Захари Стоянов основал комитет в килийното училище в Дедево
180 години ни разделят от времето, когато е учредено килийното учебно заведение в село Дедево. Там по-късно се помещавал и революционният комитет на Захари Стоянов. Даскал Димо Аргиров, който учел на четмо и писмо децата, оказал помощ на българския възрожденец да събере членове за тайния комитет. Дошли 20 мъже в единствената учебна стая. Там духовник Иван Тунев на 15 март 1876 година заклел революционерите, а те с жар в очите повтаряли „ Ще умрем, само че ще освободим България ". А легендите за задругата се разнасят и през днешния ден из родопското село. „ По време на Априлското въстание са запалени и изгорени част от къщите в селото, в това число и тази на даскала. Хората от Дедево обаче толкоз го обичали, че с непринуден труд му построили нова къща ", споделят жителите на селото.
Килийното учебно заведение, в което Захари Стоянов засял революционните си хрумвания, в началото се е помещавало в плевнята на Калафир Тъмрашки. То било посещавано от двадесетина будни момченца от Дедево, Бойково, Ситово, Извор и Първенец. С настъпването на есента обаче хората били принудени да реалокират учебното заведение. Причината - Калафира трябвало да прибере сеното, ръжената и сламата си. И по този начин килийното школо от плевнята се мести в Божиловата къща, а по-късно и на най-духовното място в селото - двора на църквата „ Свети Анастасий ". Първенците на Дедево събрали пари и иззидали учебно заведение на един кат.
По думите на локалните поданици, всеки помагал с каквото може - едни с камъни, други с добитък, трети с дървен материал, а четвърти се потили на градежа. Школото било издигнато за три години и половина, а даскал Димо издялал две дъски, сковал ги и ги почернил с въглен. След това ги окачил на стената. Освен това той направил и букви от тресчици, а под тях сложил ковчеже с пясък. Учениците гледали треските и усърдно ги рисували върху пясъка.
Първоначално децата изучавали наустница (църковна книга, която се учи наизуст) и псалтир. Това обаче не било задоволително съгласно даскала и той разширил образованието със всемирски дисциплинираност. Така било въведено ученето на земеописание, международна история, броене и граматика. Преподаването към този момент не било на църковнославянски език, а на български. За задачата учителят постоянно слизал до Пловдив и взимал назаем учебници от взаимното учебно заведение. До дълбока напреднала възраст даскал Димо учел децата от родопското село. Със задачата да държи будни и просветени селяните след него се наел синът му Атанас. Затова и семейството на неговия жанр била изменена от Аргирови на Даскалови, описват локалните.
През далечната 1885 година килийното учебно заведение се трансформирало и в просветно средище за мъже над 55 години. В историческите източници написа, че те „ с едната ръка стискат хляба в пояса, а с другата буквите на дъската пишат ". През 1908 година остарялото учебно заведение е съборено и на негово място е издигнато ново с две хубави стаи. Вече на четмо и писмо се учели и девойки. В соца през 60-те и 70-те години постройката на остарялото учебно заведение била превърната в забавачка. Тя била затворена по-късно поради намаляването на локалното население, което през 1965 година наброявало едвам 30 поданици. А през днешния ден постройката е съборена. Само празното пространство в двора до църквата припомня за тогавашния образован живот в Дедево.
Килийното учебно заведение в селото е било едно от първите огнища на духовността в Родопите.
В селото няма механа, само че има храм
Заради демографската рецесия от няколко години Дедево остана без механа и магазин. Причината е, че непрекъснатите поданици на селото са малко. Площадът и криволичещи улички се оживяват само през лятото и късната пролет, когато пловдивчани стартират да се качват през почивните дни. Така те са принудени или да слизат до града, с цел да си напазаруват нужните артикули, или до по-близките села Бойково и Храбрино. Бус им доставя самун няколко пъти в седмицата. От тази година единственото забавление за възрастните е обособеният резервоар на центъра с надпис „ Пенсионерски клуб ".
Същевременно, в случай че нямаш кола и живееш в селото, оставаш откъснат от света. Автобуси от Пловдив за Дедево и назад има три пъти в седмицата - единствено заран и вечер. Така тези, които би трябвало да слязат до града, с цел да свършат някоя работа, могат да го създадат единствено в сряда, петък и събота.
Местните пък се притесняват, че могат да останат и без незавършената постройка за кметство. Причината за това са клюки, че тя ще бъде продадена. Напук на действителността обаче в селото към момента действа църквата, в чийто двор се е намирало килийното учебно заведение.
Килийното учебно заведение, в което Захари Стоянов засял революционните си хрумвания, в началото се е помещавало в плевнята на Калафир Тъмрашки. То било посещавано от двадесетина будни момченца от Дедево, Бойково, Ситово, Извор и Първенец. С настъпването на есента обаче хората били принудени да реалокират учебното заведение. Причината - Калафира трябвало да прибере сеното, ръжената и сламата си. И по този начин килийното школо от плевнята се мести в Божиловата къща, а по-късно и на най-духовното място в селото - двора на църквата „ Свети Анастасий ". Първенците на Дедево събрали пари и иззидали учебно заведение на един кат.
По думите на локалните поданици, всеки помагал с каквото може - едни с камъни, други с добитък, трети с дървен материал, а четвърти се потили на градежа. Школото било издигнато за три години и половина, а даскал Димо издялал две дъски, сковал ги и ги почернил с въглен. След това ги окачил на стената. Освен това той направил и букви от тресчици, а под тях сложил ковчеже с пясък. Учениците гледали треските и усърдно ги рисували върху пясъка.
Първоначално децата изучавали наустница (църковна книга, която се учи наизуст) и псалтир. Това обаче не било задоволително съгласно даскала и той разширил образованието със всемирски дисциплинираност. Така било въведено ученето на земеописание, международна история, броене и граматика. Преподаването към този момент не било на църковнославянски език, а на български. За задачата учителят постоянно слизал до Пловдив и взимал назаем учебници от взаимното учебно заведение. До дълбока напреднала възраст даскал Димо учел децата от родопското село. Със задачата да държи будни и просветени селяните след него се наел синът му Атанас. Затова и семейството на неговия жанр била изменена от Аргирови на Даскалови, описват локалните.
През далечната 1885 година килийното учебно заведение се трансформирало и в просветно средище за мъже над 55 години. В историческите източници написа, че те „ с едната ръка стискат хляба в пояса, а с другата буквите на дъската пишат ". През 1908 година остарялото учебно заведение е съборено и на негово място е издигнато ново с две хубави стаи. Вече на четмо и писмо се учели и девойки. В соца през 60-те и 70-те години постройката на остарялото учебно заведение била превърната в забавачка. Тя била затворена по-късно поради намаляването на локалното население, което през 1965 година наброявало едвам 30 поданици. А през днешния ден постройката е съборена. Само празното пространство в двора до църквата припомня за тогавашния образован живот в Дедево.
Килийното учебно заведение в селото е било едно от първите огнища на духовността в Родопите.
В селото няма механа, само че има храм
Заради демографската рецесия от няколко години Дедево остана без механа и магазин. Причината е, че непрекъснатите поданици на селото са малко. Площадът и криволичещи улички се оживяват само през лятото и късната пролет, когато пловдивчани стартират да се качват през почивните дни. Така те са принудени или да слизат до града, с цел да си напазаруват нужните артикули, или до по-близките села Бойково и Храбрино. Бус им доставя самун няколко пъти в седмицата. От тази година единственото забавление за възрастните е обособеният резервоар на центъра с надпис „ Пенсионерски клуб ".
Същевременно, в случай че нямаш кола и живееш в селото, оставаш откъснат от света. Автобуси от Пловдив за Дедево и назад има три пъти в седмицата - единствено заран и вечер. Така тези, които би трябвало да слязат до града, с цел да свършат някоя работа, могат да го създадат единствено в сряда, петък и събота.
Местните пък се притесняват, че могат да останат и без незавършената постройка за кметство. Причината за това са клюки, че тя ще бъде продадена. Напук на действителността обаче в селото към момента действа църквата, в чийто двор се е намирало килийното учебно заведение.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ