Няма да забравим, няма да простим: Историята на убитото украинско семейство, чиято снимка обиколи света |
„ Те просто се опитваха да излязат от града. Да избягат. Цялото семейство. Колко доста такива фамилии умряха в Украйна? Няма да извиним. Няма да забравим. Ще накажем всеки, който извърши зверства в тази война “, споделя в неделя във видеообръщение украинският президент Володимир Зеленски.
Снимката на едно убито семейство – майка и двете й деца – покосени на 6 март, до момента в който се пробват да се изтеглят от град Ирпен, обиколи международните медии. Направена е от фотограф на „ Ню Йорк Таймс “ и е оповестена под главата му. Впоследствие вестникът споделя историята им.
Публикуваме я с незначителни съкращения, оригинала и фотографията може да видите.
Киев, Украйна: Срещат се в гимназията и стават двойка година по-късно, откакто се виждат още веднъж на дансинга в украински нощен клуб. Женят се през 2001 година и живеят в апартамент в квартал в покрайнините на Киев с двете си деца и кучетата си Бенц и Кейк. Тя е счетоводител, той – програмист.
Сергей и Татяна Перебийнис имат миниван „ Шевролет “. Споделят вилата си в провинцията с другари, Татяна е отдадена градинарка и запалена скиорка. Тъкмо са се върнали от ски почивка в Грузия.
И тогава, в края на предишния месец, Русия атакува Украйна и боевете бързо се придвижват към Киев. Не след дълго артилерийски снаряди се разрушават в квартала им. Една нощ снаряд удря блока им и госпожа Перебийнис и децата слизат в мазето. Съпругът й е в Източна Украйна, с цел да се грижи за болната си майка, когато тя взема решение, че е време да избяга с децата.
Не съумяват. 43-годишната Татяна и двете й деца – Микита (18 г.) и Алиса (9 г.), дружно с доброволец от черква, който им оказва помощ – Анатоли Бережний (26 г.) са убити в неделя, 6 март, пробвайки се да се изтеглят в Киев, прескачайки парчета от опустошен мост в Ирпен.
Багажът им – наследник куфар на колелца, сив куфар и няколко раници – е разпилян до телата им, дружно със зелена кутия за кученце, което лае вътре.
Те бяха четирима от многото хора, които се пробваха да преминат моста предишния уикенд, само че гибелта им отекна доста оттатък украинското предградие. Снимка на на фамилията и доброволеца Бережний, лежащи окървавени и неподвижни, направена от фотографа на „ Ню Йорк Таймс “ Линси Адарио, символизира безразборното изтребване на хора от нахлуващата съветска войска, която все по-често се насочва към гъсто обитаеми региони.
Животът на фамилията и последните му часове са разказани в изявление от господин Перебийнис и кръстницата Полина Недава. Сергей научил за гибелта на фамилията си от Туитър, от изявления на украинци.
Разплаквайки се един-единствен път по време на изявлението, той споделя, че споделил на жена си в нощта преди гибелта й, че съжалява, че не е с нея.
„ Казах й: „ Прости ми, че не мога да те защитя. Опитах се да се грижа за един човек и това значи, че не мога да те защитя. “
„ Тя сподели: „ Не се притеснявай, ще се измъкна. “
След като тя не съумява, той споделя, че е почувствал, че е значимо гибелта им да бъде запечатана на фотоси и видео. „ Целият свят би трябвало да знае какво се случва тук “, споделя той.
Семейство Перебийнис към този момент е било прокудено от една война, през 2014 година, когато са живеели в Донецк и Русия подклажда сепаратистки безредици. Местят се в Киев, с цел да избегнат боевете и да стартират живота си още веднъж. Когато съветски танкове навлизат в Украйна предишния месец, не могат да повярват, че това се случва отново, споделя Перебийнис.
Работодателят й, SE Ranking, софтуерна компания с офиси в Калифорния и Лондон, предизвиква чиновниците си да изоставен Украйна неотложно, щом боевете стартират. Тя даже наема стаи за тях в Полша, споделя мъжът.
Но брачната половинка му отсрочва заминаването поради несигурността по отношение на евакуацията на майка й, която е болна от Алцхаймер.
Нейната колежка Анастасия Аветисян, споделя, че SE Rankings е осигурила незабавен фонд за евакуацията на чиновници и че госпожа Перебийнис, като основен счетоводител в Украйна, е била заета през последните дни да разпределя средствата.
„ Всички бяхме по отношение на нея “, сподели госпожа Аветисян в телефонно изявление. " Дори когато се криеше в мазето, тя беше оптимистично настроена и се майтапеше в груповия ни чат, че в този момент компанията ще би трябвало да направи специфична интервенция, с цел да ги измъкне, както в " Спасяването на редови войник Райън ".
Но зад шегите се криеше интервал на очакване и огромна паника, споделя господин Перебийнис. Синът му почнал да спи денем и да будува по цели нощи, бдейки над майка си и сестра си. Когато на открито се чуела борба, той ги събуждал и тримата отивали в коридора – надалеч от прозорците.
Миналата събота, след два дни в мазето, те създали първи опит за евакуация. Но до момента в който пълнели с багаж минивана си, извън минал танк. Решили да чакат.
На идващия ден станали към 7 ч. Обмислили проект за бягство до най-малките детайлности. Тя, двете деца, майка й и татко й, които живеели наоколо, щели да се причислят към църковна група и да се опитат да се изтеглят към Киев, а оттова да стигнат на безвредно място.
Подкарали минивана и карали, докъдето можели, само че в един миг Татяна била принудена да го изостави. Тръгнали пешком към разваления мост над река Ирпен.
За да избягат, трябвало да прекосят стотина метра открита улица от едната страна на моста. Докато съветските сили стреляли в региона, мнозина се опитвали да се прикрият зад тухлена стена.
Църковният доброволец Анатоли Бережний, който по-рано евакуирал личното си семейство и се върнал да помогне на други хора, е бил с госпожа Татяна и децата й, когато те се затичали към отсрещната страна.
На разсъмване брачният партньор видял местоположението на фамилията му на домашния им адрес. Нищо не показвало, че се движат. Покритието на мобилните телефони в града било прекомерно едва. Около 10 ч сутринта в неделя видял смяна на местоположението: Клинична болница №7 в Киев.
Нещо се е объркало.
Позвънил на жена си. Звънял, само че никой не вдигал. Позвънил на децата си. Същото.
Около половин час по-късно видял обява в Туитър, че фамилията му е било убито при минометен удар по пътя за евакуация от Ирпен. Малко по-късно се появила друга обява в Туитър, със фотография.
„ Разпознах багажа. Така разбрах “, споделя мъжът.
Когато минометният снаряд е паднал, фамилията и господин Бережний са били на към 12 метра от кратера, оставен от минохвъргачката. Не са имали никакъв късмет. Експлозията разпръснала стотици назъбени железни осколки. Телата им са паднали на калната улица до паметника на починалите през Втората международна война от Ирпен. На паметника има плоча с надпис: " Вечна памет на падналите за родината във Великата отечествена война ".
Родителите на госпожа Перебийнис са били зад нея и децата и са останали невредими. Сега те са настанени при кръстницата госпожа Недава.
На идващия ден над Киев се развихря снежна стихия. Куфарите, единият от които е бил избутан от детонацията или по-късно е отворен от минувачи, лежат покрити със сняг на улицата до петна от кръв. В него има единствено облекла: розово детско горнище, потници, жълти и сини чорапи с детски размер, явно за Алиса.
Помолен да опише брачната половинка си, Перебийнис се свлича на стола.
Кръстницата споделя, че имала лек темперамент, постоянно се шегувала и разведрявала останалите.
През дългия им брак, прибавя Перебийнис, " ремонтирахме три жилището и нито един път не се скарахме ".
Бережний е преместил брачната половинка си в Западна Украйна, само че се е върнал в Ирпен, с цел да помогне в евакуацията, проведена от неговата черква, Библейската черква в Ирпен, сподели пасторът Николай Романюк в телефонно изявление.
Когато ударът почнал и първите снаряди паднали на няколкостотин метра от него, доброволци от църквата видели Бережний да тича, с цел да помогне на Татяна. „ Той взе куфара й и започнаха да бягат “, споделя той.
Г-н Бережний, сподели свещеник Романюк, беше спокоен и великодушен. " Той беше от тези другари, които са подготвени да оказват помощ, без да са нужни думи. Не знам по какъв начин Бог може да елементарни такива закононарушения. "
В средата на февруари, преди началото на войната, господин Перебийнис пътувал до родния си град Донецк в следената от бунтовниците Източна Украйна, с цел да се грижи за майка си, която била болна от КОВИД-19. След началото на военните дейности пропускателният пункт е затворен и той остава в капан.
За да се върне в Киев от следената от сепаратистите Източна Украйна след гибелта на фамилията си, господин Перебийнис пътува до Русия и лети до град Калининград, с цел да премине сухопътната граница с Полша. На руско-полската граница, споделя той, съветските граничари го разпитали, взели му пръстови отпечатъци и изглеждали подготвени да го арестуват по неразбираеми аргументи, макар че в последна сметка му разрешили да продължи.
" Цялото ми семейство почина в това, което вие наричате " специфична интервенция ", а ние назоваваме " война ". Можете да вършиме с мен каквото си желаете. Вече нямам какво да изгубвам “ - споделил им той.
Снимката на едно убито семейство – майка и двете й деца – покосени на 6 март, до момента в който се пробват да се изтеглят от град Ирпен, обиколи международните медии. Направена е от фотограф на „ Ню Йорк Таймс “ и е оповестена под главата му. Впоследствие вестникът споделя историята им.
Публикуваме я с незначителни съкращения, оригинала и фотографията може да видите.
Киев, Украйна: Срещат се в гимназията и стават двойка година по-късно, откакто се виждат още веднъж на дансинга в украински нощен клуб. Женят се през 2001 година и живеят в апартамент в квартал в покрайнините на Киев с двете си деца и кучетата си Бенц и Кейк. Тя е счетоводител, той – програмист.
Сергей и Татяна Перебийнис имат миниван „ Шевролет “. Споделят вилата си в провинцията с другари, Татяна е отдадена градинарка и запалена скиорка. Тъкмо са се върнали от ски почивка в Грузия.
И тогава, в края на предишния месец, Русия атакува Украйна и боевете бързо се придвижват към Киев. Не след дълго артилерийски снаряди се разрушават в квартала им. Една нощ снаряд удря блока им и госпожа Перебийнис и децата слизат в мазето. Съпругът й е в Източна Украйна, с цел да се грижи за болната си майка, когато тя взема решение, че е време да избяга с децата.
Не съумяват. 43-годишната Татяна и двете й деца – Микита (18 г.) и Алиса (9 г.), дружно с доброволец от черква, който им оказва помощ – Анатоли Бережний (26 г.) са убити в неделя, 6 март, пробвайки се да се изтеглят в Киев, прескачайки парчета от опустошен мост в Ирпен.
Багажът им – наследник куфар на колелца, сив куфар и няколко раници – е разпилян до телата им, дружно със зелена кутия за кученце, което лае вътре.
Те бяха четирима от многото хора, които се пробваха да преминат моста предишния уикенд, само че гибелта им отекна доста оттатък украинското предградие. Снимка на на фамилията и доброволеца Бережний, лежащи окървавени и неподвижни, направена от фотографа на „ Ню Йорк Таймс “ Линси Адарио, символизира безразборното изтребване на хора от нахлуващата съветска войска, която все по-често се насочва към гъсто обитаеми региони.
Животът на фамилията и последните му часове са разказани в изявление от господин Перебийнис и кръстницата Полина Недава. Сергей научил за гибелта на фамилията си от Туитър, от изявления на украинци.
Разплаквайки се един-единствен път по време на изявлението, той споделя, че споделил на жена си в нощта преди гибелта й, че съжалява, че не е с нея.
„ Казах й: „ Прости ми, че не мога да те защитя. Опитах се да се грижа за един човек и това значи, че не мога да те защитя. “
„ Тя сподели: „ Не се притеснявай, ще се измъкна. “
След като тя не съумява, той споделя, че е почувствал, че е значимо гибелта им да бъде запечатана на фотоси и видео. „ Целият свят би трябвало да знае какво се случва тук “, споделя той.
Семейство Перебийнис към този момент е било прокудено от една война, през 2014 година, когато са живеели в Донецк и Русия подклажда сепаратистки безредици. Местят се в Киев, с цел да избегнат боевете и да стартират живота си още веднъж. Когато съветски танкове навлизат в Украйна предишния месец, не могат да повярват, че това се случва отново, споделя Перебийнис.
Работодателят й, SE Ranking, софтуерна компания с офиси в Калифорния и Лондон, предизвиква чиновниците си да изоставен Украйна неотложно, щом боевете стартират. Тя даже наема стаи за тях в Полша, споделя мъжът.
Но брачната половинка му отсрочва заминаването поради несигурността по отношение на евакуацията на майка й, която е болна от Алцхаймер.
Нейната колежка Анастасия Аветисян, споделя, че SE Rankings е осигурила незабавен фонд за евакуацията на чиновници и че госпожа Перебийнис, като основен счетоводител в Украйна, е била заета през последните дни да разпределя средствата.
„ Всички бяхме по отношение на нея “, сподели госпожа Аветисян в телефонно изявление. " Дори когато се криеше в мазето, тя беше оптимистично настроена и се майтапеше в груповия ни чат, че в този момент компанията ще би трябвало да направи специфична интервенция, с цел да ги измъкне, както в " Спасяването на редови войник Райън ".
Но зад шегите се криеше интервал на очакване и огромна паника, споделя господин Перебийнис. Синът му почнал да спи денем и да будува по цели нощи, бдейки над майка си и сестра си. Когато на открито се чуела борба, той ги събуждал и тримата отивали в коридора – надалеч от прозорците.
Миналата събота, след два дни в мазето, те създали първи опит за евакуация. Но до момента в който пълнели с багаж минивана си, извън минал танк. Решили да чакат.
На идващия ден станали към 7 ч. Обмислили проект за бягство до най-малките детайлности. Тя, двете деца, майка й и татко й, които живеели наоколо, щели да се причислят към църковна група и да се опитат да се изтеглят към Киев, а оттова да стигнат на безвредно място.
Подкарали минивана и карали, докъдето можели, само че в един миг Татяна била принудена да го изостави. Тръгнали пешком към разваления мост над река Ирпен.
За да избягат, трябвало да прекосят стотина метра открита улица от едната страна на моста. Докато съветските сили стреляли в региона, мнозина се опитвали да се прикрият зад тухлена стена.
Църковният доброволец Анатоли Бережний, който по-рано евакуирал личното си семейство и се върнал да помогне на други хора, е бил с госпожа Татяна и децата й, когато те се затичали към отсрещната страна.
На разсъмване брачният партньор видял местоположението на фамилията му на домашния им адрес. Нищо не показвало, че се движат. Покритието на мобилните телефони в града било прекомерно едва. Около 10 ч сутринта в неделя видял смяна на местоположението: Клинична болница №7 в Киев.
Нещо се е объркало.
Позвънил на жена си. Звънял, само че никой не вдигал. Позвънил на децата си. Същото.
Около половин час по-късно видял обява в Туитър, че фамилията му е било убито при минометен удар по пътя за евакуация от Ирпен. Малко по-късно се появила друга обява в Туитър, със фотография.
„ Разпознах багажа. Така разбрах “, споделя мъжът.
Когато минометният снаряд е паднал, фамилията и господин Бережний са били на към 12 метра от кратера, оставен от минохвъргачката. Не са имали никакъв късмет. Експлозията разпръснала стотици назъбени железни осколки. Телата им са паднали на калната улица до паметника на починалите през Втората международна война от Ирпен. На паметника има плоча с надпис: " Вечна памет на падналите за родината във Великата отечествена война ".
Родителите на госпожа Перебийнис са били зад нея и децата и са останали невредими. Сега те са настанени при кръстницата госпожа Недава.
На идващия ден над Киев се развихря снежна стихия. Куфарите, единият от които е бил избутан от детонацията или по-късно е отворен от минувачи, лежат покрити със сняг на улицата до петна от кръв. В него има единствено облекла: розово детско горнище, потници, жълти и сини чорапи с детски размер, явно за Алиса.
Помолен да опише брачната половинка си, Перебийнис се свлича на стола.
Кръстницата споделя, че имала лек темперамент, постоянно се шегувала и разведрявала останалите.
През дългия им брак, прибавя Перебийнис, " ремонтирахме три жилището и нито един път не се скарахме ".
Бережний е преместил брачната половинка си в Западна Украйна, само че се е върнал в Ирпен, с цел да помогне в евакуацията, проведена от неговата черква, Библейската черква в Ирпен, сподели пасторът Николай Романюк в телефонно изявление.
Когато ударът почнал и първите снаряди паднали на няколкостотин метра от него, доброволци от църквата видели Бережний да тича, с цел да помогне на Татяна. „ Той взе куфара й и започнаха да бягат “, споделя той.
Г-н Бережний, сподели свещеник Романюк, беше спокоен и великодушен. " Той беше от тези другари, които са подготвени да оказват помощ, без да са нужни думи. Не знам по какъв начин Бог може да елементарни такива закононарушения. "
В средата на февруари, преди началото на войната, господин Перебийнис пътувал до родния си град Донецк в следената от бунтовниците Източна Украйна, с цел да се грижи за майка си, която била болна от КОВИД-19. След началото на военните дейности пропускателният пункт е затворен и той остава в капан.
За да се върне в Киев от следената от сепаратистите Източна Украйна след гибелта на фамилията си, господин Перебийнис пътува до Русия и лети до град Калининград, с цел да премине сухопътната граница с Полша. На руско-полската граница, споделя той, съветските граничари го разпитали, взели му пръстови отпечатъци и изглеждали подготвени да го арестуват по неразбираеми аргументи, макар че в последна сметка му разрешили да продължи.
" Цялото ми семейство почина в това, което вие наричате " специфична интервенция ", а ние назоваваме " война ". Можете да вършиме с мен каквото си желаете. Вече нямам какво да изгубвам “ - споделил им той.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ