Неделя на Всички български светии
Те въплъщават националната ни орис Уникален празник - отдаваме респект към всички исторически персони, живели по нашите земи, които са канонизирани
По своята природа християнството е универсално, има космополитен темперамент и е предопределено за всички хора от всички столетия. Както декларира ап. Павел, в Христа няма юдеин, ни елин, няма плебей, ни свободен, няма мъжки пол, ни женски (Гал. 3:28). Христовата черква е една и неделима, само че от античност съществуват поместни православни църкви, каквито са Българската, Румънската, Сръбската, Руската и прочие Единството на Църквата не се опровергава от битието на обособените национални църкви. Те са клоните на едно вечнозелено дърво, насадено от самия Бог.Българската черква е
първата славянска черква в света
Повече от единадесет века тя води нашия народ към нравствен прогрес, святост и избавление. В продължение на тези единадесет епохи от нейните глъбини са излезли хиляди Божии угодници от съвсем всички категории на християнската святост равноапостоли, благочестиви царе и царици, светители, преподобни, мъченици и други. Техните имена, както споделя Свещеното Писание, са записани в Книгата на Живота (Откр. 3:5). Те са звезди върху българския хоризонт, чието зарево в никакъв случай няма да помръкне.Неделя на Всички български светии е най-новият, преносим празник в нашия църковен календар.Денят на Всички български светии е неповторим празник. На него Църквата отдава респект към всички исторически персони, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци.
Те са се отличавали с благоверен живот
изповядвали са в цялост Христовата религия и са били предани на светото православие. Били са хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал заварката сред черква, народ и страна. Българските светци въплъщават националната ни орис, тъй като всеки интервал от доосвобожденската ни история има своите мъченици.Освен тези светии, които са маркирани в църковния календар, на българската земя са просияли доста светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и по-късно до ново време. По време на османското иго башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите ни, само че вярата на народа ни е била съхранена. Затова на този ден възпоменаваме също безбройните безизвестни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за възхвала и на тези незнайни подвижници, монаси и свети хора, отишли си безшумно и непретенциозно от този свят, които светят със невидима светлина от небесния хоризонт.Неделя на всички български светии честваме след Неделя на Всички светии - първата след Петдесетница. С възпоменанието им в богослужебния ред се изпросва молитвеното им покровителство и благословение над целия български народ.Първият прочут по име български светец е по едно и също време княз и страдалец. Той е св. Енравота или Боян, потърпевш за християнската религия през 30-те години на IХ век. Този максимален наследник на хан Омуртаг е
екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир
Но преди да се елементарни със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: " Вярата, за която в този момент аз загивам, ще се популяризира по цялата българска земя... ". Действително не минали тридесет години и цяла България се покръстила.Да споменем св. равноапостоли Кирил и Методий, които родиха духовно славянските нации и им предадоха златния ключ към вратата на знанието и мъдростта. Канонизирани за светци са и техните възпитаници, които популяризират Христовото слово и православната просвета измежду нашия народ. Почитаме ги дружно като Свети Седмочисленици - Климент Охридски, Наум Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий.За разлика от сърбите българите са канонизирали малко владетели. На първо място измежду тях стои неустрашимият княз Борис I, внукът му цар Петър, княз Йоан-Владимир и други.В галерията на българската святост не липсват облиците на епископи като св. Климент Охридски, Иларион Мъгленски, Патриарх Евтимий, който героично защитаваТърновград от азиатските пълчища, Софроний Врачански, който просвещава българите във време на безпорядък и беззаконие.Днес нашето монашество е в крах, само че не би трябвало да забравяме, че
народът ни е откърмил доста светци-монаси
Редицата им се води от всебългарския покровител св. Иван Рилски вълшебник, който основава най-големия и най-красивия манастир на Балканите.Негови духовни почитатели са тримата отшелници в македонските лимити - Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Йоаким Осоговски, също св. Петка Търновска, исихастите Теодосий Търновски, Ромил Видински. Колоритен светец е св. Димитър от русенското село Басарбово, живял през ХVII век.Нашата Църква се украсява и от хиляди мъченици, потърпевши за вярата си от иноверци. Имената на първите мъченици са свързани с късната древност, когато християнството се популяризира на Балканите. Това са персони приели мъченичеството в името на Христовото религия по време на гоненията против християните - да вземем за пример Дасий Доростолски, Емилиян Доростолски и други.Първият страдалец на Българската черква от български генезис е синът на хан Омуртаг Боян-Енравота. Той приел християнството три десетилетия преди покръстването на България. Защото отказал да се отхвърли от християнството и да се върне към вярата в Тангра, св. Боян-Енравота умрял, посечен по заповед на брат си хан Маламир. Сред сонма на българските мъченици са и 26-те преподобни мъченици, изгорени на 10 октомври 1276 година в кулата на Зографския манастир в Света Гора от папски пратеници, които ги принудили да одобряват уния с папата и неговото господство.Най-много са българските мъченици от времето на Османското иго, когато православната вярата би трябвало да бъде защитавана от асимилацията на исляма.
Скъп за нас е св. Райко Шуменски - млад златар
убит след жестоки изтезания през 1802 година. През тази ера страдалчески умират за вярата и св. Георги Нови и св. Георги Най-нови Софийски, Никола Софийски, Йоан Търновски, Терапонтий Трънски, Игнатий Старозагорски, Злата Мъгленска, Никодим Албански и доста други.В календара на българската черква могат да бъдат вписани още имена, само че за това е належащо особено синодално решение. Въпреки това има персони, които без да присъствуват в сегашните църковни календари в предишното са били почитани като светци и не престават да са обект на такава респект от локалното население - да вземем за пример св. Симеон митрополит Самоковски, обесен от турците през 1737 година или Рада Пловдивска, убита също от турците в средата на ХIХ век.През 1954 година Св. Синод на БПЦ постановява втората неделя след Петдесетница да бъде разгласен за ден на Всички български светии.
Патриарх Кирил отслужва първата литургия
за празника в столичния храм " Свети Седмочисленици ". Това е една от първите огромни начинания на Българската патриаршия, която възвръща своето патриаршеско достолепие единствено една година по-рано - на 10 май 1953 година От тогава Денят на Всички български светии има непрекъснато място в българския църковен календар.Канонизираните за светци българи са 104. Всред тях има:* дванадесет български патриарси или епископи, измежду които Преп. Йоаким Търновски, Преп. Теодосий Търновски, Св. Евтимий патриарх Търновски, Св. Киприан Цамблак, преп. Ефрем Печки;* четирима царе и князе - Св. княз Боян-Енравота, Св. Княз Борис Покръстител, Св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български);* трима войни;* осемдесет и седем канонизирани мъченици.Последните канонизации в Българската православна черква са осъществени по времето на патриарх Кирил. На 26 юли 1962 година Св. Синод прогласява за светец на нашата черква преп. Паисий Хилендарски по случай 200 годишнината от написване на История Славянобългарска. В този интервал е канонизиран и Св. Софроний Врачански.Все отново, може би всеки си е задавал въпроса: не са ли прекомерно малко българските светци спрямо съветските или гръцките, да вземем за пример. Да, по този начин е,
нищожни са сведенията и житията на български подвижници
и това не се дължи единствено на заличаването на писмени монументи през турското иго. Не просиялите в святост по нашите земи са били малко, само че малко на брой са били тези, които за популярност Божия са пожелавали да запазят загатна за богоугодния им героизъм. И даже тези светци, за които знаем, сякаш не почитаме с дълбоки религиозни усеща. Тъжно е, че на празника на св. Иван Рилски неговият манастир не се изпълва с народ. А те, българските светци, не са просто национални герои, с които би трябвало да се гордеем. Те са на първо място молитвени ходатаи за всички вярващи освен българи, само че в цялата Вселенска черква.Като си припомняме подвизите на българските светци, дано отправим топла молитва към тях, с цел да закриля и пази Бог от крах българския народ и го изведе по пътя на положителното и светлината.
По своята природа християнството е универсално, има космополитен темперамент и е предопределено за всички хора от всички столетия. Както декларира ап. Павел, в Христа няма юдеин, ни елин, няма плебей, ни свободен, няма мъжки пол, ни женски (Гал. 3:28). Христовата черква е една и неделима, само че от античност съществуват поместни православни църкви, каквито са Българската, Румънската, Сръбската, Руската и прочие Единството на Църквата не се опровергава от битието на обособените национални църкви. Те са клоните на едно вечнозелено дърво, насадено от самия Бог.Българската черква е
първата славянска черква в света
Повече от единадесет века тя води нашия народ към нравствен прогрес, святост и избавление. В продължение на тези единадесет епохи от нейните глъбини са излезли хиляди Божии угодници от съвсем всички категории на християнската святост равноапостоли, благочестиви царе и царици, светители, преподобни, мъченици и други. Техните имена, както споделя Свещеното Писание, са записани в Книгата на Живота (Откр. 3:5). Те са звезди върху българския хоризонт, чието зарево в никакъв случай няма да помръкне.Неделя на Всички български светии е най-новият, преносим празник в нашия църковен календар.Денят на Всички български светии е неповторим празник. На него Църквата отдава респект към всички исторически персони, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци.
Те са се отличавали с благоверен живот
изповядвали са в цялост Христовата религия и са били предани на светото православие. Били са хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал заварката сред черква, народ и страна. Българските светци въплъщават националната ни орис, тъй като всеки интервал от доосвобожденската ни история има своите мъченици.Освен тези светии, които са маркирани в църковния календар, на българската земя са просияли доста светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и по-късно до ново време. По време на османското иго башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите ни, само че вярата на народа ни е била съхранена. Затова на този ден възпоменаваме също безбройните безизвестни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за възхвала и на тези незнайни подвижници, монаси и свети хора, отишли си безшумно и непретенциозно от този свят, които светят със невидима светлина от небесния хоризонт.Неделя на всички български светии честваме след Неделя на Всички светии - първата след Петдесетница. С възпоменанието им в богослужебния ред се изпросва молитвеното им покровителство и благословение над целия български народ.Първият прочут по име български светец е по едно и също време княз и страдалец. Той е св. Енравота или Боян, потърпевш за християнската религия през 30-те години на IХ век. Този максимален наследник на хан Омуртаг е
екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир
Но преди да се елементарни със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: " Вярата, за която в този момент аз загивам, ще се популяризира по цялата българска земя... ". Действително не минали тридесет години и цяла България се покръстила.Да споменем св. равноапостоли Кирил и Методий, които родиха духовно славянските нации и им предадоха златния ключ към вратата на знанието и мъдростта. Канонизирани за светци са и техните възпитаници, които популяризират Христовото слово и православната просвета измежду нашия народ. Почитаме ги дружно като Свети Седмочисленици - Климент Охридски, Наум Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий.За разлика от сърбите българите са канонизирали малко владетели. На първо място измежду тях стои неустрашимият княз Борис I, внукът му цар Петър, княз Йоан-Владимир и други.В галерията на българската святост не липсват облиците на епископи като св. Климент Охридски, Иларион Мъгленски, Патриарх Евтимий, който героично защитаваТърновград от азиатските пълчища, Софроний Врачански, който просвещава българите във време на безпорядък и беззаконие.Днес нашето монашество е в крах, само че не би трябвало да забравяме, че
народът ни е откърмил доста светци-монаси
Редицата им се води от всебългарския покровител св. Иван Рилски вълшебник, който основава най-големия и най-красивия манастир на Балканите.Негови духовни почитатели са тримата отшелници в македонските лимити - Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Йоаким Осоговски, също св. Петка Търновска, исихастите Теодосий Търновски, Ромил Видински. Колоритен светец е св. Димитър от русенското село Басарбово, живял през ХVII век.Нашата Църква се украсява и от хиляди мъченици, потърпевши за вярата си от иноверци. Имената на първите мъченици са свързани с късната древност, когато християнството се популяризира на Балканите. Това са персони приели мъченичеството в името на Христовото религия по време на гоненията против християните - да вземем за пример Дасий Доростолски, Емилиян Доростолски и други.Първият страдалец на Българската черква от български генезис е синът на хан Омуртаг Боян-Енравота. Той приел християнството три десетилетия преди покръстването на България. Защото отказал да се отхвърли от християнството и да се върне към вярата в Тангра, св. Боян-Енравота умрял, посечен по заповед на брат си хан Маламир. Сред сонма на българските мъченици са и 26-те преподобни мъченици, изгорени на 10 октомври 1276 година в кулата на Зографския манастир в Света Гора от папски пратеници, които ги принудили да одобряват уния с папата и неговото господство.Най-много са българските мъченици от времето на Османското иго, когато православната вярата би трябвало да бъде защитавана от асимилацията на исляма.
Скъп за нас е св. Райко Шуменски - млад златар
убит след жестоки изтезания през 1802 година. През тази ера страдалчески умират за вярата и св. Георги Нови и св. Георги Най-нови Софийски, Никола Софийски, Йоан Търновски, Терапонтий Трънски, Игнатий Старозагорски, Злата Мъгленска, Никодим Албански и доста други.В календара на българската черква могат да бъдат вписани още имена, само че за това е належащо особено синодално решение. Въпреки това има персони, които без да присъствуват в сегашните църковни календари в предишното са били почитани като светци и не престават да са обект на такава респект от локалното население - да вземем за пример св. Симеон митрополит Самоковски, обесен от турците през 1737 година или Рада Пловдивска, убита също от турците в средата на ХIХ век.През 1954 година Св. Синод на БПЦ постановява втората неделя след Петдесетница да бъде разгласен за ден на Всички български светии.
Патриарх Кирил отслужва първата литургия
за празника в столичния храм " Свети Седмочисленици ". Това е една от първите огромни начинания на Българската патриаршия, която възвръща своето патриаршеско достолепие единствено една година по-рано - на 10 май 1953 година От тогава Денят на Всички български светии има непрекъснато място в българския църковен календар.Канонизираните за светци българи са 104. Всред тях има:* дванадесет български патриарси или епископи, измежду които Преп. Йоаким Търновски, Преп. Теодосий Търновски, Св. Евтимий патриарх Търновски, Св. Киприан Цамблак, преп. Ефрем Печки;* четирима царе и князе - Св. княз Боян-Енравота, Св. Княз Борис Покръстител, Св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български);* трима войни;* осемдесет и седем канонизирани мъченици.Последните канонизации в Българската православна черква са осъществени по времето на патриарх Кирил. На 26 юли 1962 година Св. Синод прогласява за светец на нашата черква преп. Паисий Хилендарски по случай 200 годишнината от написване на История Славянобългарска. В този интервал е канонизиран и Св. Софроний Врачански.Все отново, може би всеки си е задавал въпроса: не са ли прекомерно малко българските светци спрямо съветските или гръцките, да вземем за пример. Да, по този начин е,
нищожни са сведенията и житията на български подвижници
и това не се дължи единствено на заличаването на писмени монументи през турското иго. Не просиялите в святост по нашите земи са били малко, само че малко на брой са били тези, които за популярност Божия са пожелавали да запазят загатна за богоугодния им героизъм. И даже тези светци, за които знаем, сякаш не почитаме с дълбоки религиозни усеща. Тъжно е, че на празника на св. Иван Рилски неговият манастир не се изпълва с народ. А те, българските светци, не са просто национални герои, с които би трябвало да се гордеем. Те са на първо място молитвени ходатаи за всички вярващи освен българи, само че в цялата Вселенска черква.Като си припомняме подвизите на българските светци, дано отправим топла молитва към тях, с цел да закриля и пази Бог от крах българския народ и го изведе по пътя на положителното и светлината.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ