Проф. Ана Кочева пред ФАКТИ: Българите в Северна Македония не са малцинство, а държавнотворна общност
Темата за присъединението на Северна Македония към Европейски Съюз е необятно дебатирана у нас и провокира горещи диспути. В момента в Народното събрание би трябвало се прегледа тъй наречените „ френско предложение “. Какво е то и какъв брой е положително за България… По тематиката приказваме с проф. Ана Кочева от кръг „ За Македония “, в който влизат още проф. Николай Овчаров, проф. доктор Пламен Павлов и други Ето какво показа тя пред ФАКТИ.
- Проф. Кочева, Франция се намеси съществено в връзките сред България и Северна Македония. Как гледате на въпросното „ френско предложение “ като условия, с цел да пуснем съседите стартират договаряния за участие в Европейски Съюз?
- Това е лебедовата ария на френското председателство и с изключение на поръчките, че е значимо за Западните Балкани да поемат по пътя на предприсъединителните договаряния, сигурно има и предпочитание имиджово Франция да се окичи с едно сходно положително решение. След дългия застой на този развой, наблягам не по българска виновност и без значение от внушенията за това, президентът Макрон евентуално чисто по човешки се блазни от един бравурен край. И като изключим всички тези екстраполитически претекстове, с които може да се спекулира, по-важният въпрос е каква е съдържателната страна на въпросното предложение. Въпросното френско предложение в действителност е ревизираният план на общата позиция на Европейски Съюз, готова от председателството, като измененията спрямо документа от 5 ноември 2020 година тук са маркирани с ошрифтяване. Аз го преглеждам като добра база за бъдещо решение за началото на европреговори с РСМ, само че с ангажимента, че то би трябвало да бъде детайлизирано, надграждано и най-много дейно обезпечено. Една от публицистичните добавки, която е доста значима, само че би трябвало да се уточни безусловно, е абзацът за това, че особено внимание би трябвало да се отдаде на отбраната и недискриминационното отнасяне на жителите, които принадлежат към малцинствата или общностите. За да се подсигурява необратимостта на напредъка в тези области и цялостното и дейно използване, напредъкът ще продължи да се следи от близко от Комисията, която ще рапортува постоянно за това на Съвета, се споделя в документа. Всъщност тъкмо тук текстът би трябвало да се уточни в допълнение, що се отнася до българските жители в РСМ, които не са малцинство, а държавнотворна общественост. Редно би било да се подчертае, че малцинствени проблеми сред двете страни няма, както няма и реципрочни малцинства – нито българско в РСМ, нито македонско в Р България. Става дума за една част от българския народ, която по силата на избрани исторически условия е останала да живее в друга страна. По-нататък в т. 11 се появява текст, обвързван с формалната норма в РСМ, която ние публично не преглеждаме като език, а като вид на българския. Разумно е да се означи българската позиция, което е планувано и ми се коства подходящо да се подчертава върху спазването на одобрената процедура за „ формалните езици на двете страни – според конституциите… “. С тази дефиниция бяха подписани двустранни съглашения, тя беше вградена и в Договора от 2017 година
- Франция може ли да бъде поръчител за осъществяването на по този начин описаните отговорности, които би трябвало да се поемат?
- Ето това е въпросът и аз не бих се заела с съответен отговор. Все отново самият президент Макрон ще е подобен още четири години. После? Въобще гаранциите от страна на Великите сили във връзка с Балканите в никакъв случай не са били безапелационен императив и за жалост практиката го е показвала нееднократно до момента. Ще се веселя, в случай че на тази процедура се сложи край. Факт е обаче, че точно когато България показва твърдо, почтено аргументирано и поредно държание, се оказа, че изискванията ѝ могат да се възприемат съответно и партньорски. Затова би било целесъобразно да се работи за реализиране на съответни периоди и ясна пътна карта, в това число и с написани благоприятни условия за наказания, в случай че такива се наложат.
- Вписването на българите като държавотворен народ в Конституцията на Северна Македония изисква 2/3 болшинство в Народното събрание в Скопие. Постижимо ли това? След като се случи това ли би трябвало да стартират договарянията, или може да си позволим да кажем „ да “ и да чакаме това да стане...
- Това условие към този момент идва и от страна на Европейски Съюз, точно посредством така наречен „ френско предложение “. В Скопие би трябвало да се съобразят с този факт. Добре помня думите на министъра на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи, че има воля за вписването на българите в Конституцията. Тогава той добави, че без значение от това не може да го обещае, тъй като нямало нужното болшинство в Народното събрание. Значи ръководещите в РСМ би трябвало да положат изпитание да се снабдят с това болшинство, да потърсят за подпомагане албанските партии и да извървят своята част от пътя. В Двустранния протокол категорично са посочени дейностите, които следва да бъдат подхванати преди първата Междуправителствена конференция на Европейски Съюз и Република Северна Македония и тъкмо там е посочено, че Правителството в Скопие поема ангажимент, че преди осъществяване на Първата междуправителствена конференция ще завърши съответните процедури и ще включи в своята Конституция тези нейни жители, които живеят на територията на страната и са част от българския народ, и ще хармонизира своето използвано законодателство, тъй че то да отразява направените промени в Конституцията.
- Промяната на учебниците по история и изчистването на езика на омразата не звучат ли като декларативни пожелания?
- В Протокола е заложено, отново преди първата Междуправителствена конференция, че Правителството на Република Северна Македония ще даде на Република България копия на всички методически инструкции, учебници, образователни пособия и други съответстващи образователни материали в просветителната стратегия на Република Северна Македония в сходство с чл.12 от Програмата сред държавното управление на Република България и държавното управление на Република Северна Македония за съдействие в региона на образованието и науката. Но, защото споделих, че е добре Протоколът да се доизпипа, нищо не пречи в него да има съответни периоди, например задължението за използване в учебниците на постигнатите исторически взаимни отстъпки да стане в период от 2 години.
- В предлагането на Франция се приказва и за период от 2 години, през които би трябвало да се изпълнят избрани неща. Това наподобява много разтеглено във времето?
- Ние загубихме много скъпо историческо време, ще повторя още веднъж - не по наша виновност, тъй че две години не са чак толкоз дълъг период. Въпросът е в последна сметка да се изпълнят условията и то по този начин, че да не се постанова да се връщаме непрекъснато към едни и същи обстоятелства и условия, които поставят кол в колелото. Но преговорният развой не е лимитиран във времето, той ще завърши, когато изискванията бъдат изпълнени, а не както в миналото са изпълнявали петилетки за три години.
- Президентът Румен Радев и водачът на ГЕРБ Бойко Борисов в рядко единодушие споделят „ да “ на предлагането на Франция, тъй като било в най-голяма степан защитавало нашия интерес?
- От позиция на обстоятелството, че получихме най-накрая предложение, което от дълго време трябваше да има, аз виждам позитивно на единомислието. Не са единствено те хората, които го приветстват. Мисля, че ветрилото тук е необятно. Но не трябва да стопираме дотук, дано се доработи Протокола, тъй че след това да не си блъскаме още веднъж главите. Изчистването на детайлите през днешния ден, ще снеме напрежението на следващия ден. И още нещо – документите са на масата, дано да забележим в Скопие какъв брой огромна е готовността и какъв брой е откровено желанието. Говоря за политическия хайлайф, несъмнено, тъй като той дава разнопосочни сигнали. Темата за еврочленството не трябва да излъчва нещо друго от единодушие на всички политически сили там. Приказките за това, че с приемането на тези документи РСМ щяла да стане българска и да се посегне на идентичността им, са чудовищни нелепости, които не мога да си обясня по какъв начин се раждат в нечии глави. Към актуалното съществуване на младата страна, на самоопределението в нея, на езиковата норма от страна на Р България няма никакви искания и обструкции. Настояваме да престанат фалшификациите и операциите на историята, на историята на езика и на документалните обстоятелства и да се положат старания за превъзмогване на езика на омразата. Той звучеше щедро преди дни от устата на водача на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски.
- Кабинетът падна, а Народното събрание би трябвало да се произнесе. Ще има ли време, или тематиката комфортно ще бъде пропусната?
- Днес не виждам изключително придвижване по тематиката и изпитвам опасения, че тематиката РСМ още веднъж ще се трансформира в пленник на политически пристрастености и сметки, вместо към нея да се подходи консолидирано и в интерес на българския интерес, който е и европейски, а и северномакедонски, тъй като естествените жители в РСМ желаят да живеят в естествена страна. У нас замирисва от ден на ден на избори, а това не е добър знак за рационални решения.
- Какво губи България, в случай че каже „ да “ в този момент при тези условия?
- Това, че България през днешния ден би споделила „ да “, изобщо не значи, че РСМ ще стане член на Европейски Съюз на следващия ден, процесът е дълъг и ние добре го знаем. Документите са добра база, върху тях може да се работи рационално и стратегически. И би трябвало единение по тази тематика. Обществото задоволително доста се дели по всевъзможни въпроси, хайде един път да си стиснем ръцете и да покажем, че сме интелигентна нация с визия.
- И фактът, че Франция се явява посредник, не отслабва ли нашия интерес, тъй като за следващ път друга страна ни оказва помощ. А спогодбата не идва от двустранни диалози. В подобен случай Северна Македония с право ще каже, че Европа ни е натиснала и ще го разгласят за техен триумф?
- Истината е, че със Скопие мъчно се беседва. Мисля, че всеки, който е водил договаряния, го знае и го е опитвал на личен тил. Проектът на общата позиция на Европейски Съюз по този начин или другояче се приготвя от председателството, т.е. от Франция. А що се отнася до двустранния протокол, той е плод от сделките на Съвместната Междуправителствена комисия, основана на основа на член 12 от Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред Република България и Република Северна Македония. Така че нашето присъединяване и това на РСМ не се изключват, в противен случай значими са. Европа несъмнено ни е натискала, както казвате вие, само че в последна сметка огромна част от българските условия са налице в документа.
- Вече видяхме и каква е северномакедонската реакция. Премиерът Ковачевски сподели, че предлагането на Франция е недопустимо за страната му…
- Да, видяхме тази реакция и тя не ни изненадва изключително. Премиерът Ковачевски се базира на така наречен " червени линии ", включващи езика и идентичността и още веднъж спекулира с тях, тъй като, както към този момент неведнъж показах, никой не оспорва днешното им съществуване. Сам по себе си " езикът " не е предмет на контракти. Виждаме до каква степен стигна този спор точно заради метода, по който се " ражда " този език във Вардарска Македония. Бедите идват поради политическото му зачатие и в този момент няма никакъв смисъл да задълбаваме и той да продължава да бъде предмет на политически контракти. Оставете го на езиковедите. Що се отнася до идентичността, актуалната не е обект на разногласия. Многократно сме заявявали, че през днешния ден нямаме искания към себеизявата, на който и да е жител на РСМ. Но да се сменя идентичността на хората, които в исторически проект също по този начин ясно са се самоопределили като българи във Вардарска Македония и са го написали са нееднократно, наподобява на нов възродителен развой със задна дата и е потъпкване на право.
- Проф. Кочева, Франция се намеси съществено в връзките сред България и Северна Македония. Как гледате на въпросното „ френско предложение “ като условия, с цел да пуснем съседите стартират договаряния за участие в Европейски Съюз?
- Това е лебедовата ария на френското председателство и с изключение на поръчките, че е значимо за Западните Балкани да поемат по пътя на предприсъединителните договаряния, сигурно има и предпочитание имиджово Франция да се окичи с едно сходно положително решение. След дългия застой на този развой, наблягам не по българска виновност и без значение от внушенията за това, президентът Макрон евентуално чисто по човешки се блазни от един бравурен край. И като изключим всички тези екстраполитически претекстове, с които може да се спекулира, по-важният въпрос е каква е съдържателната страна на въпросното предложение. Въпросното френско предложение в действителност е ревизираният план на общата позиция на Европейски Съюз, готова от председателството, като измененията спрямо документа от 5 ноември 2020 година тук са маркирани с ошрифтяване. Аз го преглеждам като добра база за бъдещо решение за началото на европреговори с РСМ, само че с ангажимента, че то би трябвало да бъде детайлизирано, надграждано и най-много дейно обезпечено. Една от публицистичните добавки, която е доста значима, само че би трябвало да се уточни безусловно, е абзацът за това, че особено внимание би трябвало да се отдаде на отбраната и недискриминационното отнасяне на жителите, които принадлежат към малцинствата или общностите. За да се подсигурява необратимостта на напредъка в тези области и цялостното и дейно използване, напредъкът ще продължи да се следи от близко от Комисията, която ще рапортува постоянно за това на Съвета, се споделя в документа. Всъщност тъкмо тук текстът би трябвало да се уточни в допълнение, що се отнася до българските жители в РСМ, които не са малцинство, а държавнотворна общественост. Редно би било да се подчертае, че малцинствени проблеми сред двете страни няма, както няма и реципрочни малцинства – нито българско в РСМ, нито македонско в Р България. Става дума за една част от българския народ, която по силата на избрани исторически условия е останала да живее в друга страна. По-нататък в т. 11 се появява текст, обвързван с формалната норма в РСМ, която ние публично не преглеждаме като език, а като вид на българския. Разумно е да се означи българската позиция, което е планувано и ми се коства подходящо да се подчертава върху спазването на одобрената процедура за „ формалните езици на двете страни – според конституциите… “. С тази дефиниция бяха подписани двустранни съглашения, тя беше вградена и в Договора от 2017 година
- Франция може ли да бъде поръчител за осъществяването на по този начин описаните отговорности, които би трябвало да се поемат?
- Ето това е въпросът и аз не бих се заела с съответен отговор. Все отново самият президент Макрон ще е подобен още четири години. После? Въобще гаранциите от страна на Великите сили във връзка с Балканите в никакъв случай не са били безапелационен императив и за жалост практиката го е показвала нееднократно до момента. Ще се веселя, в случай че на тази процедура се сложи край. Факт е обаче, че точно когато България показва твърдо, почтено аргументирано и поредно държание, се оказа, че изискванията ѝ могат да се възприемат съответно и партньорски. Затова би било целесъобразно да се работи за реализиране на съответни периоди и ясна пътна карта, в това число и с написани благоприятни условия за наказания, в случай че такива се наложат.
- Вписването на българите като държавотворен народ в Конституцията на Северна Македония изисква 2/3 болшинство в Народното събрание в Скопие. Постижимо ли това? След като се случи това ли би трябвало да стартират договарянията, или може да си позволим да кажем „ да “ и да чакаме това да стане...
- Това условие към този момент идва и от страна на Европейски Съюз, точно посредством така наречен „ френско предложение “. В Скопие би трябвало да се съобразят с този факт. Добре помня думите на министъра на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи, че има воля за вписването на българите в Конституцията. Тогава той добави, че без значение от това не може да го обещае, тъй като нямало нужното болшинство в Народното събрание. Значи ръководещите в РСМ би трябвало да положат изпитание да се снабдят с това болшинство, да потърсят за подпомагане албанските партии и да извървят своята част от пътя. В Двустранния протокол категорично са посочени дейностите, които следва да бъдат подхванати преди първата Междуправителствена конференция на Европейски Съюз и Република Северна Македония и тъкмо там е посочено, че Правителството в Скопие поема ангажимент, че преди осъществяване на Първата междуправителствена конференция ще завърши съответните процедури и ще включи в своята Конституция тези нейни жители, които живеят на територията на страната и са част от българския народ, и ще хармонизира своето използвано законодателство, тъй че то да отразява направените промени в Конституцията.
- Промяната на учебниците по история и изчистването на езика на омразата не звучат ли като декларативни пожелания?
- В Протокола е заложено, отново преди първата Междуправителствена конференция, че Правителството на Република Северна Македония ще даде на Република България копия на всички методически инструкции, учебници, образователни пособия и други съответстващи образователни материали в просветителната стратегия на Република Северна Македония в сходство с чл.12 от Програмата сред държавното управление на Република България и държавното управление на Република Северна Македония за съдействие в региона на образованието и науката. Но, защото споделих, че е добре Протоколът да се доизпипа, нищо не пречи в него да има съответни периоди, например задължението за използване в учебниците на постигнатите исторически взаимни отстъпки да стане в период от 2 години.
- В предлагането на Франция се приказва и за период от 2 години, през които би трябвало да се изпълнят избрани неща. Това наподобява много разтеглено във времето?
- Ние загубихме много скъпо историческо време, ще повторя още веднъж - не по наша виновност, тъй че две години не са чак толкоз дълъг период. Въпросът е в последна сметка да се изпълнят условията и то по този начин, че да не се постанова да се връщаме непрекъснато към едни и същи обстоятелства и условия, които поставят кол в колелото. Но преговорният развой не е лимитиран във времето, той ще завърши, когато изискванията бъдат изпълнени, а не както в миналото са изпълнявали петилетки за три години.
- Президентът Румен Радев и водачът на ГЕРБ Бойко Борисов в рядко единодушие споделят „ да “ на предлагането на Франция, тъй като било в най-голяма степан защитавало нашия интерес?
- От позиция на обстоятелството, че получихме най-накрая предложение, което от дълго време трябваше да има, аз виждам позитивно на единомислието. Не са единствено те хората, които го приветстват. Мисля, че ветрилото тук е необятно. Но не трябва да стопираме дотук, дано се доработи Протокола, тъй че след това да не си блъскаме още веднъж главите. Изчистването на детайлите през днешния ден, ще снеме напрежението на следващия ден. И още нещо – документите са на масата, дано да забележим в Скопие какъв брой огромна е готовността и какъв брой е откровено желанието. Говоря за политическия хайлайф, несъмнено, тъй като той дава разнопосочни сигнали. Темата за еврочленството не трябва да излъчва нещо друго от единодушие на всички политически сили там. Приказките за това, че с приемането на тези документи РСМ щяла да стане българска и да се посегне на идентичността им, са чудовищни нелепости, които не мога да си обясня по какъв начин се раждат в нечии глави. Към актуалното съществуване на младата страна, на самоопределението в нея, на езиковата норма от страна на Р България няма никакви искания и обструкции. Настояваме да престанат фалшификациите и операциите на историята, на историята на езика и на документалните обстоятелства и да се положат старания за превъзмогване на езика на омразата. Той звучеше щедро преди дни от устата на водача на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски.
- Кабинетът падна, а Народното събрание би трябвало да се произнесе. Ще има ли време, или тематиката комфортно ще бъде пропусната?
- Днес не виждам изключително придвижване по тематиката и изпитвам опасения, че тематиката РСМ още веднъж ще се трансформира в пленник на политически пристрастености и сметки, вместо към нея да се подходи консолидирано и в интерес на българския интерес, който е и европейски, а и северномакедонски, тъй като естествените жители в РСМ желаят да живеят в естествена страна. У нас замирисва от ден на ден на избори, а това не е добър знак за рационални решения.
- Какво губи България, в случай че каже „ да “ в този момент при тези условия?
- Това, че България през днешния ден би споделила „ да “, изобщо не значи, че РСМ ще стане член на Европейски Съюз на следващия ден, процесът е дълъг и ние добре го знаем. Документите са добра база, върху тях може да се работи рационално и стратегически. И би трябвало единение по тази тематика. Обществото задоволително доста се дели по всевъзможни въпроси, хайде един път да си стиснем ръцете и да покажем, че сме интелигентна нация с визия.
- И фактът, че Франция се явява посредник, не отслабва ли нашия интерес, тъй като за следващ път друга страна ни оказва помощ. А спогодбата не идва от двустранни диалози. В подобен случай Северна Македония с право ще каже, че Европа ни е натиснала и ще го разгласят за техен триумф?
- Истината е, че със Скопие мъчно се беседва. Мисля, че всеки, който е водил договаряния, го знае и го е опитвал на личен тил. Проектът на общата позиция на Европейски Съюз по този начин или другояче се приготвя от председателството, т.е. от Франция. А що се отнася до двустранния протокол, той е плод от сделките на Съвместната Междуправителствена комисия, основана на основа на член 12 от Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред Република България и Република Северна Македония. Така че нашето присъединяване и това на РСМ не се изключват, в противен случай значими са. Европа несъмнено ни е натискала, както казвате вие, само че в последна сметка огромна част от българските условия са налице в документа.
- Вече видяхме и каква е северномакедонската реакция. Премиерът Ковачевски сподели, че предлагането на Франция е недопустимо за страната му…
- Да, видяхме тази реакция и тя не ни изненадва изключително. Премиерът Ковачевски се базира на така наречен " червени линии ", включващи езика и идентичността и още веднъж спекулира с тях, тъй като, както към този момент неведнъж показах, никой не оспорва днешното им съществуване. Сам по себе си " езикът " не е предмет на контракти. Виждаме до каква степен стигна този спор точно заради метода, по който се " ражда " този език във Вардарска Македония. Бедите идват поради политическото му зачатие и в този момент няма никакъв смисъл да задълбаваме и той да продължава да бъде предмет на политически контракти. Оставете го на езиковедите. Що се отнася до идентичността, актуалната не е обект на разногласия. Многократно сме заявявали, че през днешния ден нямаме искания към себеизявата, на който и да е жител на РСМ. Но да се сменя идентичността на хората, които в исторически проект също по този начин ясно са се самоопределили като българи във Вардарска Македония и са го написали са нееднократно, наподобява на нов възродителен развой със задна дата и е потъпкване на право.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ