Интервю | Живко Георгиев: Няма оптимистичен следизборен сюжет за политическата криза
Тази седмица стартира противоположното преброяване до предварителните парламентарни избори в неделя, 2 октомври. В последните дни на акцията " Капитал " беседва с политолози (вижте също ), социолози (вижте също и ) и стопански специалисти за вероятните развития на обстановката след вота и с какви опасности за страната те могат да са свързани.Представяме ви мнението на социолога Живко Георгиев. Могат ли тези избори да решат политическата рецесия с продължителната липса на стабилно парламентарно болшинство зад постоянно държавно управление, т.е. казуса с обединенията?
Много малко евентуално е идните парламентарни избори да решат този въпрос. Не сме навлезли в тази фаза от развиването на политическата обстановка, че да стават вероятни устойчиви обединения. Дори и да се сътвори някаква коалиция след изборите, тя ще бъде нежна и уязвима. Още повече че и провокациите са извънредно доста.
Какво държавно управление въпреки всичко може да бъде излъчено - на малцинството (от ГЕРБ) или експертно, с мандата на една от трите партии, участващи в процедурата, само че подкрепено от повече партии в парламента; какви са вероятните конфигурации на тази поддръжка?
Не виждам доста благоприятни условия. Безспорно има допустима коалиция сред " Продължаваме промяната ", Българска социалистическа партия и " Демократична България ", т.е. тези партии, които към този момент бяха в коалиция. Максимум към тях може да се причисли " Български напредък " (на Стефан Янев - бел. ред.), в случай че влезе в Народното събрание. Но дали това ще стигне за болшинство зависи към този момент от съответните резултати от изборите. Това е единствената допустима коалиция. Не виждам ГЕРБ с кого биха могли да се коалират. Не виждам Движение за права и свободи в бъдеща ръководеща коалиция, въпреки че те имат навика без официално коалиране да поддържат някого . Но и това не е задоволително. Не виждам лесна коалиция с присъединяване на " ИТН " в идващия парламент. Скептичен съм и за присъединяване на " Възраждане " в някаква съдружна формула. Тоест единствено едно приблизително огромно ядро е евентуално способно да роди коалиция, само че наподобява малко евентуално то да е ръководещо.
Така че съгласно мен няма доста оптимистични сюжети от позиция на разрешаването на политическата рецесия. Дори и да бъде образувано някакъв вид експертно или програмно държавно управление след изборите, то ще е краткотрайно и с не по-дълъг от една година небосвод. И отново ще му е доста мъчно на такова държавно управление да ръководи, а и надали ще има болшинство. Партиите в Народното събрание, даже когато са в коалиция, не могат да образуват болшинства по съответни проблеми, а какво остава за по-рехава формула от вида на програмен или експертен кабинет . По евентуално наподобява следващата година още веднъж да има парламентарни избори.
Реклама Каква би била ролята на президента в търсенето на формула за държавно управление?
Безспорно президентът има роля, само че тя е чисто техническа. Той не може да размени волята на суверена за някаква ръководеща формула. Честно казано, не знам и дали президентът има предпочитание след всички тези случки през миналата година. А и не виждам за какво би му потрябвало. Да, може да се измислят някакви метааргументи, като да вземем за пример тежкото състояние или националния интерес, само че не мисля, че президентът има някакъв характерен интерес да бабува за съставянето на едно или друго държавно управление. Той ще извърши конституционните си отговорности, само че без да влага нещо доста от себе си. Не виждам и някоя политическа партия, с която той, по този начин да се каже, да мисли в един указател и да са в от малко малко работни връзки. И то не по негова виновност. Просто партиите имат да вземат решение свои проблеми.
Какви са рисковете и при двата разновидността: да няма държавно управление и да се върви към нови предварителни избори и да има някакъв тип държавно управление - на малцинството или така наречен експертно?
Ясно е, че след изборите, както и да се развият нещата, по този начин или другояче ще има няколко месеца парламент. Това е изцяло задоволително, в случай че има политическа воля, на парламентарно показаните партии да решат няколко неща , които постановат наложително глобата на Народното събрание. Очевидно служебното държавно управление е в положение на движи по-рутинните неща, които не изискват решение на Народното събрание, едвам не се получи цялостен неуспех в едно или друго измерение, тъй като тестванията са в действителност доста. Ще би трябвало да се одобри бюджет, нужни са законодателни промени, които се изискват от Европейски Съюз, с цел да получим достъп до тези запаси, които са заделени за България. Може да се наложи Народното събрание да взема решение законодателно въпроси, свързани с енергийната рецесия.
Съществува обаче рискът още със старта си Народното събрание отново да влезе избирателен режим на работа и да стартират да мъдруват нещо, обвързвано с изборния кодекс да вземем за пример. Не виждам по какъв начин в новия парламент ще стигнат до съгласие по промяната в правосъдната система, тъй като даже и да има искащи да слагат на масата този проблем, мъчно ще се стигне до някакво единодушие. Видяхме това в предходния парламент, в който сякаш имаше декларативна воля в болшинството при започване на мандата му да реши нещо, само че все не се получаваше.
Така че парламент ще имаме, което е релативно стабилизиращо. Сега какъв ще е този парламент, ще има ли воля, здравомислие, задоволително разсъдък, в случай че щете, никой не може да подсигурява.
Реклама
Ако въпреки всичко се сформира някакво държавно управление, рискът ще е поделен сред риск за самото държавно управление, тъй като самото то ще е в рискова обстановка, и риск за самите нас, защото има и неприятни вътрешнополитически и външнополитически сюжети за развиване.
Във всички случаи енергийната рецесия си остава един от основните опасности. Безкрайно рисково е интернационалното състояние, и то освен поради спора в Украйна, само че и поради напрежението сред Гърция и Турция, Косово, Босна. Така че несъмнено най-добре би било да има постоянно държавно управление и парламент, само че съм песимистичен, че след изборите това ще е допустимо, и не го виждам. И което е по-важно - наподобява, и българските жители нямат такова виждане . Единствената " разтуха ", в случай че мога по този начин да се изразя, е, че и другаде не е по-наред. Нима в Италия обстановката е по-нормална. Половината европейски страни ги чакат политически земетресения.
Свързани публикации Интервю | Добромир Живков: Партиите ще търсят надпартийна формула за съставянето на кабинет 28 септември 2022, 09:20 Интервю | Геновева Петрова: Дълга политическа рецесия носи риск от завой към недемократично ръководство 27 септември 2022, 09:27 Милен Любенов: Правителство може да има единствено с огромни взаимни отстъпки, които ще го минират 26 септември 2022, 09:27 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Капитал
Много малко евентуално е идните парламентарни избори да решат този въпрос. Не сме навлезли в тази фаза от развиването на политическата обстановка, че да стават вероятни устойчиви обединения. Дори и да се сътвори някаква коалиция след изборите, тя ще бъде нежна и уязвима. Още повече че и провокациите са извънредно доста.
Какво държавно управление въпреки всичко може да бъде излъчено - на малцинството (от ГЕРБ) или експертно, с мандата на една от трите партии, участващи в процедурата, само че подкрепено от повече партии в парламента; какви са вероятните конфигурации на тази поддръжка?
Не виждам доста благоприятни условия. Безспорно има допустима коалиция сред " Продължаваме промяната ", Българска социалистическа партия и " Демократична България ", т.е. тези партии, които към този момент бяха в коалиция. Максимум към тях може да се причисли " Български напредък " (на Стефан Янев - бел. ред.), в случай че влезе в Народното събрание. Но дали това ще стигне за болшинство зависи към този момент от съответните резултати от изборите. Това е единствената допустима коалиция. Не виждам ГЕРБ с кого биха могли да се коалират. Не виждам Движение за права и свободи в бъдеща ръководеща коалиция, въпреки че те имат навика без официално коалиране да поддържат някого . Но и това не е задоволително. Не виждам лесна коалиция с присъединяване на " ИТН " в идващия парламент. Скептичен съм и за присъединяване на " Възраждане " в някаква съдружна формула. Тоест единствено едно приблизително огромно ядро е евентуално способно да роди коалиция, само че наподобява малко евентуално то да е ръководещо.
Така че съгласно мен няма доста оптимистични сюжети от позиция на разрешаването на политическата рецесия. Дори и да бъде образувано някакъв вид експертно или програмно държавно управление след изборите, то ще е краткотрайно и с не по-дълъг от една година небосвод. И отново ще му е доста мъчно на такова държавно управление да ръководи, а и надали ще има болшинство. Партиите в Народното събрание, даже когато са в коалиция, не могат да образуват болшинства по съответни проблеми, а какво остава за по-рехава формула от вида на програмен или експертен кабинет . По евентуално наподобява следващата година още веднъж да има парламентарни избори.
Реклама Каква би била ролята на президента в търсенето на формула за държавно управление?
Безспорно президентът има роля, само че тя е чисто техническа. Той не може да размени волята на суверена за някаква ръководеща формула. Честно казано, не знам и дали президентът има предпочитание след всички тези случки през миналата година. А и не виждам за какво би му потрябвало. Да, може да се измислят някакви метааргументи, като да вземем за пример тежкото състояние или националния интерес, само че не мисля, че президентът има някакъв характерен интерес да бабува за съставянето на едно или друго държавно управление. Той ще извърши конституционните си отговорности, само че без да влага нещо доста от себе си. Не виждам и някоя политическа партия, с която той, по този начин да се каже, да мисли в един указател и да са в от малко малко работни връзки. И то не по негова виновност. Просто партиите имат да вземат решение свои проблеми.
Какви са рисковете и при двата разновидността: да няма държавно управление и да се върви към нови предварителни избори и да има някакъв тип държавно управление - на малцинството или така наречен експертно?
Ясно е, че след изборите, както и да се развият нещата, по този начин или другояче ще има няколко месеца парламент. Това е изцяло задоволително, в случай че има политическа воля, на парламентарно показаните партии да решат няколко неща , които постановат наложително глобата на Народното събрание. Очевидно служебното държавно управление е в положение на движи по-рутинните неща, които не изискват решение на Народното събрание, едвам не се получи цялостен неуспех в едно или друго измерение, тъй като тестванията са в действителност доста. Ще би трябвало да се одобри бюджет, нужни са законодателни промени, които се изискват от Европейски Съюз, с цел да получим достъп до тези запаси, които са заделени за България. Може да се наложи Народното събрание да взема решение законодателно въпроси, свързани с енергийната рецесия.
Съществува обаче рискът още със старта си Народното събрание отново да влезе избирателен режим на работа и да стартират да мъдруват нещо, обвързвано с изборния кодекс да вземем за пример. Не виждам по какъв начин в новия парламент ще стигнат до съгласие по промяната в правосъдната система, тъй като даже и да има искащи да слагат на масата този проблем, мъчно ще се стигне до някакво единодушие. Видяхме това в предходния парламент, в който сякаш имаше декларативна воля в болшинството при започване на мандата му да реши нещо, само че все не се получаваше.
Така че парламент ще имаме, което е релативно стабилизиращо. Сега какъв ще е този парламент, ще има ли воля, здравомислие, задоволително разсъдък, в случай че щете, никой не може да подсигурява.
Реклама
Ако въпреки всичко се сформира някакво държавно управление, рискът ще е поделен сред риск за самото държавно управление, тъй като самото то ще е в рискова обстановка, и риск за самите нас, защото има и неприятни вътрешнополитически и външнополитически сюжети за развиване.
Във всички случаи енергийната рецесия си остава един от основните опасности. Безкрайно рисково е интернационалното състояние, и то освен поради спора в Украйна, само че и поради напрежението сред Гърция и Турция, Косово, Босна. Така че несъмнено най-добре би било да има постоянно държавно управление и парламент, само че съм песимистичен, че след изборите това ще е допустимо, и не го виждам. И което е по-важно - наподобява, и българските жители нямат такова виждане . Единствената " разтуха ", в случай че мога по този начин да се изразя, е, че и другаде не е по-наред. Нима в Италия обстановката е по-нормална. Половината европейски страни ги чакат политически земетресения.
Свързани публикации Интервю | Добромир Живков: Партиите ще търсят надпартийна формула за съставянето на кабинет 28 септември 2022, 09:20 Интервю | Геновева Петрова: Дълга политическа рецесия носи риск от завой към недемократично ръководство 27 септември 2022, 09:27 Милен Любенов: Правителство може да има единствено с огромни взаимни отстъпки, които ще го минират 26 септември 2022, 09:27 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Капитал
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ