„Последният император“ – частичка от легендата Бертолучи
Тази година светът загуби Бернардо Бертолучи. Всеки от нас си има обичан негов филм, моят е „ Последният император “. Девет номинации за Оскар и девет статуетки – един от рекордите в историята на премиите.
Днес филмът е част от безсмъртната история на киното и със основаването му са свързани най-различни случки - някои от тях съвсем именити. За мен най-интересни са тези за дизайна на костюмите. Историята за това по какъв начин са основани костюмите за кино лентата е колкото любопитна, толкоз и показателна за гения на Бертолучи и за умеенето му да открива и работи с най-добрите в промишлеността.
Бернардо Бертолучи избрал художника по костюмите за кино лентата по следния метод – до момента в който гледал кино лентата на Тери Гилиъм „ Бразилия “, той забелязал, че един от мъжките костюми е ушит от мрачен вълнен плат на тънки райета, единствено че за разлика от общоприетите костюми, в които райето е хоризонтално, тук било отвесно. И той решил, че това е неговият човек. Името на дизайнера по костюмите е Джеймс Ачесън. Той твърди, че само Бертолучи е забелязал този дребен подробност в работата му.
Първоначално Ачесън отказал да работи по кино лентата, като споделил „ това е все едно китайски дизайнер да направи костюмите за филм за кралица Виктория “. Но Бертолучи не се отказал, изборът му бил непогрешим – Джеймс Ачесън печели Оскар за работата си в " Последният император ". А по-късно печели още две статуетки, потвърждавайки репутацията си на един от огромните майстори в занаята.
Мащабите на работата по кино лентата са в действителност зашеметяващи. По това време към момента нямало компютърни технологии, с които да се мултиплицират хората от масовката. В сцените на коронацията, както и в други всеобщи подиуми, са ангажирани 19 000 статисти - за всеки един от тях се шиел специфичен костюм. Общо бюджетът единствено за облекла бил близо два милиона $. Ачесън измислил разнообразни способи по-евтините материали да наподобяват скъпи, а триковете му се употребяват в промишлеността и днес.
Бернардо Бертолучи е участвал във всеки един стадий от работата на Джеймс Ачесън, който твърди, че в никакъв случай не е работил с различен режисьор, който да минава с екипа си през всяка страница от сюжета като обръща внимание на всеки подробност и гледа на костюмите като на персонажи от кино лентата. Бертолучи считал оператора, сценографа и художника по костюмите за най-важните хора във кино лентата. Наричал ги с обич - „ моите лимони “, тъй като всеки ден ги изцеждал като лимони.
Историята в „ Последния император “ се простира съвсем през целия 20-ти век и в този смисъл разнообразието от столетия, стилове и костюми е голямо. За кино лентата са създадени общо 10 500 костюма, ушити в ателиета в Брайтън, Лондон, Рим, Сполето, Хонг Конг, Токио и Пекин. Над 250 индивида са координирали процеса в пет страни, а изследователската работа е осъществена главно в музея „ Виктория и Албърт “ в Лондон.
Най-трудни за произвеждане са били, несъмнено, костюмите на императора и двора му. Проблемът е бил в това, че платовете за тях са били извънредно скъпи и комплицирано направени, с релефна златна бродерия, тъй като няма как камерата да бъде излъгана единствено с елементарна щампа. Ачесън измислил способи да " фалшифицира " релефните бродерии – фигурите се правели от восък и се боядисвали от горната страна или се правели от силикон с покритие от фолио, също по този начин от остарели облекла, както и от покривки, се изрязвали всевъзможни забавни претекстове и се пришивали върху на ниска цена бляскав плат. Така приликата била оптималната.
Разбира се от тези детайли облеклата ставали извънредно тежки. Например тоалетът на императрицата тежал 25 кг и след края на фотосите актрисата постъпила в болница за една седмица. Само за подготовката на първата сцена в Забранения град били нужни 6 месеца.
Всички тези старания са неразделна част от „ Последния император “. Бертолучи казвал, че камерата му запечатва освен облиците, само че и силата, любовта и пристрастеността на всички основатели на кино лентата. И всеки кадър от кино лентата е доказателство, че това е тъкмо по този начин.
Днес филмът е част от безсмъртната история на киното и със основаването му са свързани най-различни случки - някои от тях съвсем именити. За мен най-интересни са тези за дизайна на костюмите. Историята за това по какъв начин са основани костюмите за кино лентата е колкото любопитна, толкоз и показателна за гения на Бертолучи и за умеенето му да открива и работи с най-добрите в промишлеността.
Бернардо Бертолучи избрал художника по костюмите за кино лентата по следния метод – до момента в който гледал кино лентата на Тери Гилиъм „ Бразилия “, той забелязал, че един от мъжките костюми е ушит от мрачен вълнен плат на тънки райета, единствено че за разлика от общоприетите костюми, в които райето е хоризонтално, тук било отвесно. И той решил, че това е неговият човек. Името на дизайнера по костюмите е Джеймс Ачесън. Той твърди, че само Бертолучи е забелязал този дребен подробност в работата му.
Първоначално Ачесън отказал да работи по кино лентата, като споделил „ това е все едно китайски дизайнер да направи костюмите за филм за кралица Виктория “. Но Бертолучи не се отказал, изборът му бил непогрешим – Джеймс Ачесън печели Оскар за работата си в " Последният император ". А по-късно печели още две статуетки, потвърждавайки репутацията си на един от огромните майстори в занаята.
Мащабите на работата по кино лентата са в действителност зашеметяващи. По това време към момента нямало компютърни технологии, с които да се мултиплицират хората от масовката. В сцените на коронацията, както и в други всеобщи подиуми, са ангажирани 19 000 статисти - за всеки един от тях се шиел специфичен костюм. Общо бюджетът единствено за облекла бил близо два милиона $. Ачесън измислил разнообразни способи по-евтините материали да наподобяват скъпи, а триковете му се употребяват в промишлеността и днес.
Бернардо Бертолучи е участвал във всеки един стадий от работата на Джеймс Ачесън, който твърди, че в никакъв случай не е работил с различен режисьор, който да минава с екипа си през всяка страница от сюжета като обръща внимание на всеки подробност и гледа на костюмите като на персонажи от кино лентата. Бертолучи считал оператора, сценографа и художника по костюмите за най-важните хора във кино лентата. Наричал ги с обич - „ моите лимони “, тъй като всеки ден ги изцеждал като лимони.
Историята в „ Последния император “ се простира съвсем през целия 20-ти век и в този смисъл разнообразието от столетия, стилове и костюми е голямо. За кино лентата са създадени общо 10 500 костюма, ушити в ателиета в Брайтън, Лондон, Рим, Сполето, Хонг Конг, Токио и Пекин. Над 250 индивида са координирали процеса в пет страни, а изследователската работа е осъществена главно в музея „ Виктория и Албърт “ в Лондон.
Най-трудни за произвеждане са били, несъмнено, костюмите на императора и двора му. Проблемът е бил в това, че платовете за тях са били извънредно скъпи и комплицирано направени, с релефна златна бродерия, тъй като няма как камерата да бъде излъгана единствено с елементарна щампа. Ачесън измислил способи да " фалшифицира " релефните бродерии – фигурите се правели от восък и се боядисвали от горната страна или се правели от силикон с покритие от фолио, също по този начин от остарели облекла, както и от покривки, се изрязвали всевъзможни забавни претекстове и се пришивали върху на ниска цена бляскав плат. Така приликата била оптималната.
Разбира се от тези детайли облеклата ставали извънредно тежки. Например тоалетът на императрицата тежал 25 кг и след края на фотосите актрисата постъпила в болница за една седмица. Само за подготовката на първата сцена в Забранения град били нужни 6 месеца.
Всички тези старания са неразделна част от „ Последния император “. Бертолучи казвал, че камерата му запечатва освен облиците, само че и силата, любовта и пристрастеността на всички основатели на кино лентата. И всеки кадър от кино лентата е доказателство, че това е тъкмо по този начин.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ