Текст на поетесата Рашел ЛевиВъв време, в което трябва да

Текст на поетесата Рашел Леви

Във време, в което би трябвало да се пощади нежната човешка душeвност (Не е нежна ли? Най-крехката същина на тази твърд), медиите всекидневно ни заливат с нещастието на осъщественото от една болна жена в Сандански.

Да оставим всичко друго - целия кич на вечерните сводки за митинги на двама-трима в летните месеци, когато трябваше да събираме себе си за "невиждания удар " (и той не се забави), ни постановяваха да се взираме в празния площад.

Не приказваме за по-масовите митинги, а за дежурствата им, които насаждаха тревога у население, което има потребност не от зле поднесена информация, а от Църква, Бог и духовни учители.

От Вазовия балкон (не от пийнал атеист с камера, който наскърбява сънародниците си. Кой си ти да вменяваш вини?)

Медиите играят по дяволска свирка, никой не пощади всеобщия човек. Онзи, чиито тревоги няма да потърсят разтуха във високата рационалност на университетските томове, а по табиет - в лекотата на общественото информиране. "Лекота ", напомняща на нервност, безредно тенденциозна.

Тези, дето сме живели по-дълго, помним по какъв начин атмосферата към "естетиката " на огромните нарушители от Прехода бе завзела медиите - мутреси, цинизъм, чалга, Слави, жълти вести, съвсем безсловесни момиченца "журналистки ", атмосфера на градски бардак. Това беше...

Днес отново носталгия по това време, изведено и като "политически планове ".

...И същите, които се оплакват от неналичието на независимост, си разрешават свободията да безчинстват с нежната душeвност на всеобщия човек. Как няма да се избавя с конспирации?

Във време, в което би трябвало да се пощади нежната човешка психика( Не е нежна ли? Най-крехката същина на тази твърд)...
Posted by on