Просвещението
„ Time loops “ („ time ring “) или с други думи времевите цикли са интервал от време, чийто цикъл произлиза от предишното или бъдещето. Според Курт Гьодел пространство-времето във Вселената е изпълнено с въртяща се материя и затова има „ времеви очертания “ посредством които е допустимо да се пътува през тези очертания във времето.
Пътувайки от сегашното към предишното или бъдещето и назад, ние сътворяваме времеви цикъл. Известен научен абсурд е обвързван с концепцията за времевите цикли. Например, да предположим, че ще се върнем обратно във времето и инцидентно убием нашите баба и дядо.
Отговорът е да, само че единствено във времевите цикли на единия успореден свят.
Ще продължим съществуването си в другите светове, където това ликвидиране не се е случило. В оня успореден свят, в който сте умъртвили дядо си, въобще няма да се родиш. Но все пак, в другите 4 паралелни свята всичко ще остане същото.
Като се има поради, че всеки от тези 4 свята на собствен ред поражда 5 други паралелни свята (или “подсветове ”), тогава няма да можете да убиете всички дядовци във всички тези светове, защото броят им клони към безконечност. Фактът на вашето битие, който ви разрешава да се върнете обратно във времето, е станал вероятен от вас и вашия дядо в оня успореден свят, в който той е съумял да живее задоволително дълго, с цел да се родиш.
Всяка ваша мисъл основава обособен успореден свят.
Появява се схващане, което съжителства с актуалното ни схващане. Ние можем да възприемем този свят единствено в случай че има естетика сред пластовете на тези светове. Тази естетика се възприема от нашето схващане. Ако го няма, ние не сме в положение непосредствено да възприемем паралелния свят, основан от нашата мисъл. В резултат на това гибелта е единствено превключване на съзнанието от един успореден свят в различен, дружно с смяна на проектите или измеренията.
Дори атомите не съществуват, до момента в който не стартираме да ги следим. По принцип нито един обект няма добре дефинирани граници. Например вземете стол в стаята си. Приблизително 10 милиарда години по-късно очертанията му ще станат размити и ще изчезнат, в случай че не го следим. Но на субатомно равнище този развой се вписва в една милиардна от една милиардна част от секундата. Физическата галактика не може да съществува без нашите мисли за нея.
Нашите мисли са в положение да се движат по-бързо от светлината
– т.е. те са тахиони (хипотетични частици, които постоянно се движат със скорост, надвишаваща скоростта на светлината във вакуум). Айнщайн съумял да потвърди математически, че тахионите могат да пътуват обратно във времето. Можем да твърдим, че квантовата вълна е вероятностна вълна, която се популяризира със скорост, която надвишава скоростта на светлината и свързва нашето схващане с физическия свят.
Квантовата вълна е двупосочен развой, който минава от едно събитие към друго и по-късно, разгръщайки се в пространство-времето, се връща назад. Нашата действителност е резултат от наслагването на тази квантова вълна и нейния пространствено-времеви отразен облик. Тази идея е в основата на концепцията за времеви цикъл.
Новата физика изяснява резултата
от непредвиденото просветление посредством приливa на вълната. Когато квантовата вълна се движи по-бързо от светлината, вълновата функционалност се срутва или “пръска “. В нашето схващане и във Вселената по едно и също време има квантов скок (дискретно придвижване от една точка до друга), което води до ненадейно знание и смяна в света към по-добро.
Относителността може да се прояви, когато имаме работа с доста къси интервали от време, обекти, движещи се със скорост, близка до скоростта на светлината, или доста огромни дистанции.
Движещите се в пространството часовници вървят по-бавно от неподвижните, а движещите се линийки демонстрират малко по-късо разстояние от неподвижните. Това демонстрира връзката на пространството и времето – пространството минава във времето, а времето в пространство.
Когато се прави регресия в минал живот на пациент под внушаемост,
непрекъснато следи някаква неизясненост в информацията, която той получава. Квантовите физици изясняват с това, че информацията от предишното е леко изкривена, когато се намесват квантовите талази от предишното и сегашното. Тъй като интензитетът на тези талази е друг, има известно противоречие сред тях.
Един елементарен метод да подобрите бъдещето си е да се отървете от „ багажа “ на предишното, в това число и от предишните животи. Ако продължим да носим тези умствени белези и цинични мисли, нашето минало ще се повтори в бъдещето. Положителните промени във усещането ни за света ще трансформират бъдещето ни и ще ни дадат опция да подобрим всички наши бъдещи и сегашни паралелни светове. Ето за какво пътуващите във времето се интересуват толкоз от духовното ни развиване.
Тъй като в този момент имаме работа с доста паралелни светове,
би трябвало да въведем термин за този нов вид пространство. Всичко, което е отвън четириизмерния свят, в който четвъртото измерение е времето, се назовава хиперпространство.
В концепцията за петизмерния свят, петото измерение са паралелни светове. Хиперпространството се отнася до пространството, съдържащо всички различни действителности. Винаги имаме опцията да създадем нов успореден свят, в който обектите стартират да живеят самостоятелен живот. Така пътуващите във времето стигат до нашия век.
Хиперпространството съдържа безконечен брой измерения.
Състои се от безконечен брой хиперсветове, които също могат да бъдат наречени паралелни светове. Тези паралелни светове са разграничени на 5 съществени категории.
Физикът Брус де Вит от Университета на Северна Каролина, главният последовател на теорията за паралелните светове, счита, че въз основа на тази доктрина квантовата физика е в положение да изясни изцяло материалния свят.
Въпреки че Еверет се смята за създател на теорията за паралелните светове, би трябвало да се означи, че теорията на относителността на Айнщайн към този момент допуска съществуването на черни дупки и паралелни светове. Упоритостта на Айнщайн довел до обстоятелството, че пътищата на теорията на относителността и квантовата механика се разминават. Все отново те са обединени от концепциите за хиперпространство и паралелните светове.
Идеята за пространствено-времевия континуум
принадлежи на Херман Минковски, един от учителите на Айнщайн в ETH Zurich. Влиянието на Минковски играе решаваща роля в развиването на Айнщайн и неговия теоретичен триумф.
Накрая, различен миг, обвързван с теорията за паралелните светове, е, че когато се движите обратно във времето, има толкоз доста клонове, колкото и при придвижването напред. Физикът Д. Джървър от Бъркли допуска, че паралелните светове се комбинират със същата периодичност, с която се разделят.
Това е в сходство с теорията на Еверет.
Сега имаме практическо пояснение за това по какъв начин пътешествениците във времето от бъдещето могат да стигнат до избрани пространствено-времеви точки от нашия свят, и да следят духовното ни израстване в предишните ни животи, оказвайки въздействие върху сегашния ни живот.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
