Просвещението
Тибет постоянно е била обгърната в мистерии и привличала вниманието на хората, които са се стремяли да опознаят смисъла на живота, да отговорят на безконечните житейски въпроси: “Как работи светът? Кои сме ние? И каква е нашата роля в този свят? ” В края на краищата Тибет е центъра на една от международните религии – будизма.
За непосветените обаче е доста мъчно да научат съкровените секрети, съхранявани тук. Будистките манастири са ситуирани високо в планините и можете да стигнете до тях единствено по рискови пътеки, където постоянно се случват свлачища и като се озовете в будисткия манастир, непознатият надали ще научи нещо забавно. Освен това жителите на манастира са сбити, а тези, които са постигнали прояснение, водят живота на отшелничеството и не поддържат връзка с непознати.
Известният откривател и публицист Лобсанг Рампа дълго време е живял в Тибет. Всичките му книги, отдадени на тайните на религията, мистичните мистерии от предишното, паранормалните феномени, са станали бестселъри и са преведени на доста езици по света.
Докато пътувал в Тибет, той посещавал будистки манастири и общувал с монаси. За да завоюва доверието им, от време на време му се е налагало да се потопи в спокойния живот на манастира за доста дълго време, където се е случвало, да не се произнася нито една непотребна дума, с изключение на молитвите.
Тибетските монаси са доста ревностни към своите секрети, само че защото будизмът е вяра, която проповядва примирение, те не прогонват непознатите, а просто мълчат.
Откровението на монасите е едно от най -важните събития в живота му, изключително срещата с отшелника, който споделя на Лобсанг нещо, за което си заслужава времето и понесените неволи. Той спечелил премията за търпението и многочислените компликации, които изпитал по време на престоя си.
Посещението на слепия аскет
Отшелниците могат да бъдат жестоко разграничени на два вида. Първите дават обет за постоянно безмълвие и не приказват с никого при никакви условия. Те живеят зазидани в хижа и единствено безмълвен прислужник им подава вода и храна през дребен прозорец.
Също по този начин е доста мъчно да се срещнат тези, които не са дали подобен обет, тъй като живеят в отдалечени пещери, които от време на време могат да бъдат достигнати единствено с риск за живота им. Именно с подобен човек Рампа имал опция да се види.
Трябва да се означи, че отшелниците, които прекарват десетилетия изцяло сами, срещат много другарски пасажерите, преминаващи търговци, скитащи монаси или просто пътешественици. Изисквало се обаче самообладание, с цел да се завоюва благоволението на монаха.
Отначало отшелникът просто следил госта. Години на самотност изострят усещането му за околната среда толкоз доста, че той ясно вижда аурата на госта. Но даже и откакто се увери, че при него е пристигнал заслужен човек, който търси единствено познания, той го изпитва дълго време. Понякога една небрежна фраза може да послужи като опрощение за отшелника да замълчи вечно и да не се разкрие пред него.
Прекарвайки ден след ден в компанията на отшелника, Рампа се опитал да завоюва доверие му. Старецът, въпреки това, деликатно го изучавал и най -странното нещо било, че той бил кьорав и въпреки всичко се държал по този начин, като че ли вижда индивида. Винаги е знаел, къде е гостът и постоянно предполагал даже желанията му.
И тогава един ден старецът помолил Рампа да му направи чай и почнал умерено да му споделя. Той му разказал за градинарите на Земята…
Имайте поради, че до момента в който пътувал в Тибет, Рампа постоянно следил странни феномени в небето, които актуалните уфолози биха нарекли НЛО. (Лобсанг Рампа е написал книгите си през 20-30-те години на ХХ век.) Местните поданици приемали тези аномалии напълно умерено, наричайки ги колесниците на боговете. „ Какво е изненадващо във обстоятелството, че боговете пътуват по небето, наблюдавайки смъртните “, споделят те.
Рампа видял една от тези „ колесници на боговете “ над пещерата на отшелника. На въпроса какво е това, старейшината дал отговор: „ Това са градинарите на Земята “. Скоро търпението му било възнаградено – говорейки за живота си, монахът разкрил огромната загадка на откривателя.
Никой не би завидял на ориста на отшелника. Като млад той попада в ръцете на китайски бойци и е подложен на ужасни изтезания – сакат, а очите му изтръгнати. Подчинявайки се на непонятен апел, изгубил доста сили, с кървящи празни очни кухини, младият духовник пълзял все по -високо в планините.
Пиел вода от потоци и ядял плодовете на растенията и техните корени, а пътят го отвеждал все по -навътре в небесните небеса. Накрая, отпаднал, окървавен, той примрял. Монахът се събудил към този момент в леглото.
Слепотата не му разрешавала да вижда света към себе си, само че изостреният му слух, аромат и досег му подсказвали, че се намира на доста необичайно място. Приятелския глас на родния му език оповестил, че е избавен от градинарите на Земята и че е в сигурност. Тогава гласът добавил, че той е определен за представител на Земята и ще би трябвало да приказва от нейно име преди Лигата на обединените светове.
Скритите извънземни места
Отшелникът разказва извънземната база на Рампа с изумителна акуратност. Нещо повече, за някои механически средства, като уред за поддържане на живота, капкомера и така нататък, в Тибет тогава даже не бяха подозирали, че същестуват, тъй като през 20 -те години на XX век такова здравно съоръжение към момента било единствено на стадий развиване.
За да може слепият духовник да виджа още веднъж, извънземните го оборудвали със особено устройство. Факт е, че зрителните нерви на осакатения духовник не са били развалени, същинските му очи са били сменени със специфична телевизионна камера, която била обвързвана към оптичните нерви.
Дори и да приемем, че историята на отшелника е напълно измислена от Рампа, по какъв начин би могъл откривателя от двадесетте години да знае за най -новите разработки в региона на хирургията в края на ХХ век? В края на краищата едвам тогава учените създали такива устройства, способни да върнат зрението на изцяло слепия човек. Тези устройства са доста скъпи и даже през днешния ден не са необятно публикувани.
Според монаха извънземната база се е намирала на едно от високите плата в Тибет. Стратегически това е доста комфортно място. Първо, има доста изчезнали вулкани, чиито отвори са доста лесни за адаптиране, с цел да се направи скрита база, а самото плато е идеално място за кацане на междузвездните кораби. Освен това планините и платата са непрекъснато покрити с облаци и не е допустимо да се види базата от самолети или спътници.
Тайната на „ криещите се извънземни “
Веднъж попаднал в базата на извънземните, монахът се озовал във приказен свят, основан от същества, доста сходни на хората. Какви били те? „ Почти като хората “, сбито отвърнал отшелникът.
„ Няма по -големи разлики сред хората и тях, в сравнение с сред европейците, азиатците и африканците. “ Пришълците му разказали за многочислените си контакти със земните хора и монахът бил безусловно изумен от думите им.
Почти всички тези контакти се оказали несполучливи, тъй като контактуващите смятали това, което виждат като илюзия, а други хора, на които разказали за срещите си с представителите на неземните цивилизации, отказали да им повярват, макар свидетелствата, предоставени от очевидците.
Тогава бъдещият аскет попитал: „ Защо не влязохте в договаряния с държавните управления на Земята? “ Отговорът на този въпрос довел до цяла нова история. Това била историята за Атлантида, чиито поданици са общували с извънземни и даже са се женили за някои от тях.
Извънземните и хората могат да имат общи деца! Децата на двата свята! Управляващият хайлайф обаче имал свои лични проекти, по какъв начин да употребяват извънземните, като те получили достъп до нуклеарна сила.
Припомнете си, че през 20 -те години на предишния век нито будисткият духовник, който в никакъв случай не е напускал Тибет, нито по -просветеният Рампа са нямали визия от нуклеарна физика, а още по -малко за следствията от потреблението на нуклеарните оръжия.
Всички познати описания на нуклеарната детонация обаче са направени с изненадваща акуратност. Експлозията била толкоз мощна, че провокирали потопа. Атлантида потънала и извънземните станали безмълвни наблюдаващи на нейната гибел.
За да избегнат повтаряне на нещастието, извънземните решили да предадат знанията си посредством мирни отшелници и други хора, достигнали високо равнище на духовно и морално развиване. Това бил дълъг път, само че единствено по този метод, било допустимо да се приготви човечеството за пълностоен контакт, да се изчака, до момента в който нашата цивилизация е подготвена освен да употребява извънземното познание, само че и да го приложи за положителното на света и човечеството.
Самото изложение на компютърната технология на извънземните е потресаващо. Да, несъмнено, имало писатели на научна фантастика, които в продължение на няколко десетилетия успяли да предскажат появяването на виртуалната действителност, само че измежду техните сътрудници, работещи през 20 -те години на предишния век, такива описания не били открити, защото компютрите в актуалната им форма не били към момента изобретени.
Рампа разказва един от най -новите способи за разбиране на виртуалния свят от съзнанието, което към момента се развива. Факт е, че към този момент е допустимо да се види триизмерно изображение благодарение на каска и да се допрян предмети благодарение на “ръкавици ” -сензори, които са прикрепени към ръцете.
Но опитите за планиране на виртуалната действителност върху кората на основния мозък, непосредствено върху тези елементи от нея, които са виновни за усещането, към момента се организират и актуалната просвета към момента не е постигнала сериозен триумф.
Въпреки това Рампа, човек от 20 -те години на предишния век, разказва в детайли процеса на свързване на голямата компютърна база данни с човешкия мозък, доста преди да се появят прототипите на актуалните компютри.
Свързан с световната база данни, съдържаща информация за многото светове на Вселената, монахът научил за структурата на галактическите съюзи, и видял ранните дни на нашата Земя, работата на извънземните, коригиращи еволюцията на биосферата, тъй че в последна сметка тя да даде началото на интелигентните същества, съдействали за развиването на нашата цивилизация.
Между другото, междинната възраст на новодошлите съгласно тях е към 5 хиляди години. Животът им изглеждал необикновено дълъг. Може би отшелникът или Рампа са измислили това? Но не, напълно неотдавна учените удостоверили, че потреблението на всички запаси, присъщи на човешкото тяло, ще разреши при избрани условия да удължи живота му с още няколко години.
Тези творби са били оповестени по отношение на декодирането на човешкия генетичен код – 80 години след публикуването на книгата на Рампа. Пак случайност? Бедният будистки духовник Рампа приказва, с цел да знае повече за биоинженерството на актуалните учени?
Още по -поразително е било описанието на пътуването на монаха през другите светове. Той оперирал с концепции, съответстващи на неговия ресурс от познания. Старейшината обаче разказва пътуването си сред световете като незабавен преход от един прозорец към различен, в който се появяват разнообразни картини.
Единствената прилика, която ни идва на разум е, че монахът пътувал по световна компютърна мрежа, единствено че, за разлика от нашата, той свързвал не разнообразни точки на една планета, а разнообразни светове. Това съмнение било доказано от забележката на един от извънземните: „ Голяма част от това, което използваме в този момент, скоро ще бъде измислено на Земята “. Според стандартите на извънземните, живеещи в продължение на 5 хиляди години, половин век преди ерата на виртуалната действителност и интернет не е доста, само че било съвсем невероятно даже прояснен човек от 20 -те години на ХХ век да предскаже с по този начин акуратност появяването на интернет и нуклеарните детонации.
Пазителите на знанията
С помощта на устройство, обвързвано към световната мрежа от извънземните, монахът видял планетите, обитаеми от развити хора, живеещи в мир и естетика между тях. Всеки от световете, които навлязъл в общността, която посетил са унищожили всички оръжия на своята планета преди този момент.
Според извънземните човечеството скоро няма да доближи такова равнище на морално развиване. Следователно знанията били трансферирани на елементарния духовник, който освен поради неприятните му условия на живот, само че и поради високият морал не би разрешил да бъдат употребявани за зло.
Неговата задача е била единствено да съхранява и придвижва познания – до момента в който цялото човечество не се научи да живее по подобен метод, че да бъде почтено да се причисли към универсалния съюз на цивилизациите.
Има доста пазители на информацията за извънземните и Лобсанг Рампа станал един от тях. Той написа книгите си, не очаквайки, че мнозина ще му повярват. Но постепенно и несъмнено почвата на човешкия разум ще бъде разхлабена, с цел да одобри семената на знанието от другите светове и за нахлуване на човечеството във вселенския съюз.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
