Силите на чудотворните икони
Темата за вълшебните изцеления участва в християнството още от самото му начало. Вярва се, че със мощна молитва можем да намерим решение на проблемите и паниките си.
Хиляди вярващи настояват, че упованието в Бога прави чудеса. Векове наред хората търсят излекуване в божите храмове.
Историята на чудотворната икона „ Пресвета Богородица Достойно есть “ стартира през X в., когато за пръв път пред облика на Божията майка е изпято песнопение, което и до през днешния ден се извършва в целия православен свят.
Според преданията историята стартира от килията на двама монаси в Света гора. Единият от монасите отпътувал на бдение в столицата Карея и оставил ученика си с иконата. През нощта при послушника пристигнал чужд калугер, който запял с благ глас към иконата:
„ Достойно е в действителност да те облажваме, Богородице! Присноблажена и пренепорочна майка на нашия Бог! “.
При тези думи иконата засияла с озарителна светлина.
Според хрониките килията, в която е станало чудото, била населявана от българи.
Ликът на божията майка вдъхва сили на болните и посредством иконата „ Св. Богородица “ от Бачково.
Легендите описват, че иконата „ Св. Богородица “ е една от 20-те икони, за които Дева Мария персонално е театралничила. В манастира в Бачково иконата е донесена от странстващите монаси Окрамир и Атанасий.
Миряните, които се прекланят пред нея, имат вяра че чудотворната икона ще помогне на всеки, която я допре.
Чудотворната икона на „ Св. Николай Мирликийски “ е облик, за който се има вяра, че лекува физически болежки и душевни разстройства.
Преданието споделя по какъв начин Св. Николай избавил един обеднял човек и трите му дъщери, само че поради тази жертва изгубил всичките си пари.
В подмяна на това Бог го възнаграждава като 3 следващи нощи му изпраща 3 кесии със жълтици. За това Св. Николай се приема за настойник на парите. Иконата се намира в софийски храм от 30 януари 1944 г.
Изцеленията в християнството не се дават самоцелно. Те идват с цел да укрепят вярата на човек и да облагородят неговата душа, тъй като се счита, че само душата остава след гибелта.
