От турското робство до днешните провали: една игра, която в България има дълга традиция
The blame game - един прекрасен британски израз, за който нямаме еквивалент на български, въпреки че доста обичаме да си играем на „ ти си отговорен “. Обвиняванката, в случай че я назовем по този начин, е от дълго време обичано занятие на неукрепналата ни нация. Виновно за всичко беше турското иго, отговорни бяха лукавите фанариоти, чорбаджиите изедници, след това великите сили, след това комунистите, след това антикомунистите.
The blame game по български
Днес тази народопсихология взе да има напълно съответни политически измерения. С какво се занимават злощастните партии в 46-ия парламент? С решение на рецесиите, с търсене на формула за бъдещо ръководство? Не, занимават се с това да намерят провинен за неуспеха на следващия парламент. Надеждата е, че този провинен ще бъде осъден на идващите избори от „ суверена “ (но в случай че той отново се обърка, Черният Петър отива у него, както написа някой).
В един най-общ проект ГЕРБ са отговорни, тъй като до такава степен са забатачили страната, че дори не могат да бъдат свалени от власт. Има Такъв Народ са отговорни, тъй като като че ли са се трансформирали в нещо като окултна фракция, отпред със прикрито ФБ-божество, до което има достъп единствено кастата свещеници-сценаристи, ръководещи едни безгласни депутати. За Българска социалистическа партия да не отваряме дума - те мъкнат на гърба си атентата в „ Света Неделя “, лагера в Ловеч и държавното управление на Орешарски. Десните - надменни жълтопаветници-приватизатори. Движение за права и свободи - кърмени от непозната майка-родина. „ Изправи се, БГ “ - орел, рак и щука...
И вижте в този момент по какъв начин тече спектакълът. Има Такъв Народ връщат мандата, с цел да трансферират виновността за неуспеха върху евентуалните си съдружници, които преди този момент са унизили и шантажирали. И ние се чудим: в този момент те ли са отговорни, че се провалиха - или са отговорни другите, че не ги поддържаха? Тънка работа. Партиите на митинга ли предадоха Има Такъв Народ? Или назад: Има Такъв Народ съобщи митинга? Или суверенът съобщи самичък себе си, като гласоподава за една анти-партия, която отхвърля да го ръководи?
Но същата обвиняванка ни игра и ГЕРБ по собствен характерен сюжет. Излязоха с подготвен министерски съвет, само че незабавно го отдръпнаха, с цел да покажат, че отговорни за всичко оттук насетне са партиите на митинга. Добре, само че за какво стана по този начин, че никой не желае да си приказва с тях, чудим се, дали пък и те не крадоха прекалено много?
Станахме очевидци на удивителни идеологически пробиви. В един миг Демократична България се съгласи да взаимодейства с Българска социалистическа партия, която пък е по-приветлива от всеки път. Неслучайно и двете обединения подвигат леко поддръжката си. А може би е противоположното - с помощта на диалогичността си съумяват да трансферират виновността за политическия тупик върху огромните си съперници. И въпреки всичко някои червени линии си остават: смисълът им е да имат инструмент за пренасочване на виновността. Когато да вземем за пример господин Радев дава мандата на Българска социалистическа партия, Демократична България да могат да откажат поддръжка и да обвинят президента.
Във времето на третия тур залозите се усилват, тъй като изборите към този момент чукат на вратата. Всеки от по-малките беше подготвен да вземе мандата и да направи изпитание. Но не тъй като има огромен късмет да успее, не. Целта му е да покаже, че ще са отговорни огромните, които няма да го поддържат. Прокрадна се екзотичната концепция да се предложи на Има Такъв Народ те да излъчат допустим министър председател, въпреки да сме на третия тур. Те обаче удвоиха мизата, като оповестиха, че може да се съгласят, в случай че бъде признат първичният им (неприемлив) кабинет. И ние стоим и въртим глави като на пинг-понг, чудейки се кой аджеба е по-опозиционен и кой по-безотговорен.
Тази игра я играем непрестанно и по всички тематики
Разбирате за какво пораства доверието в служебното държавно управление, за какво пораства поддръжката за президента Радев, за какво пораства стихийното предпочитание за министър председател да бъде повдигнат блестящият и като че ли надпартиен Кирил Петков. Защото се уморихме, заболяха ни вратовете.
Тая игра на обвиняванка я играем непрестанно и по всички тематики. Кой носи виновността, че не се имунизираме и сме на път да станем европейско гето, където никой няма да желае да стъпи? Борисовият щаб или служебният министър? Китайските лаборатории, изпуснали вируса - или американските, които ще ни чипират с имунизациите? Страхливите, които се имунизират - или наивните, които имат вяра на тайни теории? Или вземете по какъв начин си прехвърляме виновността по тематиката Северна Македония: от нашите националисти на тамошните националисти, от либералите на Европа - и най-после нищо. Така и със зелената договорка, с бежанците, с каквото се сетите. Търсим „ кто виноват “, само че все не стигаме до „ что делать “ (от Херцен не съумяваме да стигнем до Чернишевски).
Да, тематиката за виновността е значима. Но дано с нея се заемат интелектуалци, адвокати, историци. От политиците чакаме резултати, не предизборна обвиняванка.
Автор: Ивайло Дичев,
Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:
The blame game по български
Днес тази народопсихология взе да има напълно съответни политически измерения. С какво се занимават злощастните партии в 46-ия парламент? С решение на рецесиите, с търсене на формула за бъдещо ръководство? Не, занимават се с това да намерят провинен за неуспеха на следващия парламент. Надеждата е, че този провинен ще бъде осъден на идващите избори от „ суверена “ (но в случай че той отново се обърка, Черният Петър отива у него, както написа някой).
В един най-общ проект ГЕРБ са отговорни, тъй като до такава степен са забатачили страната, че дори не могат да бъдат свалени от власт. Има Такъв Народ са отговорни, тъй като като че ли са се трансформирали в нещо като окултна фракция, отпред със прикрито ФБ-божество, до което има достъп единствено кастата свещеници-сценаристи, ръководещи едни безгласни депутати. За Българска социалистическа партия да не отваряме дума - те мъкнат на гърба си атентата в „ Света Неделя “, лагера в Ловеч и държавното управление на Орешарски. Десните - надменни жълтопаветници-приватизатори. Движение за права и свободи - кърмени от непозната майка-родина. „ Изправи се, БГ “ - орел, рак и щука...
И вижте в този момент по какъв начин тече спектакълът. Има Такъв Народ връщат мандата, с цел да трансферират виновността за неуспеха върху евентуалните си съдружници, които преди този момент са унизили и шантажирали. И ние се чудим: в този момент те ли са отговорни, че се провалиха - или са отговорни другите, че не ги поддържаха? Тънка работа. Партиите на митинга ли предадоха Има Такъв Народ? Или назад: Има Такъв Народ съобщи митинга? Или суверенът съобщи самичък себе си, като гласоподава за една анти-партия, която отхвърля да го ръководи?
Но същата обвиняванка ни игра и ГЕРБ по собствен характерен сюжет. Излязоха с подготвен министерски съвет, само че незабавно го отдръпнаха, с цел да покажат, че отговорни за всичко оттук насетне са партиите на митинга. Добре, само че за какво стана по този начин, че никой не желае да си приказва с тях, чудим се, дали пък и те не крадоха прекалено много?
Станахме очевидци на удивителни идеологически пробиви. В един миг Демократична България се съгласи да взаимодейства с Българска социалистическа партия, която пък е по-приветлива от всеки път. Неслучайно и двете обединения подвигат леко поддръжката си. А може би е противоположното - с помощта на диалогичността си съумяват да трансферират виновността за политическия тупик върху огромните си съперници. И въпреки всичко някои червени линии си остават: смисълът им е да имат инструмент за пренасочване на виновността. Когато да вземем за пример господин Радев дава мандата на Българска социалистическа партия, Демократична България да могат да откажат поддръжка и да обвинят президента.
Във времето на третия тур залозите се усилват, тъй като изборите към този момент чукат на вратата. Всеки от по-малките беше подготвен да вземе мандата и да направи изпитание. Но не тъй като има огромен късмет да успее, не. Целта му е да покаже, че ще са отговорни огромните, които няма да го поддържат. Прокрадна се екзотичната концепция да се предложи на Има Такъв Народ те да излъчат допустим министър председател, въпреки да сме на третия тур. Те обаче удвоиха мизата, като оповестиха, че може да се съгласят, в случай че бъде признат първичният им (неприемлив) кабинет. И ние стоим и въртим глави като на пинг-понг, чудейки се кой аджеба е по-опозиционен и кой по-безотговорен.
Тази игра я играем непрестанно и по всички тематики
Разбирате за какво пораства доверието в служебното държавно управление, за какво пораства поддръжката за президента Радев, за какво пораства стихийното предпочитание за министър председател да бъде повдигнат блестящият и като че ли надпартиен Кирил Петков. Защото се уморихме, заболяха ни вратовете.
Тая игра на обвиняванка я играем непрестанно и по всички тематики. Кой носи виновността, че не се имунизираме и сме на път да станем европейско гето, където никой няма да желае да стъпи? Борисовият щаб или служебният министър? Китайските лаборатории, изпуснали вируса - или американските, които ще ни чипират с имунизациите? Страхливите, които се имунизират - или наивните, които имат вяра на тайни теории? Или вземете по какъв начин си прехвърляме виновността по тематиката Северна Македония: от нашите националисти на тамошните националисти, от либералите на Европа - и най-после нищо. Така и със зелената договорка, с бежанците, с каквото се сетите. Търсим „ кто виноват “, само че все не стигаме до „ что делать “ (от Херцен не съумяваме да стигнем до Чернишевски).
Да, тематиката за виновността е значима. Но дано с нея се заемат интелектуалци, адвокати, историци. От политиците чакаме резултати, не предизборна обвиняванка.
Автор: Ивайло Дичев,
Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ