От железницата до AI - технологичният напредък плаши хората от векове
Технологичният прогрес води до поляризация и това не е нещо ново. В исторически аспект нововъведенията постоянно са били в началото осмивани, подложени на критика и даже демонизирани. " Скептицизъм към технологиите откриваме даже в най-ранните писмени сведения, които имаме за софтуерната доктрина ", споделя пред DW философът и историк на технологиите Кристиан Ватер, съгласно който има разнообразни аргументи за това, в това число сложността на самите изобретения и свързаната с тях липса на познания или схващане за метода, по който те действат. Но скептицизмът към нововъведенията не е доказателство за общ боязън от технологиите, съгласно Хелмут Тришлер, началник на изследователския отдел в Deutsches Museum в Мюнхен. " Зад това съмнение се крие лимитирано усещане - добре е хората да преглеждат нещата рационално ", споделя той. Ватер показва и разликата сред рационалната оценка на евентуалните последствия от навлизането на дадена технология и ирационалната, неконтролируема защитна реакция по отношение на нея. " Смятам, че загрижеността е доста законна и извънредно нужна, изключително в случай че желаеме интензивно, взаимно да оформяме бъдещето, основано на технологиите, в една осведомена народна власт ", споделя той. " Паниката обаче нормално води до неконтролируемо бягство. "
Пример за това по какъв начин софтуерните изобретения могат да провокират в идентична степен както угриженост, по този начин и суматоха, е навлизането на железницата.
Железният кон Около 200 години след изобретяването си железницата е изцяло нормална форма на превоз за хора и артикули по целия свят и значима част от структурата на актуалното общество. Но при започване на своето битие някои хора са я считали за дело на дявола, подчертава DW. Първата социална железница в света е открита в Англия през 1825 година, след което парният локомотив си проправя път през Европа. А дружно с него и страхът от влаковете и от това, което в Германия е известно като Eisenbahnkrankheit или " железопътна болест ". Смятало се е, че тя се дължи на скоростта на влака, която по това време доближава до 30 км/ч и е считана за висока, и на вибрациите, които се усещали в придвижване във вагоните. Дори когато железопътната мрежа процъфтява във викторианска Англия, рецензиите към този тип превоз остават мощни, за което има доста свидетелства.
Хелмут Тришле показва, че тези реакции са " изцяло разбираеми " поради подтекста на времето. Технологичният прогрес изисква преориентиране, което може да породи страхове, на които хората реагират с изключителна страх. " Новото в последна сметка провокира страсти. Технологиите по принцип постоянно са свързани с страсти ", изяснява той.
Страх от деленето на атома Но не всяко софтуерно откритие неизбежно провокира негативни страсти. Например, когато нуклеарната сила е показана на човечеството, отношението е друго. Първият немски проучвателен реактор е издигнат в Мюнхен през 1957 година, а четири години по-късно нуклеарната сила за пръв път е подадена към енергийната мрежа на страната. През 60-те години на предишния век тя даже се преглежда като евтина и чиста опция на петрола и въглищата и дава очаквания за нов промишлен напредък. Първите рецензии в Германия се появяват през 1975 година, когато протестиращи нахлуват на строителната площадка на бъдеща атомна електроцентрала. Критиците в югозападния немски град Вил показват угриженост, обвързвана с изменението на климата, изчерпването на подпочвените води и вероятните проблеми със сигурността, които носят нуклеарните централи. Движението против нуклеарната енергетика набира скорост в светлината на повреди като тази в Чернобил през 1986 година В самата Германия дебатите не престават в продължение на десетилетия, до момента в който повредата в японската АЕЦ " Фукушима " през 2011 година не принуждава немското държавно управление да се откаже дефинитивно от нея. Човекът против машината Границата сред доброжелателност и песимизъм, поддръжка и отменяне може да бъде доста тънка, показва в своя материал DW. Американският компютърен академик Джон Маккарти измисля фразата " изкуствен интелект " през 1956 година, с цел да опише дисциплинираност от компютърните науки, чиято цел е да сътвори машини с интелектуални качества, сходни на човешките.
След десетилетия на развиване в тази област дебатът по тематиката в последно време се концентрира, наред с останалото, върху чатбота ChatGPT, който започва през ноември 2022 година и незабавно провокира дискусия. През март Италия реагира, като стана първата страна, която краткотрайно блокира софтуера. Сега той още веднъж е позволен, само че единствено след показване на доказателство за възрастта на потребителя.
Въпреки многочислените преимущества, които дава обещание AI, технологията, сходно на огромна част от своите прародители в света на нововъведенията, е обект и на голям брой рецензии. Те вървят главно в две направления - едни се тормозят от вероятни злоупотреби, разпространяване на дезинформация, нарушени професионални вероятности и непозволено потребление на интелектуална благосъстоятелност, а други - от огромната власт, която бъдещите интерации на изкуствения разсъдък могат да получат с времето, минимизирайки човешкия надзор над разнообразни системи. Тришлер изяснява страха от AI със сложността на технологията. " Притесненията пораждат изключително във връзка с огромни системи, които наподобяват анонимни ", споделя той. Според Ватер пък въпросите, свързани с това какво влияние може да окаже технологията върху доста специалности, са рационални опасения, за разлика от цялостния боязън от машината. И въпреки всичко той е безапелационен: " Да се предвижда, че разпространяването на AI ще направи всички човешки креативен старания непотребни и че машините ще завладеят света в близко бъдеще, това би било суматоха ". И двамата считат, че скептицизмът и недоверието към новите технологии е естествена реакция в известна степен. " В ретроспективен проект постоянно виждаме, че тези страхове не се сбъдват действително ", споделя Тришлер, само че прибавя, че те са изцяло разбираеми, когато се преглеждат в подтекста на своето време. “Именно по тази причина способността да се вършат прогнози е потребна. Тя ни оказва помощ да се настроим за идващите стъпки на развиване като група, като общество, може би даже като човечество ", безапелационен е от своя страна Ватер в умозаключение.
Пример за това по какъв начин софтуерните изобретения могат да провокират в идентична степен както угриженост, по този начин и суматоха, е навлизането на железницата.
Железният кон Около 200 години след изобретяването си железницата е изцяло нормална форма на превоз за хора и артикули по целия свят и значима част от структурата на актуалното общество. Но при започване на своето битие някои хора са я считали за дело на дявола, подчертава DW. Първата социална железница в света е открита в Англия през 1825 година, след което парният локомотив си проправя път през Европа. А дружно с него и страхът от влаковете и от това, което в Германия е известно като Eisenbahnkrankheit или " железопътна болест ". Смятало се е, че тя се дължи на скоростта на влака, която по това време доближава до 30 км/ч и е считана за висока, и на вибрациите, които се усещали в придвижване във вагоните. Дори когато железопътната мрежа процъфтява във викторианска Англия, рецензиите към този тип превоз остават мощни, за което има доста свидетелства.
Хелмут Тришле показва, че тези реакции са " изцяло разбираеми " поради подтекста на времето. Технологичният прогрес изисква преориентиране, което може да породи страхове, на които хората реагират с изключителна страх. " Новото в последна сметка провокира страсти. Технологиите по принцип постоянно са свързани с страсти ", изяснява той.
Страх от деленето на атома Но не всяко софтуерно откритие неизбежно провокира негативни страсти. Например, когато нуклеарната сила е показана на човечеството, отношението е друго. Първият немски проучвателен реактор е издигнат в Мюнхен през 1957 година, а четири години по-късно нуклеарната сила за пръв път е подадена към енергийната мрежа на страната. През 60-те години на предишния век тя даже се преглежда като евтина и чиста опция на петрола и въглищата и дава очаквания за нов промишлен напредък. Първите рецензии в Германия се появяват през 1975 година, когато протестиращи нахлуват на строителната площадка на бъдеща атомна електроцентрала. Критиците в югозападния немски град Вил показват угриженост, обвързвана с изменението на климата, изчерпването на подпочвените води и вероятните проблеми със сигурността, които носят нуклеарните централи. Движението против нуклеарната енергетика набира скорост в светлината на повреди като тази в Чернобил през 1986 година В самата Германия дебатите не престават в продължение на десетилетия, до момента в който повредата в японската АЕЦ " Фукушима " през 2011 година не принуждава немското държавно управление да се откаже дефинитивно от нея. Човекът против машината Границата сред доброжелателност и песимизъм, поддръжка и отменяне може да бъде доста тънка, показва в своя материал DW. Американският компютърен академик Джон Маккарти измисля фразата " изкуствен интелект " през 1956 година, с цел да опише дисциплинираност от компютърните науки, чиято цел е да сътвори машини с интелектуални качества, сходни на човешките.
След десетилетия на развиване в тази област дебатът по тематиката в последно време се концентрира, наред с останалото, върху чатбота ChatGPT, който започва през ноември 2022 година и незабавно провокира дискусия. През март Италия реагира, като стана първата страна, която краткотрайно блокира софтуера. Сега той още веднъж е позволен, само че единствено след показване на доказателство за възрастта на потребителя.
Въпреки многочислените преимущества, които дава обещание AI, технологията, сходно на огромна част от своите прародители в света на нововъведенията, е обект и на голям брой рецензии. Те вървят главно в две направления - едни се тормозят от вероятни злоупотреби, разпространяване на дезинформация, нарушени професионални вероятности и непозволено потребление на интелектуална благосъстоятелност, а други - от огромната власт, която бъдещите интерации на изкуствения разсъдък могат да получат с времето, минимизирайки човешкия надзор над разнообразни системи. Тришлер изяснява страха от AI със сложността на технологията. " Притесненията пораждат изключително във връзка с огромни системи, които наподобяват анонимни ", споделя той. Според Ватер пък въпросите, свързани с това какво влияние може да окаже технологията върху доста специалности, са рационални опасения, за разлика от цялостния боязън от машината. И въпреки всичко той е безапелационен: " Да се предвижда, че разпространяването на AI ще направи всички човешки креативен старания непотребни и че машините ще завладеят света в близко бъдеще, това би било суматоха ". И двамата считат, че скептицизмът и недоверието към новите технологии е естествена реакция в известна степен. " В ретроспективен проект постоянно виждаме, че тези страхове не се сбъдват действително ", споделя Тришлер, само че прибавя, че те са изцяло разбираеми, когато се преглеждат в подтекста на своето време. “Именно по тази причина способността да се вършат прогнози е потребна. Тя ни оказва помощ да се настроим за идващите стъпки на развиване като група, като общество, може би даже като човечество ", безапелационен е от своя страна Ватер в умозаключение.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ