Просвещението
Теориите за произхода на Луната са много разнородни – от научни хипотези до фантастични догатки. Въпреки това има доста от тях, които са съществено аргументирани и по тази причина заслужават нашето внимание. Как се е появило най-познатото за човечеството небесно тяло?
Модела на мегаудара
Днес в научния свят, когато се изяснява произхода на Луната, най-популярена е „ хипотезата за конфликт “ или „ модела на мегаудара “. Това се поддържа от обстоятелството, че по-рано Земята се въртяла доста по-бързо, като правела едно завъртане към оста си за 2-3 часа и едвам след конфликта с различен галактически обект, заради гравитационното взаимоотношение на двете орбити, нейното въртене почнало да се забавя.
Както посочила компютърната симулация, от динамична позиция подобен сюжет е изцяло изпълним. В тази версия обаче няма единогласие. Учените разпознали три негови разновидността.
Чуждо тяло
Според една от теориите Луната не е нищо повече от откъс от галактически обект, който се е сблъскал със Земята преди повече от 4 милиарда години. Учените даже назовават този обект – дребната планета Тея (според някои догатки, с размерите на Марс). В резултат на този мощен удар галактическото тяло се трансформирало в голям облак от парчета, който откакто влезнали в околоземна орбита, в последна сметка се оформило като спътник.
Такава догадка, показана от две групи американски учени, сполучливо обяснила неналичието на желязо на Луната, за разлика от нашата планета, и някои от динамичните характерности на системата Земя-Луна. Но има и едва място тази догадка. Химическият разбор посочил идентичността на състава на лунните и земните скали.
Фрагмент от Земята
Според тази версия при конфликта с другото небесно тяло протоземята е отделила веществото, от което се е образувало Луната. Ето по какъв начин съгласно чиновниците на Харвардския университет може да се изясни сходството на химичния състав на Земята и нейния сателит.
Две в едно
Тази догадка добавя предходната, само че гласи, че вследствие на пагубен конфликт част от масата на земната материя и удрящия детайл са образували едно вещество, което е било изхвърлено в околоземната орбита в разтопена форма. Този материал основал спътника. В тази интерпретация конфликтът е станал преди образуването на земното ядро, което изяснява ниското наличие на желязо в лунната почва.
Хипотеза за центробежното делене
За първи път хипотезата за отделянето на Луната от Земята под действието на центробежни сили е изложена от Джордж Дарвин (син на Чарлз Дарвин) през 1878 година Според последователите на тази доктрина скоростта на въртене на планетата е била задоволително висока, с цел да се отдели откъс от материята от прото-Земята, която по-късно да се образува като Луната.
Но още през 30-те години на XX век учените почнали да се отнасят скептично към сходна концепция. Те твърдяли, че общият ротационен миг е непълен за появяването на “ротационна неустойчивост ” даже на течната Земя.
Теория на улавянето
Напоследък набира огромна известност версията, изложена през 1909 година от американския астроном Джаксън Си, съгласно която Земята и Луната са се образували без значение една от друга в разнообразни елементи на Слънчевата система. В момента на най-близкото прекосяване на Луната по отношение на земната орбита се е случило улавянето на небесното тяло от гравитационните сили.
Това наподобява се е случило по време на човешкия интервал от историята на Земята. Легендите на доста нации по света, по-специално на догоните, описват за времена, когато в небето не е имало сателит. Тази догадка се удостоверява индиректно и от релативно плитък пласт галактически прахуляк на повърхността на Луната.
“Изкуствен сателит ”
Идеята за изкуствения генезис на Луната е най-противоречива, защото съществуването на извънземна или земна цивилизация, способна да направи това, към момента не е потвърдено. Въпреки това заслужава внимание, даже единствено тъй като е изразено от учени.
През 1960 година откривателите Михаил Васин и Александър Щербаков, изучавайки някои от характерностите на нашия сателит, стигнали до извода, че той може да има неестествен генезис. И по този начин, поради размера и дълбочината на лунните кратери, формирани по време на бомбардировката на галактически тела, те предположили, че кората на Луната може да бъде направена от исполин, чиято дебелина съгласно предварителните калкулации на руските учени е била 32 километра.
Странни индикатори
Привържениците на теорията за “изкуствената луна ” обърнали изключително внимание на доста високото съответствие на масата на спътника към масата на Земята – 1:81, което не е типично за спътниците на други планети от Слънчевата система. Само Харон и Плутон имат по-високи числа, макар че последният към този момент не се смята за планета.
Любопитни са сравненията на размерите на спътниците. Например, най-големият сателит на Марс, Фобос, не надвишава 20 км в диаметър, до момента в който Луната има диаметър от 3560 км. Между другото, точно този размер на Луната, съвпадащ за земния наблюдаващ с диаметъра на Слънцето, ни разрешава от време на време да виждаме слънчевите затъмнения. И най-после, съвсем идеалната кръгова орбита на Луната е изненадваща, до момента в който за други спътници тя е елиптична.
куха луна
Друг забавен факт е, че гравитационното привличане на Луната е неравномерно. Екипажът на Аполо VIII, летящ към спътника, отбелязал, че гравитацията на Луната има внезапни аномалии – на някои места тя “мистериозно се усилва “. Обръщайки внимание на данните на американския екипаж (които били класифицирани), както и на ниската компактност на спътника във връзка с неговата маса, нуклеарният инженер Уилям Браян декларира през 1982 година, че „ Луната е куха и релативно твърда “.
Редица по-късни проучвания предиздвикали учените да предположат, че тази празнина е изкуствена. Но откривателите създали и по-смели заключения, съгласно които Луната се е формирала „ в противоположна посока “ – т.е. от повърхността към ядрото.
облак газ и прахуляк
Въпреки това през последните години учените не са подготвени да обмислят съществено версията за изкуствения генезис на Луната. Много по-близо до актуалните научни възгледи да вземем за пример е „ теорията за изпарението “. Според тази догадка от земната плазма са били отделени обилни маси материя, която при изстудяване е образувала кондензат (който станал строителен материал за протолуната).
Но има и друга – сходна концепция, изложена през XVIII век. Първо шведският натуралист Еманюел Сведенборг и по-късно френският астроном Пиер-Симон Лаплас допускат, че междузвездните мъглявини (облаци от газ и прахуляк в космоса) се компресират и кондензират в звезди и заобикалящите ги планети. Френският академик също предположил, че нашият сателит може да се е образувал от това вещество.
Руският учен Е. М. Галимов създал идея, съгласно която Луната е резултат от „ фрагментация на втвърдяване на прахуляк “. Тази догадка се основавала на резултатите от радиоизотопния разбор на спътника и планетата, които посочили, че и двете тела имат идентична възраст – към 4,5 милиарда години.
С други думи, както Луната, по този начин и Земята са се образували в съседство от вещество, което е на същото разстояние от Слънцето. Според учения концепцията за произхода на Луната от първичното вещество, а не от мантията на Земята, е в по-добро сходство с обстоятелствата, в сравнение с възприетият до момента „ модел на мегаудара “.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
