, още по-малко – за изявленията. И по този начин си свикнахме – гласуваме за някой инцидентен воин, без даже да сме видели дали може да си хване едно гадже като хората или поебва някакви родопски вълци.
То бива, бива лицемерна сдържаност, но това е прекомерно. Даже Тодор Живков не се срамуваше да покаже лекар Мара Малеева, а Желю си водеше под ръчичка неговата Маруца, въпреки и двете да не ставаха и за масовка в соц филм за дълбокатан оран край Генерал Тошево. Елена Костова също не е Бриджит Бардо, Елена Йончева пък понамязва на творба на несъвършен аниматор. Никой обаче не се срамуваше да ни ги покаже.
Какво тъкмо се случи в последните години, че парадигмата се обърна на 180 градуса и половинките на политиците се трансфораха в по-жестоко защитавана загадка от клаузите на контракта сред Гълъб и „ Боташ “? Защо стана срамно да имаш мъж/жена/трансджендър/джендър флуид до себе си? Щом нещо се крие, несъмнено не е за проявление, не е ли по този начин? Дръжте си ги у вас, тогава.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ