Проф. Бобева: Прехвърлянето на ресурси от частните към държавните пенсионни фондове е рисков подход |
Текстовете в законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за обществено обезпечаване са незадоволителни за превъзмогване интензивно насърчаваното от държавните органи прекачване на средства от универсални фондове към Национален осигурителен институт. Това е мнението на проф. доктор Даниела Бобева, някогашен вицепремиер и учител във Висше учебно заведение по обезпечаване и финанси.
Частните пенсионни фондове държат в края на октомври над 2 милиарда лв. от издадения от страната дълг на вътрешния и интернационалните пазари, показва тя и назовава „ бюджетарски метод ", прехвърлянето им към държавните фондове. Сред опасенията на проф. Бобева е и това, че препоръчаните промени могат да доведат до разширяване на ролята на страната.
Ето и цялостното експертно мнение на проф. доктор Даниела Бобева по отношение на процедурата по Обществено разискване на план на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за обществено обезпечаване:
Предложеният законопроект е един от дребното, които нямат връзка с признати наставления и регламенти в европейското законодателство. Той съставлява национална самодейност, която несъмнено основава по-благоприятни условия за лицата, които следва да се пенсионират. Надявам се, че неотложността и значимостта му ще увеличи вероятността да бъде осъществена законодателна смяна през идващите месеци. Промените в КСО регламентират нови административни действия на пенсионноосигурителните сдружения, свързани с регулация на етапа на погашение и те ще имат позитивен резултат върху тяхната известност и ще засилят доверието в тях.
Въвеждането като законов текст на обвързване за пенсионноосигурителните сдружения при подаване на заявление за пенсиониране да срещат лицата, обезпечени във фонд за в допълнение наложително пенсионно обезпечаване с техните права и с правата на наследниците, основава сигурност, че това ще се случва, макар че и до момента практиката на пенсионните сдружения е да дават подробна информация на своите клиенти.
Независимо от позитивните стъпки и като се вземат поради целенасочените офанзиви против частната пенсионна система през последните две-три години, би трябвало да изкажа известни опасения, че около препоръчаните промени, в хода на разискването може да се промъкнат нови оферти за ограничение на тяхната активност и разширение на ролята на страната. Бих предложила Оценката на въздействието да е по-детайлна и съдържателна, с цел да даде задоволително причини на Законодателя да не допусне това. Също по този начин, имам известни подозрения за това, дали актуалните текстове ще са задоволителни, с цел да се преодолее интензивно насърчаваното от държавните органи прекачване на средства от универсални фондове към Национален осигурителен институт.
Ето за какво, главната ми рецензия към законопроекта е за неговата непълнота. Частните пенсионни фондове с изключение на обществената им функционалност – да обезпечат добър стандарт на живот на пенсионираните, имат и значима икономическа и финансова функционалност, която се пренебрегва в последно време. Те са значима част от една естествена пазарна стопанска система – те имат фундаментално значение както за развиването на действителния бранш (акумулираният запас се влага в акции, облигации и други финансови инструменти), по този начин и за самата фискална политика.
Частните пенсионни фондове държат в края на октомври над 2 милиарда лв. от издадения от страната дълг на вътрешния и интернационалните пазари. „ Бюджетарският “ метод да се трансферират техните запаси към държавните фондове, слага в риск устойчивостта на обществените финанси и положителното фискално ръководство.
Проф. доктор Даниела Бобева е учител по финанси във ВУЗФ. Работи в банковия и финансов бранш повече от 20 години, като 11 години е шеф на Европейската и интернационална дирекция в Българска народна банка. Участва в Комитета по финансовите услуги към Европейската комисия, където се създават европейските регулации и политики в тази област. Била е различен член и на Икономическия и финансов комитет към Съвета ЕКОФИН, в който се координира макроикономическата политика на Европейски Съюз. Работи по привеждането на българското законодателство в сходство с европейските правни актове във финансовия бранш и подготовката на българската правна рамка, като е началник и член на работните групи в следните области: финансови условия, потребителски и ипотечен заем, платежни услуги, гарантиране на депозити и други, като част от цялостната промяна на финансовия бранш в Европейски Съюз. Ръководи планове на Българска народна банка за въвеждане на европейските правила и положителни практики в банковата система на Египет, Черна гора, Сърбия, Албания, Македония. Банковата й кариера включва и позицията на Първи вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развиване при нейното основаване от 1998 до 2001 година Заема следните държавни позиции: ръководител на организацията за задгранични вложения (1995-1996), министър на търговията и външноикономическото съдействие (1997), и заместител министър-председател по икономическото развиване (2013-2014). Преподава по дисциплините интернационална стопанска система, финансови пазари и принадлежности, ръководство на риска, интернационалните финансови институции и политики. От 7 години води курс по европейски пазар на финансови услуги в УНСС – Катедра „ Финанси “, а от началото на 2018 година започва самодейност за въвеждане на дисциплината персонални финанси в шест университета в страната на основата на нейния учебник по персонални финанси.
Частните пенсионни фондове държат в края на октомври над 2 милиарда лв. от издадения от страната дълг на вътрешния и интернационалните пазари, показва тя и назовава „ бюджетарски метод ", прехвърлянето им към държавните фондове. Сред опасенията на проф. Бобева е и това, че препоръчаните промени могат да доведат до разширяване на ролята на страната.
Ето и цялостното експертно мнение на проф. доктор Даниела Бобева по отношение на процедурата по Обществено разискване на план на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за обществено обезпечаване:
Предложеният законопроект е един от дребното, които нямат връзка с признати наставления и регламенти в европейското законодателство. Той съставлява национална самодейност, която несъмнено основава по-благоприятни условия за лицата, които следва да се пенсионират. Надявам се, че неотложността и значимостта му ще увеличи вероятността да бъде осъществена законодателна смяна през идващите месеци. Промените в КСО регламентират нови административни действия на пенсионноосигурителните сдружения, свързани с регулация на етапа на погашение и те ще имат позитивен резултат върху тяхната известност и ще засилят доверието в тях.
Въвеждането като законов текст на обвързване за пенсионноосигурителните сдружения при подаване на заявление за пенсиониране да срещат лицата, обезпечени във фонд за в допълнение наложително пенсионно обезпечаване с техните права и с правата на наследниците, основава сигурност, че това ще се случва, макар че и до момента практиката на пенсионните сдружения е да дават подробна информация на своите клиенти.
Независимо от позитивните стъпки и като се вземат поради целенасочените офанзиви против частната пенсионна система през последните две-три години, би трябвало да изкажа известни опасения, че около препоръчаните промени, в хода на разискването може да се промъкнат нови оферти за ограничение на тяхната активност и разширение на ролята на страната. Бих предложила Оценката на въздействието да е по-детайлна и съдържателна, с цел да даде задоволително причини на Законодателя да не допусне това. Също по този начин, имам известни подозрения за това, дали актуалните текстове ще са задоволителни, с цел да се преодолее интензивно насърчаваното от държавните органи прекачване на средства от универсални фондове към Национален осигурителен институт.
Ето за какво, главната ми рецензия към законопроекта е за неговата непълнота. Частните пенсионни фондове с изключение на обществената им функционалност – да обезпечат добър стандарт на живот на пенсионираните, имат и значима икономическа и финансова функционалност, която се пренебрегва в последно време. Те са значима част от една естествена пазарна стопанска система – те имат фундаментално значение както за развиването на действителния бранш (акумулираният запас се влага в акции, облигации и други финансови инструменти), по този начин и за самата фискална политика.
Частните пенсионни фондове държат в края на октомври над 2 милиарда лв. от издадения от страната дълг на вътрешния и интернационалните пазари. „ Бюджетарският “ метод да се трансферират техните запаси към държавните фондове, слага в риск устойчивостта на обществените финанси и положителното фискално ръководство.
Проф. доктор Даниела Бобева е учител по финанси във ВУЗФ. Работи в банковия и финансов бранш повече от 20 години, като 11 години е шеф на Европейската и интернационална дирекция в Българска народна банка. Участва в Комитета по финансовите услуги към Европейската комисия, където се създават европейските регулации и политики в тази област. Била е различен член и на Икономическия и финансов комитет към Съвета ЕКОФИН, в който се координира макроикономическата политика на Европейски Съюз. Работи по привеждането на българското законодателство в сходство с европейските правни актове във финансовия бранш и подготовката на българската правна рамка, като е началник и член на работните групи в следните области: финансови условия, потребителски и ипотечен заем, платежни услуги, гарантиране на депозити и други, като част от цялостната промяна на финансовия бранш в Европейски Съюз. Ръководи планове на Българска народна банка за въвеждане на европейските правила и положителни практики в банковата система на Египет, Черна гора, Сърбия, Албания, Македония. Банковата й кариера включва и позицията на Първи вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развиване при нейното основаване от 1998 до 2001 година Заема следните държавни позиции: ръководител на организацията за задгранични вложения (1995-1996), министър на търговията и външноикономическото съдействие (1997), и заместител министър-председател по икономическото развиване (2013-2014). Преподава по дисциплините интернационална стопанска система, финансови пазари и принадлежности, ръководство на риска, интернационалните финансови институции и политики. От 7 години води курс по европейски пазар на финансови услуги в УНСС – Катедра „ Финанси “, а от началото на 2018 година започва самодейност за въвеждане на дисциплината персонални финанси в шест университета в страната на основата на нейния учебник по персонални финанси.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ