Ти беше грешката на младостта, остави ме на мира
Те станаха родители на 16 години. Но, те се разделиха със скандал. Джулия разбра, че нито тя, нито синът й Дима не се нуждаят от него. Тогава тя даже почнала да ненавижда сина си. Той е отгледан от баба и дядо.
Година по-късно тя е в различен град с новия си ухажор. Родителите на момичето толкоз се срамували от това по какъв начин са я отгледали. Но беше прекомерно късно да трансформират нещо.
Баба и дядо направиха всичко, с цел да дадат на детето положително детство. Разбира се, те не можеха да заемат мястото на родителите, само че се пробваха да се уверят, че дететл не усеща това.
Детето порасна и е признателен за всичко. Дадоха му положително обучение.
На сватбата на лелята на момчето пристигна и неговата „ майка “. Тя към този момент имаше трети брак. Сега тя отгледа дъщери. Най-големата беше към този момент на 10 години, а най-малката на 1 година.
Момчето толкоз се зарадва, че можеше да поддържа връзка със сестрите си. Той искаше да застане пред майка си и да попита за какво тя направи тока?
Въпреки че беше афектиран от майка си, той към момента я помнеше и чакаше. Той даже държеше нейната фотография в джоба. Дядо му беше засегнат от това, само че не искаше да лиши внука си от вярата в положителното сърце на майка му.
И в този момент Джулия стои на верандата, с роднинити и беседва за красивите си дъщери.
Тогава момчето се появи и попита:
„ Не съм ли твойто дете? “
Джулия погледна индивида и сподели:
„ Кое дете? Вие сте неточност на глупавата младост! Баща ти беше прав, когато ме накара да се отърва от теб!
Изминаха доста години. Човекът към този момент имаше лично семейство. Той към този момент беше татко и живееше с обичаната си жена в жилището си. Получава позвъняване от чужд номер.
Това беше тя. Тя помоли сина си да вземе сестра си, която постъпи в университета наоколо до неговата къщата, тъй като не може да остане в общежитието.
Той просто сподели, че тя набра неверен номера.
Взе сина си на ръце и сподели, че те ще отидат при майка му. И всички дружно отидоха при бабата, която го отгледа.
Взеха ги и дружно отидоха за три дни. Много другари започнаха да осъждат постъпката му. Но той нямаше виновността за това. Той имаше една майка, която безкористно го отгледа –това е баба.
