Разглобяването на модела ББР
Служебният стопански министър Кирил Петков започва стремително с тематиката за страната банка и по какъв начин едвам осем компании са получили близо 1 милиарда лева заеми. Зад половината от тях прозира Делян Пеевски, като множеството са раздадени след 2017 година когато банката е управлявана от Стоян Мавродиев. Има риск мегакредитите да не се върнат и данъкоплатците да изгубят милиони.
" Има едно хубаво нещо в ББР - до момента в който продължава да отпуска сходни заеми, нас не ни натискат за такива. " Така преди близо две години полушеговито реагира банкер в неофициален диалог след следващия подозрителен огромен заем на държавната банка.
В думите му обаче има и доста горчива истина - както за затягащата се хватка към едрия бизнес и каналите за напън при " Борисов 3 ", по този начин и за използването на Българската банка за развиване в последните години. Тя с нейния квазипубличен запас стана великодушен кей за клиенти и планове, които на практика никоя частна банка нямаше предпочитание да поеме. При това с все по-крупни суми и с все по-отявлен политически тил. Докато не стигнахме до настоящия миг, в който служебният стопански министър Кирил Петков установи съвсем 1 милиарда лева експозиция към осемте й най-големи частни клиента. Като зад множеството от тях прозират ползите на досегашния народен представител от Движение за права и свободи Делян Пеевски или на предприемачи от " обръчите от компании " на партията на Доган.
Това е фрапираща централизация. Сумата съставлява към четвърт от активите и над половината от непосредствено отпуснатите от ББР фирмени заеми, които по последни данни са 1.84 милиарда лева А най-малко за някои от почетната осморка, макар уверенията на ББР, че всичко е законово изрядно, няма и никаква изясненост дали са задоволително съответно обезпечени и по какъв начин биха могли да бъдат обслужвани. Сега очевидно като един от топ целите на служебния кабинет изкристализира осветяването на модела на несвойствена (зло)употреба на ресурса на банката и слагането на някаква основа за разграждането му. Последното обаче освен това завещание от подписани контракти няма по какъв начин да е елементарно, бързо и безболезнено.
Изгубена в задачата си
По принцип концепцията да се основават държавни насърчителни банки е те да са с някакъв съответен фокус и да запълват ниша, която частните търговски банки по някаква причина не могат или не желаят да покриват. Това са да вземем за пример области, в които има прекомерно огромен риск или пък се търси някакъв специфичен непазарен резултат, който мъчно генерира директна възвращаемост за погашение на заемите - в обществената, просветителната, екологичната сфера и така нататък А назад, в случай че страната влезе непосредствено в конкуренция с частните банки, тя внася редица опасности - да изтласка частния капитал, да фаворизира съответни близки до властта предприемачи и да отглежда корупция.
ББР е учредена преди повече от 20 години имено с такава специфична задача - да подкрепя дребни и междинни предприятия. За това има известна логичност - след финансовата рецесия в страната несъмнено банките са заети да се оправят със личните си проблеми и не са склонни да финансират рискови прохождащи започващи бизнеси, които нямат изобилни активи за поръчителство.
Капитал - брой 20
В първите си години, тогава под името Насърчителна банка, тя е дребна институция и работи навръх подобен принцип - посредством медиатори (отпуска линии на другите банки за МСП заеми) или с директно кредитиране, само че със характерен фокус към МСП.
С порастването й посредством инжекции на капитал от бюджета обаче апетитите към нейния запас предстоящо се ускоряват. Срещу това, той да се канализира в големи заеми отвън написаните цели, в устава й има разнообразни буфери. Например ограничаване оптималната й експозиция да е до 10% от личния капитал (при 25% по принцип за банките), възбрана да се кредитират свързани с политици лица и така нататък Те обаче поетапно стартират да се заобикалят, нарушават или напълно непосредствено са изключени.
И по този начин ББР стартира последователно да се трансформира и все по-голяма част от ресурса й да се насочва към огромни единични заеми. Своеобразното начало на този развой може да се датира към 2014 година, когато редица компании, свързвани с Делян Пеевски се рефинасират там към колапса на КТБ. Но несъмнено в интервала след 2017 година, когато банката е управлявана от Стоян Мавродиев, се доближава разцвет и на практика всички експозиции по над 100 млн. лева са образувани тогава.
" Има едно хубаво нещо в ББР - до момента в който продължава да отпуска сходни заеми, нас не ни натискат за такива. " Така преди близо две години полушеговито реагира банкер в неофициален диалог след следващия подозрителен огромен заем на държавната банка.
В думите му обаче има и доста горчива истина - както за затягащата се хватка към едрия бизнес и каналите за напън при " Борисов 3 ", по този начин и за използването на Българската банка за развиване в последните години. Тя с нейния квазипубличен запас стана великодушен кей за клиенти и планове, които на практика никоя частна банка нямаше предпочитание да поеме. При това с все по-крупни суми и с все по-отявлен политически тил. Докато не стигнахме до настоящия миг, в който служебният стопански министър Кирил Петков установи съвсем 1 милиарда лева експозиция към осемте й най-големи частни клиента. Като зад множеството от тях прозират ползите на досегашния народен представител от Движение за права и свободи Делян Пеевски или на предприемачи от " обръчите от компании " на партията на Доган.
Това е фрапираща централизация. Сумата съставлява към четвърт от активите и над половината от непосредствено отпуснатите от ББР фирмени заеми, които по последни данни са 1.84 милиарда лева А най-малко за някои от почетната осморка, макар уверенията на ББР, че всичко е законово изрядно, няма и никаква изясненост дали са задоволително съответно обезпечени и по какъв начин биха могли да бъдат обслужвани. Сега очевидно като един от топ целите на служебния кабинет изкристализира осветяването на модела на несвойствена (зло)употреба на ресурса на банката и слагането на някаква основа за разграждането му. Последното обаче освен това завещание от подписани контракти няма по какъв начин да е елементарно, бързо и безболезнено.
Изгубена в задачата си
По принцип концепцията да се основават държавни насърчителни банки е те да са с някакъв съответен фокус и да запълват ниша, която частните търговски банки по някаква причина не могат или не желаят да покриват. Това са да вземем за пример области, в които има прекомерно огромен риск или пък се търси някакъв специфичен непазарен резултат, който мъчно генерира директна възвращаемост за погашение на заемите - в обществената, просветителната, екологичната сфера и така нататък А назад, в случай че страната влезе непосредствено в конкуренция с частните банки, тя внася редица опасности - да изтласка частния капитал, да фаворизира съответни близки до властта предприемачи и да отглежда корупция.
ББР е учредена преди повече от 20 години имено с такава специфична задача - да подкрепя дребни и междинни предприятия. За това има известна логичност - след финансовата рецесия в страната несъмнено банките са заети да се оправят със личните си проблеми и не са склонни да финансират рискови прохождащи започващи бизнеси, които нямат изобилни активи за поръчителство.
Капитал - брой 20
В първите си години, тогава под името Насърчителна банка, тя е дребна институция и работи навръх подобен принцип - посредством медиатори (отпуска линии на другите банки за МСП заеми) или с директно кредитиране, само че със характерен фокус към МСП.
С порастването й посредством инжекции на капитал от бюджета обаче апетитите към нейния запас предстоящо се ускоряват. Срещу това, той да се канализира в големи заеми отвън написаните цели, в устава й има разнообразни буфери. Например ограничаване оптималната й експозиция да е до 10% от личния капитал (при 25% по принцип за банките), възбрана да се кредитират свързани с политици лица и така нататък Те обаче поетапно стартират да се заобикалят, нарушават или напълно непосредствено са изключени.
И по този начин ББР стартира последователно да се трансформира и все по-голяма част от ресурса й да се насочва към огромни единични заеми. Своеобразното начало на този развой може да се датира към 2014 година, когато редица компании, свързвани с Делян Пеевски се рефинасират там към колапса на КТБ. Но несъмнено в интервала след 2017 година, когато банката е управлявана от Стоян Мавродиев, се доближава разцвет и на практика всички експозиции по над 100 млн. лева са образувани тогава.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ