Благоевградчани си спомниха за славното ни историческо минало
С церемониал на флагове, оръжия и униформи Благоевград означи Деня на храбростта и Българската войска, съобщи кореспондент на " Фокус ".
Пред благоевградчани бяха показани част от униформите и въоръжението на българската войска, както и исторически реплики на бойните флагове.
Събитието се провежда от Трето бригадно командване, Община Благоевград, Регионален исторически музей Благоевград, Регионално сдружение " Традиция “ и Сдружение " 14-ти пехотен полк “.
" " Тоз, който падне в пердах за независимост, той не умира, а постоянно живее " - надали има българско сърце, което да остане равнодушно, когато вижда тези надписи пред бойните флагове, изобразяващи славата на българската войска, великите победи, великите борби, които доведоха до това през днешния ден да имаме една свободна и самостоятелна България ", сподели кметът на Община Благоевград Методи Байкушев в свое слово във връзка провелото се събитие.
Тържественият обзор на исторически флагове и униформи на българското войнство стартира със знамето на четата на Филип Тотю от 1867г.
Първото четническо трицветно знаме в българската история е знамето на четата на Филип Тотю от 1867г.
Знамето е направено от индивидуален копринен плат с 3 линии, ситуирани хоризонтално, с цветове: червен, бял и зелен, а в средата с багра е изрисуван изправен на дясно коронован лъв в щит с корона, отдясно наляво са изобразени военни знаци - брадви, стрели, ножове, боздугани и копия, и надписи, изписани с багра: ``Свобода или смъртъ``, ``войвода Ф. Тотю``.
Четниците поставят клетва пред него и минават р. Дунав при гр. Свищов на 15 май 1867г. Четата води сражения с турски елементи при село Върбовка. По време на Сръбско-турската война през юни 1876 година знамето още веднъж се развява. Филип Тотю предвожда доброволци от Кладово до българска територия.
Реконструкторите бяха облечени с униформи на Първата българска легия от 1862 година Това е първообразът на бойното облекло на българската армия. Куртката е директна заемка от унгарската хусарска униформа. По концепция на Георги Раковски се постанова цветовата композиция от бяло и зелено, която се трансформира в присъща за българските революционери през идващото десетилетие. Подобни вариации на униформата са употребявани по време на Априлското въстание и от българските доброволци по време на Сръбско-турската война от 1876 година
След това мина блокът на въстаниците от героичния Април 1876 година, предвождан от знамето на копривщенските въстаници.
Униформите са сходни на тези на българската легия на Георги Раковски.
Въоръжението е най-вече с капсулно и кремъчно огнестрелно оръжие и разнообразни мостри на хладно балканско оръжие.
При въстаниците от Априлската епопея към този момент се утвръждава концепцията за доближаване на характерностите на бойното облекло, което последователно го трансформира в една от първите български униформи. Групата на априлските въстаници е предвождана от емблематичното знаме на Копривщенските въстаници. То е направено от Евлампия Векилова, и е едно от основните флагове на Априлското въстание. То е направено от двоен копринен плат със свещените думи " Свобода или гибел “ под който е извезан ядосан коронован лъв, стъпил върху полумесец. Под лъва са изписани думите " люби България, гибел или независимост “.
Членове на сдружението минаха и в униформите и с въоръжението на българското опълчение от Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г.
Военното облекло на българското опълчение заляга в основата на първите публични униформи на Българската земска армия от 1879 година Първите мостри са в тъмнозелен цвят, който по-късно последователно минава в черен. Пагоните и петлиците са в червен цвят. Калпаците са от черна агнешка кожа. Декорирани са с осмоконечен православен кръст. Въоръжението на българското опълчение е показано от пушка " Шаспо “ с ятагановиден нож, пушка " Крънка “ и пушка " Бердан - 2 “ с иглен байонет. Опълченците са предвождани от Самарското знаме. Първото българско публично бойно знаме. То е български боен байрак, национална реликва, един от най-важните военни знаци на Българската войска. Създадено е от монахини от град Самара (Русия) и е дарено на Българското опълчение по време на неговото съставяне през 1877 година. Единственото знаме в историята на България, наградено с Орден " За смелост “. Покрито с неувяхваща популярност в боевете при Стара Загора, Шипка, Шейново и др.
Дефилираха и реконструктори с четнически униформи и оръжие от времето на Революционната битка на българите от Македония и Одринско от края на 19 и началото на 20 век. Въоръжението и облеклото са разнородни и са съобразени с потребностите на партизанската и четническата битка. Огнестрелните и хладните оръжия покриват необятен набор от системи и калибри, даже и отпаднали за потребление в модерните по това време армии кремъчни и капсулни пушки и револвери. Четниците са предвождани от знамето на четата на военачалник Цончев от Четническата акция на Върховния Македонски комитет от 1895 година Знамето взе участие поредно в Горноджумайското и Илинденско-Преображенското въстание от 1902 – 1903 година В боевете при Разлог и Белица на 14, 15 и 18 септември 1903 година се трансформира в знак на мъжество, храброст и безрезервна обич към родината.
Знамето на охридските въстаници от Илинденско-Преображенското въстание е покрито с неувяхваща популярност. Извезано е от охридските учителки Василка Размова, Константина Бояджиева, Славка Чакърова и Поликсена Мосинова. Ушито е от двоен червен копринен плат. На лицевата страна е изобразена госпожица – персонификация на Македония, която държи в ръце меч и знаме с цветовете на българския народен байрак с надпис " Свобода или гибел “. До девойката стои разгневен лъв, който тъпче османския байрак. В краката на девойката има счупени окови, оръжия и победени турски бойци. Отстрани на композицията се четат надписите Македония и 2-ри окръг, 6-а околия. На гърба на знамето още веднъж е изобразен разярения български лъв, към който са изписани безсмъртните стихове на Ботев от стихотворението " Хаджи Димитър “.
Знамето на 8-ми Стоиловски революционен окръг е направено в навечерието на експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание. Участъковият челник Дико Джелебов разпорежда на Петър Горов да го създаде. На знамето със златна багра са изписани стиховете на ботевото стихотворение " Хаджи Димитър “. Знамето взе участие на конгреса на Петрова равнища, където е взето решение за експлоадиране на въстанието в Одринско. То е едно от дребното оживели флагове след погрома на Илинденско-Преображенското въстание.
Пред жителите и гостите на Благоевград минаха и реконструктори, облечени в униформи на българската войска от Балканската война.
Войниците бяха в панталони и куртки с присъщ землисто-кафяв цвят, направени от здрав вълнен плат. На главата си носят фуражки с тъмносиня външна страна и алена околожка и пагони, които значат принадлежността им към пехотата. Въоръжени са с пушка " Манлихер “ и военен нож.
Знамето е на 14 пехотен Македонски полк. Полкът взе участие във войните за национално обединяване от 1912 – 1918 година и заключителния стадий на втората международна война 1944 – 1945 година и се покрива с неувяхваща популярност в боевете при: Царево село, Станимир, Кочани, Градец, Райчани, Върбица, Доленци, Каменица, Габрово, Калиманско поле, Чеган, Удово, Висок камък, Фурка, Ени кьой, Джумая, Червените сипеи и доста други.
Пред публиката минаха и няколко блока от представители на Македоно-Одринското опълчение, облечени в униформи на другите дружини. Новината за оповестяването на Балканската война е посрещната с нечуван възторг измежду българското население. За доста малко време в мобилизационните пунктове на българската войска се явяват неведнъж надвишаващи планувания брой доброволци. С решение на българското държавно управление се основава самостоятелен корпус към българската войска, който е формиран от българи, които не са жители на Царство България. Уставната униформа прилича тази на постоянната войска като цвета на приборното сукно е зелен. Тъй като не доближават огромен брой униформи, бойците от Македоно-одринското опълчение получават в множеството случаи единствено присъщия за тази войскова част черен калпак със зелено дъно и кокарда, които са директна отпратка към калпаците на Българското опълчение от Руско-Турската война. Македоно-Одринското опълчение е бойна единица, която се покрива с неувяхваща популярност в боевете на Балканската и Междусъюзническата война. Първо пред вас минава знамето на 11-та Серска дружинна на Македоно-Одринското опълчение. То се трансформира в основното знаме на целия доброволчески корпус по време на Балканските войни. Създадена е в края на септември 1912 година от доброволци от Серското, Драмското, Солунското и Воденското македонски братства. Знамето е дарено персонално от кралица Елеонора и е направено по план на професор Иван Мърквичка. Изработено е от копринен плат с две лица. За задната страна е изобразен българския народен трибагреник. На лицевата страна навътре в бял кръст е изобразена иконата на българските просветители св. Св. Кирил и Методий. В четирита ъгъла са ситуирани кръгли медальони с изовражения на вензела на царицата, разгневен лъв, православен кръст и монограмът на Македоно-Одринското опълчение. Имена на славата: Узун Химитлер, Балкан Тореси, Кота 768, Мерхамлъ, Картал, Гюмурджина, Фере, Кешан, Ангиста, Каменица, Емирица, Султан тепе, Повиен камък, Пашаджиково, връх Говедар и др.
Последваха възстановчиците със знамето на 1-а Дебърска тайфа. Тя е основана единствено 2 часа след оповестяването на мобилизацията на 17 септември 1912 година Личният и състав е от 1200 доброволци от Дебърско, Галичко и Реканско в Западна Македония под командването на подполковник Стефан Николов. Лицевата страна на знамето е с изображение на българският народен трицвет с ситуиран по средата православен кръст, стъпил върху полумесец. Около кръста е изписано името на дружината. Обратната страна е напълно зелена с извезан със сърма коронован лъв, стъпил върху две лаврови клончета. Над него се чете надписът " С нами Богъ “. Имена на славата: Кадъ кьой, Малгара, Булаир, Шаркьой, Одрин, Брегалница, връх Повиен, Орлов камък, Костадинци и доста други.
2-а Скопска тайфа е основана в края на септември 1912 година и е попълнена с доброволци от Скопско, Кривопаланешко, Кратовско и Кумановско. Общата бройка на дружината е от 1079 души под командването на подпоручик Иван Минков. Знамето е направено от двоен червен копринен плат. В средата на лицевата страна е извезан осмоконечен кръст с надпис " Боже, пази Македония! “. В средата на противоположната страна е изобразен коронован лъв с надпис " Свобода или гибел “. Имена на славата: Малгара, Фере, Дедеагач, Шаркьой, Индже Борун, Каменица, Повиен, Драмча и други.
3-а Солунска тайфа е формирана от доброволци от Солунско, Драмско, Щипско, Кукушко и Серско. Бойното знаме на дружината е връчено на 4 октомври 1912 година в София. То е направено от Злата Думбалакова, сестра на командира на Солунската тайфа ротмистър Димитър Думбалаков. Ушито е от двоен копринен плат. Бродирано е със сърма и разноцветни копринени конци. В средата на лицевата му страна са извезани облиците на Св. Св. Кирил и Методий. Над тях с жълта сърма е бродиран скъсен надпис " Сухопътни войски. КИРИЛ. Сухопътни войски. МЕТОДИЙ. ". Фигурите на светците са заобиколени с жълт сърмен галун, който оформя икона под формата на правоъгълник. В горния завършек на плата във тип на дъга е поместен текстът: " ТОЗЪ КОЙТО ПАДНЕ ВЪ БОЙ " а в долния му край – " ТОЙ НЕ УМИРА ". Имена на славата: Малгара, Щерна, Мерефте, Хайдарлъ, Булаир, Шаркьой, Кочан, Калиманци, Дулица, Каменица, Говедарник, Повиен…
4-а Битолска тайфа на Македоно-Одринското опълчение е основана в София в края на септември 1912 година от доброволци от Битолско, Серско, Прилепско и Тетовско с пълководец капитан Владимир Каназирев. Знамето е направено от двоен копринен плат. Лицевата му част е с извърнат български трицвет с надпис " Битолска опълченска тайфа “ на противоположната страна е изобразен изправен коронован лъв, стъпил върху строшен полумесец. Имена на славата: Фере, Софлу, Шаркьой, Емирица, Лопен, Парадли, река Каменица, връх Повиен…
5-а Одринска тайфа на Македоно-Одринското опълчение е образувана от доброволци от Одринско, Разложко, Горноджумайско и Петричко. Командир на дружината е подполковник Антон Пчеларов. Знамето е направено от двоен червен копринен плат. В средата на лицевата страна е избродиран надписът: " Одринска опълченска тайфа “. На противоположната страна е подложен коронован лъв, стъпил върху османския полумесец. Около лъва са изписани имената на градовете, от които са опълченците. Имена на славата: Саранлъ, Фере, Софлу, Дедеагач, Тека, Булгаркьой, Шаркьой, Емирица, Лопен, Повиен и Каменица.9-а Велешка тайфа е образувана при започване на октомври 1912 година в Русе. Бойното знаме на дружината е направено от Димитър Салабашев от Лозенград. Изработено е от двоен червен плат. На лицевата страна е изобразен изправен коронован лъв, стъпил върху османския полумесец и звезда. Над него се чете надпис: " Свобода за Македония и Одринско “. На задната страна на знамето е ситуиран надпис " Долно тракийски легион “. Имена на славата: Балкан Тореси, Узунхимитлер, Гюмурджина, Фере, Кешан, Каменица, Повиен, Драмча, Брегалница, Орлов камък, Чатал чешме и др. Следващият блок е от възстановчици, които бяха облечени в български военни униформи от времето на Първата международна война. Въоръжени са с пушка Манлихер М 95 – популяризирала българския военен дух по бойните полета от Дойран и Охрид до Добруджа. Предвожда ги знамето на бойното знаме на 34-ти пехотен Троянски полк. Този военен байрак взе участие в обсадата на Одринската цитадела, при офанзивата на Чаталджанската позиция и още няколко значими сражения на Балканската война. В огъня на Междусъюзническата война се покрива с неувяхваща популярност в борбите против сръбските и гръцки войски. По време на Първата международна война взе участие в разгрома на сръбската войска и освобождението на Македония. По време на величествената Дойранска епопея то е знак на българското геройство и подвиг. Знамето взе участие и в заключителната част на Втората международна война в боевете по време на Косовската и Нишката настъпателни интервенции.
В тържественото показване на исторически униформи и знамената на бойната популярност участваха реконструктори от Сдружение " 14-ти пехотен Македонски полк “ – Благоевград и районните клубове на Национално сдружение " Традиция “– Благоевград, Априлци-Троян-Севлиево, Баня – Панагюрско, Габрово, Кюстендил, Копривщица, Мирково, Нова Загора, Клисура, Перник, Златица, Силистра, Велики Преслав, София, Велинград, Радомир.
Пред благоевградчани бяха показани част от униформите и въоръжението на българската войска, както и исторически реплики на бойните флагове.
Събитието се провежда от Трето бригадно командване, Община Благоевград, Регионален исторически музей Благоевград, Регионално сдружение " Традиция “ и Сдружение " 14-ти пехотен полк “.
" " Тоз, който падне в пердах за независимост, той не умира, а постоянно живее " - надали има българско сърце, което да остане равнодушно, когато вижда тези надписи пред бойните флагове, изобразяващи славата на българската войска, великите победи, великите борби, които доведоха до това през днешния ден да имаме една свободна и самостоятелна България ", сподели кметът на Община Благоевград Методи Байкушев в свое слово във връзка провелото се събитие.
Тържественият обзор на исторически флагове и униформи на българското войнство стартира със знамето на четата на Филип Тотю от 1867г.
Първото четническо трицветно знаме в българската история е знамето на четата на Филип Тотю от 1867г.
Знамето е направено от индивидуален копринен плат с 3 линии, ситуирани хоризонтално, с цветове: червен, бял и зелен, а в средата с багра е изрисуван изправен на дясно коронован лъв в щит с корона, отдясно наляво са изобразени военни знаци - брадви, стрели, ножове, боздугани и копия, и надписи, изписани с багра: ``Свобода или смъртъ``, ``войвода Ф. Тотю``.
Четниците поставят клетва пред него и минават р. Дунав при гр. Свищов на 15 май 1867г. Четата води сражения с турски елементи при село Върбовка. По време на Сръбско-турската война през юни 1876 година знамето още веднъж се развява. Филип Тотю предвожда доброволци от Кладово до българска територия.
Реконструкторите бяха облечени с униформи на Първата българска легия от 1862 година Това е първообразът на бойното облекло на българската армия. Куртката е директна заемка от унгарската хусарска униформа. По концепция на Георги Раковски се постанова цветовата композиция от бяло и зелено, която се трансформира в присъща за българските революционери през идващото десетилетие. Подобни вариации на униформата са употребявани по време на Априлското въстание и от българските доброволци по време на Сръбско-турската война от 1876 година
След това мина блокът на въстаниците от героичния Април 1876 година, предвождан от знамето на копривщенските въстаници.
Униформите са сходни на тези на българската легия на Георги Раковски.
Въоръжението е най-вече с капсулно и кремъчно огнестрелно оръжие и разнообразни мостри на хладно балканско оръжие.
При въстаниците от Априлската епопея към този момент се утвръждава концепцията за доближаване на характерностите на бойното облекло, което последователно го трансформира в една от първите български униформи. Групата на априлските въстаници е предвождана от емблематичното знаме на Копривщенските въстаници. То е направено от Евлампия Векилова, и е едно от основните флагове на Априлското въстание. То е направено от двоен копринен плат със свещените думи " Свобода или гибел “ под който е извезан ядосан коронован лъв, стъпил върху полумесец. Под лъва са изписани думите " люби България, гибел или независимост “.
Членове на сдружението минаха и в униформите и с въоръжението на българското опълчение от Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г.
Военното облекло на българското опълчение заляга в основата на първите публични униформи на Българската земска армия от 1879 година Първите мостри са в тъмнозелен цвят, който по-късно последователно минава в черен. Пагоните и петлиците са в червен цвят. Калпаците са от черна агнешка кожа. Декорирани са с осмоконечен православен кръст. Въоръжението на българското опълчение е показано от пушка " Шаспо “ с ятагановиден нож, пушка " Крънка “ и пушка " Бердан - 2 “ с иглен байонет. Опълченците са предвождани от Самарското знаме. Първото българско публично бойно знаме. То е български боен байрак, национална реликва, един от най-важните военни знаци на Българската войска. Създадено е от монахини от град Самара (Русия) и е дарено на Българското опълчение по време на неговото съставяне през 1877 година. Единственото знаме в историята на България, наградено с Орден " За смелост “. Покрито с неувяхваща популярност в боевете при Стара Загора, Шипка, Шейново и др.
Дефилираха и реконструктори с четнически униформи и оръжие от времето на Революционната битка на българите от Македония и Одринско от края на 19 и началото на 20 век. Въоръжението и облеклото са разнородни и са съобразени с потребностите на партизанската и четническата битка. Огнестрелните и хладните оръжия покриват необятен набор от системи и калибри, даже и отпаднали за потребление в модерните по това време армии кремъчни и капсулни пушки и револвери. Четниците са предвождани от знамето на четата на военачалник Цончев от Четническата акция на Върховния Македонски комитет от 1895 година Знамето взе участие поредно в Горноджумайското и Илинденско-Преображенското въстание от 1902 – 1903 година В боевете при Разлог и Белица на 14, 15 и 18 септември 1903 година се трансформира в знак на мъжество, храброст и безрезервна обич към родината.
Знамето на охридските въстаници от Илинденско-Преображенското въстание е покрито с неувяхваща популярност. Извезано е от охридските учителки Василка Размова, Константина Бояджиева, Славка Чакърова и Поликсена Мосинова. Ушито е от двоен червен копринен плат. На лицевата страна е изобразена госпожица – персонификация на Македония, която държи в ръце меч и знаме с цветовете на българския народен байрак с надпис " Свобода или гибел “. До девойката стои разгневен лъв, който тъпче османския байрак. В краката на девойката има счупени окови, оръжия и победени турски бойци. Отстрани на композицията се четат надписите Македония и 2-ри окръг, 6-а околия. На гърба на знамето още веднъж е изобразен разярения български лъв, към който са изписани безсмъртните стихове на Ботев от стихотворението " Хаджи Димитър “.
Знамето на 8-ми Стоиловски революционен окръг е направено в навечерието на експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание. Участъковият челник Дико Джелебов разпорежда на Петър Горов да го създаде. На знамето със златна багра са изписани стиховете на ботевото стихотворение " Хаджи Димитър “. Знамето взе участие на конгреса на Петрова равнища, където е взето решение за експлоадиране на въстанието в Одринско. То е едно от дребното оживели флагове след погрома на Илинденско-Преображенското въстание.
Пред жителите и гостите на Благоевград минаха и реконструктори, облечени в униформи на българската войска от Балканската война.
Войниците бяха в панталони и куртки с присъщ землисто-кафяв цвят, направени от здрав вълнен плат. На главата си носят фуражки с тъмносиня външна страна и алена околожка и пагони, които значат принадлежността им към пехотата. Въоръжени са с пушка " Манлихер “ и военен нож.
Знамето е на 14 пехотен Македонски полк. Полкът взе участие във войните за национално обединяване от 1912 – 1918 година и заключителния стадий на втората международна война 1944 – 1945 година и се покрива с неувяхваща популярност в боевете при: Царево село, Станимир, Кочани, Градец, Райчани, Върбица, Доленци, Каменица, Габрово, Калиманско поле, Чеган, Удово, Висок камък, Фурка, Ени кьой, Джумая, Червените сипеи и доста други.
Пред публиката минаха и няколко блока от представители на Македоно-Одринското опълчение, облечени в униформи на другите дружини. Новината за оповестяването на Балканската война е посрещната с нечуван възторг измежду българското население. За доста малко време в мобилизационните пунктове на българската войска се явяват неведнъж надвишаващи планувания брой доброволци. С решение на българското държавно управление се основава самостоятелен корпус към българската войска, който е формиран от българи, които не са жители на Царство България. Уставната униформа прилича тази на постоянната войска като цвета на приборното сукно е зелен. Тъй като не доближават огромен брой униформи, бойците от Македоно-одринското опълчение получават в множеството случаи единствено присъщия за тази войскова част черен калпак със зелено дъно и кокарда, които са директна отпратка към калпаците на Българското опълчение от Руско-Турската война. Македоно-Одринското опълчение е бойна единица, която се покрива с неувяхваща популярност в боевете на Балканската и Междусъюзническата война. Първо пред вас минава знамето на 11-та Серска дружинна на Македоно-Одринското опълчение. То се трансформира в основното знаме на целия доброволчески корпус по време на Балканските войни. Създадена е в края на септември 1912 година от доброволци от Серското, Драмското, Солунското и Воденското македонски братства. Знамето е дарено персонално от кралица Елеонора и е направено по план на професор Иван Мърквичка. Изработено е от копринен плат с две лица. За задната страна е изобразен българския народен трибагреник. На лицевата страна навътре в бял кръст е изобразена иконата на българските просветители св. Св. Кирил и Методий. В четирита ъгъла са ситуирани кръгли медальони с изовражения на вензела на царицата, разгневен лъв, православен кръст и монограмът на Македоно-Одринското опълчение. Имена на славата: Узун Химитлер, Балкан Тореси, Кота 768, Мерхамлъ, Картал, Гюмурджина, Фере, Кешан, Ангиста, Каменица, Емирица, Султан тепе, Повиен камък, Пашаджиково, връх Говедар и др.
Последваха възстановчиците със знамето на 1-а Дебърска тайфа. Тя е основана единствено 2 часа след оповестяването на мобилизацията на 17 септември 1912 година Личният и състав е от 1200 доброволци от Дебърско, Галичко и Реканско в Западна Македония под командването на подполковник Стефан Николов. Лицевата страна на знамето е с изображение на българският народен трицвет с ситуиран по средата православен кръст, стъпил върху полумесец. Около кръста е изписано името на дружината. Обратната страна е напълно зелена с извезан със сърма коронован лъв, стъпил върху две лаврови клончета. Над него се чете надписът " С нами Богъ “. Имена на славата: Кадъ кьой, Малгара, Булаир, Шаркьой, Одрин, Брегалница, връх Повиен, Орлов камък, Костадинци и доста други.
2-а Скопска тайфа е основана в края на септември 1912 година и е попълнена с доброволци от Скопско, Кривопаланешко, Кратовско и Кумановско. Общата бройка на дружината е от 1079 души под командването на подпоручик Иван Минков. Знамето е направено от двоен червен копринен плат. В средата на лицевата страна е извезан осмоконечен кръст с надпис " Боже, пази Македония! “. В средата на противоположната страна е изобразен коронован лъв с надпис " Свобода или гибел “. Имена на славата: Малгара, Фере, Дедеагач, Шаркьой, Индже Борун, Каменица, Повиен, Драмча и други.
3-а Солунска тайфа е формирана от доброволци от Солунско, Драмско, Щипско, Кукушко и Серско. Бойното знаме на дружината е връчено на 4 октомври 1912 година в София. То е направено от Злата Думбалакова, сестра на командира на Солунската тайфа ротмистър Димитър Думбалаков. Ушито е от двоен копринен плат. Бродирано е със сърма и разноцветни копринени конци. В средата на лицевата му страна са извезани облиците на Св. Св. Кирил и Методий. Над тях с жълта сърма е бродиран скъсен надпис " Сухопътни войски. КИРИЛ. Сухопътни войски. МЕТОДИЙ. ". Фигурите на светците са заобиколени с жълт сърмен галун, който оформя икона под формата на правоъгълник. В горния завършек на плата във тип на дъга е поместен текстът: " ТОЗЪ КОЙТО ПАДНЕ ВЪ БОЙ " а в долния му край – " ТОЙ НЕ УМИРА ". Имена на славата: Малгара, Щерна, Мерефте, Хайдарлъ, Булаир, Шаркьой, Кочан, Калиманци, Дулица, Каменица, Говедарник, Повиен…
4-а Битолска тайфа на Македоно-Одринското опълчение е основана в София в края на септември 1912 година от доброволци от Битолско, Серско, Прилепско и Тетовско с пълководец капитан Владимир Каназирев. Знамето е направено от двоен копринен плат. Лицевата му част е с извърнат български трицвет с надпис " Битолска опълченска тайфа “ на противоположната страна е изобразен изправен коронован лъв, стъпил върху строшен полумесец. Имена на славата: Фере, Софлу, Шаркьой, Емирица, Лопен, Парадли, река Каменица, връх Повиен…
5-а Одринска тайфа на Македоно-Одринското опълчение е образувана от доброволци от Одринско, Разложко, Горноджумайско и Петричко. Командир на дружината е подполковник Антон Пчеларов. Знамето е направено от двоен червен копринен плат. В средата на лицевата страна е избродиран надписът: " Одринска опълченска тайфа “. На противоположната страна е подложен коронован лъв, стъпил върху османския полумесец. Около лъва са изписани имената на градовете, от които са опълченците. Имена на славата: Саранлъ, Фере, Софлу, Дедеагач, Тека, Булгаркьой, Шаркьой, Емирица, Лопен, Повиен и Каменица.9-а Велешка тайфа е образувана при започване на октомври 1912 година в Русе. Бойното знаме на дружината е направено от Димитър Салабашев от Лозенград. Изработено е от двоен червен плат. На лицевата страна е изобразен изправен коронован лъв, стъпил върху османския полумесец и звезда. Над него се чете надпис: " Свобода за Македония и Одринско “. На задната страна на знамето е ситуиран надпис " Долно тракийски легион “. Имена на славата: Балкан Тореси, Узунхимитлер, Гюмурджина, Фере, Кешан, Каменица, Повиен, Драмча, Брегалница, Орлов камък, Чатал чешме и др. Следващият блок е от възстановчици, които бяха облечени в български военни униформи от времето на Първата международна война. Въоръжени са с пушка Манлихер М 95 – популяризирала българския военен дух по бойните полета от Дойран и Охрид до Добруджа. Предвожда ги знамето на бойното знаме на 34-ти пехотен Троянски полк. Този военен байрак взе участие в обсадата на Одринската цитадела, при офанзивата на Чаталджанската позиция и още няколко значими сражения на Балканската война. В огъня на Междусъюзническата война се покрива с неувяхваща популярност в борбите против сръбските и гръцки войски. По време на Първата международна война взе участие в разгрома на сръбската войска и освобождението на Македония. По време на величествената Дойранска епопея то е знак на българското геройство и подвиг. Знамето взе участие и в заключителната част на Втората международна война в боевете по време на Косовската и Нишката настъпателни интервенции.
В тържественото показване на исторически униформи и знамената на бойната популярност участваха реконструктори от Сдружение " 14-ти пехотен Македонски полк “ – Благоевград и районните клубове на Национално сдружение " Традиция “– Благоевград, Априлци-Троян-Севлиево, Баня – Панагюрско, Габрово, Кюстендил, Копривщица, Мирково, Нова Загора, Клисура, Перник, Златица, Силистра, Велики Преслав, София, Велинград, Радомир.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ