Оглупяваме бавно, неусетно дори
Тази вест към този момент ме унищожи. Пол Маккартни е призовал за благосклонност към кравата Пенка и приканил хората да стачкуват. Такъв си е сър Пол, постоянно подготвен да застане зад някоя идея. Именно на това разчитах, когато преди 18 години се пробвах да го поканя да посети България като знак на свободата. Не с цел да изнася концерт, надалеч съм от бизнеса на Фънки, а с цел да поддържа демократичните промени у нас. Представях си един концерт по-скоро на нашите рокаджии пред него, както посрещнахме папата. Не се получи. Не съм сигурен дали изобщо нашата покана е стигнала до него. И ето, че в този момент той самичък се насочва към България. Както го правеше за гладуващите деца в Африка или за свободата на Нелсън Мандела.
Ето това точно ме унищожи. Пол Маккартни е погледнал на нас като на някакви кръвожадни диваци. Сами сме си отговорни. Какви са тези лимитирани хора, които не могат да проявят обикновена човечност и да решат на своя отговорност един толкоз елементарен случай, без значение от недомислени наредби и заповеди. Тези “коне с капаци ”, както назовават такива лимитирани хора, чакаха доста дни наред някой различен да им подреди – Бойко Борисов по опция. През това време кравата Пенка стана международна вест. Впрочем, не съм сигурен дали Пенка тъкмо или лимитираните българи. И трябваше да се намесва Пол Маккартни.
Новина създадохме и с отношението си към гей парада. Не ни е за първа година и постоянно изпадаме в суматоха. Какво да вършим? Ако ги оставим да вършат каквото си желаят, множеството хора не ги харесват и няма да гласоподават за нас. Ако ги ограничим, западните посланици ще ни разнесат, че ограничаваме човешките права на малцинствата. Навремето Георги Кадиев реши, че като ляв претендент за кмет на София би трябвало да поддържа парада. И загуби пагубно. Отново блокаж. И вместо всичко да си мине и замине по реда си, медиите взеха решение да изпълнят гражданския си дълг и излъчиха многочислени анкети “за ” и “против ”, с което направиха безвъзмездна реклама на този “сеир ”. Аз персонално не мога да схвана какъв смисъл се влага в тези паради. Може би истината се крие в откровението на интервюиран по малкия екран участник в парада: “Разчитаме да ни помогне да си намираме сътрудници. Стана толкоз трудно… ”
Иначе с равенството на половете у нас сме доста прогресивни. Достатъчно е да бъдеш брачната половинка някой властник и можеш да се изказваш обществено по проблемите на страната, в това число и да призовеш към силово справяне с циганското население. Това последното не е напълно по условията за равенството по етническа принадлежност, само че евентуално е под въздействие на турския сериал “Кьосем ”. Това слага също в неравностойно състояние другояче кроткия и внимателен брачен партньор, който очевидно е споделял вкъщи си някои свои възгледи по използването на по този начин нареченото. “приобщаване ”.
Бяхме по този начин щастливи да се върнем към естествения парламентарен живот, откакто поставихме нов международен връх с две визити съвсем едновременно на високо държавно ниво в станалата недостъпна за нас Москва. Забавляваха ни по малкия екран с изтърканите разногласия за енергийните планове, които от ден на ден наподобяват неосъществими, и най-после всичко се изроди в нормалните дрязги и мързеливи кавги кой знае по-добре съветски и кой какво е правил в Русия и какво е постигнал. Скучно, до момента в който министърът на вътрешните работи не изплува от тъмнината и потресе необятната прогресивна общност с откровението: “Малшанс, бяхме на крачка да заловим Пелов, само че ни изпревариха. ” Засега министърът печели първото място като изумен от лятната болест, упомената в заглавието на коментара.
Естествено, най-вече внимание малките екрани отделят на започващото международно състезание по футбол в Русия. Засипани сме с информация за тимовете, екипите, играчите, домакините. Всичко това е доста прелестно. Но не пречи да се съмняваме, че грешките, които ще бъдат допускани от нашите коментатори, са хронични и ще се повторят и тази година. Истинската ми паника обаче е в друга посока. Сега се стопират доста излъчвания, в това число и политическите. Подбират се определени фрагменти, с които ще се запълва програмата. Те носят заглавието “Най-доброто от…. ” Най-доброто от посредственото, може би, само че това е смешка. Аз персонално бих посъветвал началниците да не пускат в отпуск всичките си политически кореспонденти и коментатори, тъй като е доста евентуално точно по време на шампионата да се предизвика някой боен случай, пограничен спор или въоръжен прелом наоколо до съветската територия, което да помрачи настроенията на домакините. Естествено, виновността за това ще бъде трансферирана върху самите домакини.
Ето някои обстоятелства в удостоверение. На 8 август 2008 година беше тържествено закрита олимпиадата в Пекин. Путин трябваше незабавно да замине за Русия, тъй като същата вечер грузинската войска нахлу в Южна Осетия. Започна погранична война.
На 23 февруари 2014 година по едно и също време с блестящото закриване на зимната олимпиада в Сочи, на която най-вече медали завоюваха домакините от Русия, митингите в Киев прераснаха в оцапан с кръв държавен прелом.
“Спортът за един кротичък свят ” през днешния ден звучи съвсем пародийно.
Защо крият броя на феновете?
Не за първи път задавам този въпрос. Ето, приключи едно блестящо музикално съревнование – „ Гласът на България “. Всичко беше прелестно. Но най-после отново не оповестиха какъв брой фенове са дали своят вот и по какъв начин се разпределят гласовете. Това незабавно даде мотив да се появят изказвания за нагласен избор. Защо се огорчават по този метод децата, спечелили премията? Печалби ли се крият? Или загуби? Губи се престиж и доверие, това е значимото.
Ето това точно ме унищожи. Пол Маккартни е погледнал на нас като на някакви кръвожадни диваци. Сами сме си отговорни. Какви са тези лимитирани хора, които не могат да проявят обикновена човечност и да решат на своя отговорност един толкоз елементарен случай, без значение от недомислени наредби и заповеди. Тези “коне с капаци ”, както назовават такива лимитирани хора, чакаха доста дни наред някой различен да им подреди – Бойко Борисов по опция. През това време кравата Пенка стана международна вест. Впрочем, не съм сигурен дали Пенка тъкмо или лимитираните българи. И трябваше да се намесва Пол Маккартни.
Новина създадохме и с отношението си към гей парада. Не ни е за първа година и постоянно изпадаме в суматоха. Какво да вършим? Ако ги оставим да вършат каквото си желаят, множеството хора не ги харесват и няма да гласоподават за нас. Ако ги ограничим, западните посланици ще ни разнесат, че ограничаваме човешките права на малцинствата. Навремето Георги Кадиев реши, че като ляв претендент за кмет на София би трябвало да поддържа парада. И загуби пагубно. Отново блокаж. И вместо всичко да си мине и замине по реда си, медиите взеха решение да изпълнят гражданския си дълг и излъчиха многочислени анкети “за ” и “против ”, с което направиха безвъзмездна реклама на този “сеир ”. Аз персонално не мога да схвана какъв смисъл се влага в тези паради. Може би истината се крие в откровението на интервюиран по малкия екран участник в парада: “Разчитаме да ни помогне да си намираме сътрудници. Стана толкоз трудно… ”
Иначе с равенството на половете у нас сме доста прогресивни. Достатъчно е да бъдеш брачната половинка някой властник и можеш да се изказваш обществено по проблемите на страната, в това число и да призовеш към силово справяне с циганското население. Това последното не е напълно по условията за равенството по етническа принадлежност, само че евентуално е под въздействие на турския сериал “Кьосем ”. Това слага също в неравностойно състояние другояче кроткия и внимателен брачен партньор, който очевидно е споделял вкъщи си някои свои възгледи по използването на по този начин нареченото. “приобщаване ”.
Бяхме по този начин щастливи да се върнем към естествения парламентарен живот, откакто поставихме нов международен връх с две визити съвсем едновременно на високо държавно ниво в станалата недостъпна за нас Москва. Забавляваха ни по малкия екран с изтърканите разногласия за енергийните планове, които от ден на ден наподобяват неосъществими, и най-после всичко се изроди в нормалните дрязги и мързеливи кавги кой знае по-добре съветски и кой какво е правил в Русия и какво е постигнал. Скучно, до момента в който министърът на вътрешните работи не изплува от тъмнината и потресе необятната прогресивна общност с откровението: “Малшанс, бяхме на крачка да заловим Пелов, само че ни изпревариха. ” Засега министърът печели първото място като изумен от лятната болест, упомената в заглавието на коментара.
Естествено, най-вече внимание малките екрани отделят на започващото международно състезание по футбол в Русия. Засипани сме с информация за тимовете, екипите, играчите, домакините. Всичко това е доста прелестно. Но не пречи да се съмняваме, че грешките, които ще бъдат допускани от нашите коментатори, са хронични и ще се повторят и тази година. Истинската ми паника обаче е в друга посока. Сега се стопират доста излъчвания, в това число и политическите. Подбират се определени фрагменти, с които ще се запълва програмата. Те носят заглавието “Най-доброто от…. ” Най-доброто от посредственото, може би, само че това е смешка. Аз персонално бих посъветвал началниците да не пускат в отпуск всичките си политически кореспонденти и коментатори, тъй като е доста евентуално точно по време на шампионата да се предизвика някой боен случай, пограничен спор или въоръжен прелом наоколо до съветската територия, което да помрачи настроенията на домакините. Естествено, виновността за това ще бъде трансферирана върху самите домакини.
Ето някои обстоятелства в удостоверение. На 8 август 2008 година беше тържествено закрита олимпиадата в Пекин. Путин трябваше незабавно да замине за Русия, тъй като същата вечер грузинската войска нахлу в Южна Осетия. Започна погранична война.
На 23 февруари 2014 година по едно и също време с блестящото закриване на зимната олимпиада в Сочи, на която най-вече медали завоюваха домакините от Русия, митингите в Киев прераснаха в оцапан с кръв държавен прелом.
“Спортът за един кротичък свят ” през днешния ден звучи съвсем пародийно.
Защо крият броя на феновете?
Не за първи път задавам този въпрос. Ето, приключи едно блестящо музикално съревнование – „ Гласът на България “. Всичко беше прелестно. Но най-после отново не оповестиха какъв брой фенове са дали своят вот и по какъв начин се разпределят гласовете. Това незабавно даде мотив да се появят изказвания за нагласен избор. Защо се огорчават по този метод децата, спечелили премията? Печалби ли се крият? Или загуби? Губи се престиж и доверие, това е значимото.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ