Теодор Недев е младши изследовател в Института за пазарна икономика.

Теодор Недев е младши откривател в Института за пазарна стопанска система. Родом е от Русе и е приключил Математическа гимназия " Баба Тонка ", а сега учи Икономика в Американския университет в България. Президент е на Клуба по капиталов мениджмънт към АУБ за образователната 2022/2023, както и вицепрезидент на младежката организация " България на младите ".
В поредицата " 265 истории за стопанска система " ИПИ дава информация за конфигурираните ВЕИ мощности в България на общинско равнище към 16 август 2023 година Източник на данните е Агенцията за стабилно енергийно развиване (АУЕР), която разгласява подробна информация за съответни ВЕИ обекти, тяхната локация и дата на въвеждане в употреба, както и агрегирани данни по типове ВЕИ мощности.
Теодор Недев е младши откривател в Института за пазарна стопанска система. Родом е от Русе и е приключил Математическа гимназия " Баба Тонка ", а сега учи Икономика в Американския университет в България. Президент е на Клуба по капиталов мениджмънт към АУБ за образователната 2022/2023, както и вицепрезидент на младежката организация " България на младите ".
В поредицата " 265 истории за стопанска система " ИПИ дава информация за конфигурираните ВЕИ мощности в България на общинско равнище към 16 август 2023 година Източник на данните е Агенцията за стабилно енергийно развиване (АУЕР), която разгласява подробна информация за съответни ВЕИ обекти, тяхната локация и дата на въвеждане в употреба, както и агрегирани данни по типове ВЕИ мощности.

Важно е да се посочи, че базата данни включва единствено обекти, за които АУЕР е издала гаранция за генезис на силата. Гаранцията трае по една година, а задачата ѝ е да потвърди, че даден размер електрическа енергия, който се търгува на пазара, е създаден от възобновим източник. Съответно, данните не покриват ВЕИ мощности за лично прилагане, чиято сила не се продава, както и мощности, които от дълго време са неактивни и операторите им не са подали заявление за гаранция за генезис.

Анализът хваща четири съществени типа електрическа сила от възобновими източници - водна, слънчева, вятърна и такава от други източници, което включва биогаз, дървесина, черна луга, газ от пречиствателни станции за отпадни води и сметищен газ.
Реклама

Към момента у нас са конфигурирани и оперират общо 5180 МВт ВЕИ мощности. Най-голям дял имат водните електроцентрали, чиито общ потенциал е към 2374 МВт, следвани от фотоволтаичните с 2036 МВт, вятърните със 707 МВт и тези, употребяващи други източници, с 63 МВт.

Правят усещане интервалите, в които са конфигурирани другите ВЕИ мощности. Например, главната част от водноелектрическия потенциал на страната е построена преди 2000 година. При вятърните и фотоволтаичните мощности се следят два интервала - първа мощна вълна на двата вида мощности през 2008-2012 година, както и втора вълна на слънчевата сила след 2020 година В последните три години ясно се вижда огромният растеж на фотоволтаичните мощности, които към този момент приближават потенциала на водните централи.
Източник: ИПИ
Разпределението на конфигурираните ВЕИ мощности у нас е неравномерно, като главно се диктува от нужните естествени условия за работата на съответния вид централа. Например водните електрически централи са съсредоточени в планински региони, където релефът разрешава генерирането на сила посредством тази технология. Общините с най-вече конфигурирани Водноелектрическа централа мощности са Белово със 736.2 МВт (където се намира ПАВЕЦ " Белмекен ", както и Водноелектрическа централа " Сестримо " и Водноелектрическа централа " Момина Клисура " )*, Кричим с 261 МВт (там се намират ПАВЕЦ " Орфей ", както и централите " Кричим ", " Въча - 1 " и " Въча - 2 " ) и Девин (където оперират централите " Девин ", " Цанков камък " и " Тешел " ).
Реклама
От друга страна, общините, в които има най-вече фотоволтаични мощности, са тези, които се радват на най-вече слънчево греене, като да вземем за пример в региона на Горнотракийската равнина. Първенците по конфигуриран фотоволтаичен потенциал са общините Пазарджик с 230 МВт (край локалното село Априлци се намира най-големият настоящ слънчев парк в страната - " Риал Стейтс 184 MWp " ), Калояново със 129 МВт (по-голямата част от тази мощ е съсредоточена в огромните ФтЕЦ " Дълго поле " и " Дълго поле 2 " ) и Стара Загора със 113 МВт (от които 100 МВт са предоставени от ФтЕЦ " Тера Сол " ).

Вятърните електроцентрали са доста по-географски съсредоточени, като предстоящо те се намират в по-ветровити региони като северното Черноморие и по скатовете на Стара планина. Общината с най-вече вятърни мощности е Каварна с 399 МВт (там се намира огромният вятърен парк " Свети Никола " ), Казанлък със 72.5 МВт и Суворово с 60 МВт.

Технологичните особености на другите типове ВЕИ централи значително предопределят и тяхното разпространяване из страната. Например построяването на Водноелектрическа централа е на процедура невероятно тук-там с равнинен релеф или където не са налични нужните водни басейни за задачата. Ето за какво в цели 172 общини, ситуирани най-вече в регионите на Дунавската низина, Горнотракийската равнина и Черноморието, няма нито една водноелектрическа централа. Подобна е обстановката и при вятърните електроцентрали, които също могат да оперират единствено в по-ветровити елементи на страната. Към момента в едвам 28 общини има конфигурирани вятърни мощности. От друга страна, фотоволтаичните централи надалеч не са толкоз претенциозни, поради че задоволително огромни елементи от страната получават нужното количество слънчева светлина, с цел да има смисъл от работата им. В общо 254 от 265 общини има конфигурирани фотоволтаични централи, а в цели 129 общини те съставляват 100% от целия разполагаем възобновим потенциал.