Просвещението
Темата за изкуственият разсъдък и съзнанието в машините са написани доста фантастични книги, както и са основани не по-малко филми. Сложността на въпроса е, че нито изкуственият разсъдък, нито съзнанието имат общоприети дефиниции.
Какво в действителност е съзнанието?
Както всички ние знаем, съзнанието е зародило в процеса на еволюция. Но какви физиологични механизми има, и по какъв начин се мери вярно, към момента на никой не му е изцяло ясно.
Думата “съзнание “, сходно на доста преднаучни термини, има доста разнообразни смисли. В клиничната медицина постоянно то се употребява за оценка на бдителността и будността на човек („ пациентът не е бил в схващане “). Разбирането на мозъчните механизми на бдителността е значима задача за разбирането на процесите на сън, упойка, кома или вегетативно положение. Но когато се запитаме дали изкуственият разсъдък може да има схващане, тогава ние по-скоро се интересуваме не от здравното значение, а от позиция на логиката на психиката.
Съзнанието може да се преглежда като субективно отражение на процесите на обработка на информацията в мозъка.
Смята се, че съзнанието отразява два разнообразни типа обработка:
Изборът на информация за обезпечаване на световен достъп до нея за целия организъм;Самоконтрол (мониторинг) на изчисленията.Какво съставлява световният достъп? Ето един елементарен образец:
Представете си, че обект попада в полето на нашето внимание. Например в автомобил светва лампичката за ниско равнище на горивото. Защо можем да го „ разчетем “, а самата машина не може? Поради съществуването на нашето схващане този обект (по-точно неговото ментално представяне) става наличен за целият ни организъм. Можем да го забележим, да го запомним, да му влияем, даже можем да приказваме за него. Тогава съзнанието може да се преглежда като лъч на прожектор, който осветява избрани обекти и ни задава посоката на придвижване.
В този смисъл съзнанието в действителност е синоним на вниманието (въпреки че би трябвало да се означи, че вниманието може да бъде и неумишлено, неволно). Този развой разрешава консолидираното на доста други процеси, които се случват неумишлено, с цел да даде на тялото обединен курс за по-нататъшни дейности. Всъщност посредством съзнанието става допустимо целенасоченото държание.
Какво е самоконтрол?
Друго значение на думата схващане е отражение. Когнитивната система е в положение да управлява личната си работа и да получава информация за себе си. Хората знаят доста за себе си, в това число информацията, която е толкоз разнообразна.
Този развой подхожда на това, което нормално се назовава интроспекция или това, което психолозите назовават метапознание – дарба за схващане и потребление на вътрешните репрезентации на личните познания и качества. На интуитивно равнище съзнанието е способността да се даде доклад за вътрешното психическо прекарване, т.е. един тип вътрешно огледало.
Тези процеси са самостоятелни, т.е. световният достъп може да се случи без самоконтрол и противоположното. Също по този начин доста процеси протичат без тяхното присъединяване въобще, тогава те се назовават несъзнателни или несъзнавани.
Алън Тюринг и Джон декор Нойман, създателите на актуалната компютърна просвета, показали, че машините в последна сметка ще могат да имитират всички благоприятни условия на човешкия мозък, в това число и съзнанието.
В същото време Алън Тюринг предположил и се оказал прав, че една немислеща и несъзнателна машина ще може да прави комплицирана обработка на информацията. Това важи и за хората. Kогнитивната просвета удостоверила, че комплицираните калкулации като различаване на лица и диалект или преценка по време на шахматна игра се случват неумишлено в мозъка ни.
Днес всички модерни системи за изкуствен интелект, въпреки и впечатляващи със своите триумфи, които могат да надминат човешките качества, към момента не имат схващане.
Тук е значимо да се означи, че двата разказани нагоре процеса не са общоприети в науката като единствените вероятни дефиниции на съзнанието. Всъщност логиката на психиката на съзнанието е може би една от най-сложните и спорни области в когнитивните науки.
Как може изкуственият разсъдък да бъде талантлив със схващане?
Тъй като не разбираме изцяло, какво е схващане и по какъв начин тъкмо се обезпечава то от мозъка ни, на този въпрос не може да се отговори еднопосочно. Възможно е обаче да се очертаят посоките, в които можем да получим умишлен изкуствен интелект.
1. Най-простата концепция е да копирате правилата на човешкия мозък. Един образец е изкуствена невронна мрежа. Започва като мрежа от “неврони “, свързани между тях посредством входове и изходи, като не знае безусловно нищо – съвсем като мозъка на бебе. Начинът, по който то „ учи “ е, че се пробва да извърши задача – да речем, различаване на ръкописен текст – и изначало работи случайно. След това то получава противоположна връзка под формата на верния отговор.
Връзките сред невроните, довели до верния отговор, се ускоряват, а връзките с неверния са отслабени. След доста опити и противоположна връзка, невронната мрежа ще образува верните невронни пътища и системата ще се научи да взема решение вярно този проблем.
2. Вторият, по-радикален метод е копие на целия мозък. Учените вземат същински човешки мозък, изследват неговите невронни връзки с разнообразни способи, с цел да ги възпроизведат на компютър под формата на стратегия. Ако този способ в миналото бъде сполучлив, ще имаме компютър, кадърен на всичко, на което мозъкът е кадърен – той просто би трябвало да учи и събира информация.
Колко надалеч сме от постигането на емулация на целия човешки мозък? Досега учените и разработчиците са съумели да моделират мозъка на плосък червей, който се състоял единствено от 302 неврона. Този план се наричал “OpenWorm ”. За да ви дадем визия, какъв брой още би трябвало да преодолеете по този път, не забравяйте, че човешкият мозък се състои от 86 милиарда неврони, свързани с трилиони синапси.
3. Последният способ е най-лесният, само че евентуално и най-страшният. Предлага се да се сътвори машина, чиито две съществени умения ще бъдат проучване на изкуствения разсъдък и внасяне на промени в самия код, което ще ѝ разреши освен да учи, само че и да усъвършенства личната си архитектура. Ще научим компютрите да бъдат „ компютърни учени “, с цел да могат сами да стартират да създават логаритми. Може би това е най-вероятният метод да получите съзнателна машина в близко бъдеще.
Има ли образци за този метод в този момент? Тясно обвързвана идея е автоматизираното машинно образование (AutoML), което се ползва сполучливо от огромните корпорации като Гугъл. Идеята е, че процесът за машинно образование е автоматизиран. Самите машини избират най-оптималните логаритми за съответна задача.
Оказва се, че с цел да имаш схващане, не е наложително да имаш мозък?
Може ли съзнанието да възникне вследствие на други комбинации и взаимоотношения на детайли, които не са в човешкото тяло? Ако третираме съзнанието като функционалност на биологичния мозък, тогава в тази концепция няма нищо свръхестествено. Достатъчно е да създадете комплицирана изкуствена система и да я поставите в много комплицирана среда, която оптимално симулира действителния свят, вследствие на което може да възникне схващане.
Да се върнем към образеца с лампата за равнището на горивото. Човек вижда, че е време да зареди колата с гориво, до момента в който самата кола „ не осъзнава “ това, макар че е напълнена със комплицирано съоръжение. Индикаторът мига, само че всички други системи на автомобила не знаят за това. Автомобилът ще има схващане, в случай че всички процеси са взаимосвързани, а колата ще има показване за себе си с информация за своите благоприятни условия и техните ограничавания.
Учените интензивно работят върху основаването на изкуствен интелект със схващане.
Изкуственият разсъдък, сходно на съзнанието, няма общоприета формулировка. Например, изкуственият разсъдък е процесът на образование на машините да учат, работят и мислят като хората. Целта на всичко това е да размени рутинните функционалности, които човек извършва, да разшири и ускори опциите му. Изкуственият разсъдък може да се раздели на два типа:
Слаб AI се отнася до система, която е в положение да взема решение проблеми, които са използвани в тясна област. Примери за такива системи са автоматизираните езикови преводачи, безпилотните транспортни средства, както и интелигентните търсачки. Такива системи могат да извършват задания (понякога даже по-добре от човек), само че не могат да научат нищо ново. Например, добре познатият логаритъм на IBM, който победил Гари Каспаров на шах, въпреки и сигурно впечатляващ, към този момент не може да прави нищо друго с изключение на да играе шах.
Силният AI може да извършва доста по- самостоятелни и несвързани задания. Той е в положение да се научи да извършва нови задания и да взема решение нови проблеми. Това се случва посредством проучването на нови тактики. Предполага се също, че той е кадърен да „ мисли “, да има „ разум “ – тъкмо както в научнофантастичните филми и даже повече.
Тъй като към момента не можем да дефинираме толкоз комплицирани понятия като „ разум “, „ мислене “ и схващане, нямаме ясни критерии за възникването на такава система. Има обаче разнообразни хрумвания по какъв начин да тестваме системата, тъй че да я назовем рационална. Пример за този метод е добре познатият тест на Тюринг.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
