Георгий Бовт: Русия се хвана в капан с неизпълнимия си ултиматум
Тази седмица Русия получи от Съединените щати и НАТО дълго чакания писмен отговор на нейните оферти за взаимни гаранции за сигурност. Това беше главната тематика на вчерашния нескончаем телефонен диалог сред президентите на Русия и Франция Владимир Путин и Еманюел Макрон.
Според прессъобщението на Кремъл Путин е споделил на Макрон, че Вашингтон и Брюксел не са отчели главните претенции на Москва: Алиансът да не се уголемява повече на изток, да изтегли военната си инфраструктура в Европа до позициите от 1997 година и да не се разполагат ударни оръжейни системи в непосредствена непосредственост до съветските граници.
Също през вчерашния ден министърът на външните работи Сергей Лавров увери в ефира на четирите най-големи съветски радиостанции, че страната му не желае да води война, само че и няма да разреши ползите й да бъдат жестоко подценявани. Както и че има подготвеност за разговор, само че по второстепенните за Москва тематики.
" Големият въпрос в този момент е какво ще избере Русия. Дипломатическият разговор, военно-политическата ескалация или някакво комбиниране сред двете? Оставаме в очакване на идващия ход. А той ще зависи от един единствен човек и той се споделя Владимир Путин ", счита съветският политолог Георгий Бовт.
Защо Съединените щати помолиха Русия да не разгласява отговора им на съветските оферти за взаимни гаранции за сигурност?
Струва ми се, че прекосяването от тайната дипломация към обществената сфера, PR-а и осведомителната агитация постоянно може да провокира скандал и да подкопае дипломатическите старания. Обикновено едната страна разгласява позицията на другата тогава, когато към този момент няма вяра за съглашение. Още повече че има страни като Украйна и някои други източноевропейски страни, които се отнасят прекомерно ревностно към руско-американските договаряния. Те подозират, че решенията се вземат без тях и че зад тила им се договарят сфери на въздействие, въпреки че и руснаците, и американците отхвърлят.
Затова в дадения случай, в случай че към момента има вяра страните да се договорят за нещо, по-добре е то да не се разгласява преди постигането на договореностите. Защото стартовите преговорни позиции могат да се трансформират. След това ще бъде мъчно да обясниш, в това число на личната си публика, че не си дал заден ход, че не си се предал пред съперника, че си отчел някои негови неприемливи условия и т.н.
Какъв вид ще избере Русия: ще стартира разговор с американците по въпросите, по които те са съгласни да договарят, или ще продължи повдигането на залозите и играта на нерви?
Винаги има разновидности. За да разберем обаче кои от тях ще бъдат определени, би трябвало да влезем в главата на Владимир Путин, тъй като той е индивидът, който взема решение. На конференцията по случай една година от ръководството си Байдън сподели, че от време на време мнението на Владимир Путин зависи от това с кой крайник е станал от леглото. Може би в дадения случай това не е надалеч от истината. Затова не знаем какво си мисли Владимир Путин и какво решение ще вземе.
От това, което сподели министърът на външните работи Сергей Лавров за американския отговор, могат да последват два сюжета. От една страна той установи, че главните претенции на Русия са отхвърлени. От друга обаче позволи опция за сериозен диалог по второстепенните въпроси. С първия вид всичко е ясно. Той допуска някакъв силов отговор от страна на Русия. Вторият вид дава други благоприятни условия: да стартираме диалог по второстепенните въпроси и да се опитаме да се договорим по тях; да се сътвори някакво минимално доверие. И на тази основа да се изградят някакви по-мащабни връзки, в границите на които да се вземат решение основните въпроси. Вторият метод ми се коства логически.
Освен това става дума за избавяне на репутацията на съветската дипломация. През декември тя сложи ултимативни претенции, множеството от които несъмнено са неизпълними. И надали в съветското министерство на външните работи работят някакви луди, които не го схващат. Поставянето на неизпълними претенции е имало някаква цел. Каква? Или с цел да се скарат дефинитивно с американците, или с цел да работят по остарелия руски принцип " искай три пъти повече и ще получиш това, което ти е належащо ". Не знаем какъв е бил проектът в главите на московските стратези, които са дефинирали този ултиматум. Не знаем дали въобще има проект Б. И дали проект А е направен до край.
Ако приказваме за отрицателния сюжет, допустимо е Луганската и Донецката национална република да бъдат приети за самостоятелни страни. Това дефинитивно ще погребе Минския развой и ще предизвика американски наказания. Ще последва замяна на удари. Те ще ни наложат финансово-икономически наказания, ние ще отговорим с политически. Ще разположим някакви ракети в Калининград, Беларус и още някъде. Но не в Куба и Венецуела, тъй като Дмитрий Медведев тази седмица отхвърли тази опция. Ще изпратим подводници към крайбрежията на Америка и ще кажем, че са снабдени със стратегически настъпателни оръжия. Освен това можем да скъсаме дипломатическите си връзки с Америка. Да отзовем нашия дипломат и да изгоним американския. С това се изчерпва описът. Русия няма какво да отговори на Америка в икономическата сфера.
Каква е вероятността Съединените щати да вкарат по този начин наречените “адски наказания ” и подготвена ли е Русия за подобен сюжет?
Струва ми се, че в Кремъл са душевен готови за много тежки наказания. Още повече - опитите за подценяване на Кремъл могат да предизвикат внезапни дейности. В същото време в Кремъл знаят, че въвеждането на такива наказания, каквито бяха наложени на Северна Корея и Иран, ще има последствия и за западните страни. Особено за европейските. И наподобява се надяват, че Европа няма да допусне рисков сюжет като цялостно блокиране на газовите и петролните доставки и на разплащанията с Руската федерация.
Америка обаче не е толкоз обвързвана стопански с Русия. Търговският продан е незабележим - малко над 30 милиарда $ годишно. За Америка това е смешна сума. Русия е накъде на 30-о място измежду комерсиалните ѝ сътрудници. Съединените щати могат да си разрешат внезапни дейности по отношение на Русия в икономическата и най-много във финансовата сфера. От друга страна, в случай че употребява всички вероятни наказания по едно и също време, Америка ще загуби всичките си лостове за влияние върху Русия, която към този момент няма да има какво да губи.
Един въпрос, който изключително вълнува всички европейци. Възможно ли е Русия да спре газовите доставки за Европа в отговор на възможни наказания против газопровода " Северен поток 2 "?
Руският газ за Европа няма изцяло да спре. Дори без " Северен поток 2 " газът може да се доставя по други направления. Дори и украинският маршрут да бъде затворен, остават газопроводът " Ямал-Европа ", който минава през Беларус и Полша, " Турски поток " и така нататък Що се отнася до " Северен поток 2 ", има огромна възможност той да бъде блокиран, в случай че се изостри обстановката в Украйна и стартира война.
Кой ще стартира войната? Повечето съветски анализатори споделят мнението, че Русия не желае да атакува Украйна и че скупчването на войски по общата граница не е подготовка за нахлуване, а по-скоро инструмент за принуждаване на Съединените щати да седнат на масата за договаряния.
Това, което назовават скупчване на съветски войски, а точно на към 100 000 души в западните региони или малко повече, в случай че се има поради територията до Волгоград, те постоянно са били там. Защо тъкмо в този момент се надигна такава суматоха? Още повече че, в случай че погледнем съотношението на силите, дори 100-хилядна съветска войскова формация не е задоволителна за огромно навлизане в Украйна. Украинската войска наброява 250 000 души, а могат да бъдат мобилизирани още 130 000. Това значи 380 000 души. За започването на настъпателна интервенция е належащо двукратно или трикратно предимство в жива мощ и техника. Как може 100-хилядна армия да победи 250-хилядна войска? Това е нелепост, която беше измислена с неизвестно каква цел. Струва ми се, че цялата тази акция беше раздухана изкуствено.
Общо взето Русия се хвана в този капан, предявявайки неизпълнимия си ултиматум, което беше много истерично държание. Що се отнася до нахлуването в Украйна, по-скоро украинските въоръжени сили могат да се опитат да решат силово казуса в Донбас. Съотношението на силите там подхожда на такова желание. Така нареченото опълчение в Донбас наброява към 30 000 души. Украинската войска може да се оправи с тази задача, в случай че сепаратистите не получат военна помощ от Русия. Ако получат обаче, Русия незабавно ще бъде упрекната в експанзия.
Интервюто с Георгий Бовт можете да чуете в звуковия файл.
Според прессъобщението на Кремъл Путин е споделил на Макрон, че Вашингтон и Брюксел не са отчели главните претенции на Москва: Алиансът да не се уголемява повече на изток, да изтегли военната си инфраструктура в Европа до позициите от 1997 година и да не се разполагат ударни оръжейни системи в непосредствена непосредственост до съветските граници.
Също през вчерашния ден министърът на външните работи Сергей Лавров увери в ефира на четирите най-големи съветски радиостанции, че страната му не желае да води война, само че и няма да разреши ползите й да бъдат жестоко подценявани. Както и че има подготвеност за разговор, само че по второстепенните за Москва тематики.
" Големият въпрос в този момент е какво ще избере Русия. Дипломатическият разговор, военно-политическата ескалация или някакво комбиниране сред двете? Оставаме в очакване на идващия ход. А той ще зависи от един единствен човек и той се споделя Владимир Путин ", счита съветският политолог Георгий Бовт.
Защо Съединените щати помолиха Русия да не разгласява отговора им на съветските оферти за взаимни гаранции за сигурност?
Струва ми се, че прекосяването от тайната дипломация към обществената сфера, PR-а и осведомителната агитация постоянно може да провокира скандал и да подкопае дипломатическите старания. Обикновено едната страна разгласява позицията на другата тогава, когато към този момент няма вяра за съглашение. Още повече че има страни като Украйна и някои други източноевропейски страни, които се отнасят прекомерно ревностно към руско-американските договаряния. Те подозират, че решенията се вземат без тях и че зад тила им се договарят сфери на въздействие, въпреки че и руснаците, и американците отхвърлят.
Затова в дадения случай, в случай че към момента има вяра страните да се договорят за нещо, по-добре е то да не се разгласява преди постигането на договореностите. Защото стартовите преговорни позиции могат да се трансформират. След това ще бъде мъчно да обясниш, в това число на личната си публика, че не си дал заден ход, че не си се предал пред съперника, че си отчел някои негови неприемливи условия и т.н.
Какъв вид ще избере Русия: ще стартира разговор с американците по въпросите, по които те са съгласни да договарят, или ще продължи повдигането на залозите и играта на нерви?
Винаги има разновидности. За да разберем обаче кои от тях ще бъдат определени, би трябвало да влезем в главата на Владимир Путин, тъй като той е индивидът, който взема решение. На конференцията по случай една година от ръководството си Байдън сподели, че от време на време мнението на Владимир Путин зависи от това с кой крайник е станал от леглото. Може би в дадения случай това не е надалеч от истината. Затова не знаем какво си мисли Владимир Путин и какво решение ще вземе.
От това, което сподели министърът на външните работи Сергей Лавров за американския отговор, могат да последват два сюжета. От една страна той установи, че главните претенции на Русия са отхвърлени. От друга обаче позволи опция за сериозен диалог по второстепенните въпроси. С първия вид всичко е ясно. Той допуска някакъв силов отговор от страна на Русия. Вторият вид дава други благоприятни условия: да стартираме диалог по второстепенните въпроси и да се опитаме да се договорим по тях; да се сътвори някакво минимално доверие. И на тази основа да се изградят някакви по-мащабни връзки, в границите на които да се вземат решение основните въпроси. Вторият метод ми се коства логически.
Освен това става дума за избавяне на репутацията на съветската дипломация. През декември тя сложи ултимативни претенции, множеството от които несъмнено са неизпълними. И надали в съветското министерство на външните работи работят някакви луди, които не го схващат. Поставянето на неизпълними претенции е имало някаква цел. Каква? Или с цел да се скарат дефинитивно с американците, или с цел да работят по остарелия руски принцип " искай три пъти повече и ще получиш това, което ти е належащо ". Не знаем какъв е бил проектът в главите на московските стратези, които са дефинирали този ултиматум. Не знаем дали въобще има проект Б. И дали проект А е направен до край.
Ако приказваме за отрицателния сюжет, допустимо е Луганската и Донецката национална република да бъдат приети за самостоятелни страни. Това дефинитивно ще погребе Минския развой и ще предизвика американски наказания. Ще последва замяна на удари. Те ще ни наложат финансово-икономически наказания, ние ще отговорим с политически. Ще разположим някакви ракети в Калининград, Беларус и още някъде. Но не в Куба и Венецуела, тъй като Дмитрий Медведев тази седмица отхвърли тази опция. Ще изпратим подводници към крайбрежията на Америка и ще кажем, че са снабдени със стратегически настъпателни оръжия. Освен това можем да скъсаме дипломатическите си връзки с Америка. Да отзовем нашия дипломат и да изгоним американския. С това се изчерпва описът. Русия няма какво да отговори на Америка в икономическата сфера.
Каква е вероятността Съединените щати да вкарат по този начин наречените “адски наказания ” и подготвена ли е Русия за подобен сюжет?
Струва ми се, че в Кремъл са душевен готови за много тежки наказания. Още повече - опитите за подценяване на Кремъл могат да предизвикат внезапни дейности. В същото време в Кремъл знаят, че въвеждането на такива наказания, каквито бяха наложени на Северна Корея и Иран, ще има последствия и за западните страни. Особено за европейските. И наподобява се надяват, че Европа няма да допусне рисков сюжет като цялостно блокиране на газовите и петролните доставки и на разплащанията с Руската федерация.
Америка обаче не е толкоз обвързвана стопански с Русия. Търговският продан е незабележим - малко над 30 милиарда $ годишно. За Америка това е смешна сума. Русия е накъде на 30-о място измежду комерсиалните ѝ сътрудници. Съединените щати могат да си разрешат внезапни дейности по отношение на Русия в икономическата и най-много във финансовата сфера. От друга страна, в случай че употребява всички вероятни наказания по едно и също време, Америка ще загуби всичките си лостове за влияние върху Русия, която към този момент няма да има какво да губи.
Един въпрос, който изключително вълнува всички европейци. Възможно ли е Русия да спре газовите доставки за Европа в отговор на възможни наказания против газопровода " Северен поток 2 "?
Руският газ за Европа няма изцяло да спре. Дори без " Северен поток 2 " газът може да се доставя по други направления. Дори и украинският маршрут да бъде затворен, остават газопроводът " Ямал-Европа ", който минава през Беларус и Полша, " Турски поток " и така нататък Що се отнася до " Северен поток 2 ", има огромна възможност той да бъде блокиран, в случай че се изостри обстановката в Украйна и стартира война.
Кой ще стартира войната? Повечето съветски анализатори споделят мнението, че Русия не желае да атакува Украйна и че скупчването на войски по общата граница не е подготовка за нахлуване, а по-скоро инструмент за принуждаване на Съединените щати да седнат на масата за договаряния.
Това, което назовават скупчване на съветски войски, а точно на към 100 000 души в западните региони или малко повече, в случай че се има поради територията до Волгоград, те постоянно са били там. Защо тъкмо в този момент се надигна такава суматоха? Още повече че, в случай че погледнем съотношението на силите, дори 100-хилядна съветска войскова формация не е задоволителна за огромно навлизане в Украйна. Украинската войска наброява 250 000 души, а могат да бъдат мобилизирани още 130 000. Това значи 380 000 души. За започването на настъпателна интервенция е належащо двукратно или трикратно предимство в жива мощ и техника. Как може 100-хилядна армия да победи 250-хилядна войска? Това е нелепост, която беше измислена с неизвестно каква цел. Струва ми се, че цялата тази акция беше раздухана изкуствено.
Общо взето Русия се хвана в този капан, предявявайки неизпълнимия си ултиматум, което беше много истерично държание. Що се отнася до нахлуването в Украйна, по-скоро украинските въоръжени сили могат да се опитат да решат силово казуса в Донбас. Съотношението на силите там подхожда на такова желание. Така нареченото опълчение в Донбас наброява към 30 000 души. Украинската войска може да се оправи с тази задача, в случай че сепаратистите не получат военна помощ от Русия. Ако получат обаче, Русия незабавно ще бъде упрекната в експанзия.
Интервюто с Георгий Бовт можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ