Левски трябва да бъде спасен
Тази седмица беше празнувана 180 годишнината от рождението на Левски с духова музика, церемониален протест, заря и речи, прочее все едни и същи. Колкото, обаче, паметниците от соца споделят истината и са памет за това време, толкоз и обликът на Левски в публичното схващане през днешния ден има общо с Левски.
Този облик от дълго време е конфискуван от политиците, трансфорат е в държавен обред, който преди всичко – и преди, и след 1989 година – има за цел да легитимира исторически властта. Да излезе, че тя е последовател на идеалите на битката за национална самостоятелност. Второ, посредством него, властта мълчешком мъмри популацията, че е надалеч от жертвоготовността на Дякона и пречи на раждането на нови герои, изключително на такива, които са подготвени на опозиция против нея. Трето, Левски и другите борци против османския терор през 19-ти век правят специфична работа на националистите – да основават от отминали исторически вражди модерни геополитически противодействия. По същата логичност любовта към Левски, незнайно по какъв начин, се оказва мотив за поклонение пред Русия – от Руско-турската война та до наши дни.
Няма опция на политическите използва на Левски и в учебникарския роман за него, изпълнен с патетични клишета и литературни идеализации. Всяка митологизация на действителни герои поражда насрещна демитологизация. Изкараха Левски какъв ли не – от масон и гей до палач. Но и да пуснем сходни компроматно-жълти трудове в канала, където им е мястото, гладът за достоверност си остава. Той се прояви в проточилата се препирня къде тъкмо е гробът на Дякона. Като оставим настрани ловците на евтина популярност и феновете на псевдонаучни причини, разбираемо е желанието на елементарния човек да откри място, където да се поклони пред един дал живота си за България съотечественик, само че не съгласно държавния обред, а съгласно националния бит. Така или другояче и паметта за Левски би трябвало да бъде спасявана от ерзаците на паметта.
Вече всички, от министри през кметове до хотелиери са срещу нашите курорти по Черноморието, изключително пък Слънчев бряг. Начинът, по който те се случиха през последните десетилетия наподобява на атентат против околната среда и локалната просвета, само че за него даже и ИДИЛ не желае да поеме отговорност. Само Валери Симеонов потегли да се бори с бараките по плажа и изстъпленията на чужденците, само че с изключение на да задоволи ксенофобията си, надали може да реализира нещо друго. Самата формула – свръх застрояване + липса на инфраструктура Х неприятно обслужване, допуска толкоз пияни клиенти, че да им е безразлично къде са попаднали. Трудно можеш да си представиш, че на големите територии, наблъскани с еднотипни блокове на километри от морето някое порядъчно френско или немско семейство ще реши да си купи апартамент или даже единствено да си изкара ваканцията.
Курортите ни, естествено се употребяват от природата, само че сами по себе си те не са естествено събитие, а са политически план или по-точно неналичието на подобен. Но по този начин, че да основава благоприятни условия за оптимално асимилиране на корупционен запас. И на равнище законодателна власт, която приема обтекаема нормативна база, и на равнище изпълнителна власт, която може да я ползва изборно, и на равнище правосъдна власт, която има свободата да я пояснява случайно.
Тук може да се заподозре и геополитически план – русификация на района. Когато се построяват курорти, които не са привлекателни като качество на живот, с цел да се заселиш там би трябвало да имаш някакви други претекстове – чувство за културна непосредственост, експорт на власт и прочие. Тъй или другояче, фактът е налице – собствеността на все по-голяма част от недвижимостите по Черноморието е съветска.
Кристиян от Триград беше открит мъртъв, паднал от 100 метрова канара. Преди две седмици малолетното момче бутна минувачи на пътя и изчезна. Справедливо ли е причиняването на телесни повреди да се изкупува със гибел? Каква е ролята на медиите, и то освен жълтите, които дъвчеха виновността му и я надуваха като балон?
Сякаш най-сетне, най-малко в случай че се съди по реакциите в обществените мрежи, си дадохме сметка, че обществените разкази могат да убиват.
Този облик от дълго време е конфискуван от политиците, трансфорат е в държавен обред, който преди всичко – и преди, и след 1989 година – има за цел да легитимира исторически властта. Да излезе, че тя е последовател на идеалите на битката за национална самостоятелност. Второ, посредством него, властта мълчешком мъмри популацията, че е надалеч от жертвоготовността на Дякона и пречи на раждането на нови герои, изключително на такива, които са подготвени на опозиция против нея. Трето, Левски и другите борци против османския терор през 19-ти век правят специфична работа на националистите – да основават от отминали исторически вражди модерни геополитически противодействия. По същата логичност любовта към Левски, незнайно по какъв начин, се оказва мотив за поклонение пред Русия – от Руско-турската война та до наши дни.
Няма опция на политическите използва на Левски и в учебникарския роман за него, изпълнен с патетични клишета и литературни идеализации. Всяка митологизация на действителни герои поражда насрещна демитологизация. Изкараха Левски какъв ли не – от масон и гей до палач. Но и да пуснем сходни компроматно-жълти трудове в канала, където им е мястото, гладът за достоверност си остава. Той се прояви в проточилата се препирня къде тъкмо е гробът на Дякона. Като оставим настрани ловците на евтина популярност и феновете на псевдонаучни причини, разбираемо е желанието на елементарния човек да откри място, където да се поклони пред един дал живота си за България съотечественик, само че не съгласно държавния обред, а съгласно националния бит. Така или другояче и паметта за Левски би трябвало да бъде спасявана от ерзаците на паметта.
Вече всички, от министри през кметове до хотелиери са срещу нашите курорти по Черноморието, изключително пък Слънчев бряг. Начинът, по който те се случиха през последните десетилетия наподобява на атентат против околната среда и локалната просвета, само че за него даже и ИДИЛ не желае да поеме отговорност. Само Валери Симеонов потегли да се бори с бараките по плажа и изстъпленията на чужденците, само че с изключение на да задоволи ксенофобията си, надали може да реализира нещо друго. Самата формула – свръх застрояване + липса на инфраструктура Х неприятно обслужване, допуска толкоз пияни клиенти, че да им е безразлично къде са попаднали. Трудно можеш да си представиш, че на големите територии, наблъскани с еднотипни блокове на километри от морето някое порядъчно френско или немско семейство ще реши да си купи апартамент или даже единствено да си изкара ваканцията.
Курортите ни, естествено се употребяват от природата, само че сами по себе си те не са естествено събитие, а са политически план или по-точно неналичието на подобен. Но по този начин, че да основава благоприятни условия за оптимално асимилиране на корупционен запас. И на равнище законодателна власт, която приема обтекаема нормативна база, и на равнище изпълнителна власт, която може да я ползва изборно, и на равнище правосъдна власт, която има свободата да я пояснява случайно.
Тук може да се заподозре и геополитически план – русификация на района. Когато се построяват курорти, които не са привлекателни като качество на живот, с цел да се заселиш там би трябвало да имаш някакви други претекстове – чувство за културна непосредственост, експорт на власт и прочие. Тъй или другояче, фактът е налице – собствеността на все по-голяма част от недвижимостите по Черноморието е съветска.
Кристиян от Триград беше открит мъртъв, паднал от 100 метрова канара. Преди две седмици малолетното момче бутна минувачи на пътя и изчезна. Справедливо ли е причиняването на телесни повреди да се изкупува със гибел? Каква е ролята на медиите, и то освен жълтите, които дъвчеха виновността му и я надуваха като балон?
Сякаш най-сетне, най-малко в случай че се съди по реакциите в обществените мрежи, си дадохме сметка, че обществените разкази могат да убиват.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ