Бизнесът извива ръцете на правителствата чрез СЕТА
Темата за съглашението СЕТА сред Европейски Съюз и Канада не беше доста наранена в България. Към този миг българското държавно управление по никакъв метод не е изследвало резултатите от съглашението, не е направен отчет, нямаше и добър обществен спор. Това съобщи Ивайло Попов - член на Управителния съвет на Екологично съдружие " За Земята ", в хода на конференция в Българска телеграфна агенция, озаглавена " Търговското съглашение СЕТА: съществени опасности против малко изгоди ". На конференцията беше показан нов отчет за икономическата неплатежоспособност и публичните закани, които произтичат от съглашението СЕТА.
Повече от година след подписването на комерсиалното съглашение сред Европейския съюз и Канада единствено 8 страни от Европейски Съюз са го утвърдили. Сред страните членки на съюза не се вижда необикновен възторг, за което има основателни аргументи, установи отчета.
Попов беше безапелационен, че чак след подписването на съглашението на равнище Европейски Съюз и влизането му в действие, е направен първият разбор на СЕТА. Този разбор е направен не от държавното управление, а от Икономическия и обществен съвет (ИСС).
По думите на Попов с цел да мине отчетът, той е бил мощно орязан, а безспорни обстоятелства от публично и икономическо значение са останали отвън обсега му. " В същото време доста хора считат, че тематиката за СЕТА е затворена, тъй като е призната на равнище Европейски Съюз. Всъщност ратификацията, която би трябвало да се гласоподава в Народно събрание, е извънредно значима ", изясни още Попов.
Според Попов основните опасности за обществото произтичат от арбитражните механизми, които СЕТА планува. Тези арбитражни механизми няма да влязат в действие, до момента в който страните членки на ратифицират съглашението, а клаузите са " меко казано противоречиви ".
" Има недостиг на информация в публичното пространство, поради което направихме този отчет. Рисковете не са малко във връзка с обществени въпроси и екологични процеси ", добави още Попов.
Темата разяснява и Ваня Григорова - консултант на президента на КТ " Подкрепа " и ръководител на съдружие " Солидарна България ". Тя посочи, че актуалният отчет се базира освен на мненията в разбора на ИСС, само че и на констатациите в отчета на министър-председателя на Франция, който подчертава върху въздействието на съглашението върху обществената сфера, храните и екологичните стандарти.
Икономическата част на съглашението - СЕТА е комерсиално съглашение, само че има резултати, които се разгръщат надалеч отвън търговията и стопанската система, по тази причина е всеобхватно икономическо и комерсиално съглашение. СЕТА е съглашението, което ще се употребява като модел за идващите съглашения на Европейски Съюз с други трети страни, разясни Григорова.
По-голяма бистрота за отбрана на вложенията
Тя проучва и комерсиалните връзки сред България и Канада през последните 20 години на база на изводи на Българската организация за вложения. Според статистиката Канада се подрежда на 43-то място като сътрудник на България по размер на комерсиалните потоци. За последните 20 години канадските вложения у нас възлизат на едвам 61 млн. евро. " За България Канада стопански е невидима. Ние просто не съществуваме едни за други и каквото и съглашение да се случи, стопански това няма да се усети у нас ", безапелационна е Григорова.
По думите ѝ СЕТА е живо съглашение - в него заляга механизъм за регулаторни съдействие. Според текстовете ще се изградят няколко комитета, които ще спомагат за хармонизирането на законодателствата сред Европейски Съюз и Канада, с цел да може гладко да се развива стопанската система. " Нормално е да се търси продължаващо съдействие, само че има и рискове - не всички страни членки ще имат представители в комитетите. В тях ще има представители на корпорации, учени и цивилен среди. Учените и гражданските среди не ни тормозят. Бизнесът, от друга позиция - лобитата на бизнеса ще си намерят път към законодателството, преди тези ограничения да се разисквани с жителите ", уточни Григорова.
Друг объркващ миг е механизмът за решение на разногласия сред страна и вложител. " Тези каузи непрестанно се усилват. По принцип в случай че една страна бъде привикана пред трибунал от частен вложител, който е решил, че смяната на законите визира отрицателно икономическото развиване на бизнеса му, то страната даже да се отбрани съответно, би трябвало да изплати разноските по делото. Понякога им клаузи, които се пробват да пренасочат разноските от такива каузи към ищеца, само че тези клаузи са извънредно дребни. Акцентирам тук, тъй като съгласно разбор междинната цена на делата е сред 8-10 млн. $ на дело като има и случаи за 120 млн. за дело. Това не са пренебрежими разноски и би трябвало да се има поради като се включват такива клаузи, както е в СЕТА ", добави Григорова.
Стана ясно, че против България са заведени общо 8 такива каузи, като последните 7 са заведени през последните 7 години. Последното дело е от 14 февруари 2018 година. " Това демонстрира по какъв начин задграничните вложители (а от време на време и български бизнес, изведен от страната, с цел да може да съди България - б. р.) са разбрали, че това е механизъм за извиване на ръце на държавни управления, с цел да не си помислят те да вършат законови промени, които биха се отразили на бизнеса. "
Григорова даде и образец с договорите на американските централи у нас. По думите възможното преустановяване на договорите с централите може да се окаже пагубно за страната ни. " Има тъжба до Европейска комисия от 2014 година. Колкото и да питаме Европейска комисия за решение по този въпрос, отговор няма. " Наскоро станало ясно, че от Европейска комисия още мислят по въпроса. " Защо не може да си позволим да прекратим тези контракти? - тъй като не ни осъдят на наднационален съд ", отсече Григорова.
Тя даде образец и със " Софийска вода " и събраните 75 000 подписи от столичани за преразглеждането на концесията и организирането на референдум за прекратяването на контракта. " Следствен отдел към окръжна прокуратура обаче отхвърли да организира референдум с претекста, че в случай че ние проведем референдум и той реши, че би трябвало да се приключи договорът със " Софийска вода ", то глобата от наднационален арбитраж може да стигне до 1 милиарда лева "
" Ето това е директният резултат от споразуменията за споразумяване на разногласия сред страни и вложители, които се плануват и в СЕТА ", изясни още Григорова и добави, че тези клаузи не залягат като част от контракти сред Канада и Съединени американски щати, тъй като сред страните имало доверие. " Между Европейски Съюз и Канада няма доверие като търговски сътрудници, макар че ни твърдят непрестанно в противоположното. "
Според Григорова СЕТА не планува и ограничения за опазването на околната среда. " Защо Канада не е усърдна в опазването на околната среда? - 90% от петрола, който се добива в страната, е от петролни пясъци, а при извличането на петрола се отделят до 40% повече парни газове ", натърти още Григорова.
Според изводите от отчета има 3 вероятни сюжета:
Първият сюжет - ратифицираме СЕТА, както е в този момент. Това е най-лошият сюжети съгласно анализаторите.
Вторият сюжет - ратифицираме СЕТА, само че с някакви промени и ограничения, част от които са записани в мнението на ИСС. Това е по-лек вид от първия.
Третият сюжет - България да откаже да ратифицира СЕТА и да стартира договаряния за всички обществени, стопански и трудови аспекти, които произтичат от съглашението. Според анализаторите това е най-хубавият сюжети за България и страните членки на Европейски Съюз. /money.bg
Повече от година след подписването на комерсиалното съглашение сред Европейския съюз и Канада единствено 8 страни от Европейски Съюз са го утвърдили. Сред страните членки на съюза не се вижда необикновен възторг, за което има основателни аргументи, установи отчета.
Попов беше безапелационен, че чак след подписването на съглашението на равнище Европейски Съюз и влизането му в действие, е направен първият разбор на СЕТА. Този разбор е направен не от държавното управление, а от Икономическия и обществен съвет (ИСС).
По думите на Попов с цел да мине отчетът, той е бил мощно орязан, а безспорни обстоятелства от публично и икономическо значение са останали отвън обсега му. " В същото време доста хора считат, че тематиката за СЕТА е затворена, тъй като е призната на равнище Европейски Съюз. Всъщност ратификацията, която би трябвало да се гласоподава в Народно събрание, е извънредно значима ", изясни още Попов.
Според Попов основните опасности за обществото произтичат от арбитражните механизми, които СЕТА планува. Тези арбитражни механизми няма да влязат в действие, до момента в който страните членки на ратифицират съглашението, а клаузите са " меко казано противоречиви ".
" Има недостиг на информация в публичното пространство, поради което направихме този отчет. Рисковете не са малко във връзка с обществени въпроси и екологични процеси ", добави още Попов.
Темата разяснява и Ваня Григорова - консултант на президента на КТ " Подкрепа " и ръководител на съдружие " Солидарна България ". Тя посочи, че актуалният отчет се базира освен на мненията в разбора на ИСС, само че и на констатациите в отчета на министър-председателя на Франция, който подчертава върху въздействието на съглашението върху обществената сфера, храните и екологичните стандарти.
Икономическата част на съглашението - СЕТА е комерсиално съглашение, само че има резултати, които се разгръщат надалеч отвън търговията и стопанската система, по тази причина е всеобхватно икономическо и комерсиално съглашение. СЕТА е съглашението, което ще се употребява като модел за идващите съглашения на Европейски Съюз с други трети страни, разясни Григорова.
По-голяма бистрота за отбрана на вложенията
Тя проучва и комерсиалните връзки сред България и Канада през последните 20 години на база на изводи на Българската организация за вложения. Според статистиката Канада се подрежда на 43-то място като сътрудник на България по размер на комерсиалните потоци. За последните 20 години канадските вложения у нас възлизат на едвам 61 млн. евро. " За България Канада стопански е невидима. Ние просто не съществуваме едни за други и каквото и съглашение да се случи, стопански това няма да се усети у нас ", безапелационна е Григорова.
По думите ѝ СЕТА е живо съглашение - в него заляга механизъм за регулаторни съдействие. Според текстовете ще се изградят няколко комитета, които ще спомагат за хармонизирането на законодателствата сред Европейски Съюз и Канада, с цел да може гладко да се развива стопанската система. " Нормално е да се търси продължаващо съдействие, само че има и рискове - не всички страни членки ще имат представители в комитетите. В тях ще има представители на корпорации, учени и цивилен среди. Учените и гражданските среди не ни тормозят. Бизнесът, от друга позиция - лобитата на бизнеса ще си намерят път към законодателството, преди тези ограничения да се разисквани с жителите ", уточни Григорова.
Друг объркващ миг е механизмът за решение на разногласия сред страна и вложител. " Тези каузи непрестанно се усилват. По принцип в случай че една страна бъде привикана пред трибунал от частен вложител, който е решил, че смяната на законите визира отрицателно икономическото развиване на бизнеса му, то страната даже да се отбрани съответно, би трябвало да изплати разноските по делото. Понякога им клаузи, които се пробват да пренасочат разноските от такива каузи към ищеца, само че тези клаузи са извънредно дребни. Акцентирам тук, тъй като съгласно разбор междинната цена на делата е сред 8-10 млн. $ на дело като има и случаи за 120 млн. за дело. Това не са пренебрежими разноски и би трябвало да се има поради като се включват такива клаузи, както е в СЕТА ", добави Григорова.
Стана ясно, че против България са заведени общо 8 такива каузи, като последните 7 са заведени през последните 7 години. Последното дело е от 14 февруари 2018 година. " Това демонстрира по какъв начин задграничните вложители (а от време на време и български бизнес, изведен от страната, с цел да може да съди България - б. р.) са разбрали, че това е механизъм за извиване на ръце на държавни управления, с цел да не си помислят те да вършат законови промени, които биха се отразили на бизнеса. "
Григорова даде и образец с договорите на американските централи у нас. По думите възможното преустановяване на договорите с централите може да се окаже пагубно за страната ни. " Има тъжба до Европейска комисия от 2014 година. Колкото и да питаме Европейска комисия за решение по този въпрос, отговор няма. " Наскоро станало ясно, че от Европейска комисия още мислят по въпроса. " Защо не може да си позволим да прекратим тези контракти? - тъй като не ни осъдят на наднационален съд ", отсече Григорова.
Тя даде образец и със " Софийска вода " и събраните 75 000 подписи от столичани за преразглеждането на концесията и организирането на референдум за прекратяването на контракта. " Следствен отдел към окръжна прокуратура обаче отхвърли да организира референдум с претекста, че в случай че ние проведем референдум и той реши, че би трябвало да се приключи договорът със " Софийска вода ", то глобата от наднационален арбитраж може да стигне до 1 милиарда лева "
" Ето това е директният резултат от споразуменията за споразумяване на разногласия сред страни и вложители, които се плануват и в СЕТА ", изясни още Григорова и добави, че тези клаузи не залягат като част от контракти сред Канада и Съединени американски щати, тъй като сред страните имало доверие. " Между Европейски Съюз и Канада няма доверие като търговски сътрудници, макар че ни твърдят непрестанно в противоположното. "
Според Григорова СЕТА не планува и ограничения за опазването на околната среда. " Защо Канада не е усърдна в опазването на околната среда? - 90% от петрола, който се добива в страната, е от петролни пясъци, а при извличането на петрола се отделят до 40% повече парни газове ", натърти още Григорова.
Според изводите от отчета има 3 вероятни сюжета:
Първият сюжет - ратифицираме СЕТА, както е в този момент. Това е най-лошият сюжети съгласно анализаторите.
Вторият сюжет - ратифицираме СЕТА, само че с някакви промени и ограничения, част от които са записани в мнението на ИСС. Това е по-лек вид от първия.
Третият сюжет - България да откаже да ратифицира СЕТА и да стартира договаряния за всички обществени, стопански и трудови аспекти, които произтичат от съглашението. Според анализаторите това е най-хубавият сюжети за България и страните членки на Европейски Съюз. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ