Децата, които мръзнат из улиците на Белград
Те мръзнат из улиците на Белград, спят под намерено небе и чакат знак от своите трафиканти: десетки малолетни мигранти минават през Сърбия и мечтаят да стигнат до Западна Европа, споделя Флориан Шмиц в материал за.
Жителите на Белград трескаво се приготвят за Нова година и Коледа*. Навън е студено и прохладно, само че топлите якета и палта пазят столичаните от студа, излезли да пазарят за празниците. Магазините по централните улици са цялостни. Настроението е празнично - макар пандемията. Недалеч от центъра обаче, край автогарата на улица " Железничка ", атмосферата е радикално друга. В дребния парк край автогарата се лутат група младежи. Най-малкият от тях е на 11, най-големият - на 17. Всички те са. Сами са в Белград, без родителите си. Повечето са от Афганистан. Някои са увити в бели одеяла. " Купих си го от пазара насреща ", споделя Шеркат. Под одеялото се подават краката му - носи къси чорапи и тънки кецове. И другите край него треперят от мраз. Умората е изписана на лицата им.
Те не желаят да останат в Белград. Търсят опция да тръгнат към унгарската или хърватска граница и оттова да продължат към Западна Европа. Шеркат към този момент се е опитал да напусне Сърбия, само че обстановката в другите европейски страни е още по-лоша. " В Хърватия имах доста проблеми ", споделя той. " Полицаите ми откраднаха телефона и ме върнаха назад ". Шеркат споделя, че и в бежанските лагери в Сърбия обстановката е отчайваща. Той не е регистриран като емигрант и не търси публична помощ.
Богдан Красич от организацията " Save the Children " ( " Спаси децата " ) е добре осведомен с проблемите на малолетните бежанци. " Тези деца са на път към други страни. Те не желаят да останат в Сърбия. В формалните центрове за настаняване на търсещите леговище има доста деца. Но и отвън лагерите малолетните бежанци са доста. Не е елементарно да им се помогне, тъй като не са регистрирани. Те желаят да отидат към Западна Европа и по тази причина заобикалят неправителствените организации и полицията ", изяснява Красич.
В продължение на дни Шеркат и неговите братя по орис са нощували в един градеж против парка. При нашето последващо посещаване обаче момчетата към този момент не са там. Празните бутилки и консерви, матраците и тънките одеяла издават, че те са напуснали градежа. Може би преди няколко часа. Един преводач се пробва да се свърже с Шеркат по телефона. Той подвига и изяснява, че следобеда са отпътували с рейс за сръбския град Бачка паланка, ситуиран на границата с Хърватия. Искат да опитат още един път.
Ризванула и Екрам са на 15 години. И двамата са от Афганистан. Те също желаят да продължат към Западна Европа. В момента спят на открито, покрай река Сава. Увити са в якета и спални чували, само че все пак замръзват. Ризванула желае да отиде във Франция, там има родственици. Той е прекарал в Турция три години и половина. Започнал работа, само че по този начин и не му платили и се запътил към Гърция. " Гръцката полиция ме преби и ме върна назад в Турция ", споделя момчето. Все отново той направил втори опит: този път през Северна Македония. И съумял. В Белград желае да бъде настанен в бежански лагер, само че това не става елементарно. " На 15 години съм. Обърнах се за помощ към три лагера за малолетни мигранти, само че там не ми повярваха, че съм единствено на 15 и споделиха, че би трябвало да отида в лагер за възрастни. Не ме записаха ", споделя той.
![Хуманитарна злополука в Босна и Херцеговина]( "Хуманитарна злополука в Босна и Херцеговина")
Хуманитарна злополука в Босна и Херцеговина
Най-малко 3 000 мигранти остават навън в Босна и Херцеговина при зимни условия, което може да се окачестви като филантропична катаст...
Ризванула не е единственият. В страните от Западните Балкани има доста, пристигнали от Турция. Но никой не знае точният им брой. През 2015 и 2016 имаше малко повече информация - тогава ползата към така наречен " балкански маршрут " беше висок. Неправителствените организации предлагаха освен храна и медицински грижи, само че и някакво равнище на бистрота. Имаше някаква изясненост за броя на хората по обособените места. Но тези времена са минало. Движението по " балканския маршрут " обаче все пак не е спряло. Невъзможните условия в Турция, а и в Гърция доведоха до огромно скупчване на мигранти в Хърватия и Унгария.
Катарина Йованович работи като психилог. В рамките на проучване тя и екипът ѝ са разговаряли с 40 непридружени малолетни мигранти по улиците на Белград. Те откриват, че децата потеглят сами, само че по време на пътуването си са подвластни от трафиканти. " Те имат един тип основен трафикант - " качакбар ", който е в Афганистан и е в контакт с локални трафиканти ", изяснява тя. В множеството случаи родителите се обръщат към него, с цел да изпратят първородния си наследник самичък към Западна Европа. За да създадат това, те нормално взимат заеми.
" Обикновено си мислим, че родителите пускат децата си и по-късно не се интересуват от тях. Но това не е по този начин ". По време на пътуването локалните трафиканти контактуват с децата. Те им обезпечават и джобни. " Повечето деца съвсем нямат пари в брой. Те знаят, че това е рисково. В взаимозависимост от сделката, която родителите са създали, децата получават дребни суми от локалните трафиканти ", споделя Йованович.
Освен това децата поддържат контакт с родителите си, до момента в който изминават пътя. Трафикантите им дават пари за телефонни карти, само че управляват какво описват на родителите си. В доста от случаите децата стават жертва на принуждение и злоупотреби, включително и на полови похищения. Те не приказват за това с родителите. " Не желаят да тревожат родителите си. Мислят си: би трябвало да мина през това и да бъда мощен. Така ще порасна. Вече не съм малко момче. "
![Мигранти подпалиха лагер в Босна и Херцеговина]( "Мигранти подпалиха лагер в Босна и Херцеговина")
Мигранти подпалиха лагер в Босна и Херцеговина
Пожар в мигрантския лагер " Липа " край Бихач унищожи цялата инфраструктура и нанесе огромни вреди, съобщи ръководителят на задачата на Между...
" Има построена система ", изяснява Йованович. " Понякога тя пази децата, само че в множеството случаи и те претърпяват ужасни неща ", споделя психоложката. Официална помощ няма. Пандемията постави окончателния завършек на групите за помощ, които се грижат за децата по улиците. Липсват и съответни данни.
" Не знаем в действителност какви са числата ", изяснява Богдан Красич. " Виждаме несъответствия в цифрите, които дават от Организация на обединените нации. Всъщност нямаме никакви числа за тази година, които да ни кажат какъв брой деца са били тук ", споделя още той.
Според Йованович неналичието на достоверна информация е част от политическата тактика на балканските страни. " Всъщност към този момент нямаме достъп до данни или те идват единствено спорадично и не са преведени на британски. Виждате ясно, че осведомителната политика се е трансформирала ".
Сърбите, както и руснаците и македонците, честват по Юлианския календар - Бъдни вечер на 6 януари, а Коледа на 7 януари
Жителите на Белград трескаво се приготвят за Нова година и Коледа*. Навън е студено и прохладно, само че топлите якета и палта пазят столичаните от студа, излезли да пазарят за празниците. Магазините по централните улици са цялостни. Настроението е празнично - макар пандемията. Недалеч от центъра обаче, край автогарата на улица " Железничка ", атмосферата е радикално друга. В дребния парк край автогарата се лутат група младежи. Най-малкият от тях е на 11, най-големият - на 17. Всички те са. Сами са в Белград, без родителите си. Повечето са от Афганистан. Някои са увити в бели одеяла. " Купих си го от пазара насреща ", споделя Шеркат. Под одеялото се подават краката му - носи къси чорапи и тънки кецове. И другите край него треперят от мраз. Умората е изписана на лицата им.
Те не желаят да останат в Белград. Търсят опция да тръгнат към унгарската или хърватска граница и оттова да продължат към Западна Европа. Шеркат към този момент се е опитал да напусне Сърбия, само че обстановката в другите европейски страни е още по-лоша. " В Хърватия имах доста проблеми ", споделя той. " Полицаите ми откраднаха телефона и ме върнаха назад ". Шеркат споделя, че и в бежанските лагери в Сърбия обстановката е отчайваща. Той не е регистриран като емигрант и не търси публична помощ.
Богдан Красич от организацията " Save the Children " ( " Спаси децата " ) е добре осведомен с проблемите на малолетните бежанци. " Тези деца са на път към други страни. Те не желаят да останат в Сърбия. В формалните центрове за настаняване на търсещите леговище има доста деца. Но и отвън лагерите малолетните бежанци са доста. Не е елементарно да им се помогне, тъй като не са регистрирани. Те желаят да отидат към Западна Европа и по тази причина заобикалят неправителствените организации и полицията ", изяснява Красич.
В продължение на дни Шеркат и неговите братя по орис са нощували в един градеж против парка. При нашето последващо посещаване обаче момчетата към този момент не са там. Празните бутилки и консерви, матраците и тънките одеяла издават, че те са напуснали градежа. Може би преди няколко часа. Един преводач се пробва да се свърже с Шеркат по телефона. Той подвига и изяснява, че следобеда са отпътували с рейс за сръбския град Бачка паланка, ситуиран на границата с Хърватия. Искат да опитат още един път.
Ризванула и Екрам са на 15 години. И двамата са от Афганистан. Те също желаят да продължат към Западна Европа. В момента спят на открито, покрай река Сава. Увити са в якета и спални чували, само че все пак замръзват. Ризванула желае да отиде във Франция, там има родственици. Той е прекарал в Турция три години и половина. Започнал работа, само че по този начин и не му платили и се запътил към Гърция. " Гръцката полиция ме преби и ме върна назад в Турция ", споделя момчето. Все отново той направил втори опит: този път през Северна Македония. И съумял. В Белград желае да бъде настанен в бежански лагер, само че това не става елементарно. " На 15 години съм. Обърнах се за помощ към три лагера за малолетни мигранти, само че там не ми повярваха, че съм единствено на 15 и споделиха, че би трябвало да отида в лагер за възрастни. Не ме записаха ", споделя той.
Най-малко 3 000 мигранти остават навън в Босна и Херцеговина при зимни условия, което може да се окачестви като филантропична катаст...
Ризванула не е единственият. В страните от Западните Балкани има доста, пристигнали от Турция. Но никой не знае точният им брой. През 2015 и 2016 имаше малко повече информация - тогава ползата към така наречен " балкански маршрут " беше висок. Неправителствените организации предлагаха освен храна и медицински грижи, само че и някакво равнище на бистрота. Имаше някаква изясненост за броя на хората по обособените места. Но тези времена са минало. Движението по " балканския маршрут " обаче все пак не е спряло. Невъзможните условия в Турция, а и в Гърция доведоха до огромно скупчване на мигранти в Хърватия и Унгария.
Катарина Йованович работи като психилог. В рамките на проучване тя и екипът ѝ са разговаряли с 40 непридружени малолетни мигранти по улиците на Белград. Те откриват, че децата потеглят сами, само че по време на пътуването си са подвластни от трафиканти. " Те имат един тип основен трафикант - " качакбар ", който е в Афганистан и е в контакт с локални трафиканти ", изяснява тя. В множеството случаи родителите се обръщат към него, с цел да изпратят първородния си наследник самичък към Западна Европа. За да създадат това, те нормално взимат заеми.
" Обикновено си мислим, че родителите пускат децата си и по-късно не се интересуват от тях. Но това не е по този начин ". По време на пътуването локалните трафиканти контактуват с децата. Те им обезпечават и джобни. " Повечето деца съвсем нямат пари в брой. Те знаят, че това е рисково. В взаимозависимост от сделката, която родителите са създали, децата получават дребни суми от локалните трафиканти ", споделя Йованович.
Освен това децата поддържат контакт с родителите си, до момента в който изминават пътя. Трафикантите им дават пари за телефонни карти, само че управляват какво описват на родителите си. В доста от случаите децата стават жертва на принуждение и злоупотреби, включително и на полови похищения. Те не приказват за това с родителите. " Не желаят да тревожат родителите си. Мислят си: би трябвало да мина през това и да бъда мощен. Така ще порасна. Вече не съм малко момче. "
Пожар в мигрантския лагер " Липа " край Бихач унищожи цялата инфраструктура и нанесе огромни вреди, съобщи ръководителят на задачата на Между...
" Има построена система ", изяснява Йованович. " Понякога тя пази децата, само че в множеството случаи и те претърпяват ужасни неща ", споделя психоложката. Официална помощ няма. Пандемията постави окончателния завършек на групите за помощ, които се грижат за децата по улиците. Липсват и съответни данни.
" Не знаем в действителност какви са числата ", изяснява Богдан Красич. " Виждаме несъответствия в цифрите, които дават от Организация на обединените нации. Всъщност нямаме никакви числа за тази година, които да ни кажат какъв брой деца са били тук ", споделя още той.
Според Йованович неналичието на достоверна информация е част от политическата тактика на балканските страни. " Всъщност към този момент нямаме достъп до данни или те идват единствено спорадично и не са преведени на британски. Виждате ясно, че осведомителната политика се е трансформирала ".
Сърбите, както и руснаците и македонците, честват по Юлианския календар - Бъдни вечер на 6 януари, а Коледа на 7 януари
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ