Какво искат каталунците?
Текстът е препечатан от блога на Йовко Ламбрев с позволението на създателя.
Оригиналният текст можете да видите тук:
Част I
Част II
Този текст няма по какъв начин да е къс, тъй като се постанова да ви разходя из историята на Иберийския полуостров и да обърна внимание на няколко основни обстоятелството, които ние, българите, или не сме учили в учебно заведение, или те са били упоменати незадълбочено, доколкото нямат отношение към нашата история, само че имат тежест и значение за днешната обстановка в Каталуния. За мен простичкият отговор какво желаят каталунците е в действителност пъклен явен, само че за жалост чувстителността на актуалния човек към непоколебимите правила, към които е построено общството ни, е прекомерно притъпена и тези елементарни и кардинални отговори все не са ни задоволителни. Иначе казано някъде в последните абзаци на втората част на този текст ще споделя тези сякаш, явни неща, които проумяваме толкоз мъчно.
Пиша този текст, тъй като у нас (включително в сякаш реномирани издания) се разгласява нормално единствено част от истината и най-вече тази на Кралство Испания. Това ненапълно е обяснимо – за българите Испания е една от посоките, които въплъщават Европа. Достатъчно българи приказват испански и наблюдават испански медии, само че каталунският у нас е екзотика и информация за другата позиция стига или посредством преразкази от испански медии, или другоезични такива. И тук е част от казуса – каталунската позиция рядко доближава през националните испански медии в чист тип, а каталунските медии, които излизат на британски, испански или различен език, са с прекомерно скромна аудитория, с цел да бъдат видяни.
Затова все по-често попадам на обезпокоени познати, които се питат “Какво тъкмо се случва? ” и “Какво толкоз желаят каталунците? ”.
На 1 октомври следва референдум за самостоятелност, който Испания твърди, че е противозаконен. Само че това не е тъкмо по този начин. Референдумът беше легализиран посредством комплициран развой от закони и процедури през последната година и половина от Парламента на Автономната област Каталуния. Това, което е дискусионно, е дали целият този развой и новоприетият закон за този референдум са ОК – и тъй като той беше признат безусловно преди дни, Конституционният съд на Испания го суспендира за неопределен срок, до момента в който успее да си обясни обстановката (или най-малко това е формалната теза). И това е спор за адвокати.
Оттук следват няколко казуса – референдумът е към този момент плануван (и не е противозаконен, а единствено суспендиран). Тезата, че е противозаконен, е обичана на испанските медии и на премиера на Испания, Мариано Рахой, който си я повтаря от години и при предходните опити за референдуми. Всички останали я папагалстват. По-големият проблем е, че Конституционният съд на Испания в последно време суспендира съвсем всичко, което излиза от Каталуния, в това число суспендиран е главният закон на автономията от 2010 (по-точно поправките в него, нищо че те са гласувани както от Каталунския парламент, по този начин и от Испанския). Но за това малко по-късно…
Каша има. Тя е огромна, само че се изяснява простичко… Нека преди този момент обаче се разходим из историята на тази част на света.
Ако не си падате по историята и не държите да сте наясно с крайъгълните моменти в предишното на Каталуния, можете да отскочите напряко към съвремието и втората част.
Графство Барселона
На Иберийския полуостров след VII-VIII век, след последователното отбиване на маврите стартират да се появяват голям брой кралства и графства. Във времето те са се обединявали (предимно след женитби сред техните владетели), враждували са, влизали са в разнообразни конфигурации под нечия корона, а някои са били по едно и също време и част от някакво обединяване, само че и са запазвали някаква самостоятелност.
Историята на каталунците е обвързвана най-вече с графство Барселона и Арагонската корона. Графството в най-близка степен дава отговор на днешната територия на самостоятелната област Каталуния. За времеви репер на появяването му се смята 801 година (или началото на 9 век), което го прави една от най-старите частички от пъзела, които сглобяват днешна Испания. Само едно друго кралство е по-старо – Астурия – с едвам към 80 години.
IХ – XI век
Отблъсквайки маврите (по това време днешната територия на Испания е била ислямска), Карл Велики (същият, който през днешния ден считаме за основател на френската и немската монархии и надали не предшественик на Европа) се снабдява с Барселона през 801 година, а малко по-късно – и с Тарагона и Валенсия. Около столетие по-късно (през Х век) графовете на Барселона към този момент са самостоятелни и наследствени владетели и посредством голям брой бракове между тях са съумели да причислят множеството каталунски графства и да разширят съществено въздействието си в района.
ХII век
Най-старото намерено историческо документално споменаване на каталунци (в смисъл на етнос) и Каталуния (като географско обозначение) е в документ, за който се смята, че е написан сред 1117 и 1125 година.
През второто столетие на века Арагонската кралица се дами за рубрика на Барселона и по този начин техният наследник наследява както графство Барселона, по този начин и Кралство Арагон, и отсега нататък историята на каталунците е обвързвана с така наречен след този миг обединяване Корона Арагон, което с изключение на Арагон и Барселона, до ХVIII век ще включва и кралствата Валенсия и Майорка. Езиците, които са се говорели тогава там, са арагонски, каталунски и латински.
Днес най-вероятно бихме определили държавното устройство на формированието Арагонска корона като конфедерация, а последователно то се трансформира в нещо като средиземноморска империя, поради че мореплаването е главен бизнес и военна мощност.
Междувременно сред ХII и ХVIII век Кастилската корона ще сплоти кралствата Астурия, Галисия, Леон и Кастилия.
ХIII век
Каталуния развива комплицирана институционална и политическа система за систематизиране на властта сред краля и ползите на съсловията. През 1283 година в Каталуния законодателната власт минава в нещо като прототип на парламент (наричат го Corts Catalanes или Cort General de Catalunya) и работи в Барселона до ХVIII век, когато Каталуния губи автономията си.
Този орган действително твори законодателството (разписват го като Constitucions catalanes), по което се ръководят Кралство Арагон и Графство Барселона. Обърнете внимание, че всичко това е единствено няколко десетилетия след Магна харта.
Първообразът на държавно управление пък се назовава Consell de Cent, което значи нещо като Съветът на стоте, тъй като толкоз са били членовете му. Постепенно обаче този съвет губи тази роля, като му остава единствено ролята да избира членовете на общинското ръководство на Барселона.
ХIV век
През 1359 година се появява последваща надстройка на политическата система в Каталуния, обусловена от нуждата да се събират и разпределят налозите. Наричат я нещо като непрекъснато посланичество или Diputació del General или Generalitat и към нея с времето се измества политическата власт. Днес по този начин се назовава локалното държавно управление на самостоятелната област Каталуния.
За да не пресилвам с всичко това, ще спра до тук, само че в случай че ви е забавно, потърсете за Reial Audiència i Reial Consell de Catalunya, Conferència dels Tres Comuns, Junta de Braços, Tribunal de Contrafaccions и ще ви падне шапката, когато откриете зад тези институции първообразите на това, което през днешния ден бихме нарекли Върховен съд, да кажем съвещателни органи за координиране на дейностите на другите управляващи и даже нещо като прототип на съд за гарантиране на самостоятелни и цивилен права. Забележително институционално строителство и то през ХIII-ХVIII век!
Разказвам всичко това не за друго, а тъй като една от пъклен известните офанзиви по това имат ли или не съображение каталунците да настояват, че са имали лична страна, е нещо като “Абе, мани ги тея, били са там в миналото едно племе пирати-разбойници! ”…
ХV век
Кастилската корона и Арагонската корона се сплотяват след брак сред престолонаследника на Арагон и кралицата на Кастилия. Короната на Арагон през това време е в своя пик на господство като владее огромни елементи от днешна източна Испания, южна Франция, Балеарските острови, Сицилия, Корсика, Сардиния, Малта, Южна Италия и елементи от Гърция (дори за малко и Атина). Столицата по това време дори е била в Неапол, тъй като Сарагоса (днешната столица на област Арагон) е прекомерно настрана от центъра на владенията на тази средиземноморска “империя ”.
Междувременно е написан (на каталунски) Consolat de mar, който съставлява един от най-старите опити за определяне на юридическа рамка за морско и комерсиално право. Във Валенсия (която е част от Короната на Арагон) е отпечатана първата книга на Иберийския полустров.
ХVI век
Арагон и Кастилия причисляват и кралство Навара (останало без значение до 1513 г.) и това се смята за началото на кралство Испания. Моля, обърнете внимание – едвам тук в нашата сага на сцената се появи Испания, уважаеми фенове и скъпи радиослушатели!
През ХVI и ХVII век Испания е една от най-могъщите страни в света, само че още в средата на ХVI век стартира да зрее рецесия, обвързвана с проблемите на роднинските бракове, тъй като първите владетели на към момента новото кралство Испания са Хабсбургите, които се женят предмно за свои братовчеди и племенници, с цел да остава благосъстоянието във семейството. Така незабавно след царуването на Карлос I (известен още и като Карл V) и синът му Филип (или Фелипе II) стартират няколко години на неустойчивост с изключение на в религиозно-политически подтекст, само че и за това кой да наследи короната, тъй като първородният наследник на Фелипе II е с психологични отклонения и е отхвърлен от власт (после и убит). Цели 4 други негови деца умират още като дребни. Следващият му наследник е чак от четвъртата му жена и е толкоз отстъпчив и неугледен по темперамент, че придворните го трансформират в играчка на операциите между тях. Неговият правоприемник е същата покруса и действително властта е в ръцете на доближен нему граф. И по този начин стигаме до Карлос II, който е толкоз зле ментално и физически, че мисли постепенно, върви мъчно и е трябвало да бъде привързван с колани към трона, с цел да може въобще да стои изправен без да падне (неговият татко е на 56 години при раждането му, а майка му е с 30 години по-малка и е племенница на татко му). Въпреки че официално се дами два пъти (едната му брачна половинка е внучка на Луи XIII, а другата е негова австрийска братовчедка), Карлос II не може да има наследници и след неговата гибел няма кой да наследи кралството.
Така стигаме до основен крайъгълен камък – войната за испанското завещание – и е значимо да уточним, че то включва с изключение на Испания, колониите ѝ в Америка и Филипините, също и Южна Италия, Сицилия, Сардиния, Милано и част от днешна Белгия (тогава наричана Южна Нидерландия) дружно с малко от Северна Африка. Очевидно мераците са били отявлено нескромни.
Следва на стр. 2
Страница на публикацията: 01020304
Оригиналният текст можете да видите тук:
Част I
Част II
Този текст няма по какъв начин да е къс, тъй като се постанова да ви разходя из историята на Иберийския полуостров и да обърна внимание на няколко основни обстоятелството, които ние, българите, или не сме учили в учебно заведение, или те са били упоменати незадълбочено, доколкото нямат отношение към нашата история, само че имат тежест и значение за днешната обстановка в Каталуния. За мен простичкият отговор какво желаят каталунците е в действителност пъклен явен, само че за жалост чувстителността на актуалния човек към непоколебимите правила, към които е построено общството ни, е прекомерно притъпена и тези елементарни и кардинални отговори все не са ни задоволителни. Иначе казано някъде в последните абзаци на втората част на този текст ще споделя тези сякаш, явни неща, които проумяваме толкоз мъчно.
Пиша този текст, тъй като у нас (включително в сякаш реномирани издания) се разгласява нормално единствено част от истината и най-вече тази на Кралство Испания. Това ненапълно е обяснимо – за българите Испания е една от посоките, които въплъщават Европа. Достатъчно българи приказват испански и наблюдават испански медии, само че каталунският у нас е екзотика и информация за другата позиция стига или посредством преразкази от испански медии, или другоезични такива. И тук е част от казуса – каталунската позиция рядко доближава през националните испански медии в чист тип, а каталунските медии, които излизат на британски, испански или различен език, са с прекомерно скромна аудитория, с цел да бъдат видяни.
Затова все по-често попадам на обезпокоени познати, които се питат “Какво тъкмо се случва? ” и “Какво толкоз желаят каталунците? ”.
На 1 октомври следва референдум за самостоятелност, който Испания твърди, че е противозаконен. Само че това не е тъкмо по този начин. Референдумът беше легализиран посредством комплициран развой от закони и процедури през последната година и половина от Парламента на Автономната област Каталуния. Това, което е дискусионно, е дали целият този развой и новоприетият закон за този референдум са ОК – и тъй като той беше признат безусловно преди дни, Конституционният съд на Испания го суспендира за неопределен срок, до момента в който успее да си обясни обстановката (или най-малко това е формалната теза). И това е спор за адвокати.
Оттук следват няколко казуса – референдумът е към този момент плануван (и не е противозаконен, а единствено суспендиран). Тезата, че е противозаконен, е обичана на испанските медии и на премиера на Испания, Мариано Рахой, който си я повтаря от години и при предходните опити за референдуми. Всички останали я папагалстват. По-големият проблем е, че Конституционният съд на Испания в последно време суспендира съвсем всичко, което излиза от Каталуния, в това число суспендиран е главният закон на автономията от 2010 (по-точно поправките в него, нищо че те са гласувани както от Каталунския парламент, по този начин и от Испанския). Но за това малко по-късно…
Каша има. Тя е огромна, само че се изяснява простичко… Нека преди този момент обаче се разходим из историята на тази част на света.
Ако не си падате по историята и не държите да сте наясно с крайъгълните моменти в предишното на Каталуния, можете да отскочите напряко към съвремието и втората част.
Графство Барселона
На Иберийския полуостров след VII-VIII век, след последователното отбиване на маврите стартират да се появяват голям брой кралства и графства. Във времето те са се обединявали (предимно след женитби сред техните владетели), враждували са, влизали са в разнообразни конфигурации под нечия корона, а някои са били по едно и също време и част от някакво обединяване, само че и са запазвали някаква самостоятелност.
Историята на каталунците е обвързвана най-вече с графство Барселона и Арагонската корона. Графството в най-близка степен дава отговор на днешната територия на самостоятелната област Каталуния. За времеви репер на появяването му се смята 801 година (или началото на 9 век), което го прави една от най-старите частички от пъзела, които сглобяват днешна Испания. Само едно друго кралство е по-старо – Астурия – с едвам към 80 години.
IХ – XI век
Отблъсквайки маврите (по това време днешната територия на Испания е била ислямска), Карл Велики (същият, който през днешния ден считаме за основател на френската и немската монархии и надали не предшественик на Европа) се снабдява с Барселона през 801 година, а малко по-късно – и с Тарагона и Валенсия. Около столетие по-късно (през Х век) графовете на Барселона към този момент са самостоятелни и наследствени владетели и посредством голям брой бракове между тях са съумели да причислят множеството каталунски графства и да разширят съществено въздействието си в района.
ХII век
Най-старото намерено историческо документално споменаване на каталунци (в смисъл на етнос) и Каталуния (като географско обозначение) е в документ, за който се смята, че е написан сред 1117 и 1125 година.
През второто столетие на века Арагонската кралица се дами за рубрика на Барселона и по този начин техният наследник наследява както графство Барселона, по този начин и Кралство Арагон, и отсега нататък историята на каталунците е обвързвана с така наречен след този миг обединяване Корона Арагон, което с изключение на Арагон и Барселона, до ХVIII век ще включва и кралствата Валенсия и Майорка. Езиците, които са се говорели тогава там, са арагонски, каталунски и латински.
Днес най-вероятно бихме определили държавното устройство на формированието Арагонска корона като конфедерация, а последователно то се трансформира в нещо като средиземноморска империя, поради че мореплаването е главен бизнес и военна мощност.
Междувременно сред ХII и ХVIII век Кастилската корона ще сплоти кралствата Астурия, Галисия, Леон и Кастилия.
ХIII век
Каталуния развива комплицирана институционална и политическа система за систематизиране на властта сред краля и ползите на съсловията. През 1283 година в Каталуния законодателната власт минава в нещо като прототип на парламент (наричат го Corts Catalanes или Cort General de Catalunya) и работи в Барселона до ХVIII век, когато Каталуния губи автономията си.
Този орган действително твори законодателството (разписват го като Constitucions catalanes), по което се ръководят Кралство Арагон и Графство Барселона. Обърнете внимание, че всичко това е единствено няколко десетилетия след Магна харта.
Първообразът на държавно управление пък се назовава Consell de Cent, което значи нещо като Съветът на стоте, тъй като толкоз са били членовете му. Постепенно обаче този съвет губи тази роля, като му остава единствено ролята да избира членовете на общинското ръководство на Барселона.
ХIV век
През 1359 година се появява последваща надстройка на политическата система в Каталуния, обусловена от нуждата да се събират и разпределят налозите. Наричат я нещо като непрекъснато посланичество или Diputació del General или Generalitat и към нея с времето се измества политическата власт. Днес по този начин се назовава локалното държавно управление на самостоятелната област Каталуния.
За да не пресилвам с всичко това, ще спра до тук, само че в случай че ви е забавно, потърсете за Reial Audiència i Reial Consell de Catalunya, Conferència dels Tres Comuns, Junta de Braços, Tribunal de Contrafaccions и ще ви падне шапката, когато откриете зад тези институции първообразите на това, което през днешния ден бихме нарекли Върховен съд, да кажем съвещателни органи за координиране на дейностите на другите управляващи и даже нещо като прототип на съд за гарантиране на самостоятелни и цивилен права. Забележително институционално строителство и то през ХIII-ХVIII век!
Разказвам всичко това не за друго, а тъй като една от пъклен известните офанзиви по това имат ли или не съображение каталунците да настояват, че са имали лична страна, е нещо като “Абе, мани ги тея, били са там в миналото едно племе пирати-разбойници! ”…
ХV век
Кастилската корона и Арагонската корона се сплотяват след брак сред престолонаследника на Арагон и кралицата на Кастилия. Короната на Арагон през това време е в своя пик на господство като владее огромни елементи от днешна източна Испания, южна Франция, Балеарските острови, Сицилия, Корсика, Сардиния, Малта, Южна Италия и елементи от Гърция (дори за малко и Атина). Столицата по това време дори е била в Неапол, тъй като Сарагоса (днешната столица на област Арагон) е прекомерно настрана от центъра на владенията на тази средиземноморска “империя ”.
Междувременно е написан (на каталунски) Consolat de mar, който съставлява един от най-старите опити за определяне на юридическа рамка за морско и комерсиално право. Във Валенсия (която е част от Короната на Арагон) е отпечатана първата книга на Иберийския полустров.
ХVI век
Арагон и Кастилия причисляват и кралство Навара (останало без значение до 1513 г.) и това се смята за началото на кралство Испания. Моля, обърнете внимание – едвам тук в нашата сага на сцената се появи Испания, уважаеми фенове и скъпи радиослушатели!
През ХVI и ХVII век Испания е една от най-могъщите страни в света, само че още в средата на ХVI век стартира да зрее рецесия, обвързвана с проблемите на роднинските бракове, тъй като първите владетели на към момента новото кралство Испания са Хабсбургите, които се женят предмно за свои братовчеди и племенници, с цел да остава благосъстоянието във семейството. Така незабавно след царуването на Карлос I (известен още и като Карл V) и синът му Филип (или Фелипе II) стартират няколко години на неустойчивост с изключение на в религиозно-политически подтекст, само че и за това кой да наследи короната, тъй като първородният наследник на Фелипе II е с психологични отклонения и е отхвърлен от власт (после и убит). Цели 4 други негови деца умират още като дребни. Следващият му наследник е чак от четвъртата му жена и е толкоз отстъпчив и неугледен по темперамент, че придворните го трансформират в играчка на операциите между тях. Неговият правоприемник е същата покруса и действително властта е в ръцете на доближен нему граф. И по този начин стигаме до Карлос II, който е толкоз зле ментално и физически, че мисли постепенно, върви мъчно и е трябвало да бъде привързван с колани към трона, с цел да може въобще да стои изправен без да падне (неговият татко е на 56 години при раждането му, а майка му е с 30 години по-малка и е племенница на татко му). Въпреки че официално се дами два пъти (едната му брачна половинка е внучка на Луи XIII, а другата е негова австрийска братовчедка), Карлос II не може да има наследници и след неговата гибел няма кой да наследи кралството.
Така стигаме до основен крайъгълен камък – войната за испанското завещание – и е значимо да уточним, че то включва с изключение на Испания, колониите ѝ в Америка и Филипините, също и Южна Италия, Сицилия, Сардиния, Милано и част от днешна Белгия (тогава наричана Южна Нидерландия) дружно с малко от Северна Африка. Очевидно мераците са били отявлено нескромни.
Следва на стр. 2
Страница на публикацията: 01020304
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ